Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 13:00 - Прилагане на гещалт-терапия при екстремални ситуации с посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове:
0





                        Прилагане на гещалт-терапия при екстремални ситуации

                              с  посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

 

Гещалт-терапията (нем. Gestalt – форма, образ, структура) традиционно се разглежда като един от ефективните методи на терапия на тревожни, фобийни и депресивни разстройства. Тя се прилага успешно и при терапия на много психосоматични разстройства и при работата с широк спектър интрапсихични и междуличностни конфликти.  Тези особености на гещалт-терапията я правят ефективна и при работа с участници във военни действия и други екстремални ситуации с ПТСР. 

Цели на терапевтичната работа са снемане на блокировките и стимулиране процеса на развитие, реализация на възможности и стремежи на личността за създаване на вътрешни източници за опора и оптимизация на процесите за саморегулация. Основен теоретичен принцип на гещалт-терапията е, че способностите за саморегулация с нищо не могат да бъдат заменени. По тази причина особено внимание се отделя на готовността да се вземат решения и да се правят избори. Ключов аспект в терапевтичния процес е осъзнаването на контакта със самия себе си и обкръжението. Поставя се акцент върху осъзнаването на различните нагласи и способи на поведение и мислене, които за закрепени в миналото и разкриване на тяхното значение и роля в настоящето.

Традиционно гещалт-терапията се прилага при групови методи за работа, но има доказателства за нейната ефективност при страдащи от ПТСР в индивидуален формат. В гещалт-терапията невротичното състояние на индивида се разглежда като неспособност на индивида за цялостно и пълно контактуване със самия себе си (завършване на цикъла на контакта) и обкръжаващата среда, в резултат на което ситуацията остава незавършена. Един от симптомите на ПТСР е неспособността за ориентация в по-далечна перспектива, т.е., човек не планира кариера, встъпване в брак, раждане на дете и пр.  В този контекст, става дума за неспособност за отделяне на потребностите (фигура) от фона.  Прекъсването на контакта става още в първия стадий. В случай, когато истинските нужди останат извън сферата на осъзнаване, те могат да бъдат заменени от потребностите на други хора.

Гещалт-подходът предлага друг възглед на човека: тук акцентът е поставен не върху разбирането (интерпретацията) на клиента, не въху опитите да се научи на определени схеми на поведение, а върху преживяването, максималното разширяване на жизненото пространство и свободния избор.

Този подход е насочен към осъзнаване (awareness) на актуалния житейски опит на клиента „тук и сега“. Той обхваща едновременно сетивните, афективните, интелектуалните, социалните и духовни аспекти и се стреми „не само да обясни причините за нашите трудности, но и да използва нови начини за тяхното решаване“ (Perls, 1996).

Гещалт-подходът насърчава човек по-добре да разбере и да приеме себе си - да се приеме такъв, какъвто е – със своя негативен опит и социално неприемливи качества, със своите психотрамата и репресивни конфликти. Тук психотерапевтът влиза в ролята само като  водещ, ориентиран към желанията и възможностите на клиента, но от друга страна, той е един вид приятел и помощник в трудни и болезнени ситуации.

Главната категория в гещалт-терапията не е понятието „личност“, както е прието при останалите подходи. Гещалт-терапията е ориентирана към процеса и поради тази причина, за разбиране на човека тя не се нуждае от някакви „замразени“ структури. Основна нейна задача се явява изследването на всички съвкупни събития, намиращи се на границата, на която индивидът контактува със средата.  Застъпниците на гещалт-подхода подчертават, че тези събития не се изчерпват само със своя социален контекст.

Диференцирани са пет основни механизма за нарушаване на контакта, при които енергията, необходима за удовлетворяване на потребностите и за развитие е насочена там, където не е необходимо. Това са: проекция, конфлюенция, ретрофлексия, дефлексия и интроекция. Целта на терапията е да възстанови естественото (нормалното) протичане на контакта, т.е., работи се с механизма на неговото прекъсване.   

При конфлюенцията (или сливане) границите между човек и свят се изтриват, чувството за различие изчезва. В това състояние се намира бебето (младенецът) още неспособно да отдели себе си от света.  В моменти на екстаз и медитация, човек също може да усеща себе си слят в едно.със света. Но ако такова сливане (объркване) и изтриване на границите между себе си и обкръжението се случва постоянно, то човек престава да разбира кой е той, съществува ли той въобще и губи способността за реален контакт със света и със самия себе си. Така например, за участниците във военни действия е характерна конфлюенция с тези, които също са участвали в бойните действия. За това свидетелства типичната за тях употреба на местоимението „ние“, когато става дума за лични преживявания (говорят за себе си).  Те често не са способни да различат своите преживявания от преживяванията на другите, участвали заедно с тях в събитието. В тези случаи, психотерапевтичната работа е насочена към диференциация на човека от обкръжаващия го свят.

Ретрофлексия (удържане/задържане в себе си) се наблюдава в тези случаи, при които потребностите са блокирани от околната среда (обкръжението) и не могат да бъдат удовлетворени (непосредствено или опосредствено). Тогава енергията, предназначена за манипулиране с околната среда се насочва навътре. Най-често такава потребност се явява агресията.  С други думи, същността на ретрофлексията се заключава в това, че човек задържа в себе си това, което е предназначено за другите (навън).

Хората, за които е характерна дефлексия се опитват да избегнат непосредствения контакт с обкъжаващата среда, с другите хора, с  проблеми и ситуации.

По време на терапията, дефлексията или отклоняването от истински контакт може да се прояви под формата на общи фрази, прекалено говорене (бъбрене), неадекватни шеги, неспособност да погледне в очите на събеседника, ритуалност и условности в поведението. В този случай енергията се разсейва, тъй като индивидът се въздържа от нейното използване в пълна сила тогава, когато е необходимо или не умее да я концентрира по такъв начин, че да предприеме необходимото и правилно действие.  Това е характерно за симтома избягване, изразено при ПТСР, който се проявява в бягство от обсъждане на травматичното събитие, тъй като работата с това събитие (спомена) се явява сериозно психологическо натоварване за личността. Клиентът предприема бягство в безсмислени разсъждения, които не са свързани с тежкото преживяване. При такива случаи може да се приложи импресивна техника, която се изразява в това,  че когато клиентът избегне контакта, неговите действия се прекратяват.  Съществува и противоположна – експресивна техника, която се изразява в усилване на емоциите, жестовете, позите, мимиките, които прилага клиентът, т.е.,  в процеса на сесията се следи за невербалното поведение и се отбелязва всяка поза, жест, мимика, като психологът предлага същите да се усилят.  По този начин клиентът получава възможност да излезе и достигне ниво на разбиране за своето състояние и да осъзнае скритите си емоции.

Както е известно, при лицата с ПТСР се наблюдава изразена агресия, която може не само да се ретрофлексира, но и да се проецира, т.е., да се задейства механизмът проекция. С този механизъм се свързва отказ от отговорност за каквито и да било действия или явления (събития), които се приписват на обкръжението или безлични фактори по пътя на опредметяване на себе си („нещо ме тласна към него“, „нещо ме накара да го направя“).

По тази причина,  клиентът с ПТСР ще възприема друго лице за много агресивно, защото не може да приеме своята агресия и тревожност. В този случай може да се приложи супресивна (подтискаща) техника: прекъсване проецирането на клиента, предлагайки му преадресиране на изказванията (енергията/емоцията). Ако клиентът заявява, че някой друг е агресивен, то той се приканва многократно да заяви: „Аз съм агресивен!“. Именно това  пренасочване помага на клиента да осъзнае истинските си чувства.

За участниците във военни действия например е характерно снемане на отговорността за това, какво се случва с тях в момента и прехвърлянето й върху обкръжението. По този начин отговорността за своето настоящо състояние те прехвърлят на държавата, на армията, на неразбиращите го другите и свежда действията за подобряване на състоянието  до минимум.  В случая, при участниците във военни действия  може да се говори за интроективна позиция на жертва.

Интроекцията (или „преглъщане без прекъсване“) е механизъм за усвояване на стандарти, норми, способи на мислене, отношения към действия, които не се асимилират – не стават собствени. За работа с интроектна „жертва“ се предлага асимилативно-акомодационен модел, в основата на който стои активизиране на  асимилативен механизъм в поведението на клиента и включване на механизми за адаптация.

На определен етап от работата, когато терапевтът, оценяващ динамиката на развитието на психотерапията, характера преработваните теми, желанието на клиента да работи с дълбоки чувства, той може да вземе решение  за обсъждане с клиента на ситуациите, в които се чувства несправедливо обиден. По този начин могат да бъдат установени интроекти, които от своя страна да бъдат свързани с позицията или ролята на жертвата.

Един от основните симптоми на ПТСР са кошмарните съновидения – повтарящи се спомени за психотравмиращата ситуация.  Въпреки, че повечето автори поддържат мнението, че нощните кошмари на тема травма не носят дълбинно-личностен смисъл, мнозина изследвания в Западна Европа доказват, че кошмарните съновидения се явяват изразен скрит конфликт.  В този смисъл е възможна работата с подобни съновидения в рамките на гещалт-терапията.  Различните елементи на съня се разглеждат като проекция на отделните части на личностната структура на клиента. При такъв подход сънят представлява екзистенциално послание, в което спящият се обръща към себе си.  За тази цел клиентът се насърчава да се идентифицира постоянно с различни елементи на съня по такъв начин, че да се върне и да асимилира своите проекции.  При това е важно сънят да бъде възпроизведен от всички възможни гледни  точки, т.е., клиентът да се идентифицира с всеки елемент на съня, в т.ч. и неодушевени предмети. В процеса клиентът трябва да преживее, да осъзнае и да интегрира отхвърлените от него части на собствения си Аз.

Гещалт-терапията успешно може да се прилага при следните разстройства:

-характерните за ПТСР;  

-психосоматични разстройства;

-фобии и страх;

-невротични разстройства;  

-сексуални разстройства с психогенен характер;  

-депресивни прояви, суицидни тенденции, нарушения на съня (нощни кошмари);

-дезадаптиращи особенности на личността (повишена тревожност; агресивност; раздразнителност).

Гещалт-терапията е особено ефективна при работа със суицидни клиенти. При прилагане на гещалт-подхода към такива клиенти особено внимание се обръща на защитните механизми интроекция, проекция, ретрофлексия и конфлюенция, които имат свой принос за настъпване (стартиране) на саморазрушаващото поведение.

Методът дава добри резултати и при консултиране на жертви на сексуално насилие. Той позволява:

а) да се установи контакт с другите и да възприеме настоящето („Какво виждате или чувствате сега, в момента?“, „Какво се случва с вас и около вас?“); думите „сега“, „в момента“ са ключови и постепенно връщат събеседника в реалността;

б) работа по концентрация. („Погледни (слушай, почувствай) какво се случва точно сега с теб, около теб“; фиксирането върху реалните преживявания отстранява миналото и позволява да се фокусирате не само върху заобикалящата действителност, но и върху промените в състоянието на клиента;

в) работа със спомените. Човек има фундаментална способност - да завърши всяка ситуация или взаимодействие (контакт), които не са завършени. Работата със спомените помага да се завърши гещалтът и да се подходи към възможността за промяна;

г) работа с телесните усещания. Дезинтеграцията води до факта, че чувствата се притъпяват. Осъзнаването на това, което се случва с тялото, насърчава живота в момента и подпомага интегрирането на отделните части на индивида;

д) работа за вербализация на мисли и чувства. Изявлението помага да се отстранят преживяванията и да се намали тяхната интензивност, което позволява да се премине към реконструкция, промяна и нов синтез;

е) работа с непрекъснатостта на емоциите. Отрицателните емоционални преживявания са значими, но те могат да бъдат контролирани; въвеждането на елементи на съзнателен контрол премахва нечувствителността и страха от преживяване на своите емоции, при това е особено важна  спонтанността, а не самопринудата.

Гещалт-терапията работи добре при оказване помощ в случаи на загуба. Ситуациите на загуба се характеризират с това, че при тях обектът изчезва от средата.  Поради това възниква силна фрустрация, тъй като цяла верига от потребности, удовлетворението на които се свързва с  изчезналия обект, не намират своя адресат.

Към основните понятия на гещалт-терапията се отнасят фигура и фон, осъзнаване и съсредоточаване към момента, полярност, защитни функции и зрялост.

В основата на нарушенията стоят ограничените способности за поддържане на оптимално равновесие със средата и нарушаване процеса за саморегулация на организма. Описаните по-горе нарушения на контакта:  интроекция, проекция, ретрофлексия, дефлексия и сливане – често се наричат съпротиви или защитни механизми.

Към основните процедури на гещалт-терапията се отнасят:

-расширяване на осъзнаването;

-интеграция на противоположности;

-усилване вниманието и чувствата;  

-работа с мечтите (фантазиите);

-поемане на отговорност;

-преодоляване на съпротивите. 

Източник:

image

image



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1180870
Постинги: 1371
Коментари: 116
Гласове: 1076
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031