Методика за оценка нивото на социална фрустрираност (НСФ).

                                  (автори: В.И.Васерман, Б.В.Йовлев и М.А.Беребин)

Описание на методиката

Въпросникът е оригинален инструмент за изследване, предназначен да оцени социалното благополучие, т.е.. социалните компоненти на качеството на живот. Разработен е през 2004 г. в Националния медицински изследователски център по психиатрия и неврология „В.М.Бехтерев“ в Санкт Петербург от В.И.Васерман, Б.В. Йовлев и М.А.Беребин.

Теоретични основи

Социалната фрустрираност се разглежда като последица от невъзможността на личността (здрави и особено при болни хора) да реализира своите актуални социални потребности. Значението на тези нужди за всеки човек е индивидуално, зависи от самосъзнанието (самооценката), от системата на жизнените цели и ценности, от индивидуалните способности и опит в решаването на проблемни и кризисни ситуации. По тази причина социалната фрустрираност се явява следствие от реална социална ситуация, тя носи личностен характер и се определя  от стресогенността спрямо социалните фрустратори, някои от които могат да бъдат: неудовлетвореност от отношенията в семейството или  работата; от постиженията в образованието; от нивото на социално-икономическия статус; от социалното положение в обществото; от физическото или психично здраве; от работоспособността или възможностите за финансово благополучие и др. Оценката на тези конкретни параметри позволява да се разкрие конкретното вътрешно съдържание и концепцията за качеството на живот, от гледна точка на социалното функциониране на индивида и неговите адаптивни възможности. С други думи, социалната фрустрация може да се разглежда като специфичен комплекс от преживявания и взаимоотношения на индивида, възникващи в отговор на действието на фрустриращите фактори.

Много вероятно е, при продължително дестабилизиращо действие на социално-фрустриращите фактори да се формира напрегнатост на адаптивните механизми и частична дезадаптация (предболест), а при неефективна психологическа защита и липса на социална подкрепа, дори пълна психична дезадаптация (болест), и вследствие на това намаляване на качеството на живот. Тази схема за развитие на психичната дезадаптация е приложима към всяка форма на патология, тъй като касае ролята на психосоциалните фактори при формирането на вътрешната картина на болестта и оценката на нейната прогноза. Оттук възниква и спешната задача за диагностициране именно на социалните компоненти в многомерна система на патогенезата от нарушения на психичната адаптация, и особено при скринингови изследвания за целите на първичната психопрофилактика.

Методиката е разработена въз основа на предварителна експертиза за определяне и класиране на онези сфери от системата на социалните отношения, които са най-значими за всеки човек, в контекста на взаимодействието му с микро- и макросоциалната среда.

Този психодиагностичен инструмент е подходящ за използване в комплекс с друга формализирана информация, по-специално в батерия от психодиагностични методики (основно тестове) и създаване на компютърна база данни рисковия  контингент и основно за болните.

Социалната фрустрираност е сложна по структура психологическа променлива, която в методиката  се определя от нивото на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в 20 сфери на отношения на личността, отделени от експерти като най-хипотетично значими за всеки възрастен, предимно трудоспособен човек, жизнената дейност на който преминава в социума и в дадената обществено-културна среда.

Разбира се, за някои хора определени сфери могат да не са актуални, като например отношения с родителите (при липсващи  родители), с децата (липсващи деца), и т.н. По тази причина оценката на нивото на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в тези области не се фиксира.

Вътрешна структура

Методиката включва в себе си:

1.Бланка (въпросник), състоящ се от 20 позиции, отразяващи формални демографски характеристики на респондентите; спецификата и условията на тяхната ангажираност; въпросникът е подходящ за кодиране и архивиране в банка за психодиагностична информация; тя може да бъде допълнена в съответствие с нуждите на конкретно изследване.

2.Регистрационна бланка към основния вариант на методиката с оценъчна система от балове, условно наречена „ниво на социална фрустрираност № 1“ (НСФ-1).

3.Списък на 20 теми, свързани с „неудовлетвореността“ в различните сфери на взаимоотношенията „личност-среда“ (бланка НСФ-2). Този списък се предлага на изследваното лице или на една бланка в реда от №1 до №20 или на отделни картички, при произволен ред за ранжиране за оценка, с цел да се намали субективното значение на тези области на отношенията в реална (действителна) житейска ситуация.

Интерпретация

Общи принципи

Данните от методиката могат да бъдат анализирани в два плана или с помощта на два методологически подхода. В първия вариант се оценява условно „абсолютната“ степен на изразеност на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в сферата на отделно разглежданите отношения в общия контекст на въпросника. При това нивото на удовлетвореност е субективно измерено според 5-бална система: 1 – напълно удовлетворен, 2 – по-скоро удовлетворен, 3 – затруднявам се да отговоря, 4 – по-скоро неудовлетворен и 5 – напълно неудовлетворен.

Отделят се 5 основни направления (блок-скали) по 4 позиции във всяко:

-удовлетвореност от отношенията с роднини и близки (със съпругата, съпруга, родителите, децата) от 1 до 4 въпрос;

-удовлетвореност от най-близкото социално обкръжение (приятели, колеги, началници, противоположен пол) от 5 до 8 въпрос;

-удовлетвореност от своя социален статус (образование, ниво на професионална подготовка, сфера на професионална дейност, работа като цяло) от 9 до 12 въпрос;

-социално-икономическото положение (материално състояние, жилищно-битови условия, отдих и свободно време, социален статус) от 13 до 16 въпрос;

-здраве и работоспособност (физическо здраве, психоемоционално състояние, работоспособност, начин на живот като цяло) от 17 до 20 въпрос.

По-големият бал съответства на по-голяма неудовлетвореност както за индивидуалните градинации на признаците, така и по скалите като цяло. 

По този начин за всяко изследвано лице,  попълнило скала НСФ-№1, може да се определи условен профил от оценките на 20-те определени области на отношения, а това позволява да се определят зоните с най-голяма и най-малка социална фрустрация, и по този начин зоните на най-конфликтни отношения.

Изчисляване на значенията

1.На първия етап се изчисляват броя пунктове, на които изследваното лице е дало отговор по тестова бланка №1 (позициите, по които респондентът е изразил своето отношение) по методиката като цяло (n)  и по всеки от петте направления:  n₁,  n₂,  n₃,  n₄,  n₅.

2.Изчислява се сумата от баловете за всички позиции на методиката по същия начин: за цялата методика (S)  и по всеко от петте направления:  S ₁,  S ₂,  S ₃,  S ₄,  S ₅.

3.Изчислява се общия коефициент на социална фрустрираност (Q) по формулата:

Въз основа на величината на показателите се определя нивото на социална фрустрация: