Техники в семейната психотерапия.

                                                  „Съпружеска конференция”

Обосновка – теоретична постановка.

Техниката „Съпружеската конференция” представлява формат на срещи-заседания, които се провеждат регулярно от съпружеската двойка; формат, който осигурява равни възможности за участие на партньорите.  Техниката е метод, предназначен да подобри вътрешно-семейните отношения и да активизират тяхната интензивност.

Техниката е предложене от семейните терапевти, принадлежащи на адлерианското направление и се основава на принципи, съдържащи се в тази теоретична концепция.

Има много съпружески двойки или семейства, които водят борба за власт – власт, разигравана на сцената на определен конфликт, проявяващ се като симптом. Партньорите не виждат никаква възможност да се включат във фундаментално различен вид взаимодействие, освен този, който прилагат.  Всеки опит, на който и да е от двамата за промяна на този модел на комуникация не е чут, не е разбран и не е признат от другия. В тази комуникационна среда на борба за власт, единият говори, другият го прекъсва; поставя под съмнение казаното от него; отхвърля тезите му – всеки преследва своите интереси. Вместо всичко това, което се явява комуникационен модел със затворен цикъл (омагьосан кръг), техниката „съпружеска конференция” предлага на на семейството инструкция, „всеки да обръща специално и достатъчно внимание на другия“. Именно внимателното слушане има много съществено въздействие върху лицата, които участват в комуникацията.

Техника „Съпружеска конференция”.

Целта на техниката е да направи комуникацията между партньорите по-отворена, конструктивно да увеличи близостта между тях и да намали нивото на силови игри между тях. Тя не е техника, насочена към вземане на решение.

Когато терапевтът стигне до извода, че е налице необходимост от по-добра комуникация между съпрузите, той предлага на двойката да се разгледа възможността за техни регулярни срещи (времето, мястото, продължителността и честотата се договарят предварително и в отделна сесия). За времето отделено за провеждане на конференцията съпрузите трябва изяло да се отдадат един на друг, като се гарантират условия процедурата да не бъде прекъсвана от външна намеса. Ако предложението на психолога се приеме от двойката, тогава съпрузите трябва да обсъдят и определят удобно за всеки един от тях време, което да отделят на другия, за да комуникират помежду си, при това задължително следва да бъдат в добро физическо и психично състояние. Следващата стъпка е съпрузите да приемат инструкцията с правила за прилагане на техниката. Тези правила могат да претърпят по-късно промяна в посока адаптиране към специфичните проблеми и потребности на двойката.  Обикновено редът за действие и списъкът с правила включват приблизително следното:

1.Съпрузите се срещат в договореното време и на договореното място между настоящия момент и следващата терапевтична сесия. Срещата трябва да се провежда в подходящи благоприятни условия, когато няма никакъв риск от външни влияния. Необходимо е да се проведе поне една такава среща на седмица.

2. Процедурата стартира с експозе на единият съпруг (може да се договори кой ще е първи, а може първото место да се редува на всяка среща). Той в продължение на 30 мин. (това време също се договаря) получава правото да говори, а другият получава задължението да слуша. Освен това последният няма право да прекъсва изявлението; да става от мястото си; да се движи напред-назад; да извършва друг вид дейност и да прави каквото и да било, което би нарушило комуникативния процес (би довело до прекъсване на изявлението, разсейване, затрудняване на другия или би повлияло върху емоционалното му състояние.  Вторият партньор има право:  а) да слуша внимателно това, което говори първият и б) може да си води бележки върху чутото.  

По време на изявлението си, говорещият може да засегне всякакви теми: мечти, планове, страхове, желания, интереси и потребности, успехи и неуспехи, емоции и преживявания, травми и болка, направени опити за справяне с проблема и резултати, очаквания към другия.   Най-важното е говорещият да бъде открит, саморазкриващ се и да говори за себе си, т.е., получава възможност да постави „на масата” всичко онова, което обикновено в комуникационния процес между двойката остава скрито или неправилно разбрано.

3.Веднага след като първият приключи изявлението,  вторият има за задължение в рамките на 3 мин. да се изкаже (да обобщи) за това, което е чул в монолога на първия; това, в което вярва и признава. Позицията на оратора задължително се признава като имаща право на съществуване. Тя не се атакува или критикува на този етап от срещата.

4.След това, вторият партньор незабавно започва да използва получените от него 30 мин. за изложение, а първият партньор е длъжен да се концентрира върху експозето. Вторият също има право да каже всичко, което иска при същите правила и ограничения.

5. След като вторият партньор завърши своя монолог, първият в рамките на три минути трябва да обобщи изслушаното и да потвърди, че позицията на другия е еднаква с неговата, има право на съществуване, той я разбира и я възприема за адекватна.

6. Дискусията трябва да приключи в определено време (предварително договорено).

7. Обсъжданите по време на конференцията въпроси не трябва да се повдигат повече до следващата конференция.

8. В началото на следващата терапевтична сесия, двойката докладва за случилото се през интервалите между сесиите. Терапевтът, използвайки материалите от сесията, за да промени правилата за следващите конференции в съответствие с настоящата ситуация и отново повтаря задачата си.

Приложение.

 Тази техника предоставя на терапевта възможност да научи партньорите как прилагат инструмент за  демократично обсъждане на въпроси, които могат да се практикуват в домашна среда.  С нейна помощ, съгласието на двамата да водят борба между тях се преобразува в съгласие  (споразумение), да бъдат открити и да обсъждат при равни права и задължения дори най-трудните и болезнени въпроси.  Техниката предоставя богат материал за последващи психотерапевтични сесии, като ясно посочва къде точно е зациклило взаимодействието и в каква степен партньорите имат компетенции да комуникират конструктивно в дух на взаимно уважение и признаване на всеки като самоценност. В контекста на използването на тази техника терапевтът има възможност да покаже на членовете на семейството, че обсъждането на гледната точка на другия дава само нова информация, тя не е отхвърляне гледната точка на другия и не е израз на омраза (игнориране) към него. 
Източник: