Наративният подход в западната и руската психологически школи,

                                                илюстриран в таблици и схеми.

Наративният подход се явява едно от най-динамично развиващите се направления в съвременната психотерапия и психологическо консултиране. Той възниква през 80-те години на миналия век в Австралия и Нова Зеландия. Основатели на подхода са  Майкъл Уайт и Дейвид  Епстон.

Наратив (от англ. „narrative“ - история, повествование) – направление в консултативната и социална работа, основаващо се на идеята,  че животът и отношения та между  хората се формират в процеса на социално взаимодействие.

ПРОБЛЕМЪТ Е В ПРОБЛЕМА, А НЕ В ЧОВЕКА !

Цел на наративната терапия – създаване на пространство за развитие на алтернативна, предпочитана история,  която да позволи  на човек  да почувства себе си способен да влияе на собствения си живот.  Автор на предпочитаната история става самият клиент, като същият привлича и обединява  около себе си „свои“ хора в общество за грижа и поддръжка.  

„Наративна“ практика – ако трябва да се опише с термините на Л.С. Виготски, това е работа в зоната за близко развитие: партньорство и сътрудничество между терапевт и клиент, търсещ  помощ, което се основава на вече наличните в човека знания и умения, които му позволяват да премине от познатото и обичайното към това, което е възможно.“   (Д. Кутузова)

Наративната терапия помага на хората за разрешаване на следните проблеми:

Животът на всеки човек се състои от по-голямо количество събития, отколкото те самите избират за свои истории. От това, какви нови събития ще включат в историята си, се определя конструирането на доминиращата история на даден човек.  Историите никога не се създават вън от множеството контексти на обкръжаващия свят. На практика нашият живот