Централни убеждения – принципи и метод за извличане.

                                                   (когнитивна психотерапия)

                                  (през очите на психолога – прочетено в книгите)

В своето зараждане когнитивната терапия се е наричала когнитивно-поведенческа, а под „В” са били разбирани индивидуалните скрити стимули, предизвикващи емоционални и поведенчески реакции. Опирайки се на бихевиоралните корени в терапията, нейните теоретици са разглеждали когнициите или като условни стимули, свързани с емоционалните реакции (класическа парадигма) или като отличителни стимули, свързани с поведението и подкреплението (оперантни теории).

Днес все по-рядко се чува за тези теории, когнициите представляват твърде големи групи, гещалт-патерни, схеми и способи за организация на мисленето, отколкото индивидуалните пускови механизми. В центъра на съвременната когнитивна терапия стои общата организация на когнициите на клиента, а не просто сбор от несвързани помежду си данни.  Сега акцентът се поставя върху творческото преобразуване на информацията, данни за това, как те събират сурова перцептивна и мнемическа информация, как вплитат в нея разкази, истории и патерни и как те създават собствения си понятиен свят.

Съществуват множество методи за изследване на когнитивните патерни, най-полезните от които ще бъдат изложени по-долу:

1. Централни убеждения

а/ Принципи

В основата на по-голямата част от емоционалните проблеми най-често се намира една централна идея. Това е крайъгълният камък, централната конструкция, която държи всички останали убеждения.  Тази централна нагласа може да касае много психологически проблеми на клиента.  Дори само няколко ключови нагласи могат да станат причина за всички неприятности на клиента.

Известно е, че убежденията на клиента образуват множество слоеве. Съществуват повърхностни убеждения и убеждения, лежащи под тях.  Тези когниции са свързани помежду си психологически.  Тази многопластовост може да бъде показана на клиента, като терапевтът нарисува една обърната пирамида.

На върха на пирамидата се намират повърхностните идеи – това са убеждения, които клиентът осъзнава и биват открити за другите. Ако запитате клиента си, за какво той мисли в момента, то той обикновено ще избере една от тези повърхностни идеи.  По-надолу в пирамидата се намират централни принципи или централни убеждения.  Те не могат да се видят при пръв поглед нито от клиента, нито от другите хора и именно за тяхното разкриване е необходима терапевтична работа.   Тези убеждения не е задължително да бъдат несъзнавани и не винаги е вярно, че клиентите се страхуват да ги открият  (това е справедливо да се каже само за една малка част от клиентите, въпреки, че терапевтите с психодинамична ориентация биха оспорили това). Някои от централните идеи на клиентите са толкова фундаментални и основополагащи, че клиентите могат просто да нямат представа, че ги притежават.  Образно казано, това е аналогично на рибата, която не знае нищо за водата, в която преминава целия й живот и никога не я е напускала.  Тя не знае,  въобще, че водата съществува.  По същия начин и човек не съзнава за съществуването на своите централни убеждения.  

б/ Метод

Успехът на цялата терапевтична работа зависи от това, дали терапевтът е открил верните централни убеждения на клиента си.

1.  Въведете клиента си в състояние на релаксация за около пет минути. Насочете вниманието му от външните към вътрешните събития.

2. Обърнете вниманието му към „А”. Нека той да си представи колкото може по-вълнуващо тази ситуация. Искайте от него да включи колкото се може повече усещания (зрителни, слухови, обонятелни, осезателни, вкусови, кинетични), за да може по-пълно и по-живо да си представи събитието „А”.

3. Когато той получи достатъчно ясна представа в ума си за „А”, преместете фокуса върху емоциите (Се). Какви емоции възникват в него, когато си представя събитието „А”?  Помолете клиента да не мисли за емоцията, а да я пусне сама да се прояви. Позволете му (дайте му възможност) да почувства преживяването.

4. Сега помолете клиента да се съсредоточи върху своите мисли. Попитайте го: „В този момент какво си казвате за „А”, че то да предизвика у Вас тези емоции?  Нека това да бъде първото възникване на мисъл в ума Ви”. Ако е необходимо прекъснете за кратко и запишете тези убеждения, а след това се върнете към мислената концентрация  (На този етап Вие се намирате в повърхностния слой на убежденията на клиента си)

5. Дръжте в ума на клиента си точно това убеждение и задайте въпрос от типа: „И какво от това?”  или  „Защо това е толкова важно, за да …?” продължавайте да задавате един и същ въпрос, докато не намерите ключовия отговор.  Много важно е да се чуват отговорите на клиента и да изчаквате докато мисълта не възникне в неговото въображение  (Ако решите, можете да записвате целия този процес, за да облекчите по-късно анализа на отговорите на клиента).

