Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2018 06:00 - Създаване и проверка на психотерапевтична хипотеза (психологическо консултиране и психотерапия)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2044 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                      Създаване и проверка на психотерапевтична хипотеза

                                 (психологическо консултиране и психотерапия)

 

Съдържание на материала

1.Определение за психотерапевтична хипотеза.

2.Основните моменти, които трябва да се отразят в добре оформената хипотеза.

3.Проверка на психотерапевтична хипотеза.

4.Необходими знания и способности на терапевта за създаване на хипотеза.

 

Основата на всяко терапевтично действие е хипотезата, която в хода на работата се превръща в уверено знание. Хипотезата е разумно предположение на консултанта (терапевта) за механизмите или психологическата причина, която генерира даден проблем на клиента.

В литературата рядко се среща практическа информация за това как се създава терапевтична хипотеза. Това се дължи на факта, че е почти невъзможно да се опише творческият процес, с който терапевтът стига до своите предположения. В допълнение, хипотезата се създава на езика на една или друга теория и по тази причина хипотезите са различни и процесът на тяхното създаване не е еднакъв в различните психологични школи. Ще се опитаме обаче да запълним празнината доколкото е възможно.

Формулиране на хипотеза

Много рядко се случва хипотезата да се роди в готов вид. Отначало има не много определена форма, след което се проверява и уточнява. „Уликите“ (доказателствата) се събират, като парчета от мозайка от най-различни източници. За да се събере необходимата информация, се използват различни методи, които правят възможно извличането на необходимите данни от несъзнаваното. Независимо от това, трябва да се помни, че част от информацията може да бъде научена чрез преки въпроси, свързани с житейската история на клиента. Една част от информацията за него може да бъде умишлено скрита от самия клиент, друга да бъде изкривена (изопачена), а трета – просто неизвестна за самия него. Част от данните се извличат от наблюдението на неговото невербално поведение, а друга част се „открива“ въз основа на сравнение на фактите, изложени от клиента. Определени сведения за семейството на клиента и неговата история се придобиват от трети лица, като най-често те са родственици.  

Една добре формулирана хипотеза съдържа отговор на следните основни въпроси:

-Какво нереализирано (фрустрирано) желание или влечение на клиента поражда изследвания проблем.  

-Каква е същността на бариерата (преградата), която не позволява да се достигне желаното.

-Какви условия в миналото на клиента са способствали за възникването на този конфликт.

Пример:

Клиентка изпитва страх от вода. Едно въображаемо постепенно потапяне във водата разкрива, че страхът възниква, когато водата достигне до гърлото й. На момичето й се струва, че водата може да я удуши. На въпроса дали някой я е душил преди, клиентката отговаря утвърдително: „Бях нападната от мъж в тъмното, през нощта при разходка в парка и той се опитваше да ме удуши. Успях да се спася само защото в този момент край нас минаха хора. Тогава мъжът се изплаши и избяга“. Допълнително се изяснява, че жената изпитва страх и от тъмни, прихлупени и сенчести места дори в градския парк.

Хипотезата е очевидна: фрустрирана е потребността от безопасност, преграда за чувството за сигурност се явява миналия негативен опит на клиента, когато тя не могла да се защити и е преживяла безпомощност и страх. Страхът се актуализира в ситуации, които асоциативно предизвикват спомени за травматичното събитие (докосване на водата до гърлото, тъмни алеи). Самите спомени не възникват в съзнанието очевидно поради изтласкване (репресия). Емоциите се проявяват, без да се осъзнава връзката им с основната ситуация.

По този случай проверката на хипотезата е била извършена чрез реконструкция на миналия опит. Предложено й е да си представи, че е силна, непобедима и е разрешено да направи всичко, което иска с обектът, предизвикал този страх. Тя „властвала“ над него до тогова, докато не получила пълно удовлетворение, а той (в нейното въображение) не издържал и избягал. От този момент, той не предизвиквал повече страх за момичето. Изчезнал и страхът от водата. 

В този доста елементарен за анализ случай може да се забележи, че се появяват нови аспекти на хипотезата. Например, анализът извежда идеята за това, как миналият опит поражда страхове и  защо клиентът помни само емоциите, а не помни травматичната ситуация.

Хипотезата може да включва много допълнителни идеи, които обясняват:

-Как вътрешният психологически конфликт генерира симптоми?

-Защо клиентът не осъзнава какви са психичните феномени?

-По какъв начин вътрешният проблем засяга (влияе) върху живота на клиента?

-Какви форми на адаптация (компенсации) клиентът прилага, за да избегне сблъсък с проблема си?

-По какъв начин проблемът се свързва с характера на клиента или с особеностите на родителското му семейство и пр.?

