Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2017 13:00 - Клаустрофобия – причини, симптоми, диагностика, терапия. (в помощ на родители и класни ръководители)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове:
0



 


                       Клаустрофобия – причини, симптоми, диагностика, терапия.

                                         (в помощ на родители и класни ръководители)

 

Клаустрофобия – наименованието на разстройството идва от латинската дума claustrum – „затворено помещение“ и гръцката φόβος — „страх“. Разстройството се проявява в патологичен страх от затворени пространства, който може да възникне във всякакви затворени пространства: асансьори, затворени помещения, душ-кабини, тесни коридори, мазета, килери, влакови купета, салона на автомобили, при изследване с апарат за ядрено-магнитен резонанс,  затворени помещения с малко прозорци или напълно без тях, но и в просторни помещения при многолюдни събития, които създават усещане за невъзможност бързо да се напусне помещението и др. Проявявата на страх е съпроводена с учестено  дишане и сърцебиене, виене на свят, гадене, мускулна слабост, усилено потоотделяне, изразена потребност от незабавно напускане на помещението, независимо от обстоятелства. Тя възниква в резултат на прераобработката на предишен травматичен емоционален опит и формирането на ясна асоциация между чувството за опасност и ограничено пространство.

Диагнозата се поставя въз основа на симптомите на пациента и историята на болестта от специалист.

Наред със страха от открити пространства (агорафобия), височина (акрофобия), дълбочина (батофобия) и тъмнина (никтофобия), клаустрофобията е включена в групата на пространствените фобии. Тя е сред широко разпространените фобии. Според западните изследователи от тежката форма на клаустрофобия страда от 3 до 7% от населението, но само малка част от пациентите се отнасят към лекарите. Клаустрофобията обикновено започва в млада възраст, по-често се открива при жени. Тежестта на клаустрофобията може да варира значително - от леко безпокойство, при попадане в затворени пространства, до пълна невъзможност  да се използват асансьори, кабинки на туристически лифтове, малки тоалетни помещения и пр. Лечението се назначава и извършва от експерти в областта на клиничната психология и психотерапия.

Причини

Клаустрофобията се развива в резултат на взаимодействието на няколко фактора. В основата на разстройството се крие страхът от смъртта, обусловен от по-ранни необходими, а сега неподходящи начини за реакция на организма към измененията във външната среда. Нашите предци са живели в много по-опасен свят, когато способността на човек бързо да напусне откритото пространство, да избяга от капана на врага или хищника е било задължително условие за оцеляване. Днес ние очакваме съвсем други опасности, но човешкият организъм не е имал време да се преустрои, затова реагира така, както е реагирал в продължение на хиляди години – с тревожност и страх, предизвикани от съвсем други обстоятелства в открито или закрито пространство.  

Специалистите са единодушни в разбирането, че основата на клаустрофобията при възрастните се формира в детството и много по-рядко в юношеството. По правило пациентите лесно могат да си припомнят ситуации от детството, при които са изпитали силен страх и дори паника.

Психолозите считат, че определена роля в развитието на клаустрофобията играе обема на личното пространство (усещането на всеки човек за някаква невидима „буферна зона”, която при проникване причинява тежък дискомфорт). Колкото е по-голямо личното пространство, толкова по-голяма е вероятността от клаустрофобия. Основната роля при формирането на патологичния страх се отрежда на травматичните ситуации, възникнали в ранното детство.

Психологическа травма може да възникне, ако:

-детето е било наказано, оставено или затворено само в малка стая (баня, тоалетна, на тъмно място);

-ако детето по време на играта с връстници е било принудително заключено само в шкаф, в мазе, в чувал или килер;

-ако детето се е загубило и дълго време се е намирало на публично място само, без родители и т.н.

-ако детето при бягство от физическо наказание от малтретиращ го възрастен се укрие (заключи, затвори) за дълго време в малко, тясно, тъмно помещение;

-ако детето е останало само (без придружител) дълго време в блокирана асансьорна кабина (кабина на туристически лифт);

-ако родителите забравят да вземат детето си от детска градина (забавачка), а то е оставено само в очакването им в малка затворено помещение;

-при случаи на отравяне с отработените газове в автобус или кола;

-при къпане в басейна, езерото (особено при непрозрачна вода) с невъзможност за плуване и с епизоди, сякаш се дави;

-монтирани в тръби, заградени с огради, затворени с покривала (без прозорци или възможност да се освободи/излезе) детски креватчета, колички, кошчета;

-с най-голяма тежест са факторите, свързани с преживени агресия (насилие), болка и унижение,  свързани със затворено пространство: побой, заплахи, малтретиране от страна на родителите или други хора, сексуален тормоз. При подобни обстоятелства страхът се закрепва и дори след много години се появява в подобни ситуации;

-специалистите също така отбелязват, че клаустрофобията често се открива в няколко поколения на едно и също семейство. Това се обуславя както от сходни особености на характера и психичната организация на близки родственици, така и от своеобразна индукция - родителите, които се страхуват от затворени пространства, със своето поведение и емоционалните си реакции неволно предават на децата си посланието „тук е опасно”. Детето от своя страна не е в състояние да оцени критично поведението на родителя, просто приема това послание и го прави част от живота си.

Клаустрофобията включва психологическата травма на детето, а това означава, че е налична невралната верига, в която този „страх“ се „съхранява“ в „детската“ част на мозъка, т.е. тази, която е слабо контролирана от „възрастният“ рационален ум. Ето защо хората, страдащи от заболяването отлично разбират необосноваността на страховете си, но не могат да ги превъзмогнат.

Симптоми

Пристъпите на клаустрофобия се развиват в затворени пространства.  Тревожността често възниква предварително, още при мисълта от необходимо или принудително пребиваване дълго време на едно място или когато няма възможност за напускане на това място, например: изчакване на дълги опашки в коридори, престой върху фризьорския или зъболекарския стол.

При попадане на плашещи го места, болният от клаустрофобия чувства силно безпокойство и се страхува от ограничаване свободата му на действие (капан, невъзможно е да избяга). Много пациенти се страхуват, че няма достатъчно кислород в стаята за дишане. Характерният симптом е усещането за загуба на контрол над собственото поведение. На болният от клаустрофобия му се струва, че светът се разпада, разтваря, губи яснота, а той самият, че не владее (контролира) себе си, че може да изпадне в несвяст, да умре, да си причини самонараняване или по друг начин да прояви своята слабост и безпомощност.

Всъщност, нарушенията в възприемането на себе си и на заобикалящата го действителност се дължат на промяна в дейността на централната и вегетативната нервна система. Мозъкът на болния от клаустрофобия смята, че ситуацията е потенциално опасна, представлява опасност за живота и изпраща сигнали към вегетативната нервна система, привеждайки организма в специален режим – „бори се или бягай”, реакция, наследена от предците ни. 

Надбъбречните жлези изхвърлят голяма доза адреналин. Дишането и сърцебиенето се учестяват, за да се осигури бърза физическа активност.  Кръвта се излива от стомаха и червата (в момента основното е оцеляването, а не храносмилането) и постъпва в мускулите. Жлезите, разположени във всички части на храносмилателния тракт, включително и в слюнчените, започват да отделят по-малко секреция. Мозъкът „филтрира” ненужната информация и се фокусира върху сигнали за опасност.

В същото време сигнали за опасност от външния свят липсват, а всичко, което пациентът чувства като клаустрофобик са промените във функционирането на организма му. Той се фокусира върху тези промени, ясно усеща как сърцето бие, как гърдите му се повдигат от усилената работа на дихателните мускули,  как му се завива свят от излишъка на кислород, как „звънят ушите” му, как изсъхва устата, поради намаляването на секрецията на слюнчените жлези, как стомахът му се свива, треперят и се напрягат мускулите на ръцете и краката.

Мозъкът, готов да интерпретира негативно всички необичайни сигнали, разглежда промените в функционирането на организма като знак за сериозна заплаха и трансформира тази мнима заплаха в нагласа за „нещо сериозно, нещо не е наред с мен, сега ще умра”. Тази мисъл допълнително усилва тревожността и страха на болния от класустрофобия и стимулира още повече надбъбречните жлези да освобождават допълнително адреналин. Ако пациент, страдащ от клаустрофобия, не може да напусне затвореното пространство, в тялото му се появи вегетативна буря. Развива се паническа атака.  

След известно време пациентът с клаустрофобия започва да намира начин, за да избегне навлизането в плашещи го ситуации, за да предотврати развитието на поредна паическа атака. С това страхът от затворените пространства се фиксира (закрепва). Впоследствие паническите атаки като правило изчезват, но не защото клаустрофобията е изчезнала,  а защото пациентът се е научил да планират живота си по специален начин, избягвайки асансьорите, тесните коридори и други подобни пространства. Ако на пациентът с  клаустрофобия му престои да посети офис, разположен на горните етажи на многоетажна сграда, той предварително се информира възможно ли е да използва стълбите; когато му предстои дълго пътуване – може да избере транспорт, който да му причинява по-малко неприятни усещания.

В тежки случаи такова поведение сериозно ограничава живота на пациент, страдащ от клаустрофобия. Той може да откаже например, добре платена работа, защото тя е свързана с това да работи в затворено помещение, да спрете да пътешества и пр. 

Друг характерен симптом на клаустрофобията (както и другите фобии) се явява страхът от очакването.  Ако пациентът знае, че след известно време той ще бъде в затворено пространство, той започва да се тревожи по-рано и да изпитва всички горепосочени вегетативни симптоми, дори и без да се е срещнал с тревожна ситуация в действителност.

Списък на най-типичните симптоми при клаустрофобия:

-чувство за недостиг на въздух или неспособност за пълноценно вдишване – най-характерния симптом (появява се много преди човек да почувства изразена емоция на страх);

-сърцебиене, понякога съпроводено с болка в гърдите;

-повишаване на артериалното налягане;

-гадене;

-главоболие или световъртеж;

-дереализация или усещане за дезориентация;  

-силно желание за посещение в тоалетна;

-треперене (най-често крайниците);

-повишено потоотделяне, топли вълни (или, обратно – студени);

-сухота в устата;

-„звън“ в ушите;

-стомашни спазми;

-усещане за загуба на контрол върху организма си;

 

Диагностика на клаустрофобията

В повечето случаи диагнозата клаустрофобия не е трудна. Диагнозата се прави въз основа на оплаквания от пациенти и данните, получени по време на специално интервю. В някои случаи симптомите, наподобяващи клаустрофобия, могат да се дължат на ендокринно, неврологично или соматично заболяване. При подозрение за органична патология пациентите се консултират с общопрактикуващи лекари, ендокринолози, кардиолози, невролози и други специалисти.

Диференциалната диагноза на клаустрофобията се свързва със страховата невроза и делириум при шизофрения. При страховата невроза, тревожността не е свързана с конкретна ситуация, безсъдържателна е и има неустойчива фабула (сюжет). Продължителността на заболяването е не повече от шест месеца. При клаустрофобия, тревожността възниква в определени психотрамаматични ситуации или в очакване на такива ситуации. Страхът има ясена фабула, която практически не се променя с течение на времето, но може да стане по-разпространена, да включва повече ситуации, отколкото преди.  Болестта има непрекъснат или рецидивиращ характер и продължава месеци или години. Дпкато пациентът с делириум твърдо вярва в реалността на своите страхове, критиката е намалена или липсва, то при клаустрофобията пациентът ясно осъзнава, че страховете му нямат реална основа.

Списък на по-често срещани поведенчески признаци на страх от затворено пространство при болните от клаустрофобия:

-проверяват помещенията за наличие на изходи, отворят ли се прозорците;  

-често държат да не се затваря поне една врата;

-при условие, че задължително трябва да бъдат затворени всички врати (напр. самолет), започват да се изнервят от състояние на безпокойство, до неудържимо желание за бягство;

-при многолюдни събития, дори в добре вентилирани и големи помещения, заемат място по-близо до вратата;

-не заключват вратата в хотела, когато са в стаята;

-никога не използват асансьори, дори тогава, когато трябва да изкачват много етажи;

-избягват пътувания в часове „пик“, когато са възможни задръствания;

 