Пример:  В терапевтичния кабинет пристига 36 годишен мъж, бизнесмен, оплакващ се от силно безпокойство, стигащо до страх от публична изява пред голяма аудитория. Ето стъпките през, които са преминати различните степени за откриване на неговото централно „В”:

(1)  Ние помолихме клиента да се настани добре в креслото, да се отпусне и да насочи вниманието към себе си.

(2) Клиентът си представи, че се намира на катедра в лекционна зала, препълнена с експерти и специалисти, насочили вниманието си към него.  Той чува как те си шепнат, усеща уханието на варящо се кафе, осъзнава какво е това – слага ръце на катедрата и чува  и пращенето на акустичната система.

(3) Той се вслушва в себе си и първо забелязва напрежение и стягане в гърдите. Обхваща го страх.

(4) Когато се фокусира върху мислите си, първата, която му идва на ум е: „Те могат да не харесат представянето ми!”

(5) След това ние проведохме следния диалог:

Терапевт: И какво от това, че те няма да харесат речта Ви?

Клиент: Тогава не биха ме харесвали.

Терапевт: Какво значение има, ако те не Ви харесват?

Клиент: Ще ми бъде неприятно, ако те не ме харесват.

Терапевт: Защо ще Ви е неприятно?

Клиент: За да не се чувствам неприятно и зле, трябва всички да ме харесват.

Терапевт: Защо е нужно всички да Ви харесват?

Клиент: Защото аз самият не се харесвам и ми е необходимо да поддържам позитивни впечатления на другите за себе си.

„Аз самият не се харесвам” се оказва централна идея.  За да бъде избавен от страха от публични изяви, ние се обърнахме към това негово убеждение.

в/ Коментар:

Измъкването на централната идея не е лесен процес нито за терапевта, нито за клиента. Когато терапевтът задава един след друг въпросите си, върху клиента се оказва натиск тъй като сега, за първи път той е принуден да мисли, да произвежда отговори, въвлечен е в процес, който е непознат за него (той досега не е практикувал такъв модел на мисловна активност). Той никога до момента не си е задавал така настоятелно въпроси, отиващи в такава дълбочина. От терапевтът пък се изисква търпение, настойчивост и повишено внимание да следва процеса. В никакъв случай не бива да се отказва или задоволява с отговорите, или да прекратява процеса на питане. Сигнал за това, кога е стигнал до централната идея е моментът, в който клиентът повтори отговора си. Когато той направи това, терапевтът поставя още веднъж последния си въпрос, за да се убеди, че няма по-нататъшно развитие и е стигнал дъното на пирамидата.

Следва да се знае, че обикновено в клиента живеят серия от централни идеи и съответно набор от обърнати пирамиди.  Във всяка една ситуация „АС” могат да се активизират няколко пирамиди, предизвиквайки различни емоционални и поведенчески реакции.

Работата над изменение на убеждението, не започва веднага с централната идея. Тя е твърде отделена от непосредствено възприеманото от клиента и обикновено не се осъзнава. Тя здраво е свързана с интегралната мрежа на останалите централни идеи и поради това извличането и от тази преплетена мрежа не е лесно.  Обикновено когнитивните терапевти започват работа по пирамидата от нейната повърхност и засягат централната идея тогава, когато клиентът се научи да се връща към повърхността.  

г/ Допълнителна информация:

= Описаната по-горе техника се нарича „Стрелка насочена надолу” (Downward arrow technique) (Me Mullin & Giles, 1981, pp. 42-48), т.е. насочена към долните нива на обърнатата пирамида.

= Гуидано и Лиоти са известни с най-голям теоретичен принос в терапевтичната работа в областта на централните убеждения. Те го наричат „метафорично твърдо ядро” и го дефинират като, дълбоко, относително неоспоримо, подразбиращо се знание за себе си,  формирано в човек в продължение на години (Guidano & Liotti, 1983, p.66).  То е метафорично, защото не се основава нито на опит, нито на логика, нито на разсъждения и неговите корени са недоказуеми принципи (виж също. Guidano, 1987, 1991).

= Джудит Бек използва бланки за писмена работа за мониторинг при процеса за изменение на негативните централни идеи (J. Beck, 1995, 1998).

= Централните убеждения са главен компонент в теорията на Аарон Бек и свързаните с нея т. нар. „протосхеми” (Beck, 1996, pp. 11-15).

Източник: МакМаллин Р. Практикум по когнитивной терапии: Пер. с англ. — СПб.: Речь, 2001.