Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 09:00 - Техники в структурната семейна терапия. „Семейно куклено интервю” (Роберт Шерман, Норман Фредман) (през очите на психолога – прочетено в книгите)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                        Техники в структурната семейна терапия.

                                                     „Семейно куклено интервю”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката на семейното интервю за куклен театър дава много възможности да наблюдаваме видимите и скритите начини, по които членовете на семейството взаимодействат помежду си. Изборът на куклите, конфликтите, изразени във фантазии, дискусията след представлението, когато членовете на семейството са помолени да дадат свободните си асоциации за пиесата, изследването на въпроса каква е историята, свързана с функционирането на семейството - всичко това е важно средство за разбиране същността на вътрешно-груповите отношения.

Конфликтът между героите на драматизираната история отразява фантазиите на членовете на семейството, чиято форма и съдържание обикновено се въртят около една или повече теми, които често представляват символичен отговор на въпроса, който терапевтът си поставя: „Защо дойдохте тук?”

Процедура

Процедурата е описана от Бинг (Bing,1970), като техника за използване при работата с деца или с цялото семейство.

В индивидуален разговор на детето се предлага да избере определен брой кукли, които са облечени в ръка (кукли за ръка) от комплекта, който му е представен, а след това, използвайки тези кукли, да изиграе приказка, сякаш е показана по телевизията. Докато се играе историята, терапевтът събира свободни асоциации към материалите, съдържащи се в играта, „интервюирайки”, както куклата, така и  кукловода. След „спектакъла” терапевтът беседва с детето за историята, която е съчинило и за отношението на тази история  към реалния живот.

Когато „кукленото интервю” се провежда  в рамките на беседа със семейството, всеки член първо е помолен да идентифицира проблема така,  като го вижда от своята гледна точка. Най-често, със съгласието на цялото семейство, в качеството на „проблем” встъпва един от неговите членове, т.нар. идентифициран клиент (пациент). По-нататъшното развитие и активност на семейството към по-функционално състояние се заклюава в това, те да започнат да гледат на себе си като на система на взаимодействие, в която всеки е включен в дейността на другия.

Обяснявайки процедурата за прилагане на техниката, терапевтът моли семейството да поиграе малко и му предоставя кошница с играчки. Семейството разглежда играчките и избира тези, които изглеждат най-привлекателни. Терапевтът предупреждава семейството, че не придава голямо значение на официалното разпределените роли – от тях се иска просто да играят.

Докато членовете на семейството избират играчките, терапевтът наблюдава тяхното индивидуално поведение, отбелязвайки кой какви играчки избира, кои от играчките се отхвърлят (не одобряват) и обратно – за кои има спор и т.н. Понякога се случва един от членовете на семейството да избира играчки за друг, сякаш му налага избор, другии очакват от близките си потвърждаване на техния избор.

Избраните символи обикновено отразяват съществените моменти в живота както на самата личност, така и на близкото обръжение. Значението, което куклата има за кукловода може да стане ясно само чрез непосредственото взаимодействие и конфликтите, представени в историята, както и от хода на дискусията, която ще се състои веднага след представянето. По време на тази дискусия психологът предлага на членовете на семейството да помислят кои кукли са избрали и защо.

Когато куклите се оставят и членовете на семейството заемат местата си в кръга за обсъждане, те се насърчават да правят асоциации за историята, която са играли. Често терапевтът отправя молба към всеки член на семейството, да избере подходящо име на историята; да определи каква е основната му тема, морална поука от нея; от членовете се иска да определят мястото на всеки от героите в историята, както и да направят избори – кой от героите (в коя роля) биха искали в най-голяма степен да бъдат и в чия роля в най-малка степен.  По-нататък терапевтът предлага на членовете на семейството да определят в каква степен изиграната история отразява действителното вътрешно-семейно положение. След това терапевтът се опитва да помогне на семейството, да свърже изиграната история с онези въпроси, които изглеждат значими за конфликтите, които се случват в семейството.

Пример

Семейството А. е определено за диагностично интервю, базирано на техниката на кукления театър. Причина за този подход е факта, че родителите имат тенденция да интелектуализират и дори да пренебрегват чувствата си, особено агресивните. Семейството мълчаливо изслушало инструкциите, които му били дадени. Когато психологът показал куклите, г-н А (башата) поискал допълнителни обяснения: „Трябва ли да изберем конкретни кукли?“ – попитал той. Когато му било казано, че може да избере каквото му хареса, той тревожно се обърнал към терапевта със следния въпрос: „Всичко това трябва да се случи без думи или как?“

За разлика от тревожния си баща, 12-годишният Томи спокойно и методично разгледал играчките и избрал за себе си скелет на дявол: „Знам какво ще се случи, знам историята – това е история за дяволът и скелетът тук е много полезен ...“ Баща му се засмял: - „О, наистина ли?“

Идентифицираният клиент, 10-годишният Стефан, избрал пират с привързано око. Той го вдигнал пред лицето си и казал (сякаш на куклата):  „Здравейте момчета, парите на масата. Веднага!“ и тихо се засмял.

Майката избрала две пухкави играчки, лъв и куче и с отсъстващ поглед, чакайки другите да завършат избора си, потривала лицето си с мека играчка. „Лъвът“ – казала тя, „изобщо не е зъл, но що се отнася до кучето ... то кучето прилича  на Джой, която беше с нас по-рано, но заспа вкъщи...“  Когато майката говорела, в очите й се появила влага.

14-годишната Луиза лениво и мързеливо се доближила до куклите и избрала кралица и вещица за себе си, които, както се оказало по-късно, били свързани с една история, в която злата вещица се  опитвала да убие снежната кралица поради ревност към нейната красота - темата за ревността и съперничеството, както става ясно по-късно, била свързана с нейните взаимоотношения с майка й.

Бащата направил избор последен - той спрял вниманието си на две жени и подчертал, че те са „добри“, не се карат с другите, имат грижовни очи, понякога се случва да се шегуват, но шегите им били мили.

Независимо от огромните усилия на родителите да контролират характера на разиграваното действие и да не позволяват проявлението на признаци за конфликт в пиесата, децата успели да изиграят история, изпълнена с гняв, борба и агресия, насочени както към другите, така и към себе си. Зад тези родителски отношения можело ясно да се види страхът от агресивност, опитите за контрол на процеса на представяне, както и сценарият на разиграната пиеса.

За последвалото обсъждане били избрани следните въпроси:

1.Трябва ли таткото винаги да е „прав“ и да удовлетворява (угажда) на тези, които той идентифицира с властта? Смята ли, че жените обикновено се нуждаят от наблюдение и контрол?

2.Майката идентифицирали се с Джой и вижда ли своя съпруг като лъв, който трябва да бъде дресиран?

3.Каква е причината за съперничеството между майката и дъщерята?

4. Как точно това семейство изразява своя гняв, конкуренция и конфликт, ако не им се разрешава да се изразяват свободно и открито?

5.Каква е причината това семейство да изпитва такава силна нужда от контрол и отмъщение?

Използване

При клиничната работа с деца, употребата на кукли може да бъде от полза както в диагностичния, така и в терапевтичния смисъл, защото оттук може да се извлече богат символен материал, който винаги присъства в спонтанната игра. Терапевтът има възможност да се намесва директно в пиесата чрез въпроси или като предлага пренасочване на действието, за да направи промени в семейната система.

Структурните терапевти използват тази техника като съществена част от терапевтичната си стратегия. Семейства, които не могат да преобразуват мислите и чувствата си в думи и в които има тенденция да се манипулират взаимно чрез интелектуализация, могат да използват кукленото шоу, за да преодолеят безопасно защитите си в процеса на изучаване на вътрешно-семейната динамика. Този метод е най-подходящ за семейства с деца на възраст от 5 до 12 години, за които е трудно да говорят директно с терапевта за техните семейни проблеми.

Източник:

image

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815307
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031