Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2017 11:00 - Семейна терапия. Техника „Генограма“ и „Линия на времето“ (Александър Черников) (през очите на психолога – прочетено в книгите)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                       Семейна терапия.  Техника „Генограма“ и „Линия на времето“

                                                            (Александър Черников)

                                   (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Ако изучавате практиката на майсторите в семейната терапия ще останете с едно измамливо впечатление за лекота и стихийност в техните действия, но това е илюзия или повърхностен поглед. Професионалната (грамотната) терапевтична работа е основата на изключителна точност, обмисленост и убеденост във всяка стъпка.  Терапевтичната работа на великите майстори е изключително икономична и наблюдаващият често остава с недоумение как те достигат до едни или други изводи и постигат толкова потресаващи резултати.

Ефективната терапия не е възможна без развитието на диагностичните проблеми и типовите терапевтични ситуации. Приетият и прилаган от семейните терапевти интегративен модел, представлява евристично средство за извеждане на терапевтични хипотези и превръща самия процес във високоскоростен, ефективен и семпъл.

Събраната информация за семейната система се сумира с помощта на: специално разработена карта за структуриране на информацията (виж. приложението); извеждане на хипотези и планиране на терапията.

Семейната терапия представлява един процес, в който диагностиката на семейния проблем е неразривно свързан с терапията. Много семейни терапевти са склонни да разглеждат оценъчната (диагностичната) и чисто терапевтичната работа като един едновременен процес – от позвъняването по телефона и подаване на заявка за среша до окончателното финализиране на терапията. В повечето случаи още на първата среща терапевтите молят семейството да направи нещо или да разкаже каква е тяхната история.  Реакцията на пациентите осигуряват важна информация за силните и слабите страни на семейната система. 

В тази връзка С. Минухин (1974) казва следното: „Не винаги е важно клиентите да изпълнят задачата поставена от терапевта, важни са възбудените от задачата взаимоотношения”. Именно реакцията на клиентите предоставя на терапевта информация за тяхното взаимодействие.

От друга страна, в организацията на терапевтичния процес се включват и стандартни процедури, към които повечето семейни терапевти се придържат. Например, в първите няколко срещи се извършват:

= всестранно оценяване на семейния проблем (симптома);

= формулиране на хипотези;

= съставяне на план за терапия;

= сключване на семеен терапевтичен договор.

Организацията на оценъчните сесии включва диагностично-терапевтични експерименти с цел, получаване на информация за семейството от различни източници:

= Наблюдение върху спонтанното поведение на членовете на семейството и особено на техните невербалните реакции;

= Установяване и приемане безкритично наличието на семейни митове като важна метафора, отразяваща реалния проблем;

= Изследване на семейната система с помощта на специални техники за интервюиране и проследяване реакциите на членовете на семейството по отношение на собствените си действия и задачи.

= Освен това терапевтът е длъжен да установи работен контакт със семейството и да го мотивира към участие в терапията, т.е. към приемане на изменения.

Когато терапевтът започне работа с едно семейство, тогава се формира една нова система, но вече и с негово участие.  Той става част от семейната система и само като такъв може да влияе и създава условия за изменения в семейството. Ако терапевтът остане извън семейството, то резултатите му няма да бъдат благонадеждни.

Както вече е известно, всяка семейна система има граници и в ситуация на търсене на помощ (това е ситуация на стрес, извънредна ситуация, в която емоцията (напр. страх, неувереност) е силно изразена. Известна е зависимостта между страха и афилиацията (желанието и стремежа да приемеш други, да се включиш в група, да споделиш с други и пр.), при която афилиацията се засилва при наличието на емоции, които са насочени навън. С други думи, в състояние на криза семейството обикновено е склонно да открие дори до вчера ригидните си граници, през които да проникне терапевта.

Когато влезе в семейната система терапевта се изправя пред един парадокс и той е следния:

Психотерапевтът може да  влезе в семейната система само на основата на изоморфизма, т.е. на своето сходство, еднаквост, подобие, идентичност със семейството, но помощта за неговото изменение той може да даде само ако използва анизоморфни стратегии. При това, колкото е по-голямо сходството, толкова по-лесно е проникването през границите и същевременно толкова по-трудно ще бъде изменението на системата.

„Любителят или непрофесионалният консултант се променя в момента, в който стане член на системата (член на компанията) – при това той губи възможността си да промени тази система, която самият той е създал. От друга страна, невъзприетият от семейството психолог, оставащият на  дистанция, не постига достатъчно разбиране и никога не успява да се приближи достатъчно до семейството и губи шансовете си да помогне” [Юнсон Л., Бернлер Г, 1992].

Ето защо е толкова важно умението на психолога да превключва позициите си „вън” и „вътре” в системата.  Тази написана тук препоръка не е лесно да се изпълни и удържа през целия процес на терапията.  Влизайки в системата, терапевтът става част (въвлечен е) от „семейните игри”.  Семейството автоматично пренася своите модели на функциониране в терапевтичната ситуация. Така например, ако с едно неуравновесено семейство е трудно да се започне работа, събирайки всички членове накуп, то обратно, с едно ригидно семейство ще му е трудно да завърши терапията.  Членовете на ригидните семейства винаги идват накуп на терапия (подредени като спагети), склонни са да звънят на терапевта, да го канят на гости, да прехвърлят върху терапевта цялата отговорност за състоянието си, непрекъснато да декларират безпомощност и да продуцират катастрофални ситуации.

По това как семейството взаимодейства с терапевта може много да се съди за семейната структура и  правилата й за функциониране.

1. Методи за изучаване на семейната история

За анализ на семейната история, стадиите на развитие на семейството, патерните на взаимоотношения предавани от поколение на поколение и събитията предшестващи кризите, могат да бъдат използвани две взаимодопълващи се методики:

а/ Генограма – [Bowen, 1978; Carter & McGoldrick Orfanidis, 1976; Guerin & Pendagast, 1976; McGoldrick, 1977; Pendagast & Sherman, 1977; Brandt, 1980; McGoldric & Gerson, 1985];

б/ Линия на времето – (The Time Line) [Stanton,1992].

Генограмата представлява форма (графично изображение) на семейното родословие. Върху нея се записва информация за членовете на семейството обикновено в рамките на три поколения.  Тя е с графичен (схема) формат и позволява бързо да се доловят сложните семейни патерни. Тя е богат източник на хипотези за това, как клинични проблеми могат да бъдат свързани в семеен контекст в развитието на времето.  Генограмата включва кратко резюме, позволяващо на незапознатия със случая  бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за неговите потенциални проблеми. Освен това, за разлика от другите форми на изследване генограмата позволява постоянно да бъде допълвана, обогатявана и коригирана при всяка следваща сесия.  Тя позволява на терапевта да удържа огромно количество информация за членовете на семейството, за техните взаимоотношения и ключови събития в семейната история.

„Генограмата не е тест и няма клинични скали. По-скоро тя е субективен инструмент за генериране на клинични хипотези за перспективни системни оценки” [McGoldric & Gerson, 1985].

В терапевтичната практика генограмата е въведена от М. Боуен. И служи за анализ на семейната история от гледна точка на системната теория.  Генограмата използва общоприети символи (легенда) за графическо представяне на информацията:

image

image

В съчетание с генограмата обикновено се прави и списък на важните събития в историята на семейството. Това е методиката „Линия на времето”, в която събитията са разположени  на „оста на времето”.

Методиката не е сложна: на хоризонтална линия на времето се отбелязва годината, месеца, в някои случаи дори датата по решение на терапевта. След това от нея се спускат вертикални линии и над тях се указва събитието  от жизнения цикъл.  Например, „Николай изгубва работата си”, „Мария и Петър сключват брак”, „Бащата на Сергей умира” и т.н.

Методиката позволява да бъде организирана трудно съпоставима информация в семейната история в една по-удобна графическа форма.  Графиката става особено важна при разсъжденията на терапевта по следните въпроси:

= Защо семейството идва на терапия точно сега, а не по-рано или по-късно?

= Какво се е изменило в семейството?

= Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?

= В какво се състои моментната криза?

 

Освен това, методиката „Линия на времето” може да бъде съчетана с генограмата с цел обединяване на семейната структура, взаимоотношенията и събитията. 

image

Например, на рис. 3.1.1 е показано съчетаване на линия на времето с генограма. Това е един типичен случай  на отказ на 7-годишно момче да посещава училище.  Момента на сключване на брака е избран за нулева точка (стартова позиция). Двойната линия между съпрузите означава близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата – първо дъщеря, а след това син. Тройната линия между майката и новородените отразява много близки отношения, нормални за тази възраст.  До десетата година на брака семейството представлява една добре функционираща система. В началото на настоящата година обаче съпругът  претърпява сериозен професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, рязко се дистанцира от децата и особено от малкото дете (сина). Поставя се началото на сериозни конфликти между съпрузите.  Отношенията между майката и сина стават още по-близки и толкова силно ригидни, че за детето на тази възраст се превръщат в проблем. Много скоро след това идва момента, ч който 7-годишното момче трябва да тръгне на училище, но то упорито не желае това.  В резултат на това опозиционно поведение започва да расте дистанцията между детето и майката. Отключването на този труден за семейството период кара родителите интуитивно да се ориентират към търсене на специализирана помощ. До момента като непрофесионалисти родителите са реагирали по един типичен начин – бащата е забравил за депресията, майката за конфликта с бащата и двамата за започнали да обгрижват детето. В семейството има проблем, който е общ за всички.

2. Водене на интервю по генограма

Сбора от информации за семейната история обикновено се извежда от контекста на общото семейно интервю, като терапевтът съвсем не игнорира проблема, с който е дошло семейството.  Ето защо конструирането на генограмата трябва да бъде част от едни по-широки задачи за присъединяване и въвличане на семейството в терапията. Провеждайки интервюто терапевтът тръгва от представения проблем  и върви към разширяване на семейния и социален контекст, от настоящето  към исторически хронологично построените семейни събития; от леки към по-трудни въпроси, провокиращи тревожност; от очевидни  факти към съждения за взаимоотношения в бъдеще, към циркулярни хипотези и пр.

Основни теми, по които терапевтът събира информация:

(1) За състава на семейството

- Кой (кои) още живее съвместно със семейството домът?

- В какви родствени отношения е семейството с него?

- Имали ли са съпрузите други предишни бракове?

- Имат ли съпрузите деца от тези предишни бракове?

- Къде живеят останалите членове на семейството?

(2) Демографска информация за семейството – имена, пол, възраст, години на съвместен брак, професия, образование, работа и пр.

(3) За настоящо състояние на проблема

- Кои от членовете на семейството знаят за проблема?

- Как всеки от тях вижда и реагира на проблема?

- Има ли някой друг в семейството подобен проблем?

(4) За историята на развитието на проблема

- Кога е възникнал проблема?

- Кой го е забелязал първи?

- Кой оценява проблема като сериозен?

- Кой е склонен да не предава на проблема сериозно значение?

- Какви опити за разрешаване на проблема са били предприети и от кого?

- Търсило ли е до сега семейството специалисти и има ли хоспитализация?

- В какво направление е било работено?

- Положителни или отрицателни са били резултатите?

- Какво ще се е случило в семейството, ако кризата продължи?

- как семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

(5) За неотдавнашни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството – раждане, смърт, брак, развод, пътуване, проблеми в работата, промяна на местоживеенето, болести и други силно стресиращи събития.

(6) За реакциите на семейството по важни събития от семейната история

- Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете?

- В чест на кого то е било кръстено?

- Кога и защо семейството е пристигнало в този град?

- Кога и защо семейството се е преместило в нова квартира?

- Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?

- Кой е преживял същата загуба най-леко?

- Кой е организирал погребението?

Тук винаги се дава оценка за способите (стратегиите) за адаптация и справяне на членовете и особено за реорганизацията в семейството, след загубата на определен член  или при други критични преходи. Диагностиката на тези критерии представя информация за семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

(7) За родителските семейства на всеки от съпрузите

- Живи ли са родителите?

- Ако са починали – кога и от какво?

- Ако са живи – с какво се занимават (работят или са пенсионери?

- Разведени ли са родителите – кога се е случило това, на колко години е било тогава детето?

- Родителите има ли ли са други бракове и имат ли деца от тях?

- Кога родителите са сключили брак (последващи бракове)?

- Родителите имат ли братя и сестри?

- Родителите кои поредни деца са били (по-големи; по-малки)?

- Каква е разликата във възрастта между децата (става дума за родителите)?

- С какво се занимават братята и сестрите на родителите?

- Братята и сестрите на родителите имат ли брак (бракове)?

- Братята и сестрите на родителите имат ли деца?

Терапевтът задава въпроси и подробно изучава както майката, така и бащата на съпружеската двойка, дошла на терапия.  Целта е да се събере информация по определените критерии за 3-4 поколения, вкл. Поколението на идентифицирания пациент.  Много важна е информацията за наличието на приемни родители, извършени съзнателни аборти, извършени спонтанни аборти, рано починали деца.

(8) За други значими за семейството лица – приятели, колеги, учители, лекари и пр.

(9) За семейните взаимоотношения

- Има ли членове на семейството, които изцяло са прекъснали взаимоотношения?

- Има ли членове на семейството, които се намират в сериозни конфликти?

- Кои членове на семейството са много близки един с друг?

- На кой от семейството другите се доверяват най-много?

- В съпружеската двойка има ли трудности и конфликтност?

- По кои въпроси има напълно съгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на мъжа?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на мъжа?

- Кои от членовете на семейството са симбиотично близки един с друг?

- На кой от членовете на семейството се ползва с най-голямо доверие?

- Какви трудности изпитва семейството на братята (сестрите) на всеки от двойката?

- Как всеки от съпрузите общува с децата?

- Кое е любимото дете в семейството?

 По тази тема терапевтът може да задава специални циркулярни въпроси. Например, той може да попита съпруга: „Как мислите, колко близки са вашата майка и по-големия Ви брат? И след това да се поинтересува какво мисли за това съпругата му.

Полезно е също да се попита, как присъстващите на срещата биха били характеризирани (оценени) от други хора: „Как Вашият баща би Ви описал, когато  сте били на 13 години и какво от това съответства на вашия син, който сега също е на 13 години?

Циркулярните въпроси се задават за да разкрият различията  във взаимоотношенията между членовете на семейството.  Разкривайки тези разлики пред самите членове, терапевтът въвежда нова информация в системата,  обогатяваща възгледите на семейството за себе си. Това е много силен информационен елемент тъй като в ежедневието хората почти не прилагат такъв подход.

(10) За семейните роли

- Кой от членовете на семейството най-много обича да проявява грижа за другите?

- Кой от членовете най много го обича, когато той се грижи за него?

- Кой от семейството изглежда най-волеви?

- Кой е авторитарен?

- Кое от децата е най-послушно?

- На кого все не му върви?

- Кой непрекъснато търпи провали и неуспехи?

- Кой най-много боледува?

-Много е важно терапевтът да обръща внимание на прякори, етикети, прозвища и пр. които членовете дават един за друг. Например, „Супермама”, „Желязната Лейди”, „Домашният тиранин”, „Шефът”, „Началника”, „Отмъстителното джудже”, „Гарфилд”. Те са важни ключове към емоционалните патерни в семейната система.

(11) За трудните за семейството теми

- Има ли някой от членовете на семейството със сериозни психични или медицински проблеми?

- Има ли някой проблеми свързани с физическо или сексуално насилие?

- Употребява ли някой наркотици?

- Алкохол?

- Някой да е имал проблеми с органите на властта, например да е бил арестуван?

- За какво е бил задържан?

- Какъв е неговия статус днес?

Обсъждането на теми от този род могат да бъдат болезнени за семейството и затова трябва да се поставят тактично и внимателно. Ако семейството окаже силна съпротива, то е препоръчително терапевтът да отстъпи временно и да се върне към темите  в по-късно или да отложи за следваща сесия.

По принцип основната информация за конструиране на генограмата може да бъде събрана за 30-40 минути (без допълнителни въпроси по проблемите), но всестранното изучаване изисква повече време и може да отнеме 2-3 и дори 4 сесии. За събирането на този тип информация много често терапевтът предварително се договаря с членовете на семейството, обяснява им смисъла и ги мотивира.  Освен това много разпространен е подхода за допълване на генограмата всеки път по време на сесиите, когато стане въпрос за информация, която я касае, т.е. разговора се води по т.н. „исторически материал”.

Когато семейството пристига на терапия, то в повечето случаи има собствено мнение за проблема – за генезиса и природата му.  Като правило този възглед е несистемен и ригиден, основаващ се на вярата, че само лицето, което е носител на симптома трябва да се промени, че само един е виновен за проблема в семейството и т.н.  Поради тази причина когато терапевтът започне да събира системно информацията, на клиентите се струва, че той се интересува не за това, за което му плащат.  Поради тази причина много често оказват яростна съпротива, недоволстват, разсейват се, а някои дори пряко упрекват терапевта или го съветват.

Когато се работи по генограмата и въпросите следват един след друг, терапевтът стъпка по стъпка навлиза, прониква дълбоко в семейната история, разкрива семейния жизнен опит през поколенията (раждане, смърт, болести, интензивност на взаимоотношенията, провали, загуби и пр.). На тези теми семейството реагира обикновено с любопитство и отзивчивост.  Причината е, че терапевтът тук никого не обвинява, никого не кара да прави нещо което той не иска, това е просто една разходка в спомените.

Работата по генограмата позволява на терапевта да подреди събитията в семейството и да ги представи в техния естествен ход. Освен това, процесът позволява да бъдат правени връзки от общото към частното, например:

- „Обикновено по-малките деца, след като сключат граждански брак, очакват от партньора си по-голяма грижа. Как това се прояви при Вас?”

- „Често след гражданския брак и напускането на жилището от децата, родителите трудно преживяват раздялата. Имаше ли през този период във Вашето семейство трудности?”

Ето един пример на майсторът на семейната терапия М. Боуен:

Клиент: Моята майка беше много доминираща жена, тя никога не искаше да се разделя с нещо което е нейно, включително и с мен.

Боуен: Е, ако Вие сте единствено дете, какво може да очаквате? Често във взаимоотношенията подобни на тези, хората много точно предвиждат какво мисли другият. С други думи, Вие описвате не просто необичаен тип интензивни взаимоотношения между майка и единствения й син, особено ако майката няма мъж до себе си, а Вашата майка е била точна такава. Как бихте характеризирали взаимоотношенията между Вашата майка и нейната майка?” [McGoldric & Gerson, 1985].

Освен неоценимата помощ в построяването на терапевтичните хипотези, интервюто по генограмата позволява на терапевта да установи едни много по-близки отношения на доверие. Просто генограмата играе ролята на транспортно средство, чрез което и на което терапевтът пътува навътре към семейството. Няма спор във факта, че когато човек започне да разказва за жизнената си история и тази на близките до него хора, той освобождава и открива границите си, вдига бариерите пред терапевта, допуска го в „светая светих”. По този начин терапевтът постига целта си да стане част от една нова семейна система, за която стана дума по-напред в този текст.

Интересното е, че в изследванията в болнични условия, Роджърс и Даркин (1984) са забелязали, че повечето от пациентите след такива двадесетминутни въпроси и отговори, са променили отношението си към лекуващият ги лекар и самото медицинско лечение.

Въпросите при създаването и работата с генограма не се фокусират само върху негативни, травмиращи събития и загуби. Чрез генограмата пациентът сам си организира и провежда среща и с постиженията и успехите, отново ги преживява, дори открива способи и стратегии за справяне.

3. Проследяване последователността във взаимоотношенията

Системният терапевт, ориентиран към изследване на циркулярните контури, с които е обградено семейството, трябва да определи начин за построяване последователността (реда) от въпроси.  С. Минухин предлага една специална техника на терапевтично интервю, която той нарича „проследяване” (Tracking).

Целта на техниката е, да се проследят специфичните патерни на поведение, мислене и преживявания в системен контекст. Терапевтът трябва точно да изучи какво се случва от самото начало до самия край в една последователност.

Минухин (1974) отбелязва: „Терапевтът следва съдържанието на семейната комуникация и поведение, като непрекъснато поощрява и подкрепя клиента в обясненията му. Той е подобен на писец, която лъкатуши след спомените на пациента и ги записва.

 Най простата форма за проследяване представляват „изясняващите въпроси”, „одобрителните коментари” и „обясняващите подробности”. Терапевтът не отхвърля това, което пациентът говори. Той винаги заема позиция на демонстративна заинтересованост. При  операцията за проследяване терапевтът не изразява мнения. Утвържденията, подсказващите предложения за теми, повторенията, рекапитулациите, обобщенията, демонстрацията на интерес, емпатията, въпросите за изясняване на съдържание (подробности) – всички те са способи, чрез които психодинамичният и недирективен терапевт контролира и насочва комуникацията”

По време на интервюто системният терапевт е активен.  Той може да попита: „Кой първи реагира на създалата се ситуация?”, „Какво направиха след него вторият?”, „Какво направи тогава първият?”, „По какъв начин отговори на това вторият?”, „Какво правеха другите членове на семейството, когато всичко това се случваше?”

Терапевтът винаги избягва въпроса „Защо?”.  Въпросът „Защо?” затваря интервюто и затруднява проследяването, придвижването по събитията, прекъсва връзката между събитията.

Той по-скоро се стреми да провокира съпротивата на пациента, подтиквайки го към рационализация, чрез интерес към това: „Как това се случва?”, „Какви са последиците от това поведение?”.  Терапевтът продължава да пита до тогава, докато не изведе цялата последователност от събития, отнасящи се до симптоматичното поведение или оплакването. Докато не бъде завършена една последователност от събития, терапевтът не започва друга.

Последователността образува контур от самоподкрепящи се обратни връзки. Сега терапевтът може да наблюдава как всеки член на семейството вижда себе си. Как реагира, когато по какъв начин самият той поддържа и повтаря патерни, от които самото семейство се оплаква. Тук терапевтът задача въпросите си фриволно, той просто се интересува какво прави семейството когато се появи симптома.  При това, терапевтът си служи с езика на семейството, с тяхната терминология (семеен език) и в тези специфични за семейството термини търси метафори.

Много честа практика е терапевтът да отправи искане към семейството или отделен член, да разиграе определено събитие, като  ги поканва: „Не бихте ли се присъединили към играта на вашето дете с куклите?”

Терапевтът използва тези сведения, за да създаде собствена хипотеза и същевременно да организира обратна връзка с родителите: „И така това е вашата работа – бихте ли установяване на мир самите вас?” и после „Какво мислите, колко дълго Вашето дете би се нуждаело от родители-миротворци?”

„Обратната връзка обикновено има предимно положително съдържание за отделния член или цялото семейство. Тя създава атмосфера на сътрудничество.  Освен това, обратната връзка помага на членовете на семейството да видят  какво правят те, как реагират, а това изключително много ги стимулира към изменения. Като диагностично средство тази техника се явява важен елемент от процеса на  присъединяване на терапевта към семейството и му осигурява един мек, кадифен стил на ръководство към промени” [Minuchin & Fishman, 1981; Aponte & Van Deusen, 1981].

 

Карта за структурирана информация за семейната система, издигане на хипотези и планиране на терапията

1. Първи контакт с терапевта. Повод за контакта. Кой установява контакта.

2. Описание на проблемите и желаните промени, назовани от пациентите (в т.ч. метафори)

3. Изготвяне на генограма на семейната система.

4. Данни от историята на семейството.

а/ Важни събития, модели за функциониране и взаимоотношения в семейството на прародителите на идентифицирания пациент  (IP).

б/ Важни събития в сегашното семейство на IP. Структуриране на ключовите събития във ос на времето (Линия на времето)

5. Стадии на жизнените цикли.  Важни задачи и проблеми, стоящи пред семейството.

а/ Хипотеза за това, защо семейството търси специалист точно сега.

6. Структура на семейството в настоящия момент (сплотеност, йерархия, граници)

а/ Порядък на заемане местата в терапевтични кабинет (Кой къде сяда?)

б/ Разпределение на същите в жилището (Кой къде живее?)

в/ Данни от тест на Херинг (ако е бил проведен), важна информация за семейната структура от интервюто и от наблюдението на семейството.

г/ Терапевтични хипотези за структурата на семейството, включително възможности за маневреност и гъвкавост на семейството между различните състояния.

7. Взаимодействия на членовете на семейството.

а/ Индивидуални поведенчески патерни и модели на функциониране. Способи за взаимно влияние между членовете на семейството един на друг

б/ взаимодействие по време на сесията

в/ Семейни правила, регулиращи комуникацията

г/ Средства за разрешаване на проблеми, които вече са били прилагани.

д/ Намерени и приложени по-рано решения, които са помагали за справяне с проблемите.

е/ Съставяне на поведенческа последователност –  „Порочен кръг, включващ в себе си симптоматичното поведение на членовете на семейството.  Циркулярни хипотези.

(8) Функции на симптоматичното поведение в семейната система. Опасности, които биха последвали след премахване (отстраняване) на симптома, т.е. при изменения в семейната система.

(9) Допълнителни хипотези

(10) Планиране на терапията

а/ Цел

б/ Възможни етапи и междинни цели

 

в/ Възможни процедури, задачи, упражнения, експерименти. 

image


Източник:
image

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1331433
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930