Пример:

Ако се отговори на последните три въпроса по предишния пример, може да се предположи, че при клиентката има нарушение на отношенията с мъжете; че тя не само не влиза във водата, но развива псевдотеория, която възниква в главата й; че има затворен характер, поради което тя на никого не е разказала за нападението; че в някои ситуации тя показва комплекс от безпомощност и т.н. Тези предположения са лесни за проверка, чрез поставяне допълнителни въпроси на клиентката, но те могат да бъдат и излишни, тъй като основната причина все още не е ясна.

Даденият пример обаче, не разкрива как е създадена хипотезата: създава се впечатление, че тя веднага се установява от терапевта, което не е така. Ето защо трябва да се разкрие не само каква идеална форма следва да има хипотезата, а и как тя се създава и проверява.

1.На първо място, в основата на създаването на хипотезата стои някаква психотерапевтична теория. Такава теория може да бъде психоанализата, теорията на Адлер, транзакционният анализ на Е. Бърн, гещалт-терапията, логотерапията на В. Франкл, когнитивната терапия и др. Обикновено терапевтът спонтанно се придържа към една от тези концепции и създава хипотеза в рамките на използваните в нея понятия. Той обаче може да използва и друга теория, която е най-подходяща за обяснение на този случай, т.е., говорим за еклектичен подход, който в съвременната терапия изглежда най-оправдан.

2.Търсенето на адекватна хипотеза се улеснява от познанието на т. нар.  „частни модели“. Това са готови теоретични конструкции, които обясняват появата на определени симптоми. Терапевтът се опитва да използва тези известни модели, като избира онзи от тях, който е най-подходящ, като го уточнява с помощта на контролни въпроси.

3.Терапевтът се подпомага от знанията и опита от различни терапевтични случаи. Новите случаи често имат нещо общо с онези, които вече са били срещани в практиката му или тези, за които е прочел в литературата, или тези, които той е наблюдавал в работата на други специалисти, например чрез обучение в група.

4.От особена важност е неговата собствена клиентска практика, т. е. натрупания и осъзнат личен опит, когато самият той е бил клиент в процеса на обучение и тренинги (leaning therapy). Много от проблемите той решава по аналогия на своите, прилагайки арсенала от средства, използвани от обучаващите го специалисти.

5.Гещалт-терапевтите се шегуват, че „клиентът винаги носи проблема на терапевта. Ето защо психотерапията е лечение на самия терапев, а лечението на клиента е страничен продукт“. В тази шега има повече истина, отколкото хумор. Терапевтът винаги моделира проблема на клиента върху себе си – ако той може да го реши за себе си, той ще го реши за клиента; ако той изпитва същите чувства или мисли каквито изпитва клиента в дадена ситуация, то преживяванията на клиента биха могли да се приемат за правдоподобни.

6.Терапевтът е подпомогнат от широка ерудиция, познаване на философията и религията, голям жизнен опит, познания за различни жизнени колизии и човешки характери. Той се ръководи от интуиция, способност за емпатия, използва усещанията си за емоционален резонанс към текущото състояние на клиента, способността да се поставя на мястото му, концентрира вниманието към детайлите, притежава способност за креативно мислене, медитация и инсайт.

7.Терапевтът трябва да притежава качествена проницателност и забележителен интелект. Работата му на етапа на създаване на хипотезата е подобна на работата на следовател. Той трябва да тренира професионалното си психологическо мислене.

8.Най-важното нещо е може би владеенето на определен метод за търсене. В психоанализата това е метода на свободни асоциации или метод за анализиране на сънищата; в терапията на А. Адлер – анализът на ранните спомени; в емоционално-образната терапия – работата с изобразяване на емоционални състояния; в когнитивната терапия – регистрация и анализ на автоматични мисли и т.н.

Пример (по Линде):

В моята работа основният източник на „доказателства“ са изображенията (образите), създадени от клиента, когато той е помолен да си представи какви са неговите чувства или състояние. Например, младо момиче се оплаква от болки в цялата лява половина на тялото си. Предложено й е да създаде мислен образ на вероятната причина, т.е., на източникът, който поражда тази болка. Изненадващо тя съобщава, че визуализира баща си, който я вика в ухото, но тя не иска да го слуша.

Причината за нейния психосоматичен симптом е абсолютно разбираема, въпреки че в последствие терапевтът може да зададе много въпроси, които да изяснят връзката с бащата, то най-вероятно тези данни ще ни отведат в далечното детство. За да коригира състоянието й, терапевтът предложил на момичето да се обърне и каже да мисления образ на бащата: „Говори, говори по-силно, аз искам да те чувам по-добре!“ С удивление момичето потвърдило, че „бащата“ се е успокоил, а болката, която тя чувствала е отшумяла.

Какъвто и метод да се използва, терапевта винаги събира цялата информация за проявите на проблема сега и за историята на живота на клиента, като се опитва да ги отнесе към едно цяло от гледна точка на възможните причинно-следствени връзки. Ако няма достатъчно яснота в картината, която създава за себе си, той задава допълнителни въпроси, за да запълни тези пропуски. Всички техники като свободни асоциации или създаване на образи и т.н.  служат само като способ за поставяне на правилните въпроси. Задачата е да се получат отговори на горепосочените ключови точки от хипотезата, които трябва да бъдат разкрити. Ето защо терапевтът:

1.Търси в психичния свят на клиента основния мотив, който създава проблема и конфликтуващите с него сили.

2.Търси източници на мотива и конфликтуващите сили в миналия опит на клиента.

3.Създава представа за истинските цели за търсената специализирана помощ от терапевта.

4.Формира представа за това, каква форма на адаптация към жизнените проблеми е създал клиента и какви изгоди извлича от това.  

5.Разкрива значението на всеки симптом от гледна точка на неговото място в структурата на цялостния проблем;

6.Проследява връзката между характера на клиента и структурата на проблема.

 

Проверка на хипотезата

След като хипотезата придобие пълна форма, тя може (но не винаги трябва да бъде направено) да бъде представена на клиента. Потвърждаването на хипотезата от клиента е силен аргумент в негова полза. Въпреки това, терапевтът може да намери потвърждението на своята хипотеза по други начини. Това е особено важно за случаите, когато хипотезата е в състояние да отчужди клиента или да предизвика силна съпротива в него. Терапевтът може да докажете хипотезата, като даде нови и нови аргументи или не я съобщи веднага. Той може постепенно да накара клиента да осъзнае причините за своите трудности, така че самият той да ги изрече (назове) – подход, чийто резултати са особено убедителни.

Терапевтът може да прогнозира („изчисли“) последствията, които проблемът има в различни области от живота на клиента, като му зададе въпроси за проверка, за да се увери, че той е прав. Например, ако подозира, че даден клиент страда от натрапливи мисли, може да го попита, дали той извършва някои безсмислени ритуали за да предпази някого от нещастие, или не потиска ли той своите сексуалните мисли.

Пример (по Линде):

Един ден ми позвъни жена по повод истеричното поведение на подрастващата й дъщеря. Още в разговора по телефона й казах: „Но Вие не обичате дъщеря си вероятно, защото нейното поведение много прилича на поведението на баща й, с когото сте разведени“. Тази психологическа диагноза поставих по някои малки признаци: по това как тя говореше за дъщеря си и по факта, че нито веднъж не спомена за бащата на детето.

За проверка на хипотези при работата с образи може да послужи някакъв мислов експеримент, когато клиентът по някакъв начин влияе на образа, а резултатът от влиянието, което терапевтът контролира, служи като отговор на въпроса за правилността на хипотезата.

Пример (по Линде):

По време на групова сесия момиче се оплаква от остри конфликтни отношения с баща си, причината за които не можела да разбере. Хипотезата се състояла в това, че бащата се държи с нея по някаква причина като диктатор, но не споделя за това с дъщеря си. Терапевтът предложил на клиентката да си представи образ за чувствата, които изпитва във връзка с този конфликт. Момичето споделя визуализиран образ – заявява, че си представя купчина тор, към която изпитва непоносимост. Психологът приложил универсалния парадоксален метод на работа с мръсотия, като  предложил на клиентката да намаже ръцете си в тор и да си поиграе с него. За изненада на момичето, купчината тор се превърнала в купа свежо, ухаещо сено, на което седял младият й баща и се усмихвал.

Терапевтът попитал: „Какво бихте искали да кажете сега на баща си?“ Тя се изчервила и след това изрекла с усилие: „Татко, обичам те много.“ Промяната на образа довела до промяна в хипотезата: терапевтът разбрал, че момичето обича баща си, но е изтласкала тези чувства, очевидно поради несъзнаван страх от инцест. Страхът от собствената й любов към баща си, а може би и страхът на бащата от любовта към дъщеря му е пораждала конфликта им. Признанието на дъщерята е било толкова емоционално занчимо за нея, че след това за около един месец тя прекъснала участието си в тренинг-програмата.

Критерий за правотата на терапевта може да бъде успешното решение на проблема на основа на дадената хипотеза, което на практика може да се яви и основен маркер за нейното окончателно потвърждаване. Следва да се има предвид, че непостигането на решение не означава погрешна хипотеза. Правилната психологическа диагноза проправя пътя към успеха, но все още не гарантира този успех.

