„Черната триада” - макиавелизъм, психопатия, нарцисизъм.

                       (из „Психопаты и секс“. Автор: Сет Майерс (Seth Meyers Psy.D.)

Психопатът не може да има успешни отношения с другите по дефиниция!

Практически става дума както за способности, така за качества. Истинската емоционална връзка за психопата е невъзможна, тъй като той е негоден за истинска чувствителност. Психопатът просто не е способен на доверие и взаимна връзка с другите.  За да разберете какво точно имам предвид, представете си, че вие разговаряте с частично замразен или каменен човек. А когато той се занимава със секс (и възпроизвежда други атрибутивни отношения), неговият сексуален опит се различава силно от опита на непсихопата.

Като начало, нека накратко да си припомним признаците на психопата.  Съгласно въпросника за диагностициране на асоциално личностно разстройство (Antisocial Personality Questionnaire, Blackburn & Fawcett, 1999), психопатията се характеризира с враждебност, екстраверсия (но не при всички типове), самоувереност, агресия и импулсивност в една или друга степен. Някои психопати могат да извършат престъпления, други могат през целия си живот да причиняват на друг (други) вреда, която не се класифицира като юридическо нарушение. Всички тези качества се проявяват  включително в секса и интимните отношения.

Сексът при психопата никога не се явява взаимна емоционална комуникация.

Смята се, че сексуалният акт е акт на емоционална близост. Послушайте по радиото популярната любовна песен и ще разберете какво имам предвид - това е песен за идеали, за красиви чувства, в които и двамата партньори вярват – обичат се, доверяват се, споделят чувства и ласки и правят любов до зори, защото те са привлечени един към друг емоционално. Накратко, психопатът е последният човек на земята, който може да има такава дълга и стабилна връзка. Психопатите в по-голямата си част са ориентирани към удовлетворяване на собствените основни потребности, в сферата на които не са включени интересите на други хора.

Тъй като психопатът не е способен на отговорни и уважавани романтични взаимоотношения, той също не може да има здравословен сексуален живот. Психопатът често се стреми да съблазни някого, който да вмъкне в леглото си, но този процес е по-скоро изчислителна игра, отколкото жива емоционална и разбира се,  сексуална връзка.

Какви са мотивите на психопата?

В основата на сексуалното поведение на психопатите са мотивите на властта, за постигането на която всички средства са позволени.  Ако сексуалната връзка с жена пробуди в него доверие или носи материални облаги, той ще изпълнява подвизи в леглото. „Работил съм с жени, които са били свързани с психопати – пише авторът – и някои от тях си спомнят какъв чудесен секс те всъщност са имали.“

Как така?

Както и при останалото поведение, психопатите перфектно се преструват. Те играят своите роли в такива ситуации, за които повечето хора дори не могат да допуснат, например, те могат да кажат „Съжалявам!“ с истински прочувствен тон, като добри актьори във филм; да изразят страстна любов, сякаш утре светът ще се срине; те всичко украсяват, където и да са, като осъзнават, че първите впечатления създават най-привлекателен образ. Когато става въпрос за секс, психопатите правят същото.

Един психопат, който се стреми да се домогне и възползва от парите на чувствителен богат човек, често би се занимавал със секс с него, ако това ще му помагне да постигне целта си. По същия начин друг психопат със сексуални отклонения ще търси покорен партньор, който да се забавлява и да се занимава с груб и отклоняващ се секс, да се освободи от всякакви условности и да даде път на враждебна енергия. В тези сексуални актьорски игри психопатът може да извърши неща, които извън тях, в ежедневието човек не би му приписал.

Промискуитет и множество кратковременни връзки.

Психопатите често практикуват промискуитет или имат много краткосрочни бракове – и двата пункта присъстват в редкатирания контролен списък за признаци на психопатия на Робърт Хеър (1991). Аli & Chamorro-Premusik (2010), например, установиха, че психопатите са склонни на промискуитет и да се отнасят негативно към задълженията си (те имат високи резултати по скалата на промискуитета и ниските резултати по мащаба на задълженията).

Психопатът практикува промискуитета не защото обича самия секс, по-скоро за да погали своето Его; за да не се чувства отхвърлен; за да спечели власт или да разсее скуката. По тази причина, ако имат възможност психопатите не биха се замислили за домогване до т. нар. „престижни обекти“ за секс, например, много млади момичета, много богати жени; личности, с име на недостъпни и пр.  Сексът с непознат психопат позволява изключително бърз достъп и сближаване заради сексуалната взаимодействие, което обаче прави нормалният много уязвим.Тъй като психопатите постоянно се отнасят към някого като жертва, те получават предимство от уязвимостта на жертвата. Единични хора могат да са по-податливи на сексуален домогвания на психопата - дори тогава, когатособствените им  инстинкти им казват, да бягат възможно най-скоро или обратно, че всичко изглежда „твърде хубаво, за да е истина.“

За сексуални запознанства психопатите често предпочитат да ходят на барове и ресторанти, които имат т. нар.  „щастливи часове“.  Тук леко опиянените от алкохола и атмосферата мъже и жени се държат шпо-свободно, не са толкова бдителни и с лекота попадат в капана на психопата.

В тази ситуация един психопат може да бъде разпознат от следните признаци: прекомерно, натрапчиво ласкателство; търсещи съжаление или съчувствие; той създава усещането, че жертвата ​​е дълбоко, практически кармично свързана с него от първите минути на контакта; практически незабавно стига до извънредно интимни въпроси, за да разпознае слабите места на жертвата („Имаш ли си приятел?“, „Приятелят изневерява ли ти?“).

Най-често техни жертви са самотни, разочаровани и емоционално объркани хора.

„Моя клиентка – пише авторът – се е запознала с мъж-психопат в бар. По-късно тя споделя следното: „В онзи момент мислех, че е малко странен, но точно тогава бях много самотна“. Психопатите са професионалисти в усета си по откриване на уязвими хора, защото това е най-лесният начин да се измами жертвата в това тяхно състояние. Важно е всеки от нас да се довери на своите инстинкти, особено когато става дума за сексуално домогване, чиято цел на психопата е договаряне и колкото се може по-бързо съгласие на поканата за гостуване в домът му или друго подходящо място. Впоследствие обаче, психопатът буквално захвърля своите романтични или сексуални партньори като ненужни вещи.

Една и съща динамика се случва в отношенията на насилника, когато жената продължава да живее с него и в ситуацията с психопата и неговата жертва. Хората често остават с психопат много по-дълго, отколкото могат да признаят, защото психопатът за дълго време промива жертвата си с поведение, което разрушава нейното самочувствие (изолира я от семейството и от приятелския кръг;  критикува я непрекъснато; поставя я в подчинена позиция; кара я да се чувстгва задължена и унижена и т.н.). Много често след завършването на връзка с психопат, жертвите се нуждаят от психиатрично лечение, защото са изоставени като ненужни неща, чувстват опустошението си.

Повечето хора трудно разбират как може човек да изостави партньора си толкова бързо и изненадващо, но за своето изцеление жертвата трябва ясно да си представи уникалния психологически портрет на психопата. Изцелението също така изисква жертвата да разбере разликата в потребностите на нормалния човек и психопата: по същество емоционалните му нужди се свеждат до обслужването на собствената си грандиозна самопредстава и по никакъв начин не се отнасят до взаимност и близост.

Най-важното е, че психопатът никога не се интересува от чувствата на жертвата, особено когато става дума за неговата отговорност за измамни и безскрупулни действия. От психопата никога не може да се получи сериозно и дългосрочно разбиране; не може да му се има доверие; не може да се разчита на него; не може да се очаква от него преживяване на вина или срам.  Марта Стаут пише за това най-добре в книгата „Социопат по съседство“ („The Sociopath Next Door“): „Най-важното нещо: безсрамни хора смятат липсата на съвест за тяхното превъзходство“.
Източник: