Обща рамка при описание психичния статус на пациента

Състояние на съзнанието: ясено, помрачено, аменция, делириум, фантастични халюцинации (онероиден синдром), сумрачно.

Ориентация: във времето, обкръжението (място), за собствената си личност.

Външност: конституционни особености, поза, осанка, облекло, чистота, козметика, нокти и коса; израз на лицето.

Внимание: пасивно, активно. Способност да се концентрира, устойчивост, разсеяност, изтощаемост, отвлекаемост, слабо разпределяемост, инертност, патологична концентрация, персеверация.

Поведение и психична дейност: походка, изразителност на движенията, адекватност на преживяванията, жестовете, маниери, тикове, потрепвания, стереотипни движения, мудност или пластичност, повторяемост на движения, вялост, хиперактивност, ажитираност, агресивност, ехопраксия.

Реч: (количество, качество, скорост) бърза, бавна, затруднена, заекване, емоционална монотония, силна, шепотна, неясна, мънкане, с ехолалия, интензивност на речта, височина, лекота, спонтанност, продуктивност, време за реакция, словесен запас.

Отношение към беседата и специалиста: приятелско, внимателно, заинтересовано, искрено, флиртуващо, игриво, разполагащо, любезено, любопитно, враждебно отношение; отбранителна позиция, сдържаност, бдителност, неприязън, хладно, негативно, позьорство, мнително. Степен на контакт, опит за избягване на разговора. Активно желание за разговор или пасивно подчинение. Наличие или отсъствие на интерес. Стремеж да подчертае или да скрие болестното си състояние.

Отговори на въпросите: изчерпателни, уклончиви, формални, лъжливи, раздразнителни, груби, цинични, саркастични, кратки, многословни, генерализирани, с примери.

Емоционална сфера: преобладаващо настроение (окраска, фон, устойчивост), колебания в настроението (реактивно, аутохтонно). Възбудимост на емоциите. Дълбочина, интензивност, продължителност на емоциите. Възможност за коригиране на емоциите, сдържаност. Подтискащо чувство на неудовлетвореност, безпокойство, сълзливост, страх, бдителност, раздразнителност, ужасеност, ярост, експанзивност, еуфоричност, чувство на празнота, чувство за вина, за собствена непълноценност, високомерие, възбуденост, ажитация (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх), дисфория, апатия, амбивалентност. Адекватност на емоционалните реакции. Суицидни мисли. 

Мислене: мисли, съждения, умозаключения, понятия, представи. Склонност към обобщения, анализ, синтез. Спонтанност и аспонтанност в разговора. Скорост на мислене, коректност, последователност, яснота, целенасоченост, превключваемост от една тема към друга. Способност да прави преценки и заключения, релевантност на отговорите. Преценките са ясни, прости, адекватни, логични, противоречиви, лекомислени, благодушни, неопределени, повърхностни, инфантилни, нелепи. Мислене абстрактно, конкретно, образно. Склонност към систематизация, обстоятелственост, резоньорство, претенциозност. Съдържание на мислите.

Памет: нарушение на функцията фиксиране, запазване, възпроизвеждане. Памет за събитията от миналия живот, памет за близкото минало, запомняне и възпроизвеждане на текущи събития. Нарушения на паметта (хиперамнезия, хипомнезия, амнезия, парамезия).

Интелектуална сфера: оценка на общото ниво на знания, образователно и културно ниво на знания, преобладаващи интереси.

Критика: степен на осъзнаване на собствената си болест (отсъства, формална, непълна, пълна). Осъзнаването на връзката между болезнените преживявания и нарушенията на социалната адаптация. Мнение на пациента за промените от началото на заболяването. Мнение на пациента за причините за приемане в болницата.

Настроение и отношение към предстоящото лечение.

Мястото пациента в предстоящия медицински процес.

Очаквани резултати.

Психопатологични продукти (измами на възприятието, делириум).

Оплаквания при постъпване.

Тестиране.