Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2017 13:00 - Семейна терапия. Техника „Генограма” (Малкина-Пых, И. Г.) (през очите на психолога – прочетено в книгите)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                           Семейна терапия. Техника „Генограма”

                                                           (Малкина-Пых, И. Г.)

                                    (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Семейната история може удобно да бъде изследвана с помощта на техниката генограма (McGoldrick, Gerson, 1985). Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информация за членовете на семейството от поне три поколения (Bowen, 1978; Carter et al., 1977; Guerin, Pendagast, 1976; McGoldrik, 1977; Pendagast, Sherman, 1977; Brandt, 1980). Генограмите показват семейната история графически, което позволява бързо да се видят сложните семейни патерни, и първите представляват богат източник на хипотези за това как клиничните проблеми могат да бъдат свързани със семейния контекст и развитие. Освен това генограмата позволява на терапевта бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за потенциалните му проблеми. Терапевта по този начин може да борави с информация за голям брой членове на дадено семейство, с информация за техните взаимоотношения и ключови събития от семейната история.

Системният подход предполага, че хората организират поведението си вътре в семейството в съответствие с поколението, възрастта, пола, структурните и комуникативни параметри на системата.

Структурата на родителското семейство оказва влияние върху патерните на взаимоотношенията и типа на семейството, което създава следващото поколение. Според основната хипотеза патерните на взаимоотношенията на предишните поколения създават модели за семейно функциониране в следващите поколения.

Системния подход позволява да се обедини текущият и историческият контекст на семейството. Генограмата помага на терапевта да проследи „предаването на тревогата” през поколенията и нейното пресичане с текущия семеен контекст.

При анализа на семейната история терапевта се опира на слените базисни категории:

1. Ред на раждане, пол, разлика във възрастта между децата;

2. Съвпадението на жизнените събития;

3. Повторение на патерните на функционирането в следващите поколения;

4. Триангулацията като модел за предаване на патерни на взаимоотношение.

Семейния психотерапевт събира информация с помощта на интервю по генограмата:

1. За състава на семейството. „Кой живее у вас?”, „Какви са роднинските връзки между тези членове?”, „Имали ли са съпрузите други бракове?”, „Имат ли от тях деца?”, „Къде живеят останалите членове на семейството?”.

2. Демографска информация: имена, пол, възраст, продължителност на брака, с какво се занимават и с какво образование са членовете на семейството и т.н.

3. За състоянието на проблема в конкретния момент. „Кой от членовете на семейството знае за проблема?”, „Как всеки от тях вижда проблема и реагира спрямо него?”, „Има ли някой в семейството подобни проблеми?”.

4. За историята на развитието на проблема. „Кога възникна проблемът?”, „Кой го забеляза най-напред?”, „Кой мисли за него като за сериозен проблем и кой е склонен към това да не му придава особено значение?”, „Какви опити за решаване на проблема са били предприети и от кого?”, „Обръщало ли се е семейството към специалисти, имало ли е случаи на хоспитаизация?”, „Как са се променили взаимоотношенията в семейството по сравнение с това какви са били те преди кризата?”, „Забелязват ли членовете на семейството промяна в проблема?”, „В какво направление: към по-добро или към по-лошо?”, „Какво ще се случи в семейството, ако кризата продължи?”, „Как изглеждат взаимоотношенията в бъдеще?”.

5. За скорошни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството: раждане, смърт, брак, развод, смяна на местожителство, проблеми в работата, болести и т. н.

6. За реакции от страна на семейството спрямо важните събития от семейната история. „Каква е била реакцията на семейството, когато се е родило всяко едно от децата?”, „В чест на кого то е получило името си?”, „Кога и защо семейството се е преместило в този град?”, „Кой преживя най-тежко смъртта на този член от семейството?”, „Кой преживя най-леко смъртта на този член от семейството?”, „Кой организира погребението?”. Оценката на миналите форми на адаптация, особено реорганизацията на семейството след загуби и други критични преходи, дава важна и ключова информация към разбирането на семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

7. За родителските семейства на всеки един от съпрузите. „Живи ли са вашите родители?”, „Ако са починали, кога и от какво?”, „Ако са живи, с какво се занимават?”, „Пенсионери ли са или работещи?”, „Разведени ли са?”, „Имат ли други бракове?”, „Кога са се срещнали вашите родители?”, „Кога са се оженили?”, „Имате ли братя и сестри?”, „По-големи ли са те или по-малки и каква е разликата във възрастта?” „С какво се занимават, семейни ли са, имат ли деца?”. Терапевтът може по-нататък да задава такива въпроси и за родителите на бащата и на майката. Важното е да се събере информация поне за три поколения, включвайки идентифицирания пациент. Важна информация представляват сведенията за осиновени деца, абортите, спонтанните аборти, рано починалите деца, другите значими за семейството хора (приятели, колеги, учители, психотерапевти и т.н.).

8. За семейните взаимоотношения. „Имало ли е в семейството някакви членове, който да са прекъснали взаимоотношенията си един с друг?”, „Някой имал ли е сериозен конфликт?”, „Кои от членовете на семейството са много близки?”, „На кого дадения човек се доверява най-много?”, Всички семейни двойки имат конфликти понякога. ”Какви типове конфликти има във вашата двойка?”, „А у вашите родители?”, „А в браковете на братята и сестрите ви?”, „Как всеки един от съпрузите се разбира с всяко от децата?”. Психотерапевта може да задава специални циркулярни въпроси. Например мъжът може да бъде попитан: „Как мислите, доколко близки са майка Ви и големия ви брат?”, - и след това може да се зададе същият въпрос на жената.

9. За семейните роли. „Кой от членовете на семейството обича да проявява грижа за другите?”, „Кой обича да бъде обгрижван от другите?”, „Кой в семейството е волеви човек?”, „Кой е най-авторитетен?”, „Кое дете е най-послушно?”, „Кой е успешен?”, „Кой постоянно претърпява неуспехи?”, „Кой е топъл, а кой студен?”, „Кой е дистанциран?”, „Кой боледува най-много?” и т. н. Важното е да се обърне внимание на етикетите, прякорите, които членовете на семейството си поставят помежду си. Те ще помогнат да се разберат емоционалните патерни в семейната система.

10. За трудните за семейството теми. „Има ли у членовете на семейството медицински или психиатрични проблеми?”, „А проблеми с физическо или сексуално насилие?”, „Употребява ли някой наркотици, алкохол?”, „Бил ли е някой в затвора?”, „Какъв е статута на тези хора сега?” и т. н. Обсъждането на тези въпроси е болезнено за семейството и следва да става с особено внимание и тактика. Ако семейството оказва голяма съпротива, следва терапевта да се върне по-късно към тези въпроси.

Информация се събра още и чрез техниките разгледани в цитираната по-горе книга на Малкина-Пых: „Кръг на влиянието”, „Семейна хронология”, „Фантазии за раждане”, „Семейна реконструкция”, „Съставяне на семейна хронология”, „Аз и моя жизнен път”.

 

Използвана литература: Малкина-Пых, И. Г., Семйная терапия, М. 2006, изд. ЕКСМО, стр. 298-321
image


image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816534
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031