Методика „Дървото на живота“ (Tree of Life) –

             техника за групова работа с деца, преживели травмираща ситуация.

                   (Автори: Нказело Нкубе (Зимбабве) и Дейвид Денборо (Австралия)

Как можете да помогнете на деца, които са преживели тежка травматична ситуация, например, загубили своя дом или близки? Как да разговаряме с тях, за да не изпадат в бездната на отчаянието, а обратно, да си спомнят какво е важно за тях в живота и какви специални умения трябва да им помогнат за да се справят с новата ситуация? Много често помощта се свързва с налагането на културни ценности на някой, който се опитва да помогне. Как да организираме ситуацията така, че децата да чувстват, че не са отделени от тяхната култура, традиции, история, семейство, а напротив, свързани са с тях и в тях могат да намерят опора за себе си?

Методиката „Дървото на живота“ е разработена за работа с деца останали сираци в резултат на епидемия от СПИН в Зимбабве и Южна Африка и се прилага в общностите, пострадали от природни бедствия и въоръжени конфликти – в Австралия, Канада, САЩ, Русия, Палестина, Бангладеш и други страни. Авторите изтъкват, че причината за разработката на тази методика е била очевидната неадекватност в тази конкретна ситуация на предложени от международните хуманитарни организации техники. Традиционните искания за „разказване за преживяното онова“, предизвиквало в децата неудържимо ридание и извеждането им от това тежко емоционално състояние се оказало твърде сложно. Тогава възникнала задачата за създаване на безопасен контекст, за възстановяване на контакта с предпочитана идентичност.

При прилагане на техниката обикновено участват няколко водещи.

Методиката „Дървото на живота“ се състои от 4 части:

1.Дърво на живота.

2.Гората на живота.

3.Когато идва бурята (гръмотевицата, мълнията):

4.Признаване и потвърждение.

Задачата на първите две части е да се създаде „втора история“ за живота на детето. Това е история за специалните способности, умения, надежди и мечти на детето и как тези умения, способности, надежди и мечти са възникнали и развити. Задачата на третата част (Когато идва бурята) е да помогне на детето да изрази с думи какво е изпитало (преживяло), както и как се е справило с тези изпитания. Задачата на четвъртата част (като признание и потвърждение е създадена специална песен и всеки пее, като заедно с това децата получават грамоти, в които са отразени техните специални умения, способности, надежди, мечти и начини за преодоляване на трудностите) – е в децата да се създадат и останат ярки спомени и „документи“, към които по-късно могат да се обърнат, за да получат подкрепа в трудни моменти. Последната част от упражнението помага и за установяване на контакт със значимите възрастни.

Методиката работи най-добре с групи от деца (тя има доказана ефективност и за  възрастни, но възрастните както обикновено са по-скептични).

Дърво на живота.

Работата започва с разговор, в който водещият обсъжда с децата какви дървета познават, какви биват различията и особеностите на тези дървета. След това водещият казва, че днес всичко, което децата знаят за дърветата ще бъде важно и много полезно. (Тук водещият може да предложи на децата да си припомнят или да измислят един стих или песен за дървета.). След това водещият рисува на голям лист хартия собственото си дърво и обяснява на своя пример всеки елемент в дървото (корени, ствол, клони, листа и плодове) и повърхността на почвата, която се явява „опорна точка“ за бъдещите разкази (аспекти) за това какво е детето и какво би искало да бъде.

Корени.

Корените са отправна точка, от която детето започва своя  разказ за това, откъде идва то (от кое село, град, местност); каква е историята на неговото семейство (какво означава името на фамилията му; кои са неговите роднини и кой на кого какъв е); какво е научило детето в живота си (какво знае, какво умее; с какво се гордее – кои страни от личното познание счита за силни); от кого или на какво дължи тези свои знания, умения, способности и пр. (книги, песни, приказки, любими игри, ритуали и пр.).

Земна повърхност.

Разказ за това, какво обикновено се случва през целия ден, което детето прави.

Ствол.

Специални умения – това могат да бъдат уменията, които детето си е спомнило, описващи това, което са го учили, ежедневните му дейности и уменията, които детето е показало в болницата, в бежанския лагер, в новото училище или в рехабилитационен център, в който се прилага методиката.

В дните, предшестващи упражнението (тренингът), сътрудниците, участващи в организацията и прилагането на методиката внимателно отбелязват за себе си какви умения и  качества имат децата. Те могат да бъдат умения, свързани с физическа ловкост, сръчност, умение да се грижи за себе си или за другите, доброта, вяра  и т.н. При прилагането на самата техника,  водещият може да напомни на детето за тези умения и да му помогне да ги обозначи върху ствола на дървото. Водещият може да зададе въпроси за историята на тези умения: от кого детето е научило това и т.н. Това също може да се отбележи върху ствола на дървото. В процеса на рисуване на ствола,  децата много често си спомнят нещо важно и скъпо.

Клони.

Това са мечтите, надеждите и желанията на детето. Когато детето рисува клоните, водещият може да попита как са възникнали тези мечти, надежди и желания и как те са свързани съз значимите за детето възрастни. Може също да се попита как детето е успяло да запази тези мечти и надежди и как те му помагат.

Листа. (дървото е вечнозелено и неговите листа не падат!)

Листата са значимите други за децата. Това са тези възрастни, които са живи, но и тези, които вече не са между живите, защото човек дори починал, той не престава да бъде важен за нас.  Със смъртта не приключват отношенията с тези хора. Тук водещият може да попита детето за тези важни за него хора. Ако детето, припомняйки си за починалите е разстроено, водещият може да му зададе следните въпроси:

-Имаше ли моменти, в които си бил щастлив заедно с този човек?

-С какво този човек е забележителен?

-Щеше ли този човек да се радва, ако знаеше, че го помниш точно така?

Тези въпроси насърчават детето да говори за това, което е важно в отношенията с починалият човек. Това е начин да се признаят и да се почетат тези отношения. Тук детето може да разкаже и по какъв начини то смята, че трябва да запази значението на тези отношения, без значение какви са те.

Плодове.

Това са различните подаръци (дарове), които получава детето. На първо място - нематериални: грижа, внимание, защита, доброта, любов. Водещият пита:

-Защо мислиш, че този човек ти е дал това?

-Какво безценно е открил в теб този човек, за да прояви към теб  любов, доброта, грижа?

-Как мислиш, какво ценно ти самият си внесъл (а) в живота на този човек?

Ако детето се затруднява  да назове някакви дарове, водещият му помага, като задава въпроси за това, което вече е било обсъдено по време на упражнението.

Водещият обяснява на децата какво трябва да нарисуват на дървото на живота си (независимо как правят рисунката – лошо или криво, най-важното е никое от децата да не се срамува от собствената си рисунка) и след това накратко да разкаже историята си. Важно е децата да имат чувство на сигурност и способност да отказват. Но, като правило, малко от децата на възраст от 5-12 години отказват. В юношеството момичетата много по-често и с лекота правят това упражнение в сравнение момчетата и по тази причина за момчетата е разработено друго упражнение, основано на метафората на футбола и спортния отбор.

Когато децата завършат рисунките, водещият им предлага да ги поставят на една от стените в стаята. Получава се цяла гора от красиви дървета. Водещият пита кой иска да разкаже за своето дърво. Това са истории, свързани с чувство за гордост, достойнство и благодарност. Тези истории са много по-приятни от разказите за страховете и болката. Така че някой винаги се отзовава и дори проявява готовност доброволно да учи останалите на своята любима си песен.

Когато детето говори за своето дърво, водещият го пита за надеждите, мечтите и желанията; пита го как са възникнали и как са успели да се съхранят; кои от най-близките му хора не са били изненадани, а са се радвали, узнавайки, че детето има такива мечти, надежди и желания.

Пример:

Това е фрагмент от разговор с Мери, на дванадесет години, при прилагане на техниката „Дървото на живота" в Совето (ЮАР) през 2005 г .:

Интервюиращ: ...Мери, благодаря, че сподели с нас твоите мечти и надежди. Аз научих, че искаш да се учиш добре и след това да започнеш свой собствен бизнес. Ти в семейството си най-голямото дете и би искала да се грижиш за по-малките, да им създадеш условия те да живеят щастливо. Ти също каза, че би искала да се омъжиш и да отгледаш свои деца. Тези твои мечти и желания ми изглеждат много мили и симпатични. Съгласна ли си да ни разкажеш отдавна ли мечтаеш за това и какво те е накарало да имаш такива мечти и желания?

Мери (след замисляне): Нашата майка ни казваше, че ние трябва да се учим добре в училище, за да можем след това да живеем добре. Тя почина през декември 2003 г. и до самия край ни каза да се грижим един за друг, затова искам да се грижа за братята ми Антъни и Джошуа ...

Интервюиращ: Правилно ли разбирам, че твоите мечти и надежди са свързани с това, за което е мечтаела майка ви за вас?

