Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2017 05:00 - Техники в структурната семейната терапия. „Изясняване на ценностите: „Мама винаги казва ...“ / „Татко винаги казва …” (Роберт Шерман, Норман Фредман) (през оч
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                        Техники в структурната семейната терапия.

         „Изясняване на ценностите: „Мама винаги казва ...“ / „Татко винаги казва …”

                                                (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                         (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката е заимствана от груповата психотерапия и е адаптирана за семейна и брачна терапия от Джон Линхард. Въпросникът се попълва от всички участници в психотерапевтичния процес. Методологията разкрива ценностите на родителите и как децата възприемат тези родителски ценности. Техниката е подобна на идентифицирането на семейни сценарии в рамките на транзакционния анализ. От друга страна, като всички техники за попълване на недовършени изречения, тя е проективна.

Изясняването, обсъждането и сравняването на ценностите е средство, чрез което семейството може да разбере по-добре всеки от своите членове и себе си като цяло. Наблюдаването на степента, в която твърденията на член на семейството съответстват на ценностите на другите, също е много полезно. Търсенето на сходства, различия и допълнения в ценностите помага най-добре да се оцени семейната система. Когато ценностите се изяснят, наблюдаваното поведение може да бъде по-добре разбрано и възникват нови възможности за преодоляване на недоразуменията.

Ценностите са конструкт, който показва към какво се стремим, какво искаме да направим, като се отчита ограничените ни ресурси и енергия, като по този начин са много важни за функционирането на семейството. Те са резултат от разработването на определен жизнен стил, при определени условия за конкретната семейна система. След като индивидът придобие достатъчно субективен опит за взаимодействие с реалния живот, той развива определени поведенчески модели и специфични представи на света. Някои неща се считат за верни, други се третират като неверни. Хората обикновено винаги имат очаквания, че други ще подкрепят техните ценностни ориентации и вярвания, поне до известна степен. Много конфликти в семействата са свързани с невъзможността да се посрещнат тези очаквания и да се направи това, което другият човек мисли, че е „правилно“. Лъжливите предположения за ценностите на друго лице, подкрепени от съответни действия, също са възможни източници на конфликт. Например, ако съпругът е израснал в семейство, в което парите и богатството са били приети като ценност, за сметка на състраданието и човеколюбието, то той ще влезе в конфликт със своята съпруга, израснала в по-бедно семейство, в което на мястото на парите и богатството са били поставени като ценности хуманизма и солидарността. Тези партньори не само, че ще конфликтуват при сблъсък на ценностите в определени външни обстоятелства, като например, дали да се уваства в благотворителна мисия, но и ще изпращат противоречиви послания към своите деца, поставяйки ги в противоречива позиция.

Самият симптом също може да е свързан със семейните ценности. Например в много дисфункционални семейства може да се намери следната ценностна нагласа: „По-добре е да се разболеете, за да намалите напрежението, но в същото време не е добре да се ядосвате.“

Процедура

От децата се изисква да попълнят въпросника, следвайки инструкциите. Ако детето е твърде малко, то психологът описва отговорите му. Всички родители попълват въпросника едновременно. Ценностите, изразени от всеки родител се записват и независимо от това дали респондентът се съгласява или не, по-късно се съобщават на други членове на семейството и се обсъждат.

След попълването на въпросника се провежда дискусия, по време на която описаните ценности се изясняват (операционализират като понятия) и по-ясно дефинират. Семейството проучва сходствата, различията и взаимното допълване между тях. В същото време, в процеса на тази процедура се поставят въпроси от типа: 

ои ценности са общи за всички вас?

-Всички те ли са еднакво значими?

-Кои ценности не са общи?

-Различните ценности явяват ли се причина за конфликти?

-Кои ценности се допълват взаимно?

-Наличието на кои ценности ви изненадаха?  

По време на тази дискусия всеки един член на семейството стига до общо разбиране за смисъла (дефиниране) на всяка една ценност, която е била посочена, независимо от това дали той я изповядва или я отхвърля. Операционализирането на ценностните понятия е първата стъпка, за да могат членовете да говорят на един език по-нататък при обсъждането. При наличие на неправилно, погрешно, изопачено разбиране, прихологът своевременно коригира отклоненията и компенсира дефицитите на знания. В същото време участниците в дискусията могат да заявят, че тяхното възприятие за ценността на другия е правилно или че представата за собствена ценност е била невярна. Тук психологът играе ролята на медиатор, като, използвайки „кръстосани“ въпроси, изисква от всеки член на семейството да изложи мнението си за ценностите на другите, например: „Съгласни ли сте с това, как изглежда вашето мнение за другия?"

 

Пример

Семейството на Р. е потърсило помощ за отклоняващото поведение на техния син-тийнейджър. Докато тийнейджърът Том попълвал въпросника, психологът провел психотерапевтична среща с родителите му. Когато Том се върнал в стаята, родителите му получили въпросника и трябвало да отговорят на глас по всеки пункт (Интересното в случая било, че Том посочил почти точните формулировки на отговорите на родителите си.) След като всеки родител отговорил на въпроса, отговорът на Том бил прочетен. По-долу е даден въпросника с отговорите на Том.

Реакциите на Том

Инструкция:Повечето родители никога не се уморяват да повтарят на децата си едно и също нещо отново и отново. По-долу са посочени 10 сфери на житейски опит и за всяка има по едно незавършено изречение, което трябва да бъде завършено. Виж посочения пример:

Пример: ПАРИ

Мама винаги ми казва „Спестявай пари за черни дни.“

Татко винаги казва: „Наслаждавай се с парите си.“

Завършете тези изречения, имайки предвид това, което родителите ви биха казали в този случай, а след това огради този отговор, който мислиш, че се отнася до теб. Възможно е разбира се, ти да не приемаш нито един от техните разбирания. Между другото, както си забелязал, майка ти и татко ти не винаги са съгласни помежду си.

Въпросник:

ЕКОЛОГИЯ

Мама винаги казва „Използвай добре това, което притежаваш“.

Татко винаги казва: „Използвай добре това, което притежаваш“.

 

СЕКС

Мама винаги казва: Ти си твърде малък за това.

Татко винаги казва: На твоята възраст си твърде малък за това, но ....

 

РЕЛИГИЯ

Мама винаги казва: Трябва да ходиш на църква в неделя.“

Татко винаги казва: Трябва да ходиш на църква в неделя.“

 

ОТДИХ

Мама винаги казва: Винаги трябва да използваш времето си с полза, не го прахосвай“

Татко винаги казва: "Защо понякога не се отпуснеш и не си починеш за разнообразие.“

 

ПОЛИТИКА

Мама винаги казва: Днес политика е буквално всичко наоколо, трябва да си в час“

Татко винаги казва: „Политиката е мръсна работа, за подли хора, не се занимавай с това.“

 

РАБОТА

Мама винаги казва: Не мисля, че си достатъчно голям, за да започваш работа.“

Татко винаги казва: Не мисля, че си достатъчно голям, за да започваш работа.“

 

СЕМЕЙСТВО

Мама винаги казва: Трябва да прекараме повече време заедно в семейството.“

Татко винаги казва: Трябва да прекараме повече време заедно в семейството.

 

ДРУГИ СРЕДИ И СОЦИАЛНИ ГРУПИ

Мама винаги казва: „Не е нужно да се безпокоиш за другите, други не са твоя работа.“

Татко винаги казва: „Трябва да се опитатваш да си по-добър от другите.“

 

ОБРАЗ ЗА СЕБЕ СИ

Мама винаги казва, че: „имам отрицателно отношение към всичко.“

Татко винаги ми казва, че: „съм "лош“ слушател.“

 

БЪДЕЩЕ

Мама винаги казва, че: в крайна сметка ще станеш лекар или зъболекар.

Татко винаги казва, че: в крайна сметка ще станеш адвокат, инженер или компютърен специалист.“

 

След това психологът предложил дискусия, в центъра на която били онези точки, по които Том не се съгласил с родителите си.

Родителите били изненадани, че Том е наясно с това, което обикновено казват, въпреки че неговата ценностна система е различна от тяхната. Освен това ценностната система на Том и неговите чувства не са били известни на родителите и преди това не е имало дискусия за съществуващите различия.

Очевидно било, че Том е повлиян от родителските ценности, когато те са били изразени не само от единия родител, и това влияние варира в зависимост от съдържанието на разглежданите категории (вж. Например „екология“, „религия“, „семейство“).

Том не бил съгласен с професионалното си бъдеще, което родителите му планирали за него. Майката и бащата не били съгласни помежду си по въпроса, дали Том трябва да прави нещо полезно или отпускащо през свободното си време, като му изпращали двойно противоречиво послание. Ценностите на родителите във връзка с политиката показват, че се чувстват безсилни в тази област и отреагират това безсилие върху сина си, надявайки се, че по-доминиращата страна, в този случай терапевтът, ще им помогне да се справят със сина си. Том чувства себе си по-силен и се съпротивява, дори бонтува. Той вярва, че вече е израснал за работа и иска той сам да избира собствената си професия.

По-нататъшното проучване на сходствата и разликите в ценностните позиции предоставило възможност на семейството да подобри моделите на взаимодействие помежду си и да преразгледа някои от ценностите, към които били привързани.

Като друг вариант при тази техника, е възможно да се предложи на семейството да обсъди подробно някои от отговорите. По това време терапевтът внимателно следи разгръщането на груповия процес.

Използване

Техниката се използва за определяне на ценностите, които в момента са наложени и изповядват в семейството и как те систематично се отнасят едини към други. Тя може да се прилага при работа както с брачни двойки, така и при цели семейства. Съдържанието на ценностите се оказва много информативно за разбирането на начина на живот на семейството и на симптома, по повод на който се търси помощ. Тъй като ценностите са важен елемент от семейната система, техниката позволява на психолога да разбере и предскаже потока на енергия в семейната система.

Възможен е обаче вариант, при който изяснените ценности да не съответстват на тези, които членовете на семейството приемат за свои. В същото време това, което се съобщава при попълването на въпросника и това което се явява предмет на обсъждането, трябва да съответстват на истинската дейност на членовете на семейството. Например, подрастващият може на думи да се съгласи с идеалистичните ценности на своите родители, но изобщо да не постъпва в живота в съответствие с тези ценности.

Източник:

image

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1212283
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031