Тестът на Кимбърли Йънг за интернет-зависимост (в оригинал "Internet Addiction Test" - тест за интернет-адикация) е тестова техника, разработена и тествана през 1994 г. от д-р Кимбърли-Йънг (Kimberley S. Young), професор по психология в Питсбъргския университет в Бретфорд. Тестът е средство за самодиагностика на патологична зависимост от Интернет (независимо от формата на това пристрастяване), въпреки че самата диагностична категория за интернет-адикация все още не е определена.

Подобно на всяка друга нехимична зависимост, интернет адикацията (интернет-пристрастяването) е феномен на поведенческо пристрастяване и емоционална зависимост от определена форма на поведение. От тази гледна точка зависимостта се характеризира с три основни симптома:

1.Количество на дозата (времето, прекарано в интернет, увеличава се постоянно).

2.Промяна на формата на поведение (интернет активността започва да заменя  формите на реален живот).

3.Синдромът на отнемане-забрана (влошаване на емоционалното благополучие извън интернет-активността).

Не всички изследователи споделят мнението, че интернет може да има потенциал за пристрастяване. Според Кимбърли-Йънг, зависимостта от Интернет зависи от три основни фактора:

1.Достъпност до информация, интерактивни зони и порнографски изображения.

2.Личен контрол и анонимност на предадената информация.

3.Вътрешни чувства, които на подсъзнателно ниво установяват по-голямо доверие  при общуване он-лайн.

Междувременно все още няма консенсус относно това, което се явява зависимост от интернет, нито са изработени диагностични критерии (нито по МКБ-10, нито по DSM-IV).

По тази причина тестът на Кимбърли-Йънг за интернет-адикация разчита основно на вече наличните идеи и методи за диагностициране на алкохолизма и патологичната склонност към хазартни игри (гемблинг).

Въпросникът се състои от 40 въпроса, като на всеки въпрос изследваното лице трябва да отговори по 5-степенна скала. Баловете по всички твърдения се сумират и се определя крайния бал.

Скала за оценка и балови отношения:

-1 бал – никога;

-2 бала – рядко;

-3 бала – регулярно;

-4 бала – често;

-5 бала – постоянно;

Тестът е предназначен за самостоятелно попълване от изследваното лице. Обработката на данните също може да се извърши от самото изследвано лице, но професионална оценка следва да бъде дадена само от специалист, тъй като след попълването на въпросника задължително се провежда полуструктурирано интервю. Последното е важно и необходимо, защото въпросите са абсолютно прозрачни, а отговорите могат да са ориентировъчни.

-20–49 бала – норма (обикновен ползвател на интернет);

-50–79 бала – налични са някои проблеми, свързани с извънредно увлечение;

-80–100 бала – наличие на интернет-зависимост.  

Тестът не може да служи за поставяне на диагноза, тъй като има твърде проста и прозрачна структура. Освен това, той не е бил валидизиран за популацията интернет-зависими, тъй като към момента официално все още такава диагноза не съществува. Междувременно тестът може да служи като скрининг инструмент за подбор на лица, които се нуждаят от консултация със специалист, а текущо прилаганото тестиране може да се използва за оценка на подобрението на състоянието на пациента по време на лечението.