Основни патерни от ранното детство и тяхната проекция в

                                процеса на първичната диагностика в зряла възраст.

Въпреки че днес, за разлика от Фройд навремето,  повечето аналитични психолози разглеждат етапите в развитието на детето с по-малък акцент върху драйва, те никога не подлагат на съмнение три основни положения:

1.Съществуващите психологически проблеми се явяват отражение на своите младенчески предшественици.

2.Взаимодействието в ранните години създава патерн за по-късно възприемане на житейския опит и човек несъзнателно го приема в съответствие с категориите, които са били важни в детството.

3.Идентифицирането на нивото на развитие на личността е кардинално важна част от разбирането ни за характера на човека.

В психоаналитичната теория за развитието остават общоприети всичките три фази на инфантилна психологическа организация:

-първата година и половина от живота (орална фаза според Фройд);

-периода от едина и половина до две-три години (анална фаза според Фройд);

-времето между три до четири, приблизително шест години  (Едиповата фаза-Фройд).

Приблизителните времеви граници на тези етапи отразяват индивидуалните различия между децата, но тяхната последователност винаги е еднаква, дори ако детето е напред или назад в развитието си.

Преработката, направена от Ериксон (Ериксон, 1996) на трите инфантални етапа на Фройд, като понятия на междуличностните задачи, стоящи пред детето, дава възможност да се опишат клиентите (пациентите), които са ориентирани към проблеми с първична зависимост (доверие или недоверие), вторични проблеми на сепарация-индивидуализация (автономия или срам и съмнение) или на по-дълбинни нива идентификация (инициатива или вина).

В първата, симбиотична (орална) фаза основно значение има радостта от приемането от другите, емоционалното приемане на себе си, доверието към света. Потребностите на организма водят до динамичен контакт с другите чрез областта на устата като моторен център.

Според периодизацията на Ериксон, на този етап, въз основа на комуникацията с майката (или с лицето, което се грижи за детето), възниква базово чувство на доверие към другите, към света (положителен вариант на развитие) или първоначално недоверие, изолация, „отлъчване”, „разделяне”, „изоставяне” (отрицателен вариант).

Неразрешените вътрешни конфликти през този период могат по-късно в зряла възраст, да доведат до аутизъм, депресия, депресивни форми на страх от самота и изоставяне (т. нар.  орален характер). При В.Шуц (Schutz, 1993) този период и свързаната с него част от структурата на личността се счита за „принадлежност” (непосрествен емоционален контакт с майката, по-късно, в по-напреднала възраст – с другите).

Последствието от нарушението на тази фаза е шизоидност. В резултат на емоционалното отхвърляне липсва фиксирана потребност от емоционални контакти (развитието на речта превъзхожда развитието на двигателните умения; характерната и нормална чувствителност към себе си и другите е заместена от „сухота”, склонност към „мъртво” колекциониране на контакти с другите).  

Друг вариант е нарцистичният избор като неспособност да се избере друг. „Нарцисизмът е емоционално състояние, в което човек наистина проявява интерес само към собствената си персона, към своето тяло, към своите потребности, мисли, чувства, своята собственост, докато всичко останало се възприема само на равнището на разума” (Fromm 1994).

Към другите последици от нарушаването на тази фаза се отнасят: психастеничност - страх за своя живот и живота на близките, страх от новото; ограничени контакти с околната среда;  неврозата на база страхове (базово ниво на тревожност) - страхът от съществуването, страхът от разпадане на единството (цялото), страхът от емоционални връзки.

Този период е свързан с формирането на такива юнгови типологични функции като екстраверсия-интроверсия, проявяващи се в комуникационния процес като откритост на човек или неговата затвореност (изолация).

Във втората, анална фаза фазата на растеж, детето развива все повече способности. Възниква умение да разбира двойнствеността, настъпва диференциацията на функциите, появява се емоционалното доверие, съпричастността, чувствителността към взаимоотношенията в семейството, идентифицира себе си със значими членове на семейството, отделя себе си от системата на междуличностните взаимоотношения, автентичността, категоризирането на позициите в дадена ситуация, ориентацията в двусмислените преживявания, способността да „бъде различно”. Моторните и говорни умения помагат за развитието на волята и автономността. Въпросът за регулирането на аналната област се простира до по-общи въпроси на контрола и отделянето, както и проучване на възможните граници в рамките на конфликта.

Към същия период се отнася и нчалото на осъзнаването на собственото „Аз” на детето, развитието на „Аз-концепцията” и формирането на самостоятелна регулация на дейността, стремеж към самостоятелност „Аз мога сам”.  Задачата на този етап на развитие е борбата срещу чувството за срам и силното съмнение в своите действия, за собствена независимост и самостоятелност. Появява се преживяване по повод собствената си безопасност (чувство за безопасност на „Аз”-а).

Последствията от нарушенията на този етап са дисоциацията:  не се формира ясна представа за полово ролевите отношения;  отношенията „мъж-жена”, „съпруга-съпруга”, т.е. вътрешната позиция по отношение на тези дихотомии не е определена, а вместо това се формира двусмислен образ за самия себе си. При отсъствието на един от родителите, например бащата, детето не може да формира адекватен мъжки образ.

В резултат на затруднената идентификация на себе си със своя пол:  при момчето просто няма първообраз, а при момичето няма противопоставяне на женския пол. Впоследствие не може да се образува адекватен образ на връзката „съпруг-съпруга”, отношенията между възрастните между мъж и жена, в резултат се формира изкривен образ както на отношенията между мъж и жена, така и на семейните роли като съпрузи. Колкото е по-ниска степента на идентификация между деца и родители в тази фаза, толкова е по-високо нивото на тревожността.

Резултатът от нарушението на тази фаза е епилептоидност - емоционален вискозитет, напрежение, агресивност, продължителни емоционални реакции, устойчивост към негативни въздействия при отсъствие на фиксация към позитивните. Като следствие възниква агресивност, задържа се процеса на индивидуализация. Поведението е амбивалентно, например „обичам – ухапвам”, т.е. стремеж да задържа (запазва) това, което остава, ако партньорът не отговаря на потребностите на собственика, той с лекота го отхвърля.

Агресивността се явява ресурс за излизане от симбиозата (това е норма на агресивност), а регресията от средство става стереотип на поведение. Социален тип: агресор, насочен към другите, преобладава комплексът за власт. Други последици от нарушението на тази фаза са: неврозите, обсесивно-компулсивно разстройство (страх да бъде сам), патология за самоконтрола. Форми на ананкастни симптоми: обсебващи мисли (натрапчиви мисли-обсесии), принудителни действия (компулсии), обсесивни страхове (фобии).

С този етап се свързва началото на формирането на такива типологични функции като рационалност-ирационалност, в зависимост от това, с коя хемисфера ще бъдат свързани тези функции (доминиращото или субдоминиращото полукълбо) – се опрееля кое ще бъде иницииращото при формиране на менталните стратегии.

И накрая, в третата, генитална (фалическа) фаза, настъпва осъзнаване на половата идентичност в различни социални контексти. Възможностите за разбиране, уважение, доброжелателни взаимоотношения са твърде често нереализирани - те са отхвърлени или напротив, експлоатирани. Въпреки това, ако комуникацията като цяло е успешна, се полагат основите за интегриране на ума, душата и сексуалността, както и настъпва баланс между либидните импулси и творческото изразяване.

На тази фаза при детето ярко е изразена демонстративността, стремежът да прояви своето „Аз” и неподправеното „ние”. Натъпва разделение на себе си от системата на колективните отношения, социалното доверие, формирането на личността, автоматизацията, увереността, категоризирането на ролите.

Детето проверява способността си да бъде ефективно - да постигне нещо, да осъществи, да реализира, да изпълни, т.е. да бъдем способно за действие. Задачата е да развие активна инициатива и същевременно да преживява чувство за вина и морална отговорност за желанията си.

В схемата на Ериксон този период е свързан с самоутвърждаването на детето в процеса на социализация, в хода на груповата комуникация и игри. При това, настъпва формиране на инициативност, ако инициативата, показана от детето, се насърчава (положителен вариант) или се формира чувство за вина (негативен вариант). В аспекта на социализацията може да се разгледа и съответният последен етап на периодизацията на В. Шуц – „откритост”, която предполага готовност за социални взаимодействия, отвореност за социални контакти.

Последици от нарушенията са: ограничаване проявите на „Аз”-разнообразие в социалния свят използва „маска” – една роля, която води до идентифициране на себе си със социална роля, изразява или потиска хастероидната личност. Хистероидност-внушаемост, невъзможност за волеви усилия, сензорна жажда, „жажда за признание”. Принадлежността към определен пол при това е от принципна важност, но значимостта на пола е знаително стеснена.

В този период темпът на социализация се ускорява, започва осъзнаване на „социалния Аз” и формирането на индивидуално-типологични социални роли (социотипове). Последните протичат в тясна връзка с по-нататъшното формиране на менталните стратегии, основани на социалните взаимодействия на детето, участие в колективни дейности (играта, а след това и образованието/обучението).  През този период започва формирането на такива „вътрешно-хемисферни” типологични функции, като логика-етика, интуиция-сензорика.

По този начин, трите фази на ранно развитие и особеностите на тяхното протичане формират три базови патерна на междуличностно взаимодействие и описват три ключови човешки проблема.

Този преглед на работата с моделите на взаимодействие може да разкрие само определени гледни точки. Това обаче показва как осъзнаването на тези три основни патерна помага да се опрости процесът на първична диагностика. Те описват набор от теми и стратегии, които терапевтът трябва да овладее, за да може компетентно да се справи с проблемите на клиента.

Патерни на дишане и проблеми на биологичното и социалното развитие.

Според Верховски (1999) индивидуалните характеристики на разрешаването на трите основни кризи на развитието, описани по-горе и съответните модели на взаимодействие се отразяват в характеристиките на човешкия дихателен стереотип. Разбира се, интерпретацията на дишането не може да се счита за надежден метод за диагностициране. Въпреки това, описаните от авторът закономерности, могат да бъдат полезни при практическата работа с клиента.

Същността на първия модел се изразява в това, как човек се отнася към своите потребности; основната задача тук е научаването човек да приема себе си. Тук има явно преобладаване на издишване над вдишването, тоест, човек, който не може да приема, той може само да дава, т.е. може само да издиша.

Същността на втория модел е сепарацията и автономията. Това изисква граници, които предпазват от това, което не искаме и определени навици, за постигане на това, което искаме. Развитието на детето на този етап включва важни дейности като ходене и говорене. Волята и способностите се развиват бързо и заедно с тях нараства борбата за контрол, власт и влияние. За да се работи с дишането в рамките на този патерн са крайно важни две теми:  равновесие на границите и адекватност на изразяването. Човек, който не е преминал този стадий е неспособен на партньорство. Тук вдишането надделява над издишването, което означава, че човекът не знае как да даде.

Основната тема на третия патерн на взаимодействие е „среща и комуникация”. Този модел включва проблемите на сексуалността и равнопоставеността на половете, но отива отвъд тях, до областта на базовите проблеми на човешките взаимоотношения и смисъла им. В терапевтичната ситуация е важна вътрешната интеграция на ума, душата и сексуалността, както и опитът на човешкото общуване на различни нива на близост, без да се нарушават сексуалните граници. Дишането показва степента на интензивност на преживяванията, които клиентът може да издържи и да изрази.

Освен за диагностика, описаното съответствие на патерните на дишане и нарушения може да бъде полезно и за терапията.

Източник: