Тест за диагностика на социална фрустрираност

                                                                       (В.В.Бойко)

Социалната фрустрираност е вид (форма) на психично напрежение, причинено от неудовлетвореност от постиженията и от позицията на личността в социално определени йерархии.

Социалната фрустрация представя емоционалното отношение на човек към позициите, които е успял да заеме в обществото в даден момент от живота си. При това, интелектът отразява от една страна това, което може по принцип да бъде постигнато в една или друга сфера, а от друга, конкретно това, което самият човек би могъл да постигне.

Всяко общество в определен период от съществуването си, в зависимост от неговата ориентация, материално и икономическо развитие, от нивото на правна и морална култура, предлага на членовете си определени възможности за социален растеж и удовлетворяване на потребностите. Социумът „определя“ скали или степени на растеж и постижения, а индивидът, според своите претенции и способности достига определено ниво.

Най-добрият начин да се илюстрира това е чрез „скалата на образованието“. В съвременните условия изглежда така: неграмотност, ниска грамотност, основно, средно, специално, висше образование, следдипломна квалификация, аспирантура, кандидатска степен, доктор на науката и т.н.. Такива възможности за образование се предлагат от обществото, а конкретно лице заема определена степен по тази скала, например, спира да се развива със завършването на гимназия. Социална фрустрация в аспекта на образованието възниква в случай, че личността не е постигнала съответствието на своите възможности в заетата позиция в йерархията на образователните степени.

Обществото е „разработило“ редица подобни скали в различни аспекти на постиженията. В сферата на жилищното настаняване човек може да се окаже на всяка степен: „липсата на собствено жилище“, „пренаселена обществена квартира (общежитие)“, „слабо населена обществена квартира (общежитие)“, „едностаен апартамент“ и т.н. до  „съвременно собствено жилище (вила) в закрит район“. По отношение на финансовото положение, човек може да е под прага на бедността, на нивото на житейския минимум, да има среден или висок доход. При това обществото непрекъснато коригира или въвежда нови степени за постижения в една или друга скала. Например през последните години възникна нова мярка за материален просперитет –  „новият българин“  - това е осигурен човек, който има всичко и дори в излишък. В сферата на образованието на децата, съвременната скала добави „частна гимназия“, „частен учител“, „образование зад граница в престижен ВУЗ“ и пр.

Скали на социално дефинирани йерархии съществуват дори в сферата на общуването. Например, приема се, че ако човек открие и успее да се обвърже с „идеалния партньор във всяко отношение“, то той е постигнал върхът в брачното поприще; или обратното – попадне на  „непоносим човек“. На човек може да се отдаде или да не се отдаде да възпита добре децата си, да намери добри приятели, да се срещне с достойни колеги, да работи под ръководството на добър лидер. Обществото предлага конкретни вариации на служебни отношения – отлични, добри, посредствени, незначителни, много лоши. Ако професионална дейност е свързана с работа с хора (пациенти, клиенти, обучаващи се и пр.), тук също са възможни различни постижения по социално определени йерархии: общуване с „много приятни хора“, „не много приятни“, „напълно неприятни“.

Оценявайки своите постижения в различните социално определени йерархии, човек изпитва определена степен на удовлетворение – неудовлетворение. В същото време той преживява фрустрация не толкова от постигнатото, например от условията, в които живее, или от материалния си доход, а от мисълта, че днес може да се постигне повече, т.е. върви непрекъснат процес на социално сравняване по стандартите към дадения момент.

Нещо подобно се случва и в сферата на отношенията: те могат да са удовлетворителни за човек или да не са удовлетворени сами по себе си, в зависимост от очакванията и оценките. Например, един човек може да е напълно удовлетворен, че няма приятели, че не влиза в неформални отношения с колеги, че няма близки, доверителни контакти и не са му необходими такива.

Социалната фрустрираност в голяма степен зависи от осъзнаването на непостигнатото, отколкото от реалното положение на личността.

Неудовлетворението от определени направления на социално зададените йерархии се натрупва и формира постоянен фон на емоционалното напрежение на личността. Когато емоционалното напрежение достигне критично ниво, човек прибягва до една или друга мярка за психологическа защита. Тя или намалява нивото на претенциите, или игнорира недостъпните степени в йерархията, или дискредитира онези, които я заемат („новите българи“ – измамници и сребролюбци; високопоставени длъжностни лица – мошеници и наглеци и т.н.). Не са редки случаите, при които психологическото напрежение води личността към „отказ“ от конкурентни ценности.

Например, в съвременните условия някои хора предпочитат развитие в йерархията на образованието, като по този начин жертват материални постижения. Бедстващият учен е позиция, която е обикновено съзнателно заета. „Отказът“ от желания брой деца в семейството се явява универсално средство човек да се отърве (поне частично) от социална фрустрираност. В много изследвания е установено, че жените-майки, които искат да заемат по-висока позиция в различни социално определени йерархии, обикновено жертват броя на децата си – те се ограничават до едно дете, въпреки че биха искали да имат повече.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който отчита степента на неудовлетвореност от социалните постижения в основни аспекти на живота. Прочетете всеки въпрос и изберете само един –  най-подходящ според Вас отговор.

Обработка на данните

За всеки пункт се определя показател за нивото на неудовлетвореност. Той може да варира от 0 до 4 бала. Всеки вариант на отговор получава определен бал:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен –1 бала;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

- по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

Ако методиката се използва за идентифициране на показателите в група е необходимо:

1) да се изчислят отделно резултатите на респондентите, избрали един или друг отговор;

2) да изчисли сумата от тези резултати;

3) да се раздели тяхната обща сума на броя отговори по дадения пункт.

Може да се определи краен среден индекс на ниво на социалната фрустрация. За да се направи това, трябва да се изчислят показатели за фрустрираност за всеки пункт и получената сума да се раздели на броя на пунктовете, който е 20.   

При масови изследвания е много показателен процентът на лицата, избрали един или друг вариант за отговор по конкретен пункт.

Интерпретация на резултатите.

Изводите за нивото на социална фрустрация се правят, като се вземе предвид стойността на резултата (средна оценка) за всеки отговор. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-високо е нивото на социалната фрустрация:

-3,5-4 балла – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0-3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5-2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0-2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5-1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5-1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0-0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Източник:Обозрение психиатрии и медицинской психологии им. В. М. Бехтерева. 1995. № 2. http://psychiatr.ru/