Пример за изготвяне на психологическо заключение на 7г. дете.

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена или скрита.

Психологическото заключение може да се изготви по различни случаи, като например, ситуации на развод, агресия, проявена от единия родител, при конфликти в детската градина или училището и др. Тези заключения могат да се използват (изискват) от съда и други организации в качеството на доказателство.

Ето един пример за психологическо заключение по отношение на дете на 7-годишна възраст, което може да бъде полезно както за родителите, така и за специалистите.

Първично психологическо заключение  

За прием в кабинета на училищния психолог пристига детето Мария Славейкова (изследвано лице) заедно с майка си Екатерина Славейкова. Изследването се провежда под формата на беседа и тестиране в рамките на две сесии (приема), с общо време 2 часа. Беседата и тестирането се провежда в кабинета на училищния психолог.

Дата на проведената беседа .., .., …. г., дата на проведеното тестиране  .., .., …. г.,

1. Биографични данни.

-Име на клиента: собствено, бащино, фамилно име: Мария Йорданова Славейкова.

-Дата и година на раждане .., .., …. г.

-Семейство (родители): баща – Сергей Минчев Славейков (47 г., висше образование, инженер); майка – Екатерина Иванова Славейкова (46 г., висше образование, инженер).

-Сестри, братя – няма;

Понастоящем майката Екатерина и дъщерята Мария живеят заедно, а бащата не живее с тях от 8 месеца. Бабата на майката – Елена Иванова Петрова често идва да помогне в къщата и на детето. Бащата регулярно посещава Мария.

-Образование:

Мария посещава детски ясли от 2г. възраст (проявявала протестни реакции; парадоксална упоритост; плачела и много боледувала). В момента е ученичка в I клас; участва в студио по танци; посещава веднъж седмично тренировки по плуване.

2. Повод за изследването.

Към психолога се обръща майката на детето. Повод – конфликтна ситуация, свързана с развода в семейството, който отключва безпокойство и повишена тревожност при детето.

 Пред психолога са поставени следните задачи:

-да оцени отношението на детето към ситуацията на развода, към майката и бащата и да изясни влиянието на поведението на бащата (бащата имал навика  да поставя момичето на коленете си, да я целува по устните и да показва агресия);

-да разкрие нивото на безпокойството на момичето в настоящия момент и да разработи препоръки за психологическа рехабилитация и подкрепа на детето.

3. Кратки сведения за историята на развитие на детето.

В момента на изследването момичето е на 7 години. Бременността при майката е протекла нормално. Детето е родено в рамките на термина, продължително раждане, с цезарово сечение.

До една година момичето на практика не е боледувало, развитието й е съответствало на възраста, без особености. След началото на 3 годишна възраст, преглед от невролог диагностицира „хиперактивност”, „невроза”, „енуреза”.

Детето живее в тристайно жилище заедно с родителите си. 

Една година след раждането на Мария, при майката е диагностицирано сериозно заболяване (не е описана диагнозата и естеството на болестта по желание на майка му). През периода от 1,5 до 3 години на детето,  майката Екатерина е подложена на продължително лечение и във връзка с него бабата на детето по майчина линия – Елена Петрова, поема изцяло грижите за момичето.

Според майката, Мария  не е създала никакви специални проблеми при възпитанието й, но от тригодишна възраст тя започва да показва активност и непослушание, като заема агресивна позиция в защитата на желанията си.

Според попълнените въпросници, и двамата родители прилагат по отношение на детето физическо наказание.

Сред проблемите на детето, майката посочва още: стомашни болки, запек, гризене на ноктите, бруксизъм (стиска или скърца със зъби), устойчива матрубация, кражби, раздразнителност и плачливост.

По повод отношенията с дъщеря си,  Екатерина обяснява, че те са напрегнати,  дъщеря й често да я нарича „глупачка”, казва й „ти си пълна нула”, „ти си грозна”  и отказва да изпълнявате разумни искания. Също по думите на майката, момичето може да я удари, при което Екатерина често е отвръщала. Тези сблъсъци ексалирали до наказание на детето., причиняващо му физическа бокла и страдание.

Екатерина предполага, че това повдение Мария е усвоила от нейния баща или от нейната майка – Елена.

Майката твърди, че поддържа с бащата на детето добри отношения, с изключение на епизоди, при които бащата оказва натиск и искане, свързано с училищните задължения на Мария (подготовка на уроци, писане на домашни) и когато детето не желае да говори с баща си по телефона. 

Майката описва характера на дъщеря си така: „Целеустремена, обича и чувства хората, плаче, има лидерски качества, обича да командва, стреми се да получи всичко, което иска”. 

На въпроса: „По какво детето прилича на майка си?”, тя отговаря: „неуверена в себе си”, „тревожна”, а също и с „любов към живота”.

На въпроса: „По какво детето прилича на баща си?”, тя отговаря: „стреми се всичко да довежда до край.”

Преди осем месеца бащата е напуснал семейния дом, като се е изнесъл на квартира. От тогава родителите не живеят заедно.

Апартаментът, обитаван в момента от Мария и майката  разполага с три стаи, като детето има собствена стая с легло и обособен детски кът за игра. В стаята на момичето спи и майката. С баща си Мария се вижда доста често. Според майката той идва в техния дом, играе с детето, заедно учат и пишат домашни работи (подготвят се за училище, четат, смятат); излизат заедно до басейна; ходили са заедно на неврологичен преглед.

Като причина за нарасналото безпокойство и раздразнителност на детето, майката счита, напускането на семейството от бащата, изнасянето му на квартира и напрегнатите отношения по веме и след развода.

4. Съдържание на изследването.

Проведена е анамнестична беседа с майката, по време на която е документирана необходимата биографична и друга информация, а върху поведението и отношенията между детето и майката е проведено наблюдение.

При отсъствие на майката са проведени психологически тестове (тестова батерия) с детето: „Рисунка на моето семейство”, „Незавършени изречения”, „Незавършени приказки”, „Писмо до моята майка/татко”,  тестване със CAT, приложен е въпросник за отношенията с майката и бащата, и е водено наблюдение в хода на игровата дейност на детето.

5. Получени психологически данни и резултати.

Първото впечатление за детето е приятно: момичето се усмихва, поздравява. Адекватно реагира на общуването с непознат човек. Впослествие проявява повишена активност, задава на психолога въпроси, привлича към себе си внуманието, опознава с любопитство кабинета. 

На отправени забележки от майката, реагира избягващо, с усмивка, без изразена агресия, като прави опити да продължи да прави това, което е замислила. След допълнителна уговорка, инициирана от майката и обещание за „вкусна” награда, Мария освобождава майка си от задължението да я контролира и показва готовност за сътрудничество с психолога.

Момичето е социално адаптирано в рамките на възрастовата граница, лесно установява контакт. В началото на беседата доброволно се подчинява на правилата, изразени с доброжелателен тон. Отговаря на въпросите с желание, но се стреми или да превключи вниманието към игрите или да работи и играе едновременно.

В непознатото помещение се държи свободно, творчески го изследва в установените граници. Движенията са спонтанни, често неловки, но никога хаотични или резки.  Заинтересована е от контакта с психолога.

Въпреки признаците на хиперактивност (разсейване, двигателна възбуда), Мария запазва устойчивост на вниманието при кратко личностно общуване – докато върви разговора, ориентиран лично към нея или докато мисли върху поставен въпрос или отговаря.  Когато в хода на беседата бъде прекъснат контакта с нея,  детето бързо превключва и с лекота може да се върне на темата.

Следователно можем да се направи извод  за селективност на вниманието, свързано с размера на личния интерес към обекта на внимание. За възрастта си, способността да  концентрира вниманието си е адекватна, при условие на едновременна игрова дейност. Способността на Мария да удържа вниманието си при условие на забрана за игра не са изследвани, такава задача не беше поставена пред психолога.  

По време на беседата детето показва различни чувства: гняв, радост, тъга, страх и вина, разграничаващи ги интелектуално. Външните емоционални прояви са ясно изразени и разнообразни. Изразът на лицето (мимики) е подвижен и адекватен на движенията (жестовете) и позите на тялото. С емоциите се справя, може да ги контролира, речта е логична и обоснована.

В отговорите на въпросите личи, че Мария е наясно със своите желания и страхове. При това, тя говори с безпокойство само за ситуацията на развода в семейството.  Тя не споменава приятели или съученици от училище или кръжока по плуване, тя не се интересува от нищо друго, освен от майка си и татко си. Наблюдението върху изборът на играчки, направен от Мария и естеството на нейната игра в кабинета на психолога, дава основание да се предполага ранна фиксиране на орален стадий на развитие на психиката и забележимо стресиращо влияние на ситуацията, свързана с развода.

Като цяло се създава впечатление, че личностната й незрялост усилва ефекта на травматизация от ситуацията на развод и отношението на майката към нея.  В различни моменти от разговорите Мария споменава, че „мама плаче”, „мама крещи”, „мама проклина татко, а татко не може да я слуша и си тръгна”. В хода на беседата, на фона на игрова дейност, Мария коментира, че родителите се развеждат заради нея и казва, че тя се страхува, ако ги загуби.  В отговор на върпос за ситуацията, Мария видимо е обезпокоена от преживявана вина и страх от загубата на родителите като двойка.  Повишено напрежение се наблюдава при въвличане на детето в отношенията между вързастните и при лавиране между мненията на майката и бащата.

Способността за вербализиране на чувствата е в съответствие с възрастовата норма. Мария говори с кратки изречения, речта й е изразителна, скоростта и темпът на речта се променят бързо от забавен до възбуден и обратно.

В началото на първата беседа бяха направени публични правила за поведение в кабинета: не трябва да се чупят вещи и играчки;  не може да се изнася нищо; не може да се напада психолога, както и психологът – Мария;  можете да се вземат и да използват всички играчки, моливи и хартия, възглавници и т.н. Спазвайки правилата за поведение в кабинета, Мария многократно отправя молби и искания да вземе нещо от вещите със себе си. Тонът на молбата й се променя, от твърд и настоятелен до милостиво-състрадателен.  Когато момичето пита дали може да получи едно или друго нещо и получава отказ и напомняне за правилата, тя всеки път изразява съжаление, че не може да получи желаното.  

Това показва, че детето среща трудности при спазване и удържане на обявени правила, ограничения и граници, и за навик да получава това което иска, по пътя на повторението на молбите си, както и за многобройни опити да премества границите и променя договорените правила, ако няколко пъти моли и настоява на своето.  Тази реакция  може да се интерпретира като призив на детето да получи от психолога повече от двете планирани сесии и молба за подкрепа, която може да бъде „взета със себе си”.

По искане на психолога, Мария участва в изпълнението на задачите, отговаря на въпроси, изпълнява исканата рисунка. Проявява адекватна способност за избор на материали, отчита своите предпочитания в цветовата гама от моливи. Дейността и е целенасочена и логична.

Предложената задача „Рисунка на семейството” изпълнява с желание, като уточнява: "Може ли да нарисувам само мама?”". След като получи отговор от специалиста, че това е нейната рисунка и тя може да рисува както иска, тя рисува лицето на майка си на целия лист.

Такъв избор може да означава, че детето преживява собствената си незначимост в сравнение с възприемането на личността на майката; отсъствието на контакт със собствения си личност и нарушен ранен контакт с майката (в периода до 6 месеца), последното се съгласува с признаците за фиксиране в оралния стадий като цяло, установен по време на тестирането.

В процеса на изследването е приложен проективен тест за депресия на Белак  (CAT от L. Bellak), предназначен за деца на възраст от 3 до 10 години. Изследването е проведено в игрова форма. На Мария се представени селективно картинки с искане да разкаже какво е изобразено, какво се случва. Резултатите са подложени на качествен анализ и интерпретирани.

Например, на картинката №2 „Мечета, дърпащи въже”, където е изобразена една мечка, която дърпа въжето на една страна, докато друга мечка дърпа въжето на противоположната - детето идентифицира себе си с фигура, която сътрудничи с майката. В представите на детето единоборството изглежда като сериозна борба, съпровождаща страховете на Мария, като по повод разпределението на силите детето пояснява, че двамата слаби – мама и Мария, заедно имат повече сили и заедно могат да издърпат въжето и да победят бащата.

За картина №3 „Лъв с тръба”, която изобразява лъв с тръба и с бастун, които седи в кресло, а в долния десен ъгъл малката мишка се появява от една дупка: Мария презрително обяснява, че лъвът е ядосан, зъл и настоятелен, той е като крал, но всъщност само си мисли, че е крал.  Всъщност той не е крал, той само си представя това, сънува си. За мишката момичето казва, че е много добра и се страхува, че лъвът може да я изяде. Можем да предположим, че лъвът представени фигурата на бащата, който е агресивен и поради това е необходимо по-бързо да се развенчае. Изразеното съчувствие към фигурата на мишката говори, че детето се идентифицира по-скоро с нейния образ, което показва, че то преживява своята незащитеност и страх, а също и за малоценност – лъвът дори не забелязва мишката. 

В същото време е важно да се отбележи, че в представите на Мария идентифицирането с конкретен герой е затруднено.

Работата с картина №7 „Разгневеният тигър и маймуната”. Тя изобразява тигър с голи зъби и нокти, скачайки на маймуна, която също скача във въздуха. Тук Мария демонстрира страховете си, като казва, че тигърът лови маймуни, които го притесняват. „Той не иска да играе с маймуната и тя го е молила, а сега той иска да я разкъса. Няма да избяга, той ще я хване.”  По време на разказа е очевидно преживяваното напрежение от детето,  което е подобно на стресът при тестирането с помощта на недовършена приказка, където Мария разказва за чудовищното чудовище (описано по-долу).

Забелязва се, че Мария не е свикнала с факта, че родителите й могат да играят с нея спокойно и свободно. Според анкетата Мария не знае как да играе. Нарушаването на способностите за игра на 7-годишна възраст показва сериозни трудности в умственото развитие и травматизация на детето.

Интересни са коментарите на картинка №8 „Възрастна маймуна, говори с малка маймунка”, изобразяваща две възрастни маймуни, които седят на дивана и пият в чаени чаши, а на преден план – една възрастна маймуна седи на възглавница и говори с малка маймунка.

Когато описва тази картина, Мария казва, че на преден план „бабата казва нещо на сина, за да не тича и той се подчинява.”  „Отзад седят мама и татко и си шепнат за него”. В този случай можем да забележим, че момичето, идентифициращо се със „сина” - с детето и поставя себе си редом с бабата, като я възприема като порицание, преобладаваща фигура. Забелязва се една преплетена (объркана) роля  –  бабата не говори на внука (внучката), а на детето (сина).  С други думи, Мария несъзнавано не разбира коя дъщеря е – на своята майка  или на своята баба. Това отчасти се свързва с агресивните епизоди на нападението на Мария върху майката - тя трябва да се увери, че е дъщеря на майка си.

Това се потвърждава от елементите на въпросника, където в графата за описанието на характера на майката,  последната прави описание на характера на Мария (майката обърква себе си и детето), което подчертава объркването между поколенията – „бабата възпитава Мария, въпреки, че не е възпитала мен”, казва Екатерина, майката на Мария.

Вярването на Мария, че седящите отзад и шепнещи си родители най-вероятно се възприемат като отхвърлящи: „при тях няма място за Мария” е и същевременно израз на желанието на детето да види майка си и баща си заедно.

През втория ден  на изследването е проведено тестиране в игрова форма „Незавършени приказки”.

Незавършена приказка „Заминаване”.

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родители, дядо и баба, чичовци и лели, и всички деца отишли на гарата и един от тях се качил във влака и заминал надалеч и може би никога нямало да се върне.”

Въпрос: Според теб кой от всички тези хора е заминал?

В отговора си Мария съобщи, че е заминал нейния чичо Петър за своето село …………..  Тава изявление на детето манифестира липса на действителен конфликт с най-близкото обкръжение, но същевременно изисква допълнителен анализ и търсене на отговор на въпроса: „Защо точно чичо Петър?” и още, дали той  може да бъде баща, който носи заплашителна част да се слее с майката.

Незавършена приказка „Новини”.            

Цел: прилага се за идентифициране на неоправдана тревожност или страх на детето, както и неизказани желания и очаквания, за наличието на които семейството не може да подозира.

Текст: „Едно момиче се връща от разходка и майка й казва: „Най-сетне се прибра. Аз трябва да ти съобща една новина.”

Въпрос: Според теб какво майката иска да каже?

Мария реагира със съобщение, че майка й ще каже, че „момичето трябва да остане сама вкъщи, а мама трябва да отиде в магазина. Момичето обаче се бои от това.“  Този вариант на отговора показва нарушение на доверието на детето в майката и отрицателни очаквания от нея,  под формата на изоставяне.

Незавършена приказка „Страх”.               

Цел: да се разкрие присъствието на страхове в детето.

Текст: „Едно момиче си казало на себе си: „Колко е ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхувало момичето?

Мария разказа, че момичето се страхува, защото тя е заспала и имала ужасен сън. Сякаш едно чудовище било заспало, а момичето го събудило. А когато тя побързала да се събуди, чудовището й казало: „Почакай, момиче!” и тя отворила очи. Този отговор свидетелства за наличие на напрежение, безпокойство, липса на увереност и липса на чувство за безопасност.

В тази история Мария не назовава спасяваща детето фигура. Това показва, че детето не възприема родителите си или баба си като гарант за своята безопасност. Това може да се дължи както на ранното фиксиране на оралния стадий на развитие (около втория месец), а именно, нарушаването на процеса на формиране на базово доверие към света в ранните взаимоотношения с майката, така и на ситуацията с развода и агресивното отношение на родителите един към друг и към детето. Освен това,  този вариант на отговора показва повишена тревожност на Мария, свързана с актуалната ситуация – детето от разказа едва успява да се спаси.

6. Изводи.

Изводите  на първичното психологическо заключение според задачите на изследването са:

-Момичето е повишило безпокойството и хиперактивността (двигателна активност и моторна възбудумост), отсъства базво доверие към света; наличие на недиференцирана агресия, страхове и чувство за вина по повод ситуацията на развод.

-Установената незрялост на умственото развитие на детето (при съхранен интелект) и фиксацията на ранен стадий в развитие на псииката, затрудняват възрастовата и социална адаптация към новите задачи (обстановка) – училището, установяване на нови приятелски отношения, сепарация от майката).

 -Към майката е установено отношение на сливане (детето не е способно да се опре на майката, като на силен и надежден възрастен и се фрустрира от това, като не се ориентира и не намира границата между собствената си личност и образа на майката; фигурата на майката несъзнавано се губи и смесва с фигурата на бабата) – това допълнително свидетелства за незрялост на психиката.

-Към бащата е установено амбивалентно отношение - момичето изпитва към него любов и страх, което се предполага, че е свързано както с реалната агресия на бащата, така и с опасното мъжкото, представено от майката. Информацията за сексуалното оцветеното поведение на бащата не намира потвърждение в предписаната изследователска рамка, което не изключва споменатото.

Страховете и тревогите на детето са свързани: първо, със ситуацията на развода, когато родителите демонстрират агресия един към друг, въвличайки детето в конфликта и второ, с особеностите на развитието на Мария. Светът на момичето е под заплаха и нейните чувства не могат да бъдат обявени и не могат да бъдат разделени, а без помощта на възрастните тя трудно би се справила с текущата ситуация.

 Причината за тези трудности е не само настоящият семеен конфликт, но и климатът на взаимоотношенията в семейството, които са се развили по време на растежа и развитието на детето, както и недостатъчната способност на семейството да създава и поддържа междуличностни граници,  и да организира диалог.

7. Препоръки.

1.Решаване на конфликта на родителите с помощта на съответните специалисти, постигане на взаимно съгласие по ситуацията на развода, съобщаване на детето за постигнатото съгласие и демонстрация на взаимно уважение от родителите.

2.Установяване на договорености по повод правила в семейството, касаещи Мария, както и спазване на правилата от всички членове на семейството, вкл. бабата, участваща във възпитанието на Мария. В случай, ако бабата не удържи договореностите, се препоръчва помощ от спокойна и уравновесена  детегледачка, която е в състояние да изпълни общите правила на семейството.

3.Препоръчва се двамата родители, заедно, в спокойна обстановка, с прости думи, да разкажат на дъщеря си какво означава развод; да я убедят, че родителите остават завинаги нейни родители, независимо, че отношенията им като съпруг и съпруга са преустановени. Важно е Мария да знае с кой ще живее, както и как и кога ще се вижда с другия родител, и да бъде уверена, че отношенията на родителите й като съпруг и съпруга не я засягат като дете.

4.Корекция на образователните методи, използвани от родителите. Премахване на насилието спрямо детето или други членове на семейството. Увеличаване на способностите и компетентността за водене на  уважаван диалог. Отказ да се въвлича детето във взаимоотношенията между родителите и другите възрастни.

5.Премахване прекомерната  превъзбуда на детето - а именно, да се осигури сънят на момичето в отделна стая, без присъствието на възрастни; отказ да спи в една стая или заедно с родител (възрастен); отказ на бащата да целува дъщерята си по устните и други еротични действия от възрастните; обяснение за Мария, че тялото й принадлежи на нея и никой няма право да я докосва или да я прегръща, ако не иска. Изключения са случаите на спешна медицинска помощ.

6.Препоръчва се курс за психологическо консултиране на родителя, с който живее детето или за двамата родители, ако е възможно. Една от възможните цели може да бъде –  изясняване на междуличностните граници вътре в семейството, изясняване на чувствата един към друг и намиране на нови способи  за тяхното изразяване, като същевременно се повишат способността да се преживеят тежки чувства и да се подкрепя детето в тези преживявания.

7.Препоръчителната е дългосрочна психокорекция работи с момичето в съответствие с идентифицираните психични потребности. Възможна цел може да бъде развитието на психичния апарат до възрастовата норма, отстраняване на соматичните симптоми и тревога, изброени по-горе, повишаване на адаптацията към училищното натоварване, създаването на приятелски контакти и връзки извън дома.