Жизнени ориентири – принципи и метод за извличане.

                                                         (когнитивна психотерапия)

                                       (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Жизнени ориентири.

а/ Принципи

От къде идват корените на убежденията? Според повечето клиенти, те възникват от големите, определящи жизненоважни събития, които се случват на всеки един от нас.  Било то смърт на родител, получена травма или хоспитализация, раждането на брат или сестра и т.н. – всички такива събития са критични за клиентите във формирането на тяхната личност. 

 Без значение за важността на тези събития, когнитивистите са наблюдавали, че централните идеи се създават не от този жизнен водовъртеж, а от малките и незначителни неща. Клиентът може да проследи как много от неговите проблеми се коренят в тривиални събития. Такива могат да бъдат например: фактът, че за рождения си ден клиентът не е получил подарък, който той е искал или когато детето не може да намери майка си в супермаркета, или по време на изпит, когато клиентът е забравил определен текст, или когато тя е била на танцова забава, а никой не я поканил дори за един танц.

Тривиалният опит може да бъде изпълнен с толкова сила и ригидност, че да преследва клиента през целия му живот. Някои теоретици твърдят, че тези малки събития така пронизват човешката душа, че те символично представляват някакви дълбоки, основополагащи конфликти.

Събитията се явяват съществени не поради това, че са се случили с клиента, а в резултат на това, какви изводи той е направил във връзка с тях. Той би могъл да се справи по-добре с такова травмиращо събитие като смъртта на баба му, ако мисли, че тя е преживяла един пълноценен, достоен, достатъчно дълъг живот и сега се намира на  добро място в небесата.  Той обаче може да не преживее така лесно скъсване на връзката с любимо момиче, ако я свръхидеализира и същевременно оценява себе си като недостоен, разглежда бъдещето си като враждебно, в което той не би имал втори шанс за близост с жена.  

Събитието става критично за клиента не от моща на случващото се, а в резултат на грубата сила на изводите, направени от клиента.  Умозаключенията на клиента за микроскопичните неща в неговия живот, могат да имат гигантски последици. Образно този процес може да се представи, сякаш човек ходи по една жизнена пътека и в един момент, спъвайки се в малко камъче, той поема по някакъв друг път. Тези изводи се превръщат в жизнени ориентири (life themes), които служат за карта и компас, водещи ги в живота.

б/ Метод

Тъй като за клиента жизнените ориентири и събития имат особена важност, когнитивният терапевт трябва да състави списък на най-значимите – не от страна на външния наблюдател, а от гледна точка на самия клиент – опита от неговия живот. Тук следва терапевтът да изготви три списъка: 10 критични събития от детството, 10 – от подрастващия период и 10 от зряла възраст.  Много подробно се обсъжда всяко събитие, като се обръща внимание на изводите на клиента за случилото се.  Ключът е атрибуцията на клиента: някои от клиентите правят неверни изводи години наред след случилото се, например, като си вменяват (приписват) определени роли, значения, качества.

Списък на критичните събития и жизнените ориентири.

1. Съставете списък от 30 на брой най-критични събития, случили се в живота на клиента.  От тях изберете не само негативни (смъртта на любимия човек) събития, но и други повратни точки, които могат да бъдат и позитивни (женитба или повишаване в длъжност) или случаи, които не представляват значение за страничния наблюдател.  Ако те са важни за клиента, задължително ги включете в избора. На Вас са необходими три списъка: 10 инцидента от детската възраст, 10 – от подрастващата и 10 – като възрастни.

2. Разгледайте събитията с термините „А” и „Се” (събитие – преживяване). Какво се е случило и какво е преживял клиентът?

3. След като сте събрали всичките 30 на брой „АС-инциденти”, опитайте се да намерите централното „В” за всяко от тях.  Кое е онова нещо, което клиентът си е казал, което толкова силно го е разстроило? Това не е тази мисъл, която в момента ще възпроизведе клиента, а онази, появилата се в онзи момент, неговите тогавашни мисли.  Изяснете до какви изводи за себе си, за другите и за света е направил той от това събитие?  Когато определяте „В”, не забравяйте да намерите различните типове убеждения: експектации, атрибуции, обозначения, самоинструктиране и т.н.

4. Сега се върнете към началото на списъка и преминете по него до края, обръщайте внимание при повторението на всяко „В”. Не бива да се забравя, че думите могат да се променят с времето. Детето може да каже: „Аз не съм добър, защото не умея да играя бейзбол!”, подрастващият: „Аз съм глупак, защото не мога да намеря симпатично момиче за приятелка!”, а възрастният:”Аз съм безполезен човек, защото в моята компания не мога да се изявя или винаги съм за подигравка” Думите могат да са различни, но съдържанието на мисълта е една и съща: „Аз съм непълноценен (неспособен, негоден, неприет, нехаресван, ненужен и т.н.)”. След тази стъпка съставете списък на убежденията.

5. Главен списък на идеите. В качеството на заключително упражнение, съберете убежденията на своя клиент и съставете основен списък на неговите идеи.  Този списък трябва да включва в себе си главните „В” на клиента, събрани от вас в процеса на работа.  В него следва да има не по-малко от 30 пункта, като е желателно да бъде колкото се може по-изчерпателен.

Поставете номерче на всяка мисъл и я запишете отделно. На този етап не се безпокойте за думите, можете по-късно да ги коригирате.  Единствената опасна грешка, която тук можете да допуснете е да не включите всички „В” на клиента си.  Тъй като те не могат да бъдат прекалено много, когато откриете повторения, ги зачертавайте.

На този списък ще се основава по-голямата част от консултационните Ви техники, които се прилагат в когнитивно-реконструиращата терапия.

Пример – 1:  С годините в хората се натрупват множество погрешни жизнени ориентири. Ето няколко примера:

„Алберт е ученик със среден успех в училище. Тази посредствена успеваемост висяла над него като тежко бреме, защото неговите по-големи брат и сестра били отлични ученици.  Особено много усилия той полагал по математика. До сега обаче той никога не бил получавал повече от 4 минус, но този път успял да постигне „4+” Когато получил бележника с оценката си, Алберт тръгнал към къщи за да покаже успеха на баща си.  Баща му се взрял в него и казал: „Добре сине. Сега ако ти се постараеш още повече, следващият път можеш да получиш отлична оценка”.  Това било всичко, което казал баща му.  От този „незначителен” случай Алберт направил няколко извода:

= „Ако ти не правиш всичко до съвършенство, по-добре е да не започваш да го правиш”;

= „За да бъдеш истински човек, трябва да бъдеш отличник”

= „Аз никога не бих могъл да бъда отличник във всичко, следователно аз никога не бих могъл да бъда истински човек”.

Пример – 2:

Да разгледаме случай с клиентка, която ще наречем Марина.  Тя е дошла на терапия поради страх да остане сама в къщи.  Тя била обхващана от ужас, всеки път когато се намирала сама.  В резултат тя започнала да колекционира приятели и се опитвала да натрупа толкова много, колкото и било необходимо , за да получи достатъчна поддръжка. Тя също се запасявала с кандидати за съпрузи,  страхувайки се да не бъдат прекъснати отношенията им, ако те не я харесат.  На вечерните срещи тя събирала всички свои приятели, те сядали един до друг на дивана и се гледали един друг.   

С Марина беше съставен списък на всички критични събития.  Тя не можа да намери пример за това, че родителите  й или някой друг я бил изоставил, както ние предполагахме.  Тя обаче намери и представи няколко малкозначими епизоди, които се случват почти с всяко дете: когато е била на 6 години тя боледувала от варицела и помни, че майка и седяла няколко нощи поред близо до леглото и; те живеели на оживена улица и баща й непрекъснато я предупреждавал, никога не я пресича сама, освен това родителите й не я пускали сама на вечерни партита, защото двете й по-големи сестри били забременели преди още да се омъжат.

Изводите от тези инциденти и сформираните от тях жизнени ориентири не били малозначителни.  От цели серии неголеми епизоди Марина построила следната жизнена философия:

= „Светът е много опасно място, а аз съм слаба и безпомощна”

= „За да бъда в безопасност ми е нужно, други хора трябва да бъдат около мен”

С тази философия тя никога не могла да си позволи да остане сама, а заради безопасността си се обграждала с колкото се може повече хора.

Тези два примера показват, че много от емоционалните проблеми възникват от един и същ източник – незначителни инциденти със значими изводи. Тези изводи започват да се натрупват и образуват жизнените ориентири на клиента.  С времето тези ориентири се превръщат в „пътна карта”, която клиентите използват за управление на своя жизнен опит. Ако ориентирите са неверни, те объркват курса и попадат на погрешното място.

в/ Коментари:

Намирането на жизнените ориентири на Вашия клиент е една от най-полезните и важни техники в когнитивната терапия.  Добре е да се отдели достатъчно време, за да бъде съставен пълен списък.  Този процес е много показателен за клиента, той започва да разбира, че невярно интерпретира много ситуации в своя живот, основаващи се на една и съща древна когнитивна грешка. 

Обикновено по-нататъшната работа с клиента продължава в посока изменение на тези жизнени ориентири.

г/ Допълнителна информация:

Жизнените ориентири отдавна са важни понятия в психологията. Обзор на работите на много ранни теоретици, като Е. Бърн (Berne, 1961, 1964), Е. Ериксън (Erickson, 1982) и Роси (Erickson & Rossi, 1981), могат да бъдат намерени в Csikszenmihalyi and Beattie (1979). По-късните разработки разкриват, че жизнените ориентири  и персоналните схеми могат да се формират при разрешаване на различни жизнени кризи, с които всеки човек се сблъсква Guidano (1991), Freeman (1993, 1994), Freeman, Simon, Beutler, and Arkowitz (1989).

= Един от главните разработчици на принципите на жизнените ориентири е Джефри Юнг. Той ги нарича схеми и създава терапия, концентрирана основно върху тези схеми – схема-центрирана терапия. Неговият подход още повече детайлизира областите на влияние и факторите за развитие на схемите. (Bricker, Young, & Flanagan, 1993; McGinn & Young, 1996; Young, 1992, 1994; Young, Beck & Weinberger, 1993; Young, & Rygh, 1994).

Източник: