Техники в структурната семейна терапия.

                                                                    „Ако аз бях …”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Предложената проектиращата техника е адаптирана за семейна терапия на Естер   Кенигсберг  през 1984г. и е игра, в основата на която стои задачата за завършване на недовършени изречения. Членовете на семейството обозначават сами себе си или помежду си с названията на едни или други неодушевени предмети - метафорите на дадения индивид, което им помага да се съсредоточат върху чувствата, които имат за това, което човек наистина е или може да бъде в идеален вид.

Методиката разкрива на терапевта ролята, която в представите си определено лице играе в семейството и в обществото като цяло. Семейният терапевт използва тази техника, за да се справи с трудностите при работа с „невербално” семейство или да поеме контрола върху „интелектуализираните” разговори в семейството.

Процедура

Техниката „Ако бях“ може да се използва по най-различни начини, но най-често е във вид на бърза игра. Психотерапевтът започва играта, като чете първата част от изречението и се обръща към семейството с искането да го завърши. След като всички членове на семейството са се справили със задачата, терапевтът предлага следващото недовършено предложение. Всичко това може да се направи няколко пъти, като се използват различни неодушевени обекти като метафори. Предложенията се създават от самия психотерапевт и това се прави по такъв начин, че да включва в процеса метафори, свързани с различни сензорни и интелектуални модалности. Предложенията могат да започнат по следния начин:

-Ако аз (той, тя, нашето семейство) бях автомобил, щях да ...

-Ако бях щат на САЩ, щях да ...

-Ако бях плод, бих ...

-Ако бях цвят, щях да ...

-Ако бях в настроение, щях да ...

-Ако бях грях, щях ...

-Ако бях инструмент, щях да бъда ...

-Ако бях животно, щях да бъда ...

-Ако бях известен литературен или исторически персонаж, бих ...

-Ако бях мирис, щях да ...

-Ако бях храна, щях да бъда ...

Играта протича доста бързо - членовете на семейството не трябва да имат твърде много време да мислят за отговорите. Препоръчва се, играта ще бъде записана на видеорекордер и след това ще бъде възпроизведена в присъствието на семейство, за което се предполага, че по някакъв начин ще може да реагира на случилото се, както и да коментира предложенията.

Клиентите също могат да бъдат помолени да характеризират своя избор с подходящи прилагателни. Например - бледосин цвят, плюшено мече, голям железопътен вагон. Те могат също така да задават въпроси за това, какъв е смисъла на конкретната метафора за тях: „Жребецът е горд, силен и бърз, води стадото и го защитава”.

Пример

Г-н и г-жа О. започнали психотерапия преди няколко месеца, след раждането на първото си дете. И двамата се чувствали тревожни и напрегнати. След втората сесия терапевтът отбелязал, че двойката изобщо не говори за чувствата си, а инвестира цялата си енергия в изброяване на безкрайни подробности в спор помежду си. Терапевтът обяснил накратко условията на играта, като дал на двойката инструкции за попълване на изреченията.

Психотерапевт: Ако бях цвят, щях да ...

Г-н О: Ще бъда син.

Г-жа О: Ще бъда бледо-жълта.

Психотерапевт: Ако бях кола, щях да бъда ...

Г-жа О: Бих искала да бъда „Форд” с четири врати.

Господин О: Бих бил микробус?

Психотерапевт: Ако бях животно, щях да бъда ...

Г-н О: Ще бъда пощенски гълъб.

Г-жа О: Бих била кученце.

Психотерапевт: Можете ли да реагирате сега взаимно един на друг на изборите си?

Г-н О: Бях доволен, че каза бледо-жълт. Това ми харесва наистина. Това е нещо много специално, макар и заглушено. Но в никакъв случай не бих си я представял като „Форд“. На нея повече й подхожда да е нов „Фолксваген”, практична и спортна кола.

Г-жа О: Бях много изненадана от това, което каза. Представям си какво си мислиш. Непривлекателен човек, с когото си се събрал и за дълго време. Пощенски гълъб! Така виждаш себе си – като пощенски гълъб?

Г-н О: Виждате ли, аз всеки ден излизам да изпълнявам своята „мисия” и всеки ден се връщам в гнездото си, към моето много топло и много секси кученце. И наистина ми харесва. Единственото жалко е, че кученцето е твърде придирчиво и раздразнително.

Играта помогнала на терапевта да улесни започването на открит диалог между г-н и г-жа О. Съпрузите взаимно били насърчени от топлите думи, с които реагирали на изявленията на другия. По-специално, г-жа О, която имала негативни чувства към себе си след раждането на детето, била стимулирана физически и емоционално от думите на съпруга си. Тя била доволна, че съпругът й я видял като специална и привлекателна. След това двойката обсъдила приликите (и двете като бледо-цвят) и разликите (г-жа O. се чувствала отхвърлена, имала чувството, че е омръзнала на съпруга си) в своите становища, както и силните и слабите страни на съюза между тях, трудностите, които срещат в съвместни дискусии по повод опасенията един за друг. Освен това, те обсъдили желанието на двамата да имат „перфектен” брак и техния взаимно поддържан страх от всякакви конфликти. Играта помогнала на съпрузите да разберат, че по-голямата част от раздразнителността им има свой източник в недостатъците при комуникацията. Всеки изпитвал неувереност в това, какво мисли другия и приписвали на другия негативни мисли за себе си.

На психотерапевтът се наложило да поработи с тяхната неспособност да говорят свободно един за друг. „Играта” им предоставила възможност да компенсират и се възползват, макар и непряко да се хвалят помежду си. Когато бариерите били разрушени и чувствата освободени, на терапевта се отдала възможност да изгради основата за положителна структура на своите взаимоотношения, за да помогне за създаването на по-продуктивни начини за взаимодействие в семейството.

Вариантът на тази техника е да се поиска от членовете на семейството да завършат предложенията един за друг. По този начин човек може да разбере как се възприема, колко автентичен е образът му в очите на другите.

Значението на избора или преценките на този индивид за него могат да се обединят в едно, така че да се получи интересен профил на човека, както и как той се възприема от другите.

Психотерапевтът може да завърши играта със следното рефлексивно изявление: „По всичко личи, че мислите за себе си като за силен, агресивен, разумен човек, способен на творчество".

Прилагане

Упражнението е особено полезно, когато даденото семейство има затруднения при саморазкриването. Използването на неживи предмети за изобразяване на чувствата (положителни и отрицателни) към себе си и другите е напълно безопасно. Тъй като всеки отделен образ може да бъде интерпретиран по много различни начини, умният психотерапевт ще използва символи, за да преформулира определени ситуации по положителен начин.

Техниката може да се използва по много разнообразни начини, като ограниченията в съдържанието са пределите на въображението на самия психотерапевт. Освен това, техниката може да се използва и като задача за домашна работа.

Изучавайки междуличностното взаимодействие вътре в конкретно семейство, психотерапевтът може да погледне на „предметите“ на всеки човек, като отношение към предметите на останалите членове на семейството. Например, Какво е да си риба в семейство, състоящо се изцяло от сухоземни животни? Какво означава един от членовете на семейството да е огромен пъпеш, а другите - малки плодове - ядки, грозде, боровинки? Трябва ли всички в това семейство да си приличат (например всички да са спортни автомобили)?

Много аспекти на вътрешно-семейната динамика могат да се проявят с много по-голяма вероятност по време на изпълнението на тази техника, отколкото при стандартно психотерапевтично интервю.
Източник: