Техники в семейната психотерапия.

                 „Семеен съвет/конференция” или „Семейно групово съвещание“

Предложената техника е сред инструментите на фамилните психотерапевти, но практиката на училищните психолози, работещи със семейства показва, че те могат доволно ефективно да намерят приложение в различни обучаващи формати за родителска компетентност, които някои специалисти в образователната система провеждат с родители. Техниката са особено полезна и помагат на родителите в периода на подрастващата възраст, когато конфликтите с децата през периода V – X клас са част от семейното взаимодействие. Обучението на родителите най-често става в групов формат (уоркшоп), в които училищният психолог, в качеството си на водещ, обучава родителите (родителски двойки) под формата на ролева игра, в която се разиграват (отработват) различни проблеми. 

Семейна конференция (или среща на семейната група) намира широко приложение и в службите за социална помощ.  Техниката е среща на членовете на семейството в много широкия смисъл на това определение. В подобен формат могат да бъдат привлечени дори съседи, колеги, сътрудници – въобще хора, които са обединени от обща цел и дейност.  Семейните конференции се основават повече на традиционните ценности, отколкото на научната теория, но тези традиционни ценности са описани с помощта на научна теория.  Това се отнася до теоретичните изследвания за развитието на личностт,  идентичността на децата и подрастващите, предаността към семейните връзки, семейството като социална система.  Тези теоретични концепции съответстват на гледната точка на службите за социална защита, според които,  за лицето, което получава социална помощ, най-полезен е подходът, който изисква по-активна отношение, като го насърчава да разчита повече на себе си. Методологията на семейна конференция отговаря на етичния принцип, според който лицето отговаря за действията си, като същевременно зачита личните възгледи на членовете на семейството за начините за решаване на съществуващите проблеми.

Обосновка – теоретична постановка.

Техниката „Семеен съвет/конференция”  представлява формат на срещи-заседания, които се провеждат регулярно от семейството; формат, който осигурява равни възможности за участие на всички членове на семейството.  Техниката е предназначена да подобри вътрешно-семейните отношения, да активизират тяхната интензивност и  да подпомогне процесите по вземане на решения.

Техниката са предложена от семейните терапевти, принадлежащи на адлерианското направление и се основават на принципи, съдържащи се в тази теоретична концепция.

Идеята за „семеен съвет” е популяризирана Драйкурс и неговите колеги (Dreikurs, 1948; Dreikurs, R., Corsini, R. J., Lowe, R., and Sonstegard, 1959; Dreikurs and Soltz 1964; Dreikurs, Gould and Corsini, 1974; Corsini, and Rigney, 1970; Dinkmeyer,Pew and Dinkmeyer, 1979; Manaster and Corsini, 1982).

Според Манастър и Корзини има поне четири причини, поради които трябва да се проведе „Семейния съвет”:

1. За да се даде възможност на членовете на семейството да общуват свободно помежду си.

2. За да се избегне насилието в семейството от всякакъв вид.

3.Да обучат членовете на семейството, както децата, така и възрастните на демократични методи за разрешаване на конфликти.

4. Да поддържа хармонията и мирът в семейството (Manaster and Corsini, 1982, p.231).

„Семейният съвет“ се основава на такива философски принципи, които предполагат, че демократичните практики, въведени в семейната система, водят до повишаване на уважението между всички членове на семейството и на сътрудничеството между тях, тъй като всички ще имат право на глас в процеса на вземане на решения, усилват интереса на членовете един към друг и взаимно разбиране – всъщност всички са реално включени в процеса на върешно-семейно взаимодействие. Освен това, тези философски принципи могат да помогнат за създаване на чувство за идентичност на групата и в същото време да стимулират откритото признаване индивидуалността на всеки член на семейството, неговите приноси и самоценност.

В процеса на сесията психотерапевтът обучава членовете на семейството теоретически и практически за прилагане на техниката в домашни условия.  За тези семейства,  в следващия период процедурата по прилагане на техниката следва да се превърне в ритуал.

Техника „Семеен съвет” или „Семейно групово съвещание“

Когато терапевтът стига до извода, че техниката „семеен съвет” може да бъде полезна за подобряване на отношенията в семейството и е необходимо да се промени неговата способност за вземане на решения, той въвежда идеята за привличане на родителите или на цялото семейство.  При това психологът трябва да предвиди всички трудности при прилагането на метода (изготвя списък с очакваните трудности), тъй като техниката не отговаря на общоприетия в семейството начин, за обсъждане на трудните въпроси и за решаване на проблеми. В същото време той трябва да убеди семейството в необходимостта от нейното прилагане, подчертавайки, че „Семейният съвет” открива редица нови възможности за подобряване на стила на семейния живот.

Правила за прилагане на техниката:

1.Определя се предварително конкретното време и място на срещата, така че да няма фактори, които биха могли да й попречат (прекъснат).

2. Съветът официално включва всички членове на семейството, но никой не може да бъде принуден да присъства на него. В същото време, този, който отсъства, трябва да се съгласи да следва решенията, които ще бъдат взети. Полагат се всички усилия да се гарантира, че всеки може да присъства на срещата.

3. Решенията, приети от Съвета, не могат да бъдат едностранно нарушени или пренебрегнати. Ако това се случи, то трябва да бъде обсъдено на следващото заседание.

4. Всеки може да предложи въпроси (идеи, предложения) за обсъждане. В някои семейства има обичай да се поставя лист хартия със списък от въпроси, които се нуждаят от обща дискусия на най-удобното място за всички членове на семейството, например на вратата на хладилника - така че щом някой представи съответната идея, тя веднага може да бъде регистрирана от другите.

5.Списъкът с въпроси може да включва всичко, което е свързано с благосъстоянието на децата, семейните разходки и пикници, училище, правила за използване на имщество и пр., тоест тези решения, които са от значение за семейството като цяло. Разбира се, родителите не трябва да канят шестгодишния си син на обсъждането на темата: „Дали е необходимо да се инвестират парите на семейството в недвижими имоти или да се депозират в банкова сметка? или  „Дали синът трябва да ходи на училище или трябва да се отложи с една година?” 

Родителите обсъждат с децата и търсят съгласието им по такива въпроси като почистване на къщата; правила, свързани с времето на завръщане от училище вкъщи или в колко часа трябва да се приберат вечер в дома; поведението при посещение в къщата на техни приятели и пр. От своя страна, децата могат да включат в списъка такива въпроси като възможността за уединение, по-голяма независимост, по-голяма гъвкавост по отношение на домашните работи и времето, когато те могат да бъдат свободни за техни интереси и увлечения.   Децата могат също да поискат помощ при уреждане на различни конфликти помежду си. Някои въпроси могат да се отнасят до теми, по които не е необходимо да се вземат решения, например; членовете на семейството могат да споделят своите мисли, чувства, надежди, постижения, преживявания, решаване на проблеми, с които трябва да се справят.

6.Семейният съвет се ръководи от председател, като тази длъжност се изпълнява на ротационен принцип всички възрастни челенове на семейството.  Лицето, изпълняващо задълженията на председател, трябва да направи всичко възможно, за да отговаря напълно на ролята на демократичен лидер на семейната група. Родителите нямат право да заемат постоянно позицията на Върховната власт и да лишават от нея други пълнолетни членове на семейството.  „Семейният съвет” трябва да се провежда въз основа на добре известните правила за провеждане на демократично събрание. Все пак трябва да се има предвид, че постигането на всеобщ консенсус е много по-приемливо, отколкото решение, основано на мнозинство от гласовете.

7. Всички трябва да вземат участие в изпълнението на взетите решения - дребността е неприемлива.

8. Както родителите, така и децата трябва да са уверени в това, че имат собствен глас в семейството, че това, което те казват, ще бъде чуто, прието и сериозно обмислено. Като съществена помощ при провеждането на Съвета, е полезно членовете да подхождат към недостатъците, провалите или неуспехите с чувство за хумор. Разрешено е да се надсмиват на недостатъците на хората, а не на самите хора.

9.Основно правило е, че семейният съвет се провежда за да търси и намери решение на проблема, а не за да подложи на нападение конкретни членове.

Семейството трябва да бъде предупредено, че срещата не може да бъде успешна, докато всеки член на семейството не се научи да използва Съвета като ефективно средство за решаване на собствените си проблеми.

На следващата сесия семейството споделя с психолога опита си от проведения Съвет и след това този опит се обсъжда. Материалът, получен по време на тази дискусия, се използва за по-нататъшна терапевтична работа в сесията. Тогава терапевтът преразглежда правилата на Семейния съвет, помага на семейството да разреши някои формални проблеми, свързани с поведението му и ги насърчава да продължат провеждането на такива срещи.

Източник: