Тест за диагностика на родителско отношение.

                                                      (А.Я.Варга, В.В.Столин)

Цел: Тестът представлява психологически инструмент за откриване на родителското отношение при клиенти, които се обръщат за семейна консултация по въпроси, свързани с възпитанието на детето си и общуването с него.

Под родителско отношение следва да се разбират разнообразни чувства по отношение на детето, поведенчески стереотипи, практикувани в общуването с него, особености на възприятието и разбирането на характера, на личността на детето и неговите постъпки.

Описание на теста: Въпросникът включва 5 скали.

(1) „Приемане-отхвърляне” – Скалата отразява интегрално емоционално отношение към детето. Съдържанието на единия полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят харесва детето си такова каквото е; родителят уважава индивидуалността на детето си и му симпатизира; родителят се стреми да прекарва дълго време заедно с детето си, одобрявайки неговите интереси и планове. Другият полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят възприема детето си като лошо, неуспешно, негодно, неприспособимо, непокорно; родителят счита, че детето няма да успее да постигне успехи в живот, не разполага със способности, не е умно и има лоши навици; родителят изпитва към детето си неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие и уважение към детето.

(2) „Кооперация” – Скалата отразява социално-желателния образ на родителското отношение. Съдържателно тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага всячески и да му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творчески способности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен; на лице е доверие, разбиране и стремеж родителят да се поставя на мястото на детето при спорни въпроси.

(3) „Симбиоза” – Скалата отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове може да се приеме, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Съдържателно тази тенденция отразява: отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудностите и опасностите в живота; същевременно родителят изпитва една непрекъсната напрегнатост, напрежение и тревожност за детето си, струвайки му се, че то все още е малко, неопитно и беззащитно. Тревожността на родителя се повишава винаги, когато започне процеса на автономизация по силата на обстоятелствата и тогава при него се появява силна ригидност и съпротива да предостави самостоятелност и свобода на рожбата си.

(4) „Авторитарна хиперсоциализация” – Скалата отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение се приема определено за авторитарно, деспотично и консервативно-ограничаващо. Родителят изисква от детето без уговорки пълно послушание, дисциплина и подчинение; той се стреми да налага своята воля, но не е в състояние да се поставя на мястото на детето, респ. да мисли и преживява като него; за проявено своеволие, детето се наказва сурова, а стимули за добро поведение не се прилагат; родителят непрекъснато фиксирано следи социалните успехи на детето и неговото индивидуално поведение – мисли, чувства, навици, интереси, контакти и пр.

(5) „Малък неудачник” – Скалата отразява особеностите на възприемане и разбиране на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение отразява: стремеж към инфантилизиране на детето, като му се приписва личностна и социална несъстоятелност; родителят разглежда детето винаги като незряло, неспособно и по-малко от възрастта си; всички интереси, мисли, чувства, увлечение, намерения и пр. на детето, се разглеждат като детски, необмислени, несериозни; детето се представя като неспособно да се адаптира и е изложено да опасности от външно негативно влияние; липсва доверие и е на лице непрекъснат строг контрол на поведението; счита се, че детето винаги е заплашено и не е в състояние да оцелее само.

Инструкция: Предлагаме Ви 61 твърдения, на които имате възможност да отговорите с „ДА”, ако сте съгласен с него  или „НЕ” – ако не сте съгласен. За всяко твърдение може да направите само един избор.

Въпросник:

1.Аз винаги съчувствам на детето си.

2. Считам за мой дълг да зная винаги какво мисли детето ми.

3. Уважавам детето си.

4. Струва ми се, че поведението на детето ми се отклонява значително от нормите.

5. Мисля, че детето трябва да се държи настрана от реалните житейски събития, тъй като те са травмиращи.

6. Благоразположен съм към детето си.

7. Добрите родители предпазват детето си от трудностите в живота.

8. Често моето дете не ми харесва.

9. Винаги се старая да помагам да детето си.

10. Има случаи, при които унизителното отношение към детето му носи полза.

11. Изпитвам досада по отношение на детето.

12. Моето дете нищо няма да постигне в живота.

13. Мисля, че другите деца се подиграват с моето дете.

14. Моето дете често извършва такива постъпки, че освен чувство за презрение друго не заслужават.

15. За своята възраст детето ми е недостатъчно зряло (изоставащо от връстниците си)

16. Детето ми се развива зле, което не ми е приятно.

17. Детето ми  счита себе си за губещо и глупаво.

18. При цялото ми старание трудно мога да науча детето си на добри маниери.

19. Детето следва да се държи в твърди рамки, тогава от него ще стане порядъчен човек.

20. Харесва ми, когато приятелите на детето ми идват у нас.

21. Аз взимам участие в нещата, които върши детето ми.

22. Към детето ми се „лепят” все глупави приятели.

23. Детето ми няма да постигне кой знае какви успехи в живота си.

24. Когато компания познати говорят за децата  си, на мен често ме е срам, че моето дете не е така умно и способно както ми се иска да бъде.

25. Съжалявам детето си.

26. Когато сравнявам детето си с неговите връстници ми се струва, че те са по зрели и по поведение и по разсъждения.

27. С удоволствие прекарвам цялото си свободно време с детето си.

28. Аз често съжалявам, че детето ми пораства и с нежност си спомням за времето, когато беше малко.

29. Често се хващам, че имам враждебно отношение към детето си.

30. Мечтая детето ми да постигне онова, което на мен не ми се отдаде/

31. Родителите са длъжни да се приспособяват към детето си, а не да изискват това от него.

32. Старая се да изпълнявам всички желания на детето си.

33. При вземането на семейни решения, следва да се отчита и мнението на детето.

34. Аз особено много се интересувам от живота на детето си.,

35. При конфликтите с детето си, аз често мога да призная, че то е право.

36. Децата рано разбират, че и родителите могат да грешат.

37. Винаги вярвам на детето си.

38. Изпитвам към детето си приятелски чувства.

39. Основните причини за капризите на детето ми са егоизъм, инат и мързел.

40. Не е възможно да си отпочина нормално, ако с мен е детето ми.

41. Най-важното за детето е да получи спокойствие и безгрижното детство.

42. Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо хубаво.

43. Споделям увлеченията, интересите, желанията си с моето дете.

44. Детето ми може да се прибира в къщи когато иска.

45. Разбирам мъките и огорчението на детето ми.

46. Моето дете често ме нервира и дразни.

47. Възпитанието на децата – това е невротична работа.

48. Строгата дисциплина в детството развива силен характер.

49. Нямам доверие на детето си.

50. За строгото си възпитание, децата благодарят когато пораснат.

51. Понякога ми се струва, че ненавиждам детето си.

52. Детето ми има повече недостатъци, отколкото достойнства.

53. Споделям интересите си със своето дете.

54. Детето ми не е в състояние да свърши едно нещо самостоятелно, а ако го направи, то не е така, както трябва.

55. Детето ми расте неподготвено за живота.

56. Харесвам детето си такова, каквото е.

57. Особено внимателно следя за здравето на детето ми.

58. Често се възхищавам от детето си.

59. Децата не трябва да имат тайни от родителите си.

60. Нямам високо мнение за способностите на детето си и не скривам това от никого.

61. Препоръчително е детето да дружи с такива приятели, които родителите му харесват.

Ключ:

-Приемане-отхвърляне:  -3, 5, 6, -8, -10, -12, -14, -15, -16, -18, 20, -23, -24, -26, 27, -29, 37, 38, -39, -40, -42, 43, -44, 45, -46, -47, -49, -51, -52, 53, -55, 56, -60.

-Кооперация (социално желателно поведение) : 21, 25, 31, 33, 34, 35, 36.

-Симбиоза: 1, 4, 7, 28, 32,41, 58.

-Авторитарна хиперсоциализация (контрол): 2, 19, 30, 48, 50, 57, 59.

-Отношение към неуспехите („Малък неудачник”) : 9, 11, 13, 17, 22, 54, 61.

Обработка на резултатите:  Посочените в ключа айтеми със знак „+“ получават 1 бал, а тези с „-„ получават 0 бал.  Високите балове свидетелстват за значително развити родителски отношения, а ниските – за слабо развити.

=При висок бал от 24 до 33 точки по скала „приемане/отхвърляне” е налице положително отношение към детето. Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си. При нисък бал от 0 до 8 точки по същата скала е налице отрицателно отношение към детето: раздразнение, злоба, досада, ненавист, ревност, гняв.  Тези възрастни считат детето за неудачник, не вярват в успешното му бъдеще, оценяват ниско или въобще игнорират всякакви негови успехи, не стимулират при успехи детето си, отнасят се към детето като инфантилен индивид.

=Високият бал от 6 до 7  точки по скала „кооперация” свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на възрастният към детето; родителят поощрява самостоятелността и инициативността, както и да приема детето за равен. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва противоположното отношение.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „симбиоза” е достатъчен за да се направи извод за това, че е премината оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за него, като му отнема възможността от самостоятелност; родителят осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи; същевременно детето се учи на това поведение и в по-късна възрастност (когато излезе от родителското си семейство и създаде свое)  изпитва трудности при отделянето от родителите си, като непрекъснато държи отворени вътрешните граници на съпружеската субсистема;  някои деца умело, чрез манипулация се възползват от симбиотичната връзка с родителите си, (която се оказва една неосъзната слабост за последните), за да ги експлоатират и поставят под зависимост. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала е доказателство за това, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си, недостатъчно се грижи за него, липсва емпатия и отговорност.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „контрол” разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето; поставени са изисквания за безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на свободен избор; счита се, че този стил на родителско отношение е изключително вреден за адаптацията на детето във външния свят. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала свидетелства за това, че практически отсъства всякакъв контрол над детето; възрастният не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и насърчаване. Счита се, че оптималния вариант на отношение по тази скала е в рамките на 3 до 5 точки.

.=Високият бал от 7 до 8 точки по скала „отношение към неуспехите на детето” се явява признак за това, че възрастният приема детето си като малък неудачник, неспособен да се оправя в живота; всичко, което детето желае, стреми се, извършва и пр. се омаловажава и отхвърля от родителя, етикирайки го като „глупост” и детска инфантилност;  . Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва, че възрастният вярва в силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни; родителят подкрепя и стимулира детето си към успехи, осигурявайки му оптимални условия за изява.

Източник: