Семейна терапия.

                              Основни техники за работа със семейства – „Генограма“

                            (Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.)

Методи за изучаване на семейната история – Методика „Генограма”

Автор на генограмата в терапевтичната практика е Мюрен Боуен  (1978 г.)

Методиката се използва за анализ на семейната история, стадиите в развитието на семейството, патерните на взаимоотношения, предавани от поколение на поколение, събития, предшестващи семейните кризи и отношението на клиента към терапията.

Генограмата представлява своеобразна форма на семейно родословие, на която се записва информация за членовете на семейството минимум на три поколения.

Методиката позволява посредством построяване на диаграмата, отразяваща историята на разширеното семейство, да се разкрие как образци на поведение и вътрешно-семейни взаимоотношения се предават от поколение на поколение; как събития, като смъртта и болката, крупни професионални успехи, преместването на друго място за живот и пр., влияят върху актуалните поведенчески образци, а също така и върху партньорската двойка и семейните триъгълници. 

Генограмата позволява на психотерапевта да получи цялостна картина, разглеждайки и оценявайки всички събития и феномени в семейния живот в една интегрирана вертикална перспектива.

Генограмата има много общи елементи с традиционните подходи за събиране на данни за историята на семейството, но нейната главна отличителна особеност се явява структурираното съставяне на карта на семейството. В сравнение други методи за изследване и форми на изследователски записи, генограмата позволява постоянно да се добавя и коригира информацияъта при всяка сесия с клиентите.  Нагледното представяне на взаимоотношенията на големи по брой семейства и множеството ключови събития, облекчава значително психотерапевтичната работа.  Практически при съставяне на генограмата цялата семейна информация се представя върху нея и това позволява на терапевта бързо да схване сложните семейни патерни.

Генограмата се явява богат източник на хипотези за това, как актуалните проблеми в семейството могат да бъдат свързани  със семейния контекст и историята на развитието им.  Терапевтичните записи на генограмата позволяват на всеки един терапевт (консултант), който не е запознат с проблема, бързо да възприеме голям обем информация и да получи представа за потенциалните проблеми.

Обикновено в терапевтичната практика в съчетание с генограмата се използва (конструира) списък с важните събития в семейната история или методиката „Линия на времето”, при която събитията се разполагат на една времева ос.

Методиката „Линия на времето” не е сложна. Тя представлява една вертикална линия разграфена по години, месеци, дори дни, върху която с вертикални чертички се отбелязват важни жизнени събития, напр.: „Николай загубва работата си”, „Мария и Румен сключват брак”, „Бащата Сергей умира” и пр.

Методиката позволява на терапевта да се ориентира по въпроса: „Защо именно сега семейството идва на терапия, а не например преди една година, или по-рано?”, „Какво се е променило в семейството?”,  „Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?”, „В какво се състои пусковия механизъм на кризата”. 

Описание на методиката

В процеса на семейното консултиране и психотерапия сборът от информация за семейната история обикновено произтича от контекста на общото семейно интервю и терапевтът е затруднен в игнорирането на прблема (симптома), с който семейството е дошло в кабинета.   Поради тази причина конструирането на генограмата трябва да бъде част от широк кръг задачи, за разрешаването на които се въвличат всички членове на семейството.  Провеждайки интервюто, терапевтът постепенно се придвижва от симптома към много по-широк диапазон информация, отваряйки блендата както към семейния, така и към общия социален контекст, вървейки от актуалните семейни проблеми към историческата хронология на семейните събития, от леки към трудни въпроси, провокиращи тревога, от очевидни факти, към съждения за взаимоотношения и на тази база формулира циркулярни хипотези за семейното функциониране. 

Генограмата се изготвя в присъствието и с участието на всички членове на семейството, способни да слушат и да възприемат информацията, в т.ч. и децата.

В процеса на конструиране на генограмата терапевтът събира следната инфромация:

1. Състав на семейството: Кои живеят съвместно в жилището?, В какви родствени отношения са?,  Съпрузите имали ли са други бракове? Имат ли деца от тези бракове?  Къде живеят останалите членове на семейството?

2. Демографски данни: имена, пол, възраст, продължителност на браковете, образование, професия и пр. за всеки член на семейството.

3. Настоящо състояние на проблема: Кой от членовете на семейството знае за симптома?,  Как всеки от тях разглежда симптома, как реагира на симптома?, Има ли някой друг в семейството подобен симптом?

4. История на развитие на проблема:  Кога е възникнал симптома?, Кой първи е забелязал симптома? Кой оценява симптома като сериозен и застрашаващ и кой е склонен да го игнорира и омаловажава?,  Какви действия и опити за решение на проблема са били взети преди  по симптома?, Какви са били резултатите от това?,  Обърнали ли са се членовете на семейството към специалисти (кои от тях) и били ли са хоспитализирани?,  какво ново се е появило или е изчезнало във взаимоотношенията в семейството, в сравнение периода до кризата?,  Считат ли членовете на семейството, че симптома се променя, задълбочава, развива и в какво направление?  В положително или отрицателно?,  Какво ще се случи със семейството, ако кризата продължи да се задълбочава?, Как членовете на семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

5. Скорошни събития и промени в жизнения цикъл на семейството: раждания, смърт, бракове, разводи, проблеми с работата, болести, пътувания, премествания на други места за живеене и пр.

6. Реакции на семейството по важни събития в семейната история: Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете? В чест на кой е било кръстено? Как са реагирали членовете на приемствеността на името?,  Кога и защо семейството се е преместило да живее в това населено място?,  Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?, Кой го е преживял по-леко?, Кой е организирал погребението?.  Оценката за прилаганите в миналото способи за адаптация и особено при реорганизация на семейството при загуби на негови членове и други критични преходи, дава важен ключ за разбиране на семейните правила, очаквания и патерни за реагиране.

7. Родителските семейства на всеки от съпрузите:  Живи ли са родителите?, Ако са починали – кога и от какво?,  Ако са живи – с какво се занимават?, Работят или са пенсионери?,  Имали ли са те други бракове?,  Кога родителите са се запознали? Кога са сключили брак?, Разведени ли са?, Имат ли братя и сестри?,  По-възрастни или по-млади са от братята и сестрите си и каква е разликата във възрастта им?,  Имат ли други деца, които продължават да живеят с тях?. Терапевтът може да задава въпроси и за майката и бащата на родителите (баба и дядо). Целта е да се събере информация за 3-4 поколения, включително поколението идентифицирано със симптома.  Много важна информация е тази за осиновени деца, доведени от други връзки и бракове, извършени спонтанни аборти, деца, които са починали в ранна възраст, 

8. Други значими за семейството хора:  приятели, колеги, учители, лекари и пр.

9. Семейни взаимоотношения:  Има ли между някои от членовете на семейството данни за прекъснати взаимоотношения?,  Има ли между някои сериозни конфликти?,  Кои членове на семейството са много близки един на друг (симбиотични връзки)?,  на кой човек от семейството останалите се доверяват най-вече?,  Какви са най-честите ситуации на конфликтуване?,  Как реагират членовете на двойката на тези типове ситуации?,  Има ли прехвърляне на ситуации на конфликтиуване от родителската двойка към идентифицираната със симптома двойка? Едни и същи ли са начините за реагиране предавани от родителите към детето?,  Има ли подобни трудни ситуации и стилове на реагиране при братята и сестрите?,

В тази част терапевтът може да задава специалните циркулярни въпроси.

Например, той може да попита мъжа: „Как мислите, колко близки са били Вашата майка и по-големия Ви брат?”, „Имате ли идея, как възприема съпругата Ви, честите отсъствия на дъщеря Ви от къщи?, Когато се случи този инцидент, какво преживя съпругата Ви?. След това терапевтът проявява същия интерес, през циркулярен въпрос през жената към мъжа.

Забележка: Циркулярните въпроси са въпроси, които се задават на един член от семейството, но касаят трети член, т.е. оценката циркулира през някои от членовете на семейството.

Циркулярните въпроси се задава, за да се установят различията в оценките на членовете на семейството за взаимоотношенията им. Често именно чрез тях терапевтът успява да диагностицира различия на когнитивно равнище.

Понякога е полезно да се пита дори, как присъстващите на срещата ленове на семейството могат да бъдат характеризирани от членове на други семейства. Например, „Как мислите, че реагира на ситуацията във вашето семейство, семейството на брат Ви?” или „Според Вас, ако вашият баща трябва да Ви опише когато сте били на 13 години, какво от това описание би съвпаднало с описанието, което Вие бихте направили за Вашия син?.

10. Семейните роли: Кой от членовете на семейството проявява най-голяма грижа за другите?, А кой от членовете най-много обича да се грижат за него?, Кой е най-авторитетния?,  Кое от децата е най-послушно?,  Кой е съпътстван от успехи?,  Кой постоянно търпи неуспехи?, Кой е най-сърдечен, най-резервиран, дистанциран и пр.?,  Кой повече от всички милее за семейството?, Кой от всички е най-нестабилен, аутсайдер, страдащ в семейството?.

Терапевтът трябва да обръща внимание на използвани в семейството прякори и етикети, които членовете на семейството си дават (Домашния тиранин, Суперзвяр, Змията, Клюкарката, Разузнавача, Желязната лейди, Началника). Всички те носят в себе си емоционална натовареност и се предават като патерни в семейната система.

11. Трудни за семейството теми:  „Кой от семейството има сериозни медицински или психични проблеми?, Има ли в семейството проблеми (симптоми) за физическо или сексуално насилие?,  Има ли наличие на инцест?, Употребяват ли се наркотици?,  Алкохол?,  Има ли някой, който е бил арестуван, за какво? Какъв е неговия статус в момента?.

Обсъждането на този тип теми  може да са неприятни и болезнени за членовете на семейството и  затова въпросите трябва да се задават с внимание и такт.  Ако семейството окаже силна съпротива, то терапевтът трябва да отстъпи с идея по-късно да се върне на тях. Идеята е, че щом има съпротива, щом се активизират защити, значи там някъде може да се крие проблема.

                                                                            *    *    *

Събирането на обща информация за членовете на семейството може да приключи в рамките на 30 минути, но впоследствие генограмата е отворена за нови данни. Те постъпват чрез допълнителните въпроси, а за това са необходими допълнителни срещи.

Много често терапевтите още в самото начало на работата се договарят със семейството по въпроса за изготвянето на генограмата и впоследствие се връщат към нея, допълвайки я.

Възможен е и друг подход, например, всеки член на семейството да изработи графически своята представа за семейството, т.е.  генограмата да се състави от самите клиенти.  В много случаи този подход разкрива структурни нарушения в семейната система. 

На генограмата заедно с темите, свързани с членовете на семейството може да се помести и важна информация, напр.: имена, образование, занятие, заболявания, местожителство и пр.

Генограмата  дава информация в следните насоки

— проблемни отношения в двойката;

— произход на възникването на различни симптоми;

— причини за отчаянието;

— идентификация

— синдрома на годишнината (синдром на предците);

— проблеми в детско-родителските отношения;

— семейните нагласи;

— особености в избора на професия;

— причини за суицид;

— причини за зависимост;

— хомосексуални наклонности;

—  проблеми със самотата (неспособността за свързване с другия /другите)

При работата с генограма се проявяват не само проблемите, но и ресурсите на семейството.

Интервюто по генограмата се провежда в рамките на индивидуалната консултация. Обща продължителност на сесията – около 2 часа.

Забележка: „Синдром на годишнината” или „Синдром на предците” е доказан феномен в психологията и медицината. Той се свързва с преживени тежки събития във фамилията (смърт, болести, загуби, конфликти, инциденти, развод, раждания, женитба  и пр.).  Механизмът му работи на база запазване на информация за събитието на несъзнателно равнище, в т.ч. за събития, на които не е задължително клиентът да е бил свидетел. Информацията за тези събития, станали преди неговото раждане се предава от поколение на поколение и се съхранява в несъзнаваното. Проявяването на синдрома е чрез симптоматика, която се установява при идентифицирания пациент, като тя се свързва по време, близко или много точно с времето, когато преди години се е случило тежкото събитие на член на семейството. Обикновено това са много близки хора – майка, баща, брат, сестра, деца и пр. „Синдромът  на предците” лесно се диагноцтицира чрез метода „Разстановка на Хелингер” 

Източник:

Психология семейных кризисов. — СПб.: Речь, 2006