Анализ на заявката и сключване на терапевтичен контракт (договор) при

                                    психологическо консултиране и терапия

                                                               (втора част)

Договори с клиенти по неволя

В практиката на консултиране понякога е необходимо да се работи с клиенти, които не са дошли сами, а някой ги е принудил да дойдат. Те могат да бъдат алкохолици, чиито съпруги са ги принудили да се лекувант; наркомани, принудени да бъдат лекувани от родителите си; деца с антисоциално поведение; подрастващи, които не искат да учат; мъже с фобии, принудени да потърсят помощ от съпругите си.

Достата често има случаи на изпращане лица за консултиране от психолог по решението на съда, по решение на МКБППМН (Местна комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни), по искане на отделите „Закрила на детето“ на девиантни тийнейджъри, а понякога в тези консултации участват и цели семейства.

Пример (по Линде):

Американски професор разказва в хода на лекцията си следния случай от практиката (предадени са само детайли).

Веднъж по искане на съда той се заел да работа със семейството на тийнейджърка (Вирджиния). Вирджиния, била хваната в училище в дребни кражби, сбивания и хулиганство. Семейството се състояло от пет души: две възрастни, богати сестри, Вирджиния, изглеждаща като „войствено“ момче, майка й, която била изразена художествено-поетична натура и баща, голям и едър човек, който работел като шофьор на три места, за да изхранва семейството. Преди това те вече били отхвърлили двама други психолози, чиято работа не им харесла.

Бащата на момичето започнал първи да разказва, че той работи усилено, рядко бил вкъщи, а Вирджиния изобщо не го слушала и харчела безразборно пари и дори никога не го гледала. В същото време психологът забелязал, че Вирджиния слуша внимателно баща си и го гледа непрекъснато, но всеки път, когато се объръщал към нея, тя премествала погледа си. Психологът попитал бащата:

-Извинете, когато вие очаквахте третото си дете, вероятно сте имали нагласи за момче?

-Да, вече имахме две дъщери ...

-И Вирджиния знае за това?

-Е, да, не сме го крили.

-А вие на нейната възраст вероятно също бяхте хулиган. Участвали ли сте в сбивания и дребна кражба?

-Честно признавам, имаше такива неща.

Психологът се обърнал към Вирджиния:

-Може би трябва да кажеш истината, в края на краищата.

-Не!

-Е, добре, но тогава би могла да я напишеш.

-Добре.

Тя взела лист хартия, написала изречение и незабавно го зачертала, после отново многократно пишела и отново зачертавала, докато накрая останало едно изречение незачертано. После момичето смачкало листа на топка и я хвърлило към гърдите на психолога и след рикошет тя се спряла на масата пред него. Психологът разгънал, прочел и отновол смачкал листа на топка, след което по същия начин я запратил към бащата със същия рикошет. Последният го разгънал и видял 24 написани и зачертани еднакви изречения, а 25-то било незачертано: „Татко, аз те обичам…“ След това бащата изсумтял и се втурнал  да прегърне дъщеря си. Цялото семейство се присъединило към него.

В този случай било ясно, че Вирджиния искала да угоди на баща си и по тази причина станала такава – „дете-хулиган“. След разобличаването обаче на тази „тайна“, тя вече нямала нужда от тази маска (неадекватното й поведение) и можела най-после да се превърне в  любима и любяща дъщеря.

Тази трогателна история не изчерпва темата – тя само показва, че терапията с клиенти може непременно да бъде успешна, въпреки че най-важното условие, за което се смята, че  осигурява този успех, е желанието на клиента да постигне необходимите промени в себе си. Клиентът, който е дошъл неволно, вярва, че отговорността за промените му е на тези, които го пращат на терапия. За него терапията не е нужна, той по-скоро ще се съпротивява, отколкото да сътрудничи. Ето защо на първо място терапевтът следва да разбере какво тези други искат от клиента и в никакъв случай да не заема тяхната позиция. На второ място, трябва да разкрие какво би искал да промени самия клиент в себе си, за да постигне някои свои цели, например, да се измъкне по-бързо от някаква ситуация или да няма повече „неприятности“.

Пример:

Терапевт: „Е, добре, вашата жена иска да спрете да пиете. Вероятно тя е права, нали разбирате това. Пиянството е изключително вредно и вие можете постепенно да се обездвижите или да умрете от стомашни проблеми. Мисля, че ще се случи точно това. А вие, ако можехте да промените себе си, какво бихте искали?

При работа със затворници въпросът може да бъде формулиран по следния начин: „Възможно ли е да промените нещо в себе си, за да получите по-малък срок наказание?“ или „Възможно ли е да промените нещо в себе си, така че ако сте свободни, да можете да живеете нормално?“, или „Ако не бъде съкратен срокът на присъдата, какво бихте променили в себе си, за да подобрите живота си в затвора?“

Колкото и странно да изглежда, решавайки въпроса за измененията на клиента по неволя, терапевтът способства за постигане на онези цели, които са били поставени от другите, изпратили този клиент на лечение. 

Литература

1.Берн Э. Игры, в которые играют люди. Люди, которые играют в игры. Санкт Петербург. Лениздат, 1992.

2.Блазер А., Хайм Э., Рингер Х, Томмен М. Проблемно-ориентированная психотерапия. Москва, 1998.

3.Бондареюсо А. Ф. Психологическая помощь: Теория и практика. Киев, 1997.

4.Васьковская С. В., Горностай П. П. Психологическое консультирование. Киев, 1996.

5.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

6.Джеймс Д. Джонгвард Д. Рожденные выигрывать. Москва, 1995 .

7.Кочюнас Р. Основы психологического консультирования. Москва, 1999.

8.Лосева В. К, Луньков А. И. Решая проблему. Москва, 1995.

9.Нельсон-Джоунс Р. Теория и практика консультирования. Самкт Петербург, 2000.

10.Петрушин С. В. Мастерская психологического консультирования. Москва, 2003.