Лечение клаустрофобия

Лечението при клаустрофобия обикновено се извършва в амбулаторни условия и включва обучение по релаксиращи техники, психотерапия и лекарствена терапия. Пациентите, страдащи от клаустрофобия се запознават с причините и механизмите за развитие на вегетативните реакции – това не ги спасява от страха, но им дава възможност да придобият увереност в безопасността на пристъпа за живота им и създава условия за усвояване на навици за самоконтрол и саморегулация. Пациентите научават прости техники за отклоняване на вниманието, разсейване, релаксация, превключване и контрол на дишането и пр. Най-известни и популярни са техниките, помогащи за намаляване нивото на тревожността и за предотвратяване на пристъпи на паника при попадане в плашеща ситуация, както и техники за отпускане на мускулното напрежение и регулиране на дишането.

Най-ефективният психотерапевтичен метод за лечение на клаустрофобия е когнитивно-поведенческата терапия. При този подход терапевтът помага на пациента да идентифицира патологичните си схеми на мислене, които стават причина за безпокойство и страх и да създаде вместо тези схеми други, които са по-адаптивни. Пациентът с клаустрофобия се научава да блокира негативните мисли и да ги заменя с положителни. След като преработи психологическата основа на клаустрофобията, пациентът постепенно започва да се потопява в плашещи ситуации (в началото - с подкрепата на специалиста. а след това самостоятелно): влизане и излизане от затворени помещения, краткосрочен престой в асансьор и т.н. Когнитивно-поведенческата терапия е краткосрочна метод, като продължителност на лечението е обикновено по-малко от 12 седмици.

В някои случаи, добър ефект се постига чрез използването на техники за хипноза и техники от НЛП (работещи с изображения на плашещи ситуации на екран, които пациентът вижда). При наличие на тежка травма в детството и продължителни вътрешни конфликти, може да наложи продължително лечение.

Гещалт-терапията, класически психоанализата, психоаналитична психотерапия, както и други подобни методи, които само по себе си не премахват фобиите, позволяват да бъдат разрешени проблемите, които лежат в основата й. При изразено безпокойство, съпътствано от генерализирано тревожно разстройство, депресия и субдепресия, психотерапията се провежда на фона на медикаментозна поддръжка с използване на транквиланти и антидепресанти.

 

Прогноза при клаустрофобия

Прогнозата на терапията при клаустрофобия зависи от продължителността и тежестта на заболяването, както и от желанието на пациента за активна и последователна работа за преодоляване на собствените си страхове. При стриктното спазване на препоръките на психотерапевта и редовното изпълнение на самостоятелни задачи, в повечето случаи е възможно да се постигне продължителна ремисия и само в тежки случаи възстановяването може да е непълно. Необходимо е пациентът да води здравословен начин на живот, да спазва режима на работа и почивка, а когато възобновява страховете и усилва безпокойството си, или попада в стресови ситуации, да потърси незабавно помощ от психолог или психотерапевт.

Списък на типични ситуации, които предизвикват страх при болните от клаустрофобия:

-асансьорни кабини в жилищни или обществени сгради;

-метростанции;

-тунели;

-някои медицински апаратури, например, МРТ;

-пътуване с ж.п. транспорт (купета);

-кабини за фотоснимки;

-кабини на обществени експресни перални;

-пробни кабини в магазини за облекло;

-автомобили, особенно с централно заключване;

-автомивки (автоматични);

-самолети;

-заключени стаи;

-неголеми помещения;

-помещения с много хора (поради страх от недостиг на въздух);

-помещения без прозорци;

-мазета, погреби, укрития;

-тоалетни;

-килери;

-кабинки на туристически лифтове;

-душ-кабини;

-тесни коридори;

-пещери;

-дълги опашки;

-фризьорски салони (при манипулацията);

-зъболекарски кабинети (при манипулацията);

-кабини за масаж;

-обществен транспорт, движещ се по строг маршрут;  

-задръствания на пътя в час „пик“;

-тесни, прихлупени, с малко или без прозорци тавански помещения;


Источник: http://www.krasotaimedicina.ru/diseases/psychiatric/claustrophobia

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1347377
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031