Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 15:00 - Техники в структурната семейна терапия „Семейно пространство” (Роберт Шерман, Норман Фредман) (през очите на психолога – прочетено в книгите)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                       Техники в структурната семейна терапия.

                                                         „Семейно пространство”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                       (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Семейно пространство е техника, която осигурява на семейния терапевт важна информация за организацията на семейната система, с която работи. Тя е и ефективно средство за терапевтична интервенция. Същността на техниката се изразява в това, че от клиентите се иска да изготвят план-схема на дома си, включително всички стаи и помещения в него. От гледна точка на Коперсмит (Coppersmith,1980) тази техника е полезна преди всичко за обучаващите се семейни психотерапевти, когато участниците в обучението споделят информация, отразяваща психологическата ситуация в техните семейства (т. нар. личен опит), с което се повишава тяхната професионална компетентност. Първоначално тази техника е била използвана в този контекст и едва по-късно е приложена от семейните терапевти в работата с клиенти.

Териториалността е важна част от личната и семейната идентичност. Тя емоционално и оперативно се асоциира с принадлежност към семейството и изключването от него, с комфорт и напрежение, удоволствие и болка, близост и дистантност, граници и тяхното преплитане, сила и слабост. Изучаването на възможностите за използването на семейното пространство разкрива много важни аспекти на вътрешно-семейната динамика. Тук възникват следните въпроси: Използва ли се семейното пространство за продуктивни цели, за игра, за развитие, за реален позитивен живот или е плацдарм за водене на битки за власт, за спорове и кавги между членовете?

Процедура

Описаната процедура и пример са почти без изменения взети от работата на Коперсмит. На родителите се дава голям лист хартия, флумастери или моливи. От тях се иска да изготвят план на къщите, в които са живели преди да се оженят. В същото време децата се оставят да гледат и слушат. Ако родителите са живели в повече от една къща, те са помолени да изготвят план за къщата, която е най-запомняща се. Във времето, през което родителите са натоварени с рисуване, терапевтът постепенно въвежда следните насоки и въпроси в терапевтичната ситуация:

1.Докато рисувате, обърнете внимание с какво настроение асоциирате всяко едно помещение в къщата.

2.Оставете се да усетите доминиращите миризми, звуци, цветове и хора в къщата.

3.Имаше ли място в дома ви специално предназначено за срещи на всички членове на семейството?

4.Кога членове на вашето разширено семейство (баби, дядовци, братовчеди, лели и чичовци и други) гостуваха,  кои стаи на къщата бяха на разположение?

5.Имаше ли помещения в къщата, на които не ви беше позволено да влизате?

6.Имаше ли специално място в къщата?

7.Опитайте се да си представите възможно най-ясно как във родителския дом бяха решавани въпросите за близостта (интимността), дистантността и уединението (неприкосновеността) на личния живот.

8.Как беше разположен вашия родителски дом по отношение другите домове в квартала, в който се намираше (за жилищни блокове – на кой етаж се намираше), в каква посока бяха прозорците и други специфични пространствени ориентири. Домът ви открояваше ли се с нещо или не?

9.Припомнете си някое типично (характерно) събитие, което се случваше в родителския дом регулярно.

10.Оставете се да чуете типичните думи, които са били изричани от членовете на вашето семейство.

Има няколко начина, по които тази техника се използва в семейната терапия. Психотерапевтът може да поиска от майката и бащата да изготвят план на домовете на родителите си, а децата по това време да ги наблюдават. При друга версия може да се инструктират децата да направят план на къщата, в която живеят в момента с родителите си, а майката и таткото да присъстват като наблюдатели. Третият вариант - всички членове на семейството изготвят план на къщата, в която живеят сега.

Въпросите, зададени от терапевта, са насочени към идентифициране на спомени, свързани с правилата в семейството и техните източници в родителските семейства. Освен това,, спомените се изследват, за да се види дали те отразяват вътрешно-семейните взаимоотношения. Събраната информация може да бъде полезна и за идентифициране на различни съюзи и нарушения на взаимоотношенията в дадено семейство.

Пример

Рони се оплаква, че съпругата му постоянно го отхвърля и той вече не може да понесе това. Сузан се гърче от гняв, защото Рони постоянно я атакува, а също и защото децата и съпругът й не зачитат нейната независимост, собственост и време.

Психотерапевтът помолил двойката да изготви планове на домовете на родителите си, за да изясни въпроса как проблемите на интимността и дистантността, неприкосновеността на личния живот или липсата са били решени в семействата им преди брака.

Отговор Сузан: „В моето семейство, уединението беше най-ценно. Майка ми и баща ми бяха в стаята си, сестра ми и аз имахме обща стая, но бяхме много ясни за границите – тя играеше на нейната страна и аз бях на моя страна; тя имаше нейни неща и не пипаше моите, както и аз нейните.  В моето семейство много държахме на правилото вратите да се затварят. Много уважавахме това правило – подчертавам. Мисля, че всички наши настоящи проблеми се свеждат до факта, че всеки от нас иска да има свое собствено пространство в къщата, а не само определено място на трапезата в кухнята.“

Ответ Рони: Спомням си, че винаги трябваше да споделям спалнята си с един от моите братя, имаше моменти, в които трябваше да живеем в една стая  трима братя наведнъж. Уединението за нас беше непознато, неприемлив разкош,  тъй като в трите спални трябваше да се съберем 11 души.

Съпрузите осъзнали, че областта на възникващите конфликти между тях е свързана с очакванията, които те са донесли със себе си от родителските си домове. След всичко това, Сузан разбрала, че съпругът й има съвсем различен опит от нейния докато е живял в семейството на родителите си. Преди това тя не знаела за това и въобще не подозирала за подобна връзка. Техниката се оказала полезна и за двамата съпрузи, защото им помогнала да започнат да ценят различията помежду си, без да се страхуват от властовите амбиции на другия.

В техниката плановете на къщата играят ролята на метафори, за да откроят потребностите на Сузан, формирани в една ригидна, ясно очертана структура на жизненото пространство и за да обяснят нуждата на Рони да използва максимално ефективно наличните пространствено-времеви ресурси.

От своя гледна точка Сузан е прекалено твърда, егоистична и не приема други, а според Рони, Сузан е твърде нехайна и натрапчива. Техниката позволява на двойката да изясни и да обсъди различията, които имат като източник различен опит в родителските семейства. Децата, наблюдавайки този процес, успяват по-ясно да осъзнаят и дадат за себе си отчет, доколко самите те са въвлечени в конфликта между родителите, поемайки понякога в спора едината или другата страна на родителите си. Децата също осъзнават, че самите те изразяват подобни искания един към друг и към своите родители, и понякога се намират в подобно объркване.

Прилагане

Техниката позволява да се диагностицират вътрешно-семейни взаимоотношения, както и да се извърши интервенция по пътя на обсъждане възможните начини за съвместно и индивидуално използване на семейното пространство. Чрез нея семейството осъзнава и създава твърде ценен опит за съвместен живот.  

Техниката се основава на паралингвистично и невербално ниво на комуникация, което е особено важно при семейна терапия. Тя може да се използва за идентифициране на материал, свързан с ролевото поведение и митовете в родителските семействата на съпрузите, скритите правила за взаимодействие в дадено семейство, както и за изясняване крайните цели на терапевтичния процес.

Във версията, при която родителите изпълняват упражнението и децата ги наблюдават, техниката позволява да се направи линия между поколенията в семейството и да се очертаят границите между различните семейни субсистеми (родителска субсистема; съпружеска субсистема; детска (сиблингова) субсистема). Този процес и резултатите от него въвлича родителите в един вид дейност, която потвърждава тяхното уникално място в семейната система, докато на децата по подразбиране се възлагат ролята на обучаващи се. Историята за семейството, която се появява на повърхността в изложенията на родителите, описващи живота си в своите родителски семейства, допринася значително за формирането на чувство за съпричастност към културната наследственост на това семейство, способства за развитие на емпатия и взаимопомощ между членовете. Освен това, проблемите и конфликтите на  проблематичната двойка могат да бъдат по-добре осветени, чрез насочването им към семейната история.

Когато тази техника се използва във втория вариант (цялото семейство рисува план на къщата), терапевтът получава възможност да изучава дълбоко актуалните проблеми и конфликти в семейството, както и да разкрие имплицитно присъстващите в семейната система средства (ресурси) за тяхното преодоляване. Тази опция е особено полезна, когато се работи със семейства, в които границите между субсистемите са замъглени, както и границата между семейството и външния свят. Безопасното изразяване от членовете на семейството на различни гледни точки и свързаните с това чувства за случващото се, позволява да се намали объркването (оплитането) между субсистемите и да се изяснят границите между тях.

В третата версия на техниката (децата рисуват план на дома, а родителите ги наблюдават), терапевтът отделя и поддържа детската субсистема и уникалността на гледните точки и чувствата на децата по отношение на взаимодействието в семейството.

„Семейно пространство“ може да се използва и в групова семейна психотерапия при  работата с родителски групи. В зависимост от целите, вниманието на групата се фокусира върху актуалните вътрешно-семейни конфликти или върху семейната история. Техниката дава на психолога информация, която не може да бъде получена в хода на обикновеното терапевтично интервю.

Методиката може да се приложи по време на терапията с индивиди, които са достатъчно зрели, за да разберат и запомнят инструкциите, и да общуват адекватно, т.е., тя не е предназначена и не може да се използва при работа с малки деца.

Техниката дава възможност семейството да се включи в такова преживяване на взаимодействие помежду си, което едновременно да подкрепя както диференциацията, така и включването в живота на другия, което е много важно за нормалното функциониране на едно семейство.

            Източник:

image

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1350145
Постинги: 1563
Коментари: 116
Гласове: 1106
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031