Наративен подход в училище. Пример за работа с тормоза в начален курс.

                                                      (Д.Уинслейд и Дж.Монк)

В училищната практика много често един цял клас получава репутация на „труден“ клас.  Той може да бъде шумен, непослушен, недисциплиниран. В него може да възникнат много конфликти, лоши отношения, тормоз. В такива ситуации индивидуалното консултиране не е най-ефективният начин за изграждане на алтернатива.

При работата с цял клас, се прилагат същите принципи на наративния подход. Проблемът се изследва, екстернализира се и получава име. Именно проблемът, а не отделните ученици се обвиняват за този дискомфорт и неблагополучие, които изпитва класът. По-нататък на класа се предлага да възстанови репутацията си, да формулира предпочитанията си, а от учителите се изисква да отбележат положителните изменения.

Памела Грей-Йейтс, училищен психолог, е разработила програма за преодоляване на травмата в началното училище. В рамките на 5 седмици тя апробира тази програма в клас, в който се обучават 7-8-годишни деца, като се среща с децата два пъти седмично.

Памела започнала с провеждане на „мозъчна атака" с децата и заедно съставили списък с неща, които пречели на учениците да се разбират помежду си. На следващата среща Памела прочела обобщението на този списък и уточнила още веднъж,  дали написаното е вярно. С този акт тя практически съобщила на децата, че тяхното мнение е важно и към него ще се отнесе сериозно.

В процеса на тази работа, децата назовали в качеството на един от проблемите на класа тормозът и унижението. Всички признали, че по някакъв начин са участвали в ситуациите на тормоз, като обиждащи (насилници), жертви или пасивни наблюдатели. Това признание и разбиране автоматично им позволило да спрат да се разпределят на групи от нарушители и жертви в класната стая.

След това Памела започнала да създава история на тормоза, като питала децата, откъдето знаят толкова много за него: „Къде най-често възникват ситуациите на тормоз и унижение?“ Децата разказали своите истории и постепенно очертали влиянието на тормоза върху тях самите и върху съучениците им.

Памела проявила интерес, какво може да попречи на децата, които биха искали да прогонят насилието и унижението от живота си, да направят това. Този въпрос помогнал на учениците да оценят тежестта на проблема и да осъзнаят колко трудно е да бъде отхвърлен режима на тормоз. Памела ги помоли да оценят по 10-бална скала колко много желаят да отхвърлят насилието. На следващите две срещи това упражнение било повторено, за да бъде проследена готовността на децата да работят за създаването на клас без тормоз.

Памела поискала от децата да си представят какво щеше да се случи, ако насилието действително напусне училището и замине толкова далече, че изчезне зад хоризонта. Какво би било това за децата, учителите и родителите – да живеят без насилие?

За да опишат този нов живот, децата направили колаж – техника, която на практика визуализирала едно усилилване на контраста между проблемата ситуация и нейната алтернатива.

След това децата участвали в куклен спектакъл. Памела написала сценарий, използвайки историите на децата за тормоз и направила кукли. Тозмозът бил изобразен (овеществен) посредством зъбато чудовище, което наранявало, дразнело и унижавало всички, без изключение. Трави (чудовището) имало двама приятели – Врун-Нашептун и Вонилка. Вонилка издевателствала над онези, които обиждали чудовището Трави. После децата написали сценарий, отразяващ любимите тактики на тази сладка компания.

В представлението са участвали още три кукли: Клепа, детска кукла от неопределен пол, миролюбив персонаж и двама приятели на Клепа: вълшебницата Волия, експерт по омагьосване на чудовището Трави (от нейните заклинания Трави се задавял от страх, той бил като отровен от собствената си отрова, сблъсквало се със собствената си низост и въобще съжалявало) и Добрият Многолюб, който обичал всички, дори Вонилка.

След това децата изиграли история, в която поведението на Трави довело до поражението му. Имало например сцена, в която Трави останал съвсем сам и бил много наскърбен, тъй като се оказало, че Клепа го излъгала, като поканила на игра тези деца, които се отнасяли толерантно едно към друго и никого не обиждали. При създадения сценарий на поражението, Памела попитала учениците, дали Трави притежава собствен опит за приятелски, мирни и уважителни отношения: „Трави винаги ли е бил чудовище? Като чудовище ли се е родил?

Създадените сценарии включвали всичко, което възрастните учат в тренингите за социални умения. Децата успешно демонстрирали, че всички тези знания и навици са достъпни и за тях.

Въз основа на тези сценарии, Памела създала обобщаваща история на позитивни отношения, а след това поставила нова задача на децата. Помолила да помислят и разкажат случай от своя живот, при който са имали шанс да бъдат въвлечени в ситуация на тормоз, но те не са направили това: „Как ти успя да омагьосаш чудовището Трави?“. Тези истории били събрани в една обща история за целия клас, а илюстрациите, нарисувани от децата – в диорама.

Бележка на прев.: Диорама (от гръцки διά (dia) – „през“, „чрез“ и ὅραμα (horama) – „вид“, „зрелище“) – подобна на лента, полукръгла живописна картина, с поставени на преден план реални и бутафорни предмети. Диорамата се отнася към масовото зрелищно изкуство, в което илюзията за присъствието на зрителя в естественото пространство, се постига чрез синтеза на художествени и технически средства. Ако авторът изпълни цялостен кръг, тогава се създава „панорама“.

Спектаклите на кукления театър продължили с използване на все по-сложни сценарии.  Децата написали ръководство за ученици от другите класове за разпознаване на Трави и за борба с него. Някои поели отговорност за борба с тормоза в класната стая и навън по време на междучасията.  

После учениците направили видеоклип за собствения си опит да прогонят тормоза и магьосничеството на това чудовище. Те нарисували плакати, с които призовавали за борба с Трави и обяснявали  как може да се направи това.  Плакатите били разпространени в цялото училище, а също така написали писма до родителите, в които обаснили позицията на класа по отношение проблема с тормоза.

На този етап класният ръководител забелязал значителни промени в класа. Децата разпознавали тормоза, веднага щом се появявал и той значително намалял. Децата, които все пак понякога продължавали да се дразнят (жертвите), вече не се смятали за виновни и не се колебаели да изразят протест. Програмата била високо оценена от родителите.

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/bullying-primary-school/

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.