Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 12:00 - Методика „Скала за училищна (изпитна) тревожност“ (Е.И. Рогов-О. Кондаш)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1777 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                  Методика „Скала за училищна (изпитна) тревожност“

                                                             (Е.И. Рогов-О. Кондаш)

 

Понятието „тревога“ в въведено в психологията от З.Фройд (1925), а в днешно време много учен иго разглеждат като разновидност на страха. Освен конкретния страх (Furcht), Фройд говори за неопределен, ирационален страх (Angst), О.А.Черников пише за тревогата като „страх при очакване“, а О. Кондаш – за страх пред изпитание. Ф. Пърл определя тревогата като разрив между „сега“ и „после“ или като „страх пред аудитория“. Тревогата се явява като резултат на активизирано въображение и фантазии за бъдещето. Тревогата се появява у човека вследствие наличие на незавършени ситуации и блокирана активност, които не позволяват да бъде разредена възбудата. В този контекст тревогата се разглежда като емоционално състояние на остро вътрешно и мъчително безсъдържателно безпокойство, свързано в съзнанието на индивида с прогнозируеми неуспехи, опасности или очакване за нещо важно, значимо за човек в условия на неопределеност.

Изразената тревога се проявява като тягостно неопределено усещане за „безпокойство“, „кипене“, „разклащане“, „треперене“ в различни части на тялото, често в областта на гърдите и нерядко е съпроводено от различни сомато-вегетативни разстройства (тахикардия, изпотяване, усещане за болезнена нужда от уриниране, изчервяване/пребледняване, кожни сърбежи и др.). При най-малките деца поради неразвитие на речта, тревогата може да бъде установена в специфично поведение: безпокоен поглед, суетливост, напрегнатост, плач или отчаян вик при промяна на ситуацията. По-големите деца изразяват оплакванията си като „не съм на себе си“, „чувствам се неспокойно“ и пр. Както пише Everett L. Shostrom 91994):  „тревогата е подобна на „чувството на глад“ - човек, обхванат от тревога не е достатъчно активен и е зает с това, да потисне растящата агресия, а в резултат на това изпада в апатия“.

Предназначение: Методика за диагностика на тревожността по скали за тревожност.  

Описание: „Скалата за училищна тревожност“ на Рогов Е.И., 1996г. е разработена на принципа на „Скалата за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш (1973г.). Особеностите на скала от този тип се изразява в това, че при нея изследваното лице оценява не наличието или отсъствието на някакви свои преживявания, симптоми за тревожност, а ситуации от гледна точка на това, доколко те могат да предизвикат тревожност. Преимуществото на скали от този тип се изразяват първо, че позволяват да се установят области и обекти, явяващи се за учениците основни източници на тревожност и второ, в по-малка степен отколкото други въпросници са зависими от особеностите в развитието на интроспективност (рефлексията) у учениците.

В аспекта на диагностика на социално-психологическия климат интерес представлява преди всичко скалата за междуличностна тревожност, т.е. емоционалното напрежение, възникващо в изследваното лице в процеса на взаимодействие със съучениците. Скалата косвено характеризира социално-психологическия климат за учебна дейност, а самооценъчната – субективния комфорт (или дискомфорт) представят ученика за себе си, като субект на училищния живот.

Цел: Методиката позволява да се установи нивото на тревожност при подрастващите, като се локализира в три основни сфери: учебна дейност (училищна тревожност); взаимоотношения с връстници и значими възрастни (междуличностна тревожност) и представите за самия себе си (самооценъчна тревожност). 

Възрастови ограничения: Методиката е предназначена за работа с подрастващи. Практическият опит показва, че методиката успешно се прилага за диагностика на училищна тревожност при от VII до IX клас.  По-долу са публикувани тестови норми за ученици от IX до XI клас (Рогов Е. И., 1996).

Процедура: Диагностиката може да се проведе в индивидуална и групова форма, желателно в началото на учебната година в отсъствие на класния ръководител.

Необходими материали: Тестова бланка с инструкция, стимулен материал и позиции за име, фамилия, възраст, клас и дата на изследването.

Бланката на методиката съдържа инструкция и задачи, които позволяват при необходимост прилагането й в група. На първата страница на бланката се указват фамилията и името на ученика, клас, възраст и дата на проведеното изследване. Методиката включва три типа ситуации:

1)  ситуации, свързани с училището, общуване с учителите;

2)  ситуации, актуализиращи представите за себе си.  

3)  ситуации на общуване.

И съответстващи на тях видове тревожност, които се установяват с помощта на дадените скали: училищна, самооценъчна и междуличностна. Данни за разпределението на пунктовете по скалите са представени в таблицата по-долу:

Таблица 1. Видове тревожност

image

Изчислява се общата сума бал отделно по всеки раздел на скалите и  по скалата като цяло.Получените данни се интерпретират качествено като показател за видовете тревожност, а по цялата скала, като общо ниво на тревожност.

 В таблица 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото тревожност в различните полово-възрастови групи. 

image

Нивото на тревожност за всяка полово-възрастова група се определя на база средно аритметично значение за всяка група.

Специално внимание следва да се обръща на ученици с висока и много висока обща тревожност. Подобна тревожност може да породи или реални неблагополучия за ученика в най-значими области на дейността му  и общуването или да съществува въпреки обективно благополучно (успешно) положение, явявайки се следствие на определени личностни конфликти, нарушения в развитието на самооценката и пр.

Последните случаи са особено съществени, защото те нерядко се развиват и остават незабелязани от учители и родители.  Подобна тревожност преживяват ученици, които се учат добре и дори са отличници, деца, които се отнасят отговорно към обучението,  към обществения живот, училищната дисциплина и видимите си успехи постигат на висока цената и извънредни сривове, особено при рязко усложняване на обстановката. При тези ученици се наблюдават изразени вегетативни реакции, невроподобни и психосоматични нарушения.

Тревожността в тези случаи често поражда конфликтна  самооценката – противоречие между високите претенции и достатъчно изразената неувереност в себе си. Постоянният конфликт заставя тези деца постоянно да се стремят към успехи и едновременно с това им пречи правилно да го оценяват, пораждайки чувство на постоянна неудовлетвореност, неустойчивост, напрегнатост.  Това води до хипертрофиране на потребностите за постижения, които в резултат на непрекъснатото претоварване от страна на учители и родители придобиват ненаситен характер,  а претоварването на ученика се наблюдава като снижаване на работоспособността и повишена уморяемост.

В зависимост от състоянието на ученика в средата от връстници и от степента на успеваемост в обучението, както и от други фактори повлияни от високата (или много висока) тревожност, подходите за корекция ще бъдат различни. В случай на реални неуспехи, дейността следва да бъде насочена към формиране на необходимите навици за работа или общуване, които да позволят преодоляването на тези затруднения, а при самооцнъчна тревожност – корекция на самооценката и преодоляване на вътрешните конфликти.

Паралелно с това, работата следва да бъде насочена към ликвидиране на причините, предизвикващи тревожност и към развитие на способностите за справяне с повишена тревожност. Известно е, че тревожността се закрепва и може да стане особено устойчива в сферата на образованието.  Учениците с повишена тревожност се оказват в ситуация на „омагьосан психологически кръг“, при който тревожността възпрепятства възможностите на детето и резултатите от неговата дейност, а те на свой ред допълнително усилват емоционалното неблагополучие. Това обяснява защо работата за ликвидиране на причините е недостатъчна и защо е необходима редукция на общата тревожност независимо от нейните причини.

Следва да се обърне специално внимание на учениците, с т. нар. условна характеристика от категорията „извънредно спокойни“, особено в случаите, при които оценките по всички скали не превишават 5 бала.  Подобна нечувствителност към неблагополучията има като правило защитен характер и възпрепятства пълноценното развитие на личността. Емоционалното неблагополучие в този случай се запазва с цената на неадекватно отношение към действителността и влияе отрицателно върху продуктивността.

Ограниченията, свързани с прилагането на скалата, както и други методи за събиране на информация, са обусловени от зависимостта на отговорите на ученика от наличието на желание да отговаря, от доверието в експериментатора и искреността. Това означава, че скалата на първо място установява тези ученици, които не само изпитват тревожност, но и считат за необходимо да съобщят за нея. Често високите балове се явяващи се своеобразен „вик за помощ“ и обратно – за „извънредно спокойствие“, може да скрият повишена тревожност, за която детето по различни причини не иска да съобщи на обкръжението си.

Скалата не установява тревожност, свързана с определени обекти. Освен това, тя силно се влияе от големия брой всевъзможни „защитни“ тенденции, започвайки от елементарните (нежелание за разкриване пред други хора) до най0сложните защитни механизми.

При интерпретацията на получените данни следва да се обърне внимание на учениците, показващи „повишени“, „високи“ и „много високи“ значения на училищна тревожност, а така също и попадащите в зоната на „извънредно спокойствие“. Ако показателите „повишена“, „висока“ и „много висока“ училищна тревожност ясно и еднозначно показват емоционално неблагополучие в контекста на една  или друга училищна ситуация, то показателя „извънредно спокойствие“ свидетелства или за „скрита“ тревожност, незабележима (стеснена) за самото изследвано лице или за съзнателно отричана такава.

В заключение следва да се отбележи, че за формулиране характеристика на социално-психологическия климат, посредством оценка на нивото на психологическо напрежение в отношенията в класа като цялостен организъм, не е достатъчно просто да се изчислят средно аритметично показателите на всички ученици и да се раздели на количеството им. След това е необходимо тези данни да намерят интерпретационно значение и да се постави на класа „диагноза“: има ли и в кои сфери е напрежението или липсва такова. Важно е да се има предвид, че оценката е с осреднена стойност. Например, „няколкократното повишение на междуличностната тревожност“ в класа като цяло, може да бъде резултат на наличието в него само на няколко високо-тревожни ученици на фона на общо емоционално благополучие или да се явява характерна за повечето деца в класа в резултат на взаимоотношения само с един ученик или само с определен учител. 

image

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797526
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031