Диагностика на емоционалната и личностна сфера.

                                            Графическа беседа „Моето обкръжение”

Методиката е предназначена за диагностика на особеностите на междуличностното взаимодействие на детето в семейството и извън него. Методиката е ефективна за прилагане към деца, с които се общува трудно поради защитите им.

Параметри за измерване:

-Диапазон на взаимодействие (количество субекти на взаимодействие в различните сфери на общуване);

-Модалност на преживяванията;

-Обоснованост на характера на взаимодействията;

-Взаимност на симпатия и антипатия.

Материали:  лист А-4; син и червен молив; на листа предварително може да бъде нарисуван кръг със секторите, които ще бъдат изследвани; в средата на кръга се чертае по-малко кръгче, в което се записва името на детето или просто „Аз”; в самата окръжност се чертаят допълнителни окръжности (3-4)  през  1 см., с които ще се обозначават параметрите „близост и дистантност” (виж стимулния материал).

Инструкция-1:  „Нека на този лист да нарисуваме с кого и къде ти се срещаш и общуваш през целия ден, като намерим място за всички хора.”

Психологът рисува кръг и съветвайки се с детето, последователно го разделя на сектори  (сфери на общуване).  След  маркирането на една вертикална черта се отделят два сектора, които психологът нарича: „в училище” и „извън училище”.

С хоризонтална черта психологът отделя други два сектора: „връстници” и „възрастни”.

Забележка: В зависимост от целите на беседата, секторите могат да бъдат различни, например: „съученици” и „учители”; „приятели и родители”;  „благополучно-радостно общуване” и „неблагополучно-огорчително общуване”

Инструкция-2:  „Сега трябва да заселим в този „дом” хора, с които най-често се срещаш. Те могат да бъдат симпатични (приятели), но могат да бъдат и неприятни, с които не би искал да общуваш, но ти се налага по някакви причини.”

Психологът нанася на схемата лицата, като използва символи (условни обозначения), които може да вземе от социометрията. (мъже с квадрати; жени с кръгчета), като обозначава с инициали имената им, като установява възрастта им, обстоятелствата на общуване и характера на това взаимодействие.

При изобразяването психологът уточнява колко близко стоят тези хора до детето, като пита колко често детето се среща в ежедневието с тях (интензивност на общуването).  В зависимост от това, тези с голяма интензивност се нанасят по-близо до детето, а другите – по-далече.

Инструкция-3:  „Нека сега да нарисуваме хората, които ти носят радост и си в добри отношения с тях и тези, които те огорчават, от които се страхуваш.”

Тази категория лица се обозначава с цветове, като вече нанесените символи се защриховат със съответния цвят (червен за харесваните, а син за огорчаващите). Различните емоционални модалности могат да бъдат изобразени с видове щриховки или цветове.

Инструкция-4:  „Вече имаме дом и хора, които живеят в него. Сега от теб се иска да свържеш себе си с тези хора, като използваш два цвята моливи: с червения свят направи линии от себе си до онези хора, които те обичат и ти носят радост, а с черен свят направи линии до тези, от които се страхуваш, които те натъжават и не искаш да общуваш”. Детето само изпълнява задачата, като обяснява всяка връзка преди да начертае линията.

За конкретизиране силата на симпатията и антипатията, линиите могат да бъдат различен вид:

= при силно изразени чувства  - непрекъсната дебела линия в съответен цвят;

= при по-слабо изразени чувства – пунктирана линия;

= взаимността на отношенията се обозначава със насочени стрелки;

Забележка: Препоръчва се беседата по време на изследването да бъде документирана на аудиозапис с цел, последващ анализ.






Източник: