Психология :: Занятие с ученици в X-XII клас на тема: „Основни структурни параметри на семейната система“

Цел: Запознаване аудиторията с основните параметри от структурата на семейната система и разкриване механизма на тяхното функционално и дисфункционално (патологично) действие.

Задачи:

-Да се предоставят основни знания за структурата на семейната система.

-Да се формират умения за идентифициране на параметрите и определяне на тяхната функционалност/дисфункционалност.

Аудитория: Текстът е предназначен за аудитория на 15-18г.

Съдържание: Материалът съдържа теоретичен текст, представен чрез презентация, примери и упражнение.

1.Семейна йерархия и субсистеми

2.Семейни граници

3.Структурни обединения в семейната система (съюзи, коалиции, колизии, триъгълници)

4.Семейни роли

5.Патология в семейните структурни единици.

Процедура:

Лекцията включва презентация и упражнение в края на сесията.

Тема: Семейни структури и процеси

1. Субсистеми и йерархия

2. Граници

3. Коалиции

4. Семейни роли

СТРУКТУРИ НА СЕМЕЙНАТА СИСТЕМА

Семейството изпълнява функциите си, благодарение на своите субсистеми:

1. Ядрено семейство

а/ съпружеска субсистема

б/ родителска субсистема

в/ сиблингова субсистема

2.Разширено семейство

а/ субсистеми на баби и дядовци

Съпружеска субсистема - интеракции “съпруг-съпруга

Първа нормативна семейна криза – формиране на съпружеската субсистема

„Любовта е нещо идеално, съпружеството е нещо реално. Смесването на реалното с идеалното никога не преминава безнаказано” - И. Гете

-Тя се формира най-ранно в сравнение другите и определя функционирането на цялата система.

-Съпружеската субсистема се явява компонент на съпружеския съюз и включва всички поведенчески прояви, свързани с развитието на чувство за „любов и преданост” между партньорите.

-Съпружеската субсистема няма нищо общо с ролите, които всеки един от партньорите изпълнява при взаимодействието с другите членове в рамките на разширеното семейство или мрежова семейна структура.

-Съпружеската субсистема включва в себе си само патерни на поведение, свързани с интеракции на взаимно внимание между партньорите, но не и към децата.

Родителска субсистема - интеракции “баща-майка

Втора нормативна семейна криза – формиране на съпружеската субсистема

Усвояване на родителските роли и приемане факта „нов член на семейството”

„Семейството започва от детето” - А.И. Херцен

-Родителската субсистема обединява патерни на взаимодействие, възникващи при възпитанието на децата.

-Тази субсистема традиционно включва баща и майка, но може да включва и само един от тях, и значим (значими) други, които в един или друг период участват във възпитанието на децата.

-Тя може да се формира и при раждането на дете извън брака, при осиновяване на дете от отделно лице, при развод или смърт на единия от партньорите.

Сиблингова субсистема - интеракции “деца-деца”

Самите деца се явяват членове на субсистема на сиблинги.

Основната функция на тази субсистема е да научи децата на общуване с връстниците, в т.ч. - зачитане на авторитети. Това е своеобразна лаборатория, в която децата имат възможност да изследват другите хора и да експериментират с тях. Проявата на съчувствие, умението да се самозащитиш, способността да влезеш в съюз, да се договориш или споразумееш с другия, са само една малка част от това, което детето узнава за човешките взаимоотношения.

Когато детето е единствено, субсистемата се нуждае от усилване!

Феноменът “Обърната йерархия”

Съпружеска субсистема - интеракции “съпруг-съпруга“

ПРИНЦИП:

1. Поради своята специфика от функции и роли, съпружеската субсистема трябва да удържа здраво границата си от към субситемата на сиблингите.

2. Съпружеската субсистема не бива да се бърка с родителсктата, която трябва да поддържа промукаеми граници.

“Концепция за вмешаващото поведение”

С. Минухин

ПРИМЕР-1

Първо ниво на семейната адаптация

Ако членовете на двойката не са гъвкави и не се заемат с изработване на правила, и продължат да се придържат към предишните си патерни на взаимодействие, то конфликтът е неизбежен.

Колкото по-скоро двойката сформира своя структура (правила), толкова по-успешно ще започне да функционира и да поддържа състояние на стабилност по отношение на силните стресори, касаещи директно двойката (Aponte & Van Deusen, 1981).

ПРИНЦИП: Състоянието на стабилност в една двойка не може да трае дълго. Това противоречи на закона за адаптацията. Структура, която е функционирала удовлетворително на един етап в развитието, ако не се промени, в друг етап ще бъде несъстоятелна.

ПРИМЕР-2

Родителска субсистема - интеракции “баща-майка”

-Второ ниво на семейната адаптация

Измененията от второ ниво предполагат трансформации не само в операционно, но и в структурно отношение. За разлика от първото ниво, тук промяната не може да бъде постигната посредством корекция, например някакъв компромис.

Неудовлетворените потребности изискват съвършено нови способи за взаимодействие. Започва пренастройване на системата и търсене на алтернативни варианти за взаимодействие.

(Terkelsen, 1980)

ПРИМЕР: 3 и 4

Дисфункции в структурите (патология)

За да се установи наличието на дисфункция в семейството, следва да се отговори на един основен въпрос:

„Предоставя ли семейството възможности за удовлетворяване потребностите в развитието на всички членове?”.

При – “НЕ” – патология /дисфункция/

Критерии за дисфункция са:

1. Наличие и състояние на границите.

2. Разпределение на силите (съдаване на коалиции/властови позиции).

3. Разпределение на властта.

Дисфункции в структурите (Разпределението на властта)

Властта в семейството отразява:

1.Способността на отделен член или субсистема да изпълнява определени функции.

2.Способностите да се упражнява властта зависят от мястото в йерархията на семейството, времето, ролите и ситуацията.

3.Ако усилията са неадекватни на задачата, не съответстват на функцията или имат неадекватна точка на приложение, то действието не може да бъде успешно завършено.

ПРИМЕР-5

СЕМЕЙНИ ГРАНИЦИ

(типове граници)

1. Външни граници – бариери, отделящи ядреното семейство от разширеното семейство и общия контекст

2. Вътрешни граници – бариери, отделящи субсистемите в ядреното семейство (съпружеска/родителска; сиблингова)

3. Индивидуални граници – бариери, охраняващи всеки един член на семейството.

Функцията на всяка граница се свежда до балансирано ограничаване на проникването, филтрация и адаптация на взаимодействията (комуникацията) между семейството и външния свят.

Границите са едни от най-важните параметри на семейната структура

Границите регулират взаимоотношенията на сплотеност между членовете на семейството и между семейството и външното социално обкръжение

Границите се определят и установяват с правила:

а/ за принадлежност към една или друга субсистема;

б/ за близост и дистантност с други субсистеми

Дисфункционалното семейство винаги поддържа крайни граници!

1.Непромукаеми – затворени, непропускливи, твърди, ограничаващи, ригидни, филтриращи,определени.

2. Промукаеми – отворени, пропускливи, неограничаващи, меки, неопределени.

3. Границите се охраняват от «Пазачи на вратите».

= съпругата охранява границата с нейното родителско семейство;

= съпругът охранява границата с неговото родителско семейство;

При прекалено непропускливи външни граници, в системата настъпва застой, извършва се незначим или липсва обмен на информация между семейството и обкръжението

При прекалено пропускливи външни граници, членовете на семейството са прекалено свързани (въвлечени) със социалното обкръжение и по-малко между себе си, т.е., намалява нивото на сплотеност.

При прекалено непропускливи вътрешни граници, например между родителската и детската субсистеми, то обикновено родителите за заети твърде със себе си.

При прекалено пропускливи вътрешни граници, много често съпружеската субсистема страда, което обикновено води до дефицит на интимност.

СЕМЕЙНИ ГРАНИЦИ (дисфункционални граници)

Примери са пропускливи граници:

— - между съпруга и неговите приятели от преди брака (семейство срещу обкръжение);

— - между съпругата и майка и (семейство на младите срещу семейство на старите);

— - между съпруга и майка му (семейство на младите срещу семейство на старите);

— - между майката и детето (родителска срещу сиблингова субсистема);

Дисфункционални индивидуални граници

Примери за подобна дисфункция са семействата, в които детето се назовава „мамин син” или „татина дъщеря”.

При тези семейства индивидуалните различия или опити за автономност се оценяват отрицателно. Всеки опит на някой от членовете на семейството (основно децата) да се „отлепи” от другите получава неодобрение. Когато децата порастват те все повече се стремят към автономност, иначе не могат да задоволяват новите си потребности, свързани с техния възрастов период. Ако останалите членове на семейството продължат „лепливостта” си спрямо дъщерята или сина, те със сигурност ще затруднят развитието им и ще осигурят тяхната инфантилност – ниска степен на адаптивност.

Други последици:

1. Наличието на установени дисфункционални граници означава, наличие на неадекватност в диадата: “сближаване” – “дистантност” .

2. Наличието на неадекватност в диадата е предпоставка за формиране на коалиции и семейни триъгълници.

ПРИМЕР: 1,2,3,4

СЕМЕЙНА ЙЕРАРХИЯ СУБСИСТЕМИ

(към презентация: 01-Семейна йерархия-субсистеми)

ПРИМЕР-1 – Формиране на съпружеската субсистема

Младо бездетно семейство, състоящо се от господин „А” и госпожа „Б” има сравнително проста структура. Потребностите на съпрузите са свързани предимно със собственото семейство и тези на родителите. Двойката непрекъснато експериментира с различни способи да удовлетвори тези често противоречиви потребности.

След брака, при господин „А” и госпожа „Б” се наблюдава много силно изразена потребност дълго време на бъдат заедно, но същевременно и желание да общуват с родителските си семейства. Майката на „Б” (госпожа „В” живее сама) поддържа активна комуникация с дъщеря си. (По-активни са онези майки, чийто дъщери или синове са отделени и не живеят с тях). Всяка вечер те се обаждат по телефона и провеждат дълги разговори. Ако в продължение на няколко дни не бъде проведен разговор, в семейството на „Б” възниква напрежение. Този, който не е удовлетворил тази потребност започва да се тревожи. Тази тревожност автоматично се пренася в отношенията между „А” и „Б”. И тъй като човек не може да пребивава дълго време в състояние на тревожност, идва момент, в който младата двойка трябва да изработи свои правила, да подреди по значимост потребностите си за да намали напрежението.

По този начин „А” и „Б” навлизат във фаза, в която трябва сами да изработят собствените си правила. Г-н „А” започва да кори жена си за нейната зависимост от майка й, като това прави с пренебрежителен тон. На свой ред „Б” се опитва да обясни, като извежда набор от приемливи за нея аргументи, напр., че майка й е самотна и се нуждае от подкрепа и внимание. Тя привежда доводи, с които се стреми да извоюва правото за традиционни разговори с майка си, като се конкурира с мъжа си, напомняйки за неговите закъснения в работата или за заниманията му в кабинета.

Постепенно двойката „А” – „Б” започва да се опитва да изгради определени граници, които са атрибут на всяка субсистема и система. Тези граници имат функцията да регулират достъпа на членове от други субсистеми до семейната двойка по начин, който да съхрани нормалното й функциониране. Границите трябва да са гъвкави, а това означава да са регулирани. Често правилата за регулиране се определят по метода „проба-грешка”, като всеки един от съпрузите се опитва да намери подходяща форма от една страна да удовлетворява личните си потребности, а от друга да ограничава вмешателството на външни фактори от средата във взаимоотношенията между двамата. По този начин постепенно с времето всеки един открива най-добрия начин за удовлетворение, който постепенно се стереотипизира и придобива устойчивост (Terkelsen, 1980).

ПРИМЕР-2 – Раждането на дете

В семейството се ражда дъщеря. Раждането на детето се явява стресор за всички членове и те трябва да започнат справяне с него. Възникват нови роли. Създава се нова субсистема – тази на сиблингите. Жената става майка, мъжът – баща, а майката на жената – баба. Появяват се нови потребности. Членовете влизат в нови интеракции. Появяват се нови опасности.

Раждането на дете в семейството (особено първо дете) представлява стресова ситуация, който неизменно води до нарушаване на старата структура от роли и функции, от потребности и нагласи и изисква преформулиране.

ПРИМЕР-3 – Втора нормативна семейна криза

Какво се случва във взаимоотношенията в семейството при новата обстановка?

Жената-майка прекарва по-голямата част от времето си в грижи за малката си дъщеря. Майчинството и носи радост. Отношенията и с бабата стават още по-близки, тъй като тя се нуждае от помощ. Мъжът се радва на факта на появилият се наследник, но същевременно започва да изпитва раздразнение от обстоятелството, че тъщата отнема времето, което е прекарвал с жена си. Съществуващата семейна структура го лишава от възможността да контактува със съпругата си и това го принуждава да се концентрира още повече в работата.

Прекарвайки все по-малко и по-малко време с жена си, съпругът изпитва все по-силно раздразнение към заниманията на съпругата и нейната майка. Неговата раздразнителност се поддържа от факта, че жена му не се стреми към него така, както преди. Семейството навлиза в период на тревожност и напрежение, стремейки се да построи по нов начин своите взаимоотношения, за да задоволява нарасналите потребности на всеки един член. В този момент семейството се нуждае от нова структура на семейните отношения.

ПРИМЕР-4 – Втора нормативна семейна криза

Какво се случва във взаимоотношенията в семейството при новата обстановка?

След около месец отдаденост около новороденото г-жа „Б”, следвайки съвет на майка си, решава да възстанови близостта си със съпруга си, т.е. да възстанови съпружеската система. Бабата от своя страна също желае малко отдих, който да получи в дома си. Всеки по свой начин е заинтересован да се намерят алтернативи за взаимодействие, тъй като всички имат неудовлетворени потребности при сегашното състояние на взаимодействие.

Забележка: Изследванията сочат, че при формулирането на нови патерни за взаимодействие, често се включват уникални събития, които вършат много добра работа. Те сякаш се явяват нова писта, нова стартова отсечка за взаимодействие.

В семейството настъпва време, свързано с празнуване годишнина от сватбата. Г-н „А” поканва съпругата си на празнична вечеря, а г-жа „Б” моли майка си да поеме грижите за детето. Г-жа „В” се съгласява, но поставя условие: „детето да бъде доведено в нейния дом”. Това е един много известен и често срещан трик за демонстрация на независимост и трябва да се изтърпи от семейството. Подобни на тази реакция винаги съпровождат поведението на членовете на по-възрастното семейство (бащите и майките). Те трудно приемат новата ситуация и подават различни сигнали, които съвсем формално трябва да защитят самочувствието им, да демонстрират собствената си потребност от автономност и да повишат цената си. Тези сигнали по правило нямат отношение към младото семейство. Те се подават от „старите”, защото те имат нужда от това.

Никой от участниците не допуска, че точно тази вечер се поставят основите на нова структура на взаимоотношения между всички членове на семейството.

Г-н „А” и г-жа „Б” прекарват изключително приятно, така, както отдавна не са били преживявали своята близост. На път за вкъщи семейната двойка минава през бабата за да вземе детето. Г-жа „В” заявява, че и е било много приятно с внучката й. Кани двойката на гости, а г-н „А” дори влиза в контакт със своята тъща и благодари. Той вече не я разглежда като заплаха. Двойката се прибира в дома си щастлива. Всички са доволни. Отношенията са регулирани. Бабата получава своята автономност, а двойката своята близост.

Никой от заинтересованите лица не подозира, че в този момент се ражда родителската субсистема. Изведнъж се оказва, че възприетата алтернатива на взаимоотношения е много по-продуктивна и удовлетворява потребностите на всички.

Този пример илюстрира еволюцията в развитието на структурата на семейните взаимоотношения в периода на формиране на съпружеската и родителската субсистема и конструиране на техните граници.

ПРИМЕР-5 – разпределение и упражняване на властта

Един от често декларираните от родителите симптоми са: „Той не прави нищо от това, за което го молим” или „Аз не мога да достигна до нея”.

Симптоми от този вид много ясно показват, че в семейството има проблем с границите и разпределение на силите. Интересното в случая е, че междупоколенческите коалиции или алианси между родители и деца-родители закономерно водят до отслабване властта на родителите спрямо другите деца в семейството. Последните успяват да се „отлепят” от зависимостта и свръхопеката на родителите си и да получат автономия. Аналогичен е резултата от коалицията между майката и дъщерята насочена срещу бащата, която след време води до отслабване родителския контрол над дъщерята.

…………………….

Дисфункционалното разпределение на властта в семейството води до още един проблем – нарушаване способността на отделните членове на семейството да реализират собствения си потенциал за развитие. Родители, които се стремят да предпазят детето си от заплахите на външния свят или да го улеснят, на практика го лишават от възможността да натрупа собствен опит при придобиване на собствена власт над останалите. Тази дисфункционалност предполага оформянето на една инфантилна личност – младеж на 17-години, който носи властови способности на 7-годишно дете, което непрекъснато стимулира родителите си да упражняват властта си върху него.

Снимков материал за презентация:

Източник: