Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2018 06:00 - Натрапчиви състояния – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и методи за решаване.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1132 Коментари: 0 Гласове:
0



 


                Натрапчиви състояния – психологически модели на често срещани в

                                       практиката проблеми и методи за решаване.

 

Съдържание на материала:

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел.

-Модел на  Виктор Франкл.

-Модел на натрапчивите действи, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.

 

 

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

Натрапчивостите от различен вид са характерни за огромен брой хора, повечето от които са напълно здрави. Натрапчивостите биват два вида: натрапчиви мисли (обсесии) и натрапчиви действия (компулсии). Най-често единият съпровожда другия. В случай, че този проблем стане много остър,тогава  се поставя диагноза от специалист – обсесивно-компулсивна невроза.

Натрапчивостите могат да се проявят в това, че индивидът може по петдесет пъти на ден да мие ръцете си, докато кожата му се покрие с рани или да изпълнява нелепи ритуали, за да се предпази от нещастия, или много пъти да проверява свършена работа, или многократно да се уверява, че е заключил вратата, затворил прозореца, изключил ютията, спрял водата, изключил печката и пр.

Когато нахлуят в главата „страшните“ или „мръсни“ мисли, тогава във въображението  те придобиват вид на груби думи, на заплахи, на задължения, на обвинения, на себеобвинения и т.н., казани от любими и авторитетни хора, които го заклеймяват и осъждат за грехове или престъпления, с които личността не може да се пребори. Той се измъчва от безсъние и тревожни мисли, постоянно се безпокои за другите или за своето бъдеще.

 Лице, страдащо от такива проблеми, обикновено притежава редица типични черти. Тези хора са много прецизни, изрядни, точни, стремят се към ред и точен график, имат висока степен на самоконтрол върху поведението си. Те се страхуват от всички неопределени (несигурни, изненадващи си, непредсказуеми) ситуации, от открита проява на спонтанност или чувства, тревожат се за последствията от каквито и да било съвсем обикновени действия, страхуват се да не допуснат грешка, неуверени са. Те предпочитат животът им да бъде подложен на една и същата рутина, вместо на поемат рискове и инициативи.

Обикновено това са порядъчни и съвестни хора със строги морални критерии, прилагани преди всичко към самите себе си, загрижени са за мнението на другите за себе си. Те не си позволяват да бъдат това, което са, често са с негативно мнение за себе си и са ядосани за себе си, те не прощават своите слабости и грехове.

Тази категория хора се стремят да вършат всичко по правилата, да се съобразяват с нормите и стандартите, да не излизат от „рамките“. Склонни са към интелектуализация, страхуват се от всичко ирационално, дори в личните отношения са склонни към доказаване с „юридически доводи“,  а не с чувства. Те имат опасения за здравето си, боят се от мръсотия и заразяване, от секс и сексуални фантазии. Много от тях отбелязват, че още в детството си са контролирали порядъка в семейството, например, ходели са след всички, за да изключват светнатите безпричинно лампи в къщата, ако някой е забравил да ги изключи; можели са да стоят дълго време на едно място или да се занимават особено продължително с една и съща дейност.

Най-често те са идеалисти, които искат другите хора и те самите да се съобразяват с идеалните норми на нравствеността. Те не могат да допуснат, че светът може да бъде „толкова несправедлив“, те не приемат хората заедно с недостатъците им. Те са перфекционисти, т. е. стремят се към най-високите, идеалните стандарти, които по същество са недостижими. Те много често са извънредно пунктуални, аналитични, мислещи, задължени, отговорни, като в същото време са много по-внимателни към формата и реда, отколкото към съдържанието.

 

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел

Фройд свързва появата на натрапчивите мисли с приучаването на децата към т. нар. „тоалетното“ поведение през аналния период на тяхното развитие. Според фройд, самите деца не се страхуват от мръсотия и своите екскременти, те не се интересуват от тях, те обикновено искат да си играят с тях. Децата определено харесват мръсотията и по тази причина те с такова вдъхновение когато са на море или на река се омазват с тиня, заравят се в пясъка, скачат в локвите с кал. Въпреки това, някои родители са твърде усърдни в приучаването на  децата към порядък и чистота, точност и строги правила на поведение. Те ги критикуват за грешките им, непрекъснато им правят забележки, панически ги „защитават“ от всякакви сексуални впечатления, постоянно ги предупреждават за възможни зарази, болести и други опасности, забраняват спонтанно да изразят своите чувства и т.н. По този начин в децата се поражда тревога по повод инфекция, мръсотия, сексуалност, случайни грешки, спонтанни чувства. Те формират твърде мощно, строго и придирчиво Супер-Его, което не прощава никакви отклонения от установените норми.

По тази причина, натрапчивото измиване на ръцете З. Фройд тълкува като потиснато желание да се изцапаш (омърсиш). Потискането на сексуалните желания може да доведе до факта, че през цялото време в главата на човек да „нахлуват и подло лазят“ непристойни мисли. Потискането на гневът, както и на тревогата водят до възникването на представи за някакви „ужаси“. Колкото по-настоятелно човек се бори с нежеланите си мисли, толкова по-упорито те се появяват в съзнанието му.

Според модела на Фройд, осъзнаването на потиснатите желания и чувства, и на източниците на неадекватните забрани; осъзнаването на своите страхове пред силата на тези забрани в условията на детството, послужили за формиране на тези забрани и страхове, могат да доведат до изцеление. 

 

-Модел на  Виктор Франкл.

Известният създател на логотерапията В. Франкл предлага своя модел за възникване на натрапчивите състояния и предлага метода на парадоксалните интенции, който се използва за лечение както на фобии, така и на натрапчиви състояния (обсесии).

На рисунката е показан моделът на В. Франкл, обясняващ функционирането на натрапчивите състояния: натискът е насочен към отделяне (изтласкване) от съзнанието на нежеланите мисли или импулси за нежелани действия. Натискът предизвиква противодействие от страна на тези мисли и импулси, а това предизвиква нова вълна за усилване на първоначалния натиск, което пък от своя страна активизира ново противодействие.

image

Причината, поради която мислите или импулсите се противопоставят на тяхното отстраняване от съзнанието е достатъчно ясна.  Например, на клиент му идва на ум „ужасната“ мисъл, че негов роднина ще умре и той ще получи наследството. Той бива шокиран от това, как може да мисли така и решава, че тази мисъл свидетелства за неговото пълно морално разложение и за студен и пресметлив егоизъм – да мечтае за чуждата смърт. Той разбира се, веднага се заема да прогони тази неприятна мисъл, но колкото и да се опитва, тя все пак успява да се закрепи в „периферията на съзнанието“, тя остава „видима“, защото има основание – споменът за емоцията (ужасът), която той вече е изпитъл първия път, когато е допуснал появата на „ТОВА“. Именно „ТОВА“  започва да изплува упорито от дълбините на неговото съзнание всеки път, когато той се замисли за „НЕГО“ и всеки път, той отново и отново се заема да го отхвърли. Отстранената (отхвърлената) мисъл сякаш се прилепва към отхвърлящият я. Клиентът практически не е в състояние да я отстрани, просто да я отхвърли на принципа „Господи, какво мислиш, наистина това е една глупашка мисъл …“

При работа с натрапчивости ефективно се прилага методът на В. Франкл за парадоксалните интенции (намерения, желания), т.е. иска се клиентът да извърши обратното на това, което иска да направи. В случая, вместо да се опитва да отхвърли „ужасните“ мисли, да положи усилия да ги привлече обратно или задържи (вместо да се избави от компулсивните действия, като ги прекрати, да направи обратното – да ги усили и ги направи още по-често повтарящи се).

Пример от практиката на В.Франкл:

На много клиенти, които се оплакваха от натрапчиви мисли, аз препоръчвах настойчиво да приветстват, поканят и приемат в себе си точно тези мисли: „О, скъпи мисли, отдавна аз ви обмислям. Елате тук при мен, защото аз ще мисля за вас постоянно…“ Когато исках да изпълнят тази инструкция (елемент на хумор в инструкцията е задължителен), клиентите отбелязваха, че постепенно с времето, но не след дълго, те започват да си спомнят за тези мисли все по-рядко и по-рядко, докато напълно изчезнат.

Същият метод е много ефективен за преодоляване на безсънието. На човек, който не може да заспи, се препоръчва да лежи в леглото, изразявайки желанието да не заспива: „Няма да спя, за нищо на света няма да заспивам…“ и повечето веднага заспиват.

 

-Модел на натрапчивите действия, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

Хората с натрапчивости мислят, например, ако ако те стъпват винаги върху пукнатините в асфалта или ако задължително прескачат ВиК шахтите по улицата, ще избегнат (няма да допуснат) и ще контролират да не настъпи някакво нещастие – други хора ще бъдат подложени на наказание.

Други считат, че ако правят обратното, самите те ще бъдат подложени на наказание. В този смисъл, много от нелепите им действия или стремежи да отхвърлят недостойни мисли, са продиктувани от желанието да не доведат до нанасяне на вреда на други хора. Те са обсебени от суеверия, от собствена вътрешна магия. Умът им казва, че това е глупаво, но смятат, че нищо не им коства за всеки случай да подсигурят своята безопасност.

Напълно е възможно в детството си детето да е привикнало към внимателен самоконтрол, то винаги да е живяло с усещането за наличието на някакъв „дамоклиев меч“, висящ над събитията, който може да обърка или унищожи всичко при най-малък непредсказуем повод. Например, истерична майка, която постоянно заплашва да се самоубие; или детето е било така заплашвано със зарази, болести, настинки и микроби, че привиква да внимава и следи за всяко свое докосване със замърсвни предмети; или  с детето се е случило някакво неочаквано събитие поради негово невнимание – възможно е например в детската градина да са го злепоставили (уплашили; изнудвали, заплашвали, смутили) и в резултат да е преживяло публичен позор, след което е започнало усилено да се самоконтролира.

При такъв клиент може да бъде натрупано много негодувание и срам и той несъзнателно да желае да унижи реалните или въображаеми насилници, той би искал да се отърве от тях. Несъзнаваното може да го „съветва“ и създава мисли за възможни нещастия на другите, да го кара да се чувства отговорен за евентуалното нещастието с тях и в резултат  да започне да се срамува от себе си и да потиска своите мисли, да извършва ритуални действия за премахване на вероятните негативни последици от мислите си, да избягва съмнителни действия и т.н. Детето започва да възприема светът и дори себе си, като изпълнен с неочаквани опасности, а това го кара внимателно да планира всичко, да проверява, да обмисля, вместо да се доверява на спонтанността на чувствата, желанията и влеченията.

Най-важното и особено страшно е, да бъде виновен и отговорен за нещастията на други хора, както и да се изложи пред другите. Ето защо то вярва, че е необходимо с помощта на „магически“ действия да се защити от всичко това. Например, преди да напуснете къщата, всички дръжки на вратите трябва да бъдат ориентирани строго от север на юг, защото „ако не е така, то нещо лошо ще се случи“ или лице, което счита, че ако започне да мисли за секс, то в резултат на тези „мръсни“ мисли някой от семейството му ще се разболее, че ако мисли за това, то тогава самият той е „мръсен, греховен, неморален, неблагодарен и пр.“ и ще бъде осъден от другите.

Пример:

Млад човек е бил много религиозен. Той се молил пред иконата на Божията майка, а в главата му нахлували  мисли за голи жени. Той вярвал, че Божията майка трябва да го накаже за тези мисли и поради това, ежедневно в продължение на два часа стоял на колене пред иконата, търсейки опрощение, но колкото повече и по-усърдно извършвал този ритуал, толкова по-често и по-натрапчиво мислите се промъквали в главата му. В крайна сметка той достигнал до такъв ужас пред самия себе си, че понякога започвал да губи съзнание при вида на жени, без да знае защо се случва това. По-късно той все пак успял да спре този кошмар, като престанал да бъде толкова религиозен, но е бил обзет от нова „грешна“ мисъл, че него го очаква наказание за сексуалните му фантазии от Божията майка и Исус Христос.

Всъщност проблемът на този клиент се изразявал в това, че той  вярвал, че не може да стане любим за никоя жена и е развил комплекс за непълноценност още в детството си.

 

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.  

-Основната роля при корекцията на натрапчивостите трябва да бъде възложена на аналитичния процес. Тъй като клиентите с натрапчивост искат да контролират всичко, да проверяват и да осъзнават, то трябва всичко да бъде „разложено на елементи“, т.е., да се разчлени и анализира. При това трябва да се помни, че е в сила визкозност и ригидност, мощно изтласкване и защити (основен техен защитен механизъм е интелектуализацията), т.е., трябва да се очаква от клиента сериозна съпротива.

Той ще спори и ще доказва и ще обмисля варианти на своите версии, за да опровергае интерпретациите и доводите на психолога. Ето защо е препоръчително клиентът да се доведе до самостоятелно осъзнаване с помощта на мисловен експеримент и въпроси. Трябва да му се помогне да открие причините в детството си, да се подтикне да вземе решение, като от него се поиска да не се доверява само на себе си, да контролира всичко или да се страхува от грешки и неуспехи. В същото време клиентът трябва да осъзнае и преживее своите изтласкани чувства, да преодолее страха си от спонтанност на чувствата и на сексуалността си.

-Друга перспектива е да се научи да бъде себе си, да се откаже от гневът срещу себе си и нереалистично завишените изисквания към себе си (перфекционизмът).

-Методът на парадоксалните интенции на Виктор Франкл е добър инструмент.

-Ефективен способ е да се предложи на клиента да мечтае за секс, вместо да се отдава на обсебващи мисли или да извърши компулсивни действия.

-Изтласканите чувства често се представят на клиента под формата на мръсотия. При тези случаи е препоръчително да му се предложи да поиграе мислено с тази мръсотия, потапяйки ръцете си в нея. Обикновено след кратко време клиентът преживява изключително приятни чувства и усещания в ръцете и тялото си, а калта се превръща в един или друг положителен образ или енергия, която започва да запълва тялото. Този ефект е продиктуван от изтласканите от него положителни чувства, считайки ги за грях, а сега те отново се завръщат при него.

-Терапевтът трябва да изобличи несъзнателната магия (чрез неоспорими доказателства), в която клиентът вярва, извършвайки безсмислени ритуали, избягвайки псевдоопасни действия и мисли. Клиентът трябва да върне в себе си вярата и собственото си достойнство (самоуважение).

-Необходимо е още да се разобличи тревожността и свръхконтрола, необходимо е да му се покаже, че човек може да живее без страх от бъдещето, да живее не механично, по готов модел и непроменени правила, а творчески.

 

Литература

1.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового рещения. Москва, 1997.

2.Риман Ф. Основные формы страха. Москва, 1998.

3.Свядощ А. М. Неврозы: Руководство для врачей. Санкт Петербург, 1997.

4.Сидоров П. и., Парняков А. В. Введение в клиническую психологию. Москва, 2000.

5.Фенихель О. Психоаналитическая теория неврозов. Москва, 2004.

6.Хэмем М. Т. Психиатрия. Львов; Москва, 1998.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816237
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031