Протокол от проведено изследване за установяване особености в семейните

                     интеракции на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена!                                  

На ………… г.. е проведено изследване за диагностика на особености на семейните интеракции на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас, чрез прилагане на проективна методика „САТ”. Изследването е проведено в рамките на една сесия в кабинета на училищния психолог.

Повод за изследването:  класният ръководител на ученика информира, за странна ситуация, при която детето е обвинено от съучениците си за направени изказвания, а според други за практически действия, свързани с убийство на малко кученце. Ситуацията се е развила същия ден между 3 и 4 учебен час.

Във връзка с инцидента и с цели:
1.Диагностика на емоционалното състояние на детето.
2.Установяване типът психична структура (по модел на Лакан).
3.Получаване допълнителна информация за външни причини, активизирали вероятното агресивно поведение.
4.Изучаване характера на семейните интеракции.

След съгласуване и разрешение (писмена заявка) от родителите,  с Камен е проведено психологическо изследване. Приложена е проективна методика „САТ”.

От проведената входяща беседа с майката на детето са получени данни за серия инциденти в семейната среда, свързани с конфликтни ситуации между майката и бащата на Камен, който от два месеца е напуснал жилището и живее с друга жена.  Бащата периодично посещава дома на детето, като всеки път посещенията му са съпроводени с конфликти (по думите на майката „груб циничен език“, „псувни“, „заплахи“). Майката потвърждава оказвано насилие (налагане на физически наказания), както от нея, така и от бащата, когато са живели съвместно. По време на беседата майката споделя, че само преди месец е починал дядото на Камен, към който детето било много привързано.

Провеждане на изследването:

Още в самото начало, при вземането му от класа, на път за кабинета, детето поставя въпроса „Ще ме биеш ли?”, а в поведението му личи неувереност, страх и има признаци за колебание дали да дойде с психолога.

В кабинета неувереното поведение продължава до началото на тестирането. Детето посещава стаята не за първи път, но сега се забелязват:  повишена двигателна активност (движения с краката; клатене на тялото, седейки на стола напред/назад;  барабанене с пръстите на лява ръка), избягващ поглед; накъсана и ускорена реч; често прозяване. До началото на тестирането детето не задава повече въпроси, но и отговорите му по време на инструкцията са лаконични, неуверени, неубедителни (нееднозначни).

Начало на тестирането:

На изследваното лице (ИЛ) са представени последователно 14 картини, отнасящи се до семейните интеракции и детско-родителските взаимоотношения. От него се иска да направи разказ по картината. Сесията е документирана чрез диктофон.

Получени резултати:

Основната фигура е определена като момче.

Картина № 1

Момче, баща, момче, майка. В къщи са. В кухнята. Ядат. Бащата е на вратата. Децата са седнали на масата.  На масата има супа, чинии. Свършили са да ядат. Майката им казва: „Искате ли още?”, а те казват: „Не!”, защото са се наяли.  Нашият герой е по-малкото дете. Бащата се прибира от работа. Той е на вратата.  Той казва „Добро утро! „Здравейте деца!”.  Децата застават мирно, като виждат бащата, а майката взима черпака и гледа бащата. Тя казва: „Добро утро скъпи”, а той и казва „Добро утро скъпа”. Бащата ще си отиде в стаята да спи. Той няма да яде.  На картината са двете деца. Децата се чувстват добре. Майката и тя е добре и бащата е добре.

Картина № 2

Бащата пуши и чете вестник, а момчето гледа как пуши и вика: „Мамо, мамо, тати пуши!”. Бащата е разбрал, че детето е на вратата. Детето идва от кухнята, а бащата казва: „Ела, ела да играеш на компютъра”. Детето му казва: „Не искам тати. Искам да играя с децата навън”. Бащата казва: „Добре”. Като влезе в стаята детето ще отиде при баща си. И двамата се чувстват добре.

Картина № 3

Това е кухня. Майката преспива бебето. Момчето иска чаша, а майката вика: „Тихо, твоят брат спи. Детето пак моли, а майката казва „После!”.  После наистина му дава чаша, но детето трябва да чака.  Тук детето не е събрало играчките си.  То си е вдигнало ръцете защото иска чашата.  Майката се чувства добре.  Детето е много жадно. Когато майка му прави забележка, той се  развиква:  „Мамо, дай ми чашата, пие ми се вода много”.  Детето се е разсърдило на майката. Тя му е дала вода след един час, чак като е заспало бебето.

Картина № 4

Тук детето иска да спи. То е в стаята си. През нощта е. Навън е тъмно. То е само.  В лошо настроение е. Сърдит е на майка си, защото не му е дала вода.  Утре то е на училище. Страх го е сам в стаята. Страхува се от чакалите и от хората навън.  Страхува се за майка си, за баща си, за големия и за малкия си брат. Те са навън заедно с чакалите.  Чакалите могат да влязат в къщата през прозореца, но той е затворен.

Картина № 5

Детето има рожден ден. Бащата му прави масаж. Боли го гърба. Бащата го мачка по гърба. Има торта. Детето е учило. На масата има учебник. Сега иска да играе с децата. Детето става на 9 г. Чувства се добре. Баща му  е пожелал да има късмет. Детето си е пожелало колело, приятели, майка, баща, брат. Най-важното от всички неща е живота.

Картина № 6

Майката и бащата са купили сладолед на  малкото дете. Големият син е навън. Той е назад и е сърдит. Те не го обичат. Той е сърдит. Майката и бащата обичат само малкото дете. Голямото дете си мисли, че ще го изостават. Майката казва на бащата: „Скъпи, извикай нашият син, другият. Да го вземем и него!”. Бащата отговаря: „Не!”. Малкият брат не е бебе, може да говори. Те двамата се обичат.

Картина № 7

Майката и бащата спят. Детето е през нощта и ги гледа през вратата как спят. Детето си мисли, че трябва да отиде някъде, да си намери друга къща.  Тази къща е стара вече. Майката и бащата не знаят, че детето ги гледа. То тайно е отишло там, за да ги гледа през нощта. То е отворило леко вратата. То се чувства добре. Майката се е събудила и се скарва: „Какво правиш там, марш в леглото веднага!”.  Детето си отишло и плакало. После отишло при някой приятел да спи. Майката се обадила на полицията да търсят детето. Полицията дошла и арестувала бащата и майката. Осъдили ги до живот. Момчето пораснало. Станало на 19 години. Бащата дошъл пиян и казал, че ще го изгони от къщата и го е изгонил. Детето мрази този баща. Иска нов. Майка си я харесва.

Картина № 8

Детето е счупило бутилката.  Таткото е пиян и влиза през вратата и вика: „Какво правиш бе, наказан си до живот!” Ето това е кучето. Кучето идва, идва, скача на бащата и го хапе. Бащата го застрелва. Малкото дете се крие зад шкафа, играе си с купата. Детето го е страх от бащата.  Не, сбърках! Кучето не захапва бащата, а отива там и бащата гушка кучето. Бащата е много сърдит на детето. Детето казва: „Тати, аз искам нов баща, аз не искам тебе. Ти си много … стар. Искам нов и по-млад”.  Бащата си тръгва.  Взима си колата с целия багаж.  Майката бие сина си, защото детето е изгонило бащата.

Картина № 9

Тук детето е в клас. Изпитват го. При учителката е. То има двойка. На дъската е. Не може да се справи. Учителката му казва: „Марш на чина!”. Учителката е лоша. Пише му двойка. Момчето има 10 приятели – момичета и момчета.  Те го обичат.

Картина № 10

Нашият герой е този дето рита топка, по-малкият. Другият е приятел.  Той е навън.  Това е новият баща.  Той гледа детето.  Бащата казва на детето: „Дете, иди да си поиграеш навън!”.  Бащата е добър към детето. По-добър е от стария баща. Детето иска новият баща да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил.

Картина № 11

Това е стария му баща. Бащата бие майката. Детето вика полицията. Той иска да вземе дрехите на детето. Той иска детето да живее с него. Майката казва: „Не!”. Тя иска да живее с детето. Майката е правата, а той е грешен. Той иска да вземе това дете с него. Те не са семейство. Не знам защо искат да вземат това дете. Те дърпат якето на детето. В този момент детето иска да каже: „Ей, остави майка ми. Не искам тебе. Искам друг баща.“ На майка си казва: „Остави го тоя. Той не е в ред с главата си.“ Майката взима детето. Бащата отива на работа. Той не живее вече с тях.

Картина № 12

Това са майката и новият баща. Те се целуват. Женят се.  Чувстват се добре. Намират се в тяхната къща. Жената казва: „Скъпи, много те обичам!”

Картина № 13

Детето има нож в ръката. Това е дядото на детето и с манарата убива стария баща. Това е дядото и чака да дойде бащата за да го убие. Детето идва от училище. Детето знае, че тук се намира дядото.  Дядото иска да убие малкия син.

Картина № 14

Тук новият баща пребива стария. Ето полицая. Това е приятел. Това е нашия герой. Те са на плажа. Детето вижда това и вика: „Помощ, помощ!”. Той ще помогне на новия баща. Новият баща е отгоре. Полицаят ще гръмне старият баща.

Качествена оценка:

Основна тема (персеверираща в 6 картини) е темата за „лошият баща”, който е:

-в картина № 6   – дискриминиращият синът си баща;

-в картина № 7   – отлъчващият синът си баща;

-в картина № 8   – сърдитият, наказващият синът си баща;

-в картина № 11 – разцепващият синът и семейството си баща;

-в картина № 13 и 14 – наказаният баща (бащата-жертва); възмездието, отмъщението;

Отношението на ИЛ към „лошия стар баща”  е  тревожно-отмъстително, т.е. амбитендентно и много противоречиво в тази емоционална модалност.   Същевременно тенденцията да бъде отстранен, наказан, изгонен „старият баща” и на негово място да бъде въведен „новият баща” е много устойчива и значима за детето. 

„Новият баща” е идеализиран и на него се преписва всичко онова, което детето иска от  него (да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил; да му предлага да играят заедно; да му разрешава да има приятели и да играе навън;).

От своята майка, детето иска внимание и равнопоставено отношение, както към другото дете. От нея то иска и защита и подкрепа от опасностите, идващи от „старият баща”.

От „новият баща” и своята майка, детето иска да бъдат семейство, да се „оженят” и да си казват, че се обичат; да ги вижда как се целуват; да бъдат мили един към друг.

Страховете (тревожността) на детето е свързана с предвиждания и опасения за: самота, отхвърляне, дискриминиране, физическо наказание, изоставяне, загуба на майката.

Фактори на средата (контекст) – ИЛ въвежда в разказите си допълнителни персонажи: а) полиция/полицай, б) дядото, в) съучениците.  В първите два случая на персонажите са вменени спасителни защитни мисии от опасностите, те покровителстват детето: „полицията осъжда до живот майката и бащата за лошото отношение към детето“;  „дядото убива с манара стария лош баща – детето е спасено“; „полицаят гръмва стария баща“.  Съучениците са въведени за да изпълнят ролята на „обичащи детето”, като контратежест на „лошата учителка”.

Картина № 11 говори за  проекция на опита (преживявания, мисли и реакции) на детето, от периода на по-ранното детство. Това е времето, в което детето живее заедно с истинския си баща и двамата с майката са подложени на емоционално и физическо малтретиране.

Неудовлтворени потребности:

1.Отсъствие на  търсения и очакван  от детето добър баща.

2.Неудовлетворени потребности от достатъчно добра майка (липсваща майка)

3.Липса на подкрепа и чувство за сигурност  (манифестират се като страхове в бъдещето).

4.Не е преживяна (отработена) ранна травма от връзката родния  баща (налични са вътрешни конфликти, латентна агресия, враждебност и мнителност) – „Не всички са добри!  -

дори родната майка е ненадеждна и дискриминираща.

5.Търси външна подкрепа (от семейните членове; от съученици; от учители).

Особености:

Анализът на получената информация отхвърля хипотезата за „психотична психична структура” и извежда следните аргументи в полза на твърдението за наличие у детето на типична „невротична психична структура” – аргументи по Лакан:

1.Налична е градивност в посока разрешаване на проблема (добър край).

2.Налични са и реално доминират множество мъжки фигури.

3.Краят на историята не е фатален, въпреки случващите се лоши неща.

4.Налични са персонажи от обкръжението  (дядо, полицай, приятел, съученици).

5.Изпитва потребност от другите и им вменява функции и роли (то вика: „Помощ!” –картина № 14.

6.Не го е страх от заповеди и санкции – готов е да иска, да говори, да обвинява; да присъства.

7.Налични са еротични елементи (целувки, женитба).

8.Има развити фантазми – може да създаде въображаема ситуация, в която успешно да проектира минал житейски опит.

9.Семейството се явява символична опора за детето.

10.Налична е здраво връзка с майката, въпреки амбитендентното и отношение.

11.Идентифицира се с персонаж, който наказва старият лош баща:

-той е „гръмнат” от полицай;

-„убит е с манара” от дядото;

- „осъден е до живот” от полицията; 

-детето присъства с „нож в ръката” си;

Мероприятия:

1.Екземпляр от протокола да се предостави на класния ръководител.

2.Да се обсъдят с класния ръководител резултатите от анализа.

3.Да се планират сесии с детето за снижаване нивото на тревожност и невротизъм.

4.Да се организира и проведе среща с бабата и майката на детето, да се запознаят с резултатите.

5.Да се приложи проективна методика на Розенцвайг за фрустрация,  тест на Тейлър  за тревожност и тест на Спилберг за ситуативна и базова тревожност.

6.Да се изгови програма за психотерапевтична работа с детето и да се проведат срещи с майката за корекция на вътрешно-семейните отношения.

Училищен психолог…………………

(………….)

………………..г.