Упражнения за корекция на детска тревожност и страхове, 

                                                             чрез арт-терапия

Един по ефективните методи за психокорекция на тревожността и страховете при децата е арт-терапията – това е специализирана форма на психотерапия, основаваща се на изкуството и на първо място на изобразителното изкуство и творческата дейност.

Според Виготски: „Има два основни механизма за психологическо корекционно въздействие, характерни за арт-терапията:

Първият механизъм се изразява в разбирането, че изкуството позволява в специална символична форма да се реконструира конфликтната травматична ситуация и да се намери решение чрез преструктуриране на тази ситуация въз основа на творческите способности на субекта. Вторият механизъм е свързан с природата на естетическата реакция, която позволява да се променя ефектът – „усещането от мъчително и плашещо към носещо удоволствие и чувство за превъзходство (превъзмогване)”.

С помощта на арт-терапията могат да бъдат постигнати следните цели:

1.Постигане на социално приемлив изход за агресивност и други негативни чувства.

2.Улесняване процеса на лечение: несъзнателните вътрешни конфликти и преживявания често са по-лесни за изразяване с помощта на визуални образи, отколкото за изразяването им в процеса на вербална корекция; невербалната комуникация е по-лесна за избягване от цензурата на съзнанието.

3.Придобиване на материали за интерпретации и диагностични находки.

4.Позволява на психотерапевта да работи чрез мислите и чувствата, които клиентът е свикнал да потиска – понякога невербалните средства са единствените, които могат да изразят и изяснят силните преживявания и вярвания.

5.Установяване на доверителни отношения между психолога и детето.

6.Развиване на чувство за вътрешен контрол (работата над рисунки, картини или моделирането осигурява хармония между цветове и форми/време и пространство).

В детска възраст ефективно се прилага също рисунъчната терапия, кукло-терапията, сказко-терапията, съчиняването на истории.

Тревожността и страхът имат изразена възрастова специфичност, която се среща в източниците, съдържанието, формите на компенсация и защита. За всеки възрастов период съществуват определени области, обекти на действителността, които предизвикват повишено безпокойство при мнозинството от децата, независимо дали съществува реална заплаха или тревожността е устойчиво образувание на личността. Тези „възрастови пикове на тревожност” се явяват следствие на значими социогенни потребности.

Във „възрастовите си пикове” тревожността е неконструктивна, защото предизвиква състояние на паника, отчаяние или депресия. Детето започва да се съмнява в неговите способности и сили. Тревожността нарушава не само учебната дейност, тя започва да разрушава личностната структури. Ето защо, познаването на причините за повишаване на тревожността позволява своевременното провеждане на корекционно-развиваща работа, способства за намаляване на безпокойството и за формиране на адекватно поведение при деца в начална училищна възраст.

Тревожните деца се характеризират с често проявление на неувереност и безпокойство, както и на много страхове, при това, страховете и безпокойството възникват в такива ситуации, в които нищо не заплашва детето. Такива деца се отличават са голяма чувствителност. Тревожните деца често се характеризират с ниска самооценка и във връзка с  нея – очаквания за неблагополучие в отношенията с другите.

Проблемът с преодоляването на тревожността по същество обхваща две целеви сфери:

а) овладяване състоянието на тревожност и премахване негативните последици, като относително устойчиво лично образование.

б) отстраняване на тревожността като относително устойчиво личностно образувание.

За корекция на психичното състояния при безпокойство и страхове, училищните психолози често прибягват към използване на редица методи и упражнения на арт-терапията.

1.Упражнение "Фризьор".

Упражнението преминава през 3 фази:

1.На децата се дава инструкция,  да затворят очите си, като си представят някакво ужасно същество, от което обикновено се страхуват всички деца и след това се иска да го  нарисуват.

2.След това им се предлага, да си представят, че това същество е момиче, на което му предстои да се омъжи и е необходимо да я заведат на фризьор, където ще и бъде направена красива прическа, поставен грим и т.н.

3.От децата се иска всеки да встъпи в ролята на коафьор и да декорират момичето си колкото се може по-добре.

2.Упражнение „Болница”

В тази версия на упражнението от децата се иска да затворят очи и да си представят ужасно същество. След това се съобщава, че ужасното същество е много болно; болят го зъбите, възпалена и подута му е бузата. 

Децата трябва да нарисуват на лицето на създанието страдание (сълзи, превръзки). Съществото много се страхува да отиде на лекар. Децата се насърчават да се превърнат в любезни и внимателни лекари, които не се страхуват от никого, да лекуват това „същество” и да нарисуват (на друг лист) на неговото лице израз на радост  и облекчение.

3.Рисуване на тема „Вълшебни огледала”

Предварително се подготвят бланки за всяко дете, на които са нарисувани в контури по три огледала, поставени едно до друго. От детето се иска да нарисува себе си във всяко огледало.

Инструкция: „От вас се иска да нарисувате себе си в три огледала. Те не са обикновени, а магически огледала. В първото нарисувайте себе си малък и уплашен; във второто – голям и весел; в третото – силни, не се страхувате от нищо.”

След завършване на рисунките, водещият задава въпроси на децата: „Кой човек е най-симпатичен (привлекателен)?, На кого от тримата ти приличаш в този момент? В кое огледало най-често се заглеждаш?

4.Упражнение „Разкажи своя страх”

Упражнението включва три фази:

1.В първата част психологът разказва на децата за собствените си страхове, когато е бил малък, като по този начин показва, че страхът е нормално човешко чувство и човек не трябва да се срамува да говори за него.

2.След това психологът предлага на децата сами да разкажат за своите страхове.

3.Децата рисуват своите страхове на тема „От какво се страхувах, когато бях малък (а) …”

5.Упражнение „Лоши и добри котки”

Водещият разделя групата на две. Децата се построяват в две редици и застават един срещу друг. Водещият начертава между тях „река” (маркира с предмети, лента и пр.).

Инструкция: „Представете си, че това пред вас е река, вие сте котки, но лоши и зли котки. От вас се иска по мой сигнал да започнете да се дразните и плашите един друг, без да преминавате „реката”.  По моя команда, едната редица, която аз ще посоча, ще влезе в „реката”. С влизането в „реката”, от тези котки се иска да се променят в „добри” котки и  да започнат да се държат любезно, да говорят ласкави и мили думи на другите. По моя команда (след 10 мин.) местата ще бъдат разменени.”

След като и двете групи отиграят двете роли, следва обсъждане на възникналите чувства.

6.Упражнение „Азбука на страховете”

На децата се предлага да нарисуват различни страшни герои на отделни листове и да им дадат имена.  След това от тях се иска да разкажат за това което са нарисували.  По-нататък децата получават задача да дорисуват и превърнат своя страшен герой в смешен.

Забележка: Тъй като в състояние на хронична тревожност и страх човек се намира в напрегнато очакване, той не може напълно да отпусне мускулите си, понякога изпитва изтощение, възможно е поява на главоболие и спазми в различни части на тялото, то едновременно с рисуване на страхове, децата могат да бъдат обучавани на умения за релаксация и снемане на мускулното напрежение.