Психопатични черти в характера на детето

                                         (из „Страници на психолога в училищния сайт”)

Вчера синът (дъщеря) Ви обиди ли по-малкото дете на детската площадка? Удари ли котката? Бутна ли любимата Ви вазата на пода, гледайки Ви право в очите?  Питате се: „Не се ли срамува от това?” Защо го прави – това протест ли е или особеност на характера?

Днес ще поговорим за детската психопатия.  Психопатията е вродено изменение на личността, характеризираща се със сложен характер и слаба връзка с външния свят, и още, психопатията не засяга интелектуалното развитие на детето.  От страна на родителите е много важно да не пропуснат да забележат тези особености, надявайки се, че това поведение е възрастово и с времето ще изчезне, а да потърсят помощта на специалистите.

При детската психопатия има много ясни признаци:

-отсъствие на чувство за вина и пълно нежелание да поема дори част от вината върху себе си – винаги, абсолютно винаги са виновни другите;

-липса на емоционална съпричастност към преживяванията на другите (липса на емпатия);

-емоционална студенина („каменно лице”);

-развити способности да манипулира и често лъже, за да постигне своите цели;

-изпитва интерес, любопитство и удоволствие, причинявайки болка на другите;

-липса на състрадание дори към най-близките (родителите);

-след пристъп на психопатична ярост – липса на рефлексия за направено/казано;

-отказ за понасяне на вина за своите постъпки;

-стремеж (съзнателен) към риск с цел, получаване на удоволствие, без да мисли за чувствата за другите;

-не реагира на наказания;

-във всяка една ситуация първо се ориентира егоистично към своите желания и потребности, като избягва да взаимодейства с другите;

Психопатия при детето е състояние, което е много по-разпространено, отколкото се мисли. Сигнали за предстоящо бедствие могат да се видят още на тригодишна възраст. Те могат да бъдат изразени в неспособността на детето да съчувства, когато други страдат, при липса на покаяние за лошо поведение, но най-тревожното нещо е жестокостта към други деца или животни.

Много родители, които стават свидетели на жестокост от страна на децата си, чувстват някаква студенина в стомаха си. Повечето майки и бащи искат децата им да бъдат внимателни и любезни, ако не през цялото време, то поне през голяма част от него. Обикновено избухването на детска гняв се понижава за пет минути и яростният „тигър” се превръща в сладко домашно коте. Но при някои родители коварният студ в стомаха не отзвучава така бързо. Той само се трансформира в скрито напрежение и болезнено усещане, че нещата не вървят така, както трябва.

В един ден прекрасен ден родителите си задават най-после въпроса: може би моето дете е психопат? И отговорът, казват специалистите, може да е положителен. Днес много психолози вярват, че първите признаци на психопатия могат да се видят още в ранна детска възраст.

Стивън Скот, професор от Британския институт по психиатрия, специалист по въпросите на здравето и поведението на децата,  счита, че  проблемите при децата могат да се идентифицират още на възраст от три до осем години. Сред тези, които демонстрират антисоциално поведение той установява деца, при които в допълнение се явяват подчертана неемоционалност (емоционална студенина) и безсърдечие, характерни за възрастните хора. Скот ангажира екип за работа по проект  „Нежна грижа с любов” (Tender Loving Care (TLC).

Специалистите от TLC се занимавали около година със стотици деца, насочени към тях по препоръка на психиатри, педиатри, социални работници, учители и психолози. Дори родителите можели да включат детето, без специално направление от специалисти, ако имат притеснения относно психиченото му състояние.

„Поставянето на диагноза „безсърдечност и емоционална студенина” при детето, е твърде сложно – признава Скот.  Обикновено децата биват скоротечно изключвани от няколко училища за „отвратително” поведение, преди специалистите да започнат работа и изяснят причините за това поведение”.

При повечето деца тези качества се диагностицират след поредица от тестове, продължителни интервюта с малките „хулигани” и родителите им, както и с техните класни ръководители.

В същото време професорът отбелязва, че много деца и възрастни естествено не могат да бъдат прекалено емоционални, без да са психопати. Например, аутистичните хора не могат да поставят себе си на мястото на другия и не разбират когато човек се чувства зле или е наранен. За разлика от тях, истинският психопат осъзнава това, но просто не се интересува от чувствата на другите.

„Петгодишно момиче изхвърля котката от прозореца, домашният любимец намира смъртта си върху бетонната настилка – просто за забавление. Това е доста лош знак.  Това поведение е характерно за психопатите и е нещо повече от  простата борба с братята и сестрите” -  казва професор Пол Фрик, занимаващи се с проблемите на детската психопатология през последните две десетилетия.  „През по-голямата част от времето родителите обръщат внимание на това как децата се държат вкъщи едно с друго, но тук става реч за нещо друго – тези деца не просто се държат лошо в семейството – те полагат усилия да навредят умишлено на другите, запазват самообладание във всяка обстановка, те са непробиваеми, държат се хладно и премерено във всяка ситуация.”

Стефан Скот е извел 7 най-основни симптома, на които следва да обърнат внимание родителите.

1.Оскърбление – Ако детето много често оскърбява близки или непознати хора без да с замисля за техните чувства

2.Желание да причини болка –Ако детето, без да се безпокои е в състояние да причини болка (физическа или морална) на други хора или животни.

3.Нежелание да спазва правила – Ако детето се опитва да избяга от дома си, не слуша родителите си и всячески отхвърля дори елементарни правила.

4.Неформирано чувство за вина – Ако детето не знае какво е чувство за вина, нито преди наказанието, нито след него.

5.Аморфност – Ако детето става мило, общително и доверчиво само тогава, когато му е изгодно, когато му се предлага възнаграждение.

6.Отсъствие на отговорност – Ако детето винаги обвинява другите за своите неуспехи и проблеми.

7.Отсъствие на страх от наказания – Ако детето не се плаши от наказания, дори при заплахата от наказание не реагира на забележка.

Психопатията е нарушение на поведението, което често има вроден характер. Психиатрите описват различни видове психопатии, но има нещо, което е неизменно за всички – труден характер и трудно за управление поведение.

Говорейки за психопатията, по-често се говори за поведението на трудни тийнейджъри, отколкото за поведението на деца от по-ранна възраст. Поведението на психопатичните юноши често става антисоциално, така че те попадат в зрителното поле на детската педагогическа стая на полицията. Злоупотребата с алкохол, наркотици, опити за самоубийство привличат вниманието на психолози, социални работници, психиатри и лекари към тези юноши.

По правило само малка част от родителите се обръщат към психиатри за нарушаването на поведението при юношите. По принцип това са интелигентни родители, които разбират възможността тинейджърът да има психическо заболяване. Повечето от родителите се обвиняват за лошото възпитание на трудните си деца и се опитват да намерят изход или не обръщат много внимание на тях, докато не се случи нещо лошо.

Условията на социалното развитие са от голямо значение за корекцията на психопатията. Когато едно дете с психопатия е възпитано в асоциална обстановка, патологичните му наклонности се усилват. Обратното също е вярно – добрите условия в семейството не винаги осигуряват оптимистична прогноза за развитието и социалната адаптация на такъв тийнейджър.

Нарушенията в поведението на децата в предучилищна и начална училищна възраст често се разглеждат в различен контекст, като ги свързват по-специално с неправилно възпитание или неуспех в училище. Само екстремни действия като кражба, палеж, експлозии, рекет,  грабеж и т.н., принуждават родителите да се обърнат към специалисти.

За съжаление, медицината не е в състояние да излекуват психопатията. Както е известно, лечението на такива заболявания заболявания като психопатия и шизофрения е симптоматично, т.е. лекарят третира определени прояви на болестта. Той може да предпише успокоителни средства и за известно време състоянието на пациента ще се подобри. Но ако едно дете или тийнейджър няма достатъчно условия за възпитание и образование, скоро всичко може да се върне на мястото си.

Децата-психопати често са доста освободени, фриволни,  неконтролируеми, експлозивни, агресивни. На достатъчно ранен етап от развитието си те могат да привлекат вниманието на възрастните с това, че им е приятно удоволствие да кажат някакъв вид обида, без да чувстват вина. Такива деца не се срамуват, сълзите им често не са от покаяние, а от злоба. Те са егоистични, на тях е чуждо съпреживяването и са способни на жестокост. В зависимост от вида психопатия, тяхното поведение може да има табелка с шизофрения (шизоидна психопатия), с епилепсия (епилептоидна психопатия), с истерия (хистероидна психопатия).

Трябва да се отбележи, че психопатията може да се наблюдава при деца и юноши с високо и нормално ниво на интелектуално развитие, както и при деца и юноши със забавяне на умственото развитие.

Към психопатията се отнася патологичното развитие на характера (дизонтогения), отличаващо се на първо място с дисхармония в емоционално-волевата сфера. Психопатията възниква в резултат на вродена или придобита в ранна възраст непълноценна нервна дейност. Психопатиите се формират под влияние на неблагоприятни психогенни ситуации и социални въздействия (особено неправилно възпитание).

Психопатичните особености се запазват в протежение на целия живот на човека. Периодически те се усилват (декомпенсация) или отслабват (компенсация), но напълно не изчезват.

Източник: