Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

               Програма за изучаване готовността на педагогическия колектив за

       осъществяване процеса на възпитание и обучение на диагностична основа.

 

Неразделна част от образователния процес е диагностиката, чрез която се определя резултатът от постигането на поставените цели. Без диагностика е невъзможно ефективното управление на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е специален вид дейност, представляваща сама по себе си установяване и изучаване на признаците, характеризиращи състоянието и резултатите от учебния процес, и на тази база, позволяваща да се прогнозират възможни отклонения, да се определят начините за тяхното предотвратяване, а също и да се коригира учебния процес, за да се подобри качеството на обучаващите специалисти.

Понятието „диагностика“ има много по-широк и по-дълбок смисъл, отколкото  понятието „проверка на знания, умения и навици“ на обучаемите. Последното само констатира резултатите без да обяснява техния произход. Докато диагностиката включва контрол (мониторинг), проверка, оценка, натрупване на статистически данни, анализ на резултатите, отчитане на методите за тяхното постигане, разкриване на тенденциите и динамиката на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е важна обаче не сама за себе си. Тя е значима тъй като осигурява обратна връзка в педагогическата система. Науката разграничава следните функции: контрол-корекционна, прогностична и възпитаваща. Първата се състои в получаване на данни и корекция на процесът на възпитание; втората означава предвиждане, предсказание, прогнозиране на промените в развитието на учащите се в бъдеще; третата се изразява в това, че в процеса на диагностициране и комуникация с него, учителят има възможност да упражнява възпитателно въздействие върху учениците.

Като предмет на педагогическата диагностика са три области: резултатите от обучението под формата на оценка на знанията (академични постижения на учениците); резултатите от обучението и възпитанието под формата на социални, емоционални, морални качества на личността и групи от ученици; резултатите от педагогическия процес под формата на психологически качества и новообразувания на личността. С други думи, на диагностициране, т.е. периодично изучаване подлежат нивото на знания на учениците и степента на социалното и психичното им развитие, което съответства на трите функции на учебно-възпитателния процес: обучаваща, възпитателна и развиваща.

Към диагностиката на обучаващите се може да се отнесе събирането на демографски данни за ученика и неговото семейство; за здравето и физическото развитие на детето; познавателните способности (особености на вниманието, памет, въображение, мислене), емоционално-волевата и потребностно-мотивационни сфери; насочеността на личността, а също поведението и постъпките на ученика. Освен това се изследват междуличностните отношения в групата, сплотеността (кохезия), общественото мнение, единството на ценностите и т.н.

Науката предлага голям арсенал от диагностични методи, сред които могат да бъдат идентифицирани наблюдение, анкетиране (въпросници), беседи (интервюта), анализ на документи, анализ на данни от независими източници,  творческа работа на учениците и др.

Важен компонент на диагностиката е контролът. Контролът е наблюдение на процеса на усвояване на знания, умения и навици. Неразделна част от контрола е проверката на системата от действия и операции за оценка на усвоените знания, умения и навици. Контролът осигурява създаването на обратна връзка, т.е. получаване на информация за резултата от учебната дейност на обучаемите. Освен това, контролът позволява да се получат сведения за характера на самостоятелната учебна дейност на ученика и показва на обучаемия колко е ефективна собствената му работа, дали успешно е използвал възможностите на педагогическия процес за образователни цели.

Контролът може да бъде различни видове, форми и може да бъде осъществен с помощта на различни методи. В педагогическата практика се прилагат няколко видове контрол: предварителен, текущ, периодичен, тематичен, общ (окончателен) и отсрочен.

Предварителният контрол обикновено има диагностични задачи. Той се провежда с цел разкриване на наличните знания, способности и умения на учениците до началото на обучението. Обикновено се прилага в началото на учебната година или преди да се изучи нова тема. Предварителният контрол позволява на учениците да избират най-ефективните методи и форми на работа.

Текущият контрол се осъществява по време на обучителния процес и позволява да се определи степента на формиране на знания, умения и способности, както и тяхната дълбочина и устойчивост (трайност). Той се провежда с помощта на систематичното наблюдение на учителя върху  работата на учениците на всички етапи на обучението.

Периодичният контрол обобщава работата за определен период от време и се извършва в края на срока (семестъра).

Тематичният контрол се извършва след изучаване на тема или раздел, за определяне степента на усвояване на този материал.

Общият (окончателният) контрол има за цел да определи крайните резултати от обучението. Той обхваща цялата система от знания, умения и умения по даден предмет.

По време на контрола, обучаваният получава информация за своята образователна активност, която му помага да оцени нивото на неговите постижения и да види пропуски в знанията си.

Отсроченият (забавеният) контрол има за цел определяне на остатъчните знания, умения след известно време, след изучаване на темата, раздел, курс (този период може да варира от три до шест месеца или повече). Отсроченият контрол позволява да се прецени ефективността на процеса въз основа на крайния резултат.

Контролът се осъществява в различни форми. По форма контролът е подразделя на индивидуален, групов и фронтален.

При контрола се използват различни методи. Методите за контрол са способи, чрез които се определя резултатността на учебно-познавателната и други видове дейност на учениците и педагогическата дейност на учителя. В учебния процес в различни комбинации се използват методи за устен, писмен, практически, машинен контрол и самоконтрол.

Устният контрол се провежда по време на устния изпит на учениците. Той позволява да се идентифицират знанията на ученика, да се проследи логиката на представянето на материала, уменията за използване на знанията, уменията за описание и обяснение на процесите и текущите събития, способностите му за изразяване и доказване на своята гледна точка, опровергаване погрешни мнения и т.н.

Писменият контрол включва редица писмени задания (упражнения, контролни работи, съчинения, есета, доклади и т.н.). Този метод на контрол позволява да се проверят знанията на обучаемите едновременно, но това отнема много време за проверка на писмени задания.

Практическият контрол се използва за определяне на формирането на умения и навици за практическа работа или двигателни умения.

С развитието на информационните технологии широко разпространение има компютърният контрол. Машинният контрол спестява време, тъй като с помощта на машини за мониторинг е лесно да се установят единни изисквания за измерване и оценка на знанията. Резултатите от контрола лесно се поддават на статистическата обработка. Субективността на учителя се елиминира при оценяването. Прилагането на този тип контрол позволява успешно извършване на самоконтрол.

През последните години все по-широко разпространение придобива тестовият контрол, чийто основен инструмент е тестът. Педагогическите тестове имат някои предимства пред традиционните методи на контрол: обективност, диференциацираност, ефективност.

Комбинацията от различни методи за контрол се нарича комбиниран (кондензиран) контрол.

 

            ПРОГРАМА

Възможни цели на изучаване: 

а) разкриване на степента на готовност на учителите да осъществят процеса на възпитание и обучение на диагностична основа;

б) идентифициране на потребностите на учителите за повишаване квалификацията, свързана с навици и уменията за аналитичната работа;

в) идентифициране на качеството на методическата работа с кадрите.

Методи за изучаване:

1.Анкетиране.

2.„Недописан тезис“ (незавършени изречения).

3.Ранжиране.

4.Тестиране.

5.Наблюдение

 

МЕТОД НА АНКЕТИРАНЕТО (проучване на мнението).

Анкета за определяне степента на готовност на учителя за прилагане на  педагогическата диагностика в съответствие с интересите на децата и учениците.

I Мотивационно-ценностен компонент

1.Според Вас, каква е причината за потребността да  се провежда педагогическа диагностика?

а) изискванията на администрацията в училището;

б) изискванията за провеждане на съвременната възпитателна дейност; 

в) интерес към проблемите на взаимодействието във възпитателния процес;

г) мои лични мотиви.

2.Считате ли за професионално задължение прилагането на педагогическа диагностика?  

а) да;

б) не;

в) по-скоро да, отколкото не;

г) по-скоро не, отколкото да;

3.Убедени ли сте, че педагогическата диагностика способства за решаването на възпитателни задачи?  

а) да;

б) не съвсем;

в) не.

4.Какво Ви възпрепятства да прилагате педагогическа диагностика?  

________________________________________________________________

________________________________________________________________

5.Считате ли лично за себе си, че е необходимо да прилагате систематично педагогическа диагностика?

а) да; 

б) не;

в) по възможност трябва;

г) затруднявам се да отговоря;

д) по мое решение.

6.Проявявате ли интерес към педагогическата диагностика? Ако да, то моля, опишете в какво се изразява съдържанието й.  

__________________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________________

7.Кой според Вас трябва да участва в педагогическата диагностика?  

а) администрацията;

б) училищният психолог (социално-психологическата служба);

в) класният ръководител;

г) всички в училището;

д) свой вариант (по личен избор).

 

II.Съдържателно-информационен компонент.

1.Какво е предназначението на педагогическата диагностика?

__________________________________________________________________________

2.Каква според Вас е целта на педагогическата диагностика?

а) получаване информация за участниците със възпитателния процес;

б) контрол и определяне състоянието на възпитателния процес;

в) повишаване ефективността на възпитателния процес;

г) свое мнение______________________________________________

3.Посочете няколко важни понятия, които определят същността на педагогическата диагностика:  

____________________________________________________________________________

4.Какви условия е необходимо да създадат учителите за развитието на педагогическата диагностика в училището?

____________________________________________________________________________

 

III. Операционно-дейностен компонент.

1.Конкретно Вие какви методи за педагогическа диагностика използвате? Отбележете във всеки ред най-подходящите за Вас.   

2.Определете степента на готовността си да съставите програма за педагогическа диагностика на децата и учениците от Вашия клас, кръжок, клуб по интереси и други организирани форми?

МЕТОД „НЕДОПИСАН ТЕЗИС“

На учителите се предлага да завършат определени фрази.

От предложените по-долу варианти, можете да изберете един или да комбинирате нужните според Вас за конкретна ситуация.

I.

1.Педагогическата диагностика е …

2.Целта на диагностичната работа в училище е …

3.Диагностиката в педагогическия процес изпълнява следните функции: …

4.Методи, използвани за диагностика са … 

5.Готовността на учителя за диагностика във възпитанието предполага владеенето на следните умения …

II.

1.Метод на ранжирането е …

2.Метод на наблюдението е …

3.Мониторинг е …

4.Вербален тест е …  

5.Анкетирането е … 

III.

1.Отношението ми към педагогическата диагностика е, че …

2.Диагноситката е необходима в училище защото …  

3.Диагностичната дейност ми позволява …

4.Ценността на диагностиката за учителя се състои в това, че …

5.При провеждането на диагностика най-много ми харесва …

 

МЕТОД „РАНЖИРАНЕ“

I. Подредете последователността на педагогическия диагностичен процес.

1.Определяне обекта и предмета на педагогическата диагностика.

2.Поставяне на цели на педагогическата диагностика.

3.Определяне на критерийте за педагогическа диагностика.

4.Подбор на методи за педагогическа диагностика.

5.Обработка на резултатите от педагогическата диагностика.

6.Анализ на резултатите.

7.Реализация на диагностична програма.

8.Фиксиране на резултатите от диагностиката.

9.Осмисляне на резултатите.

II.Подредете методите за диагностика в зависимост от честотата на използване от Вас.

1.Наблюдение.

2.Социометрия.

3.Беседа.

4.Анкетиране.

5.Ранжиране.

6.„Недописан тезис“

III.Подредете своите умения за провеждане на педагогическа диагностика.  

1.Поставяне на цели и задачи за диагностика.

2.Анализ и формулиране на изводи.

3.Умения за реализиране на диагностични методи.  

4.Умение за фиксиране на резултати.

5.Умение за обработка на резултати.

IV.Подчертайте най-важните източници лично за Вас, за подобряване на диагностичната Ви култура в и извън училищна институция.

1.Методическа литература.

2.Заседанията на методическото обединение на учителите.

3.Педагогическия съвет.

4.Семинари-практикуми за повишаване на квалификацията.

5.Взаимен обмен на опит.

6.Консултации с психолога.

7.Самоподготовка.

 

МЕТОД "ТЕСТИРАНЕ"

Определяне нивото на диагностична компетентност на учителите.

Моля, подредете по значимост понятията, в зависимост от тяхното значение за Вас. Значението запишете в скобите.

1.Психодиагностика (…)

2.Критерии (…)

3.Показател (…)

4.Социометрия (…)

5.Ранжиране (…)

6.Корелация (…)

7.Ингенкамп (…)

8.Мониторинг (…)

9.Вербален тест (…)

10.Закрит въпрос (…)

11.Диагностична програма (…)

12.Матрица за избор (…)

13.Доминанта (…)

14.Карта за възпитанието (…)

15.Рефлексия (…)

Забележка: След приключване на задачата, моля, запознайте се с определенията на посочените по-горе понятия в справочната литература: речници, енциклопедии и др.

 

Резултат: 

13–15 правилни отговори – високо ниво;  

8–12 правилни отговори – средно ниво; 

 

1–7 правилни отговори – ниско ниво;