Препоръки за "Работа по случай" в училищната практика

                                            (в помощ на училищните психолози)

I.Някои бележки с практическа насоченост:  

1.Екипът за съпровождане развитието на детето може да включва голям брой различни специалисти. Броят и квалификацията на тези специалисти се определя индивидуално  в зависимост от потребностите на детето. Ръководител (координатор на екипа) е онзи специалист, в чиято област  се счита, че има най-голям риск. Рискът се определя по време на формулировката на случая.

2.В индивидуалната образователна програма (ИОП) се включват раздели във всяко едно направление, в което детето следва да бъде подпомагано.  Няма еднакви ИОП.  Разделите са толкова на брой и в онези направления, в които детето ще се подпомага.  Образователната част е само един елемент от ИОП и не е задължително да е централна част.

 Всеки един член на мултидисциплинарния екип (задължителни специалисти: класен ръководител, психолог, ресурсен, родители и допълнителни: личен лекар, медицински лица, логопед, представител на „Закрила на детето” и др.) има свое направление (раздел) в ИОП и отговаря за него.

3.Екипът изготвя дневници за наблюдение на детето, които се попълват от онези, членове, при които детето проявява определени симптоми, напр. от родителите, от класния ръководител.

4.Всеки един случай (промяна), свързан с детето задължително се обсъжда от екипа  (екипни заседания). Всеки излага мнение. Всичко се протоколира. Взема се решение. Решенията се вземат с пълно мнозинство. Решенията са споделена мисия на всички специалисти.

5.В ИОП задължително се определя раздел за класния ръководител, в който той сам определя дейности за интегриране на детето, а екипът отделно му възлага такива. Попитайте как стои детето е буквалния и преносния смисъл в класа (къде седи, с кого, колко далеч от учителското място).

6.Директорът на училището стимулира и мотивира класните ръководители за включването им в дейността.

7.Важно!

-Когато класен ръководител (учител) се яви при психолога за помощ, то последният задължително следва да го покани на интервю.  Никога не поемайте заявка „на крак”, защото е важно да разберете кои са мотивите на учителя да потърси съдействието Ви.

-Когато поемате заявка от учител (родител), задължително сключвайте договор, позовавайте се на правилата, на рамката и ангажирайте този учител (родител) с отговорности. Научете се да поставяте условия и да казвате „НЕ”, когато тези договорености не се спазват или не се приемат. Вие не можете да се справите сами със случая, нито сте длъжни.

8. В мултидисциплинарният екип се включва задължително представител на отдел „Закрила на детето”. Този представител поема също ангажименти (ако е нужно) и присъства на заседанията (рефлексията). „Закрила на детето” носят юридическата отговорност по нашите случаи.

9.При оценката и работата в екипа може да се включи личния лекар, като ако е необходимо  се ангажира с дейности.

10.Важно:

-Отделете настрана (в отделна папка документите за диагностиката).

-Създайте нова папка със заглавие „Работа по случай”.

11.Работата по случай започва със снемане на симптомите.  Винаги снемайте първо поведенческите симптоми – те са видими за учителя/родителя; след това – емоционалните проблеми.

-Попитайте се: „Какво казва едно дете на езика на поведението?”. Детето не знае защо прави едно или друго нещо, защо реагира точно по този начин – това е несъзнаваната част от поведението му.

II.Работа по случай през фокуса на „Теорията за привързаността” на Боулби.

-Проведете структурирано интервю (по въпросник) с родителите, но обърнете внимание на онзи от тях, който е „привързал” към себе си детето (най-въвлеченият в случая).

Въпросникът следва да бъде ориентиран към детството на родителя (ранното детство) и неговите родители.  Открийте маркера „чувство за сигурност” – базисна човешка потребност.

Принцип: Човек през целия си живот използва стратегия, която е придобил още в ранното си детство.  Детето усвоява онази стратегия, която е налична и предложена от майката. Майката предлага това, което е научила от нейната майка.

-Потърсете връзка между поведението или емоциите на майката (въвлеченият) и проявите на детето.  Пример: Една тревожна (несигурна) майка със сигурност ще предаде тревожност на своето дете.  Търсете базисното чувство – това е чувството, което майката носи със себе си от своята майка.

а) Попитайте се:

-Кой осигурява сигурност на детето?

-Колко сигурно се чувства детето у дома?

-Колко сигурно се чувства детето в училище?

-Има ли човек в семейството, който предоставя сигурност?

-Има ли човек в училището, който предоставя сигурност?

-Обсъдете в екипа въпроса: „Можем ли да предоставим сигурност на детето в училище” и „Кой ще изпълнява тази функция? (тютор).

-Ако няма такава фигура въобще, то задължително следва да бъде открита и осигурена фигура на привързаност?

б) Отбележете в ИОП дейности и отговорници за тази функция.

-какво ще правят учителите;

-какво ще правят родителите;

-какво ще правят другите членове на екипа;

-какво ще прави тюторът.

3.Работата по случая преминава през следните етапи:

а) Съставяне на био-психо-социална оценка (съставя се от екипа)

б) Съставяне на формулировка (съставя се от водещият случая)

в) Интервенция (съставя се от водещият, но се обсъжда и приема от екипа)

Първи етап: Био-психо-социална оценка (БПСО):

-мултидисциплинарен екип;

-ролята на водещия на случая;

-координиране на работата на специалистите;

-оценка на потребностите;

-оценка на силните страни на детето и семейството.

Забележка:  Екипът взема решение коя е „рисковата” област и тя става централна за формулировката и интервенцията.  Специалистът в съответната област става водещ на случая.

Втори етап: Формулировката на случая:

а).История на развитието на детето (клиента).

-история на отношенията между детето и фигурата на привързаност (майката) – през призмата на теорията на Боулби

б).История на развитие на „проблема”.

-оценка на риска;

в).История на развитие на силните страни.

-оценка на силните страни на детето и неговото семейство;

-оценка на потребностите на детето и семейството;

г).Пресичащите се ос:  развитие – проблем – силни страни.

Забележка: Формулировката е една, но в нея следва да има 3 оценки: биологична (медицинска); психологична и социална.

-медицинската включва психиатрични, неврологични и други изследвания, диагнози и назначената терапия;

-психологическата и социалната – само оценка и дългосрочни интервенции;

-всеки един член на екипа подготвя формулировка в своята област;

-формулировките се обсъждат и приемат от екипа;

-определя се водеща формулировка – това е сферата с най-голям риск; 

-компетентният в тази сфера става водещ на случая и той изготвя формулировка и план за интервенция;

д).Извод за интервенция

Трети етап: Сключване на договор

а).Заявка  (нагласи на клиента към услугата).

-какво иска да постигне клиента (родителите)  - образование или личностно развитие);

-колко много иска това;

-какви са очакванията на клиента към екипа (училището);

-каква е хипотезата на клиента относно проблема;

-защо клиентът мисли, че детето има проблем;

-какви други хипотези има в семейството относно проблема;

-има ли други заявки относно детето (други членове на семейството; учители);

-кои хора от семейството ще се включат в договора;

-защо клиентът (родител, учител) иска това от вас;

б).Клиент

-снемане подробна информация от клиента (семейството, най-въвлеченият; значимият; привързващото лице);

в).Интервю.

г).Споделяне на формулировка

-обратна връзка към клиента;

д).Договор  (Създайте процедура, която да Ви пази от атаките на родителите и учителите!)

-Какво може и какво не – за всяка страна от процеса.

-Кой какво следва да прави.

-Ние ще работим с Вашето дете, но от вас се иска:

=редовно да правим срещи;

=да се придържате и изпълнявате нашите препоръки;

=да ни информирате за всяка една промяна;

=да изпълнявате нашите предписания;

Материализирайте договора на хартия с подписа на клиентите!

Формулирайте много ясни и конкретни искания към родителите!

При сключването на договора да присъства  цялото семейство!

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – НЕ ОТ ВСЕКИ ЗАЯВИТЕЛ НА УСЛУГАТА СТАВА КЛИЕНТ!

е).Предоговаряне

ж).Изясняване на ангажимента на клиента и специалиста

Четвърти етап: Интервенции (прилагане на план за корекция или терапия).

а).Планиране на интервенциите.

-съответстващи на формулировката стъпки за индивидуална грижа за детето;

-кое е това, което трябва да се случи, за да започне развитие на  това дете напред?

-интервенциите следва да са ориентирани към: развитие на силните страни; корекция на абнормности; компенсиране на дефицити.

Забележка: Всичко се описва в детайли – конкретно, ясно и простичко. Какво точно и как ще се прави? На какво ще се учи детето? Какво ще се променя в детето и семейството?

б).Оценка на ефективността им.

-реакции на детето , поведение на средата – майката, разширеното семейство;

в).Проследяване (рефлексия).

-създаване на подходяща среда за рефлексия – в екипни заседания,  в семейството, в разширения екип на услугата;

г).Затваряне на случая.

Забележка: Интервенцията се материализира в план за работа (ИОП), в който всички от екипа, вкл. родителите се включват с дейности. Клиентът (детето и семейството) задължително следва да знаят кой е водещият на неговия случай (обикновено водещият става тютор на детето).

Четвърти етап: Водещият случая – „фигура на привързаност”

Водещият случая се опира на следните инструменти за рефлексия в работата си:

а).Ангажимент на системата/средата.

б).Обучение през опита.

в).Супервизия.

г).Осъждане на случая в екип.

д).В контекста на тази структура водещият може да поемат рискове, свързани с промяна: да се ангажира с  дете, да създава  връзка с него, да посреща и овладява кризи.