Принципите и способите за решаване на психологическите проблеми не са достатъчно описани в литературата, като причината за това е, че тъй те се определят от принадлежността на психотерапевтите към една или друга терапевтична школа.  Въпреки това, в рамките на една и съща школа, те не могат да бъдат превърнати в шаблонни действия, които водят до постигането на желания резултат.

Започвайки с психоанализата, за основна цел на терапията се приема разширяване самопознанието на клиента с помощта на внимателна и детайлна преработка на темата, докато не се появи пълно разбиране, а благодарение на него и изцеление.

В литературата за консултиране обикновено се отделя място на процедурите за консултиране, а след това се разказва мащабно за различните терапевтични школи, без да се обяснява как те могат да помогнат при решаването на конкретни задачи. Тези книги дават представа за уникалността на всеки подход, но те не могат да бъдат използвани като ръководство за действие. Още по-неразбираемо е как да се комбинират различни техники от различните школи в тяхната дейност.

Ако терапевтът работи в рамките на психоанализата, тогава (както вече беше споменато) главната задача на консултирането е осъзнаването от клиента на събитията, на своите чувствата и желанията, на адаптациите, довели до формирането на проблема (Клиентът винаги формира някакви форми за адаптация, напр. компенсации!).  За това се анализират свободните асоциации, събитията от детството, съновиденията, съпротивите и т.н. След това на клиента се представят интерпретации, които водят до открития (инсайт) в областта на самопознанието и от там към нови прозрения.   Клиентът разбира все по-добре и по-добре как определени колизии в детството са обословили многобройни събития в живота му и т.н. Всичко това рано или късно, трябва да доведе до постигане на  решение.

Ако терапевтът предпочита хуманистичната терапия на К.Роджърс, той ще разбере и приеме клиента, без да му интерпретира каквото и да било, докато той не приеме напълно самия себе си и самостоятелно не достигне до инсайт. Основната цел е пробуждане на собствените сили за самокорекция и развитие,  а решението на проблема е резултат от този процес.

Ако терапевтът прилага технологията на НЛП или ериксонова хипноза, той най-вероятно ще води клиента до някакво готово решение, използвайки технологията за приспособяване към клиента, преоформяне, въвеждане в транс, адаптиране към бъдещето, метафорични разкази и пр.

В съответствие с когнитивно-поведенческия подход, терапевтът ще реорганизира мисленето и поведението на клиента, научавайки го да регистрира автоматичните си мисли, да открива грешки в тях, да създава правилните мисли, да прилага методи за десенсибилизиране на тревожността, ще го учи на подходящите умения за поведение и т.н.

Някои области на терапията поставят акцент върху осъзнаване и разбиране, други  - върху трансформацията, обучението и развитието. Въпреки това обаче, истинското решение на проблема винаги ще бъде освобождаването на клиента от емоционалната му фиксация. В крайна сметка, всички методи на психотерапия са насочени към решаването на този проблем.

В рамките на психологическото консултиране е необходимо да се  съчетаят задачи за осъзнаване и изменение (промяна), при това, задачите за изменение трябва да бъдат приоритетни, а осъзнаването и разбирането – спомагателни. Такова успешно съчетание може да се постигне резултатно в рамките на емоционално образната терапия, но всеки консултант има право на свой избор.  Той може да избира различни техники от различни школи, които позволяват да се реши една или друга задача в конкретен случай. Следва да се има предвид, че независимо към коя школа принадлежат техниките, прилагани от терапевта, тяхната ефективност зависи от това, дали специалистта има практически опит за тяхното използване. Дори най-простите методи на работа, като релаксация и отреагиране, следва да се прилагат само след преминато практическо обучение.

 

Литература

1.Блазер А., Хайм Э., Рингер Х, Томмен М. Проблемно-ориентированная психотерапия. Москва, 1998.

2.БондаренкоА. Ф. Психолorическая помощь: Теория и практика. Киев, 1997.

3.Васьковекая С. В., Горностай П. П. Психологическое консультирование. Киев, 1996.

4.Гулдинг м., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

5.Кочюнас Р. Основы психологического консультирования. Москва, 1999.

6.Линде Н. Д. Эмоционально-образная терапия: Теория и практика. Москва, 2004.

7.Лосева В. К, Луньков А. И. Решая проблему. Москва, 1995.

8.Нельсон-Джоунс Р. Теория и практика консультирования. СанктПетербург., 2000.

9. Петрушин С. В. Мастерская психологического консультирования. Москва, 2003.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817415
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031