Мери (след миг размисъл): Никога не съм мислила за това преди. Да, аз искам да постигна много в живота. Мама беше християнка, тя ни научи на добро.

Интервюиращ: Изглежда, че наистина оценяваш какво ви научи майка ви. Вярно ли е?

Мери: Да, разбира се, много.

Интервюиращ: Мери, мога ли да попитам? Как успяваш да запазиш тези мечти и да се надяваш, че те ще живеят и ще се сбъднат?

Мери: Мама си водеше дневник, в който записваше свои мисли и желания. Понякога аз вземам този дневник и го чета на глас на братята си. Това ни помага да помним майка си и какво трябва да направим, за да живеем щастливо. Някои хора казват, че аз мисля твърде много, но това ми помага да не забравям какво е важно.

Интервюиращ: Ето, ти намираш толкова интересни и смислени отговори, когато те питам.

Мери: Страхотно е, че ме питаш, защото това ме кара да мисля за нещо, за което не съм мислил преди.

Интервюиращ: — Например?

Мери: За всички важни неща, които майка ни научи.

Интервюиращ: Мери, кой друг от вашите роднини и приятели знае за вашите мечти и надежди?

Мери (кикоти се закачливо и посочва приятелката, която седи наблизо): Мавис знае, защото говорим с нея много.

Интервюиращ: Мери, какво е за теб споделянето на вашите мечти и желания по този начин? Какво означава това за теб?

Мери: Много съм щастлива от това, че имам възможност да си спомня мама и всеки път, когато мисля за нея, аз съм щастлива. Това също ми помага да преследвам това, което искам в живота. Понякога не е лесно, защото има лоши хора, които се опитват да ни научат на лоши неща, а това ще направи животът ни като цяло тежък. Така че спомнянето за мен е много важно и добро.

 (Децата слушаха този разговор много внимателно и човек можеше да почувства ясно техните размишления. След разказа на Мери, други деца също доброволно направиха опити да опишат своите дървета.)

След обсъждането, водещият предлага на децата да отидат до рисунките и да напишат взаимно върху рисунките на другите (могат да се използват различни материали – лепящи листчета, снимки  и др.) нещо добро, например, че те знаят за тях или някакви окуражаващи думи. Това създава оживена, топла атмосфера.

Гората на живота

Когато рисунките са залепени на стената и добрите думи са написани, всички седят и за известно време съзерцават получилата се прекрасна гора, в която има толкова много красиви дървета. Водещият описва гората: колко различни и красиви са всички дървета, какви здрави корени имат, какви мощни клони, колко много различни хора са полагали грижи и продължават да се грижат за тях – родители, братя и сестри, баби и дядовци, други роднини, съседи, свещеници, лекари, и т.н.  Някои от тези хора са починали вече, но ние винаги с любов си спомняме за тях и им благодарим за всичко, което те са направили за нас. Връзката с тези хора продължава да ни подкрепя.

След това водещият продължава обсъждането с децата, като насочва темата към търсене на общото и различното и тяхното взаимно допълване:  между всички различни дървета има нещо общо, например те се различават, но и всички те, както дърветата в гората се защитават и поддържат взаимно. Така постепенно чрез сравнение и пренос се преминава от метафората към действителността, като се търси общото и различното между водещия и децата, като паралел между възрастните и децата. На този етап обсъждането по правило е доста лесно и забавно.

След края на този етап на упражнението се прави кратка почивка (обяд или чай).

Когато идва бурята (гръмотевицата, мълнията).

Първите два етапа на упражнението създават за децата „безопасна територия“, в която те свободно и спокойно разказват за своя живот. В новата фаза обаче следва да се създадат условия, в които децата да могат да разкажат за травмиращата ситуация в живота си и да признаят последиците от тези ситуации, но без отново да изпитват страхове и ужас.  Важно е да се покаже, че децата не са виновни за случилото се с тях. И най-важното - да се изведат на преден план тези умения за справяне, които децата вече имат.

Групата отново се събира, за да продължи разговора за гората и дърветата.

Водещият казва: „Вижте колко красиви дървета имаме. Но може ли да се каже, че те са винаги в безопасност, че никога не са заплашени от някаква опасност? („Не!“- обикновено децата отговарят групово и спонтанно.). Водещият пита какво може да застраши дърветата и децата назовават различни опасности: дървото може да бъде повалено от вятъра, може да го удари светкавици (или зли хора), може да бъде отрязано от човек, може да бъде поразено от гниене или да го убие сушата, дърво може да умре от старост и т.н.

И тук водещият въвежда темата за невиновността, като пита: „Но виновни ли са дърветата, че това им се случва?" („Не!“ – децата отговарят групово).

Тази тема вече се явява добра входна точка за обсъждане на опасностите в живота на хората. Водещият казва: „Днес ние сравнихме своя живот с живота на тези красиви дървета. Можем ли да кажем, че животът на хората, децата, понякога също са в опасност, че и те могат да бъдат наранени? "(„Да!“- отговорят децата). След това децата изброяват какви могат да бъдат опасностите за тях. Децата в Совето (населен пункт (гето) край Йоханесбург, ЮАР) са изброили: изнасилване; побои; изгонване (изхвърляне) на улицата на произвола на съдбата; крясъците на възрастните;  лишаването от храна; наказанието заставяне (затваряне) да стоят продължително време в картонени кутии; когато децата са отвлечени, убити или изядени; когато децата живеят на улицата; когато вземат наркотици; когато трябва да търгуват с телата си.

След това водещият отделя достатъчно дълго време за обсъждане, как всички тези опасности влияят на децата, т.е. да насърчават се да споделят за чувствата, за усещанията си, да саморазкриват своите преживявания: (мъка, болка, страдание, страхове, отчаяние, мисли за самоубийство и пр.) и да определят тежестта и силата на тези емоции върху живота им.

Когато в групата се говори по този начин (като цяло за деца въобще) и се избягва всяко дете да разказва „как мен ме изнасилиха“, обсъждането на тези проблеми става без страх, срам или чувство за самообвинение, независимо от това, че много от тях споделят личен опит.

Децата се обединяват, за да назоват всичко, което възрастните са правили с тях, когато по различни причини не са могли да се защитят.

 След това, водещият пита: „Но виновни ли са децата за това, което им се случва?“ И децата отговарят: „Не!“

Тук водещият отново се връща към метафората с гората и казва, че когато се появи заплаха и буря, всички същества в гората се стремят да се защитят и да бъдат спасени. Дърветата се огъват, но се задържат с корените си и се придържат едно с друго с клоните си. По-нататък водещият пита децата, какво правят различните горски животни и малки животинчета по време на бурята (обикновено децата отговарят: те се зариват в земята, бягат, скриват, грижат се за малките и т.н.).

„И какво правят децата, когато в техния живот настъпят бури и други опасности? Могат ли да направят нещо? Кой може да ми каже какво могат да направят децата в тази ситуация?“ Тук децата лесно се ориентират и с готовност разказват, а начините за справяне стават по-ясни. Те се вслушват много внимателно един в друг, защото това е с важно знание и защото един ден ще им бъде полезно.

След това водещият обсъжда с децата следните въпроси:

-Дали бурите винаги присъстват в нашия живот?

-Има ли време, когато бурите утихват и времето отново става хубаво?  

-Какво правят животните в гората, когато времето отново е наред?

-Какво правят децата, когато пред тях няма опасности? Какво ги прави щастливи, какво им доставя радост?

-С кого децата са щастливи да прекарат това прекрасно време?

За обсъждане на тези въпроси, се препоръчва да се организират малки групи от по 4-5 човека.

След това всяко от децата е поканено да напише писмо до някой жив близък възрастен, от когото е получил внимание, грижа и защита, като в това писмо разкаже за своето „Дърво на живота“; да опише какво важно е успяло да разбере и запомни през този ден по време на упражнението; да изрази благодарност към този възрастен за грижите и да заяви надежда, че възрастният ще продължи да прави нещо добро за детето.

Признаване и потвърждение.

Докато единият от водещите обсъжда с децата бурята и нейните последици, както и способите за справяне с тях, другият водещ (по тази причина участват най-малко двама фасилитатори) започва да попълва предварително подготвените красивите бланки на грамотите:

„Грамотата е издадена на  _________, който взе участие в програмата „Дървото на живота“ в потвърждение, че __________ притежава (описват се):  умения, желания, надежди и мечти, както и че  __________  (назовават се имената на възрастните) имат съществен принос в неговия живот“.

Когато се връчват грамотите, силен ефект има изпълнението на песен, която е била създадена специално за случая, но ако няма такава, то е добре децата да изпълнят песен, която знаят повечето от тях.

Източник: „Dulwich Centre Publications“,  https://dulwichcentre.com.au/

Приложение: Снимков материал от обучение с прилагане на методиката „Дървото на живота“.