Наративен подход в училище. Екстернализация на проблема (упражнение).

Наративната  терапия възниква през 70-80-те години. XX век въз основа на развитието на постмодерните идеи. Основателите на това направления са Майкъл Уайт и Дейвид Епстън. Терминът наратив означава „история“, „сюжет“ т.е., изложение на взаимосвързани събития, представени като последователност от думи или образи.

Част от значението на понятието „наратив“ съвпада най-често с популярните думи „разказ“, „история“. Човек определя живота си въз основа на истории, които той разказва за себе си и за другите. Наративната терапия предоставя възможност да се създадат алтернативни истории, човек да се превърне в автор на своята история и да я въплати в своя живот. 

Основните методи на наративния подход, чрез които постига целта си, са:

1.Търсене на „уникални епизоди“ т.е., такива събития, които не се вписват в проблемния наратив и които са основание за създаване на алтернативна история.

2.Екстернализация на проблема т.е., изнасяне проблема вън от личността, като се обръща внимание на влиянието на проблема върху личността и на личността върху проблема, но акцентът пада върху проблема, а не върху личността.

3.Деконструкция на проблема, т.е., търсене на идеи и позиции на клиента, които позволяват същият да осъзнае, че именно той е автор на историите, а не други – хора или обстоятелства.

4.Работа с външни свидетели и възстановяване на участието, т.е., привличане на други хора, които да изразят своята гледна точка за човека с цел, създаване на общност за поддръжка на предпочитана от клиента история.  

Тук е споделям едно упражнение за екстернализация на проблема, което от опита ми в училищната практиката показва процеса по създаване на нов поглед към проблема, разкрива процеса по отделянето (извеждането му вън от личността) му от човек, осветлява в какви отношения с него се намира клиента и разбира се, предоставя ценна информация за по-нататъшна работа в различни направления на психотерапията.

Упражнението се провежда във вид на интервю, като на ученика се задават следните въпроси, касаещи неговия Проблем:

Първа част:

1.Какво е името на твоя Проблем? 

2.По какъв начин този Проблем влияе върху твоя живот? По какъв начин той се старае да ти навреди?  

3.Какви са последиците от Проблема?  

4.Какви цели преследва Проблема?  

5.Кой и какво се явяват съюзници на Проблема и негов помощник в опитите му да овладее твоя живот?  

6.Какви са плановете и мечтите на Проблема по отношение на теб?  

7.Ако Проблемът планира да овладее изцяло твоя живот, какво още той би планирал да направи? 

Втора част:

1.Какви области и части от теб все още не са овладени от Проблема? Къде в в какво ти все още опазваш волята си?

2.Какви твои действия се противопоставят на Проблема?  

3.Кой или какво ти помага, за да не може Проблемът изцяло да овладее живота ти?  

4.Кои твои идеи, цели, приципи, убеждения, създават трудности и пречат на Проблема  да те подчини изцяло?

5.Ако се почувстваш поне малко по-свободен от проблема, то какво би било първото нещо което ще направиш?  

6.Ако ти беше свободен от Проблема, какви конкуриращи цели биха се появили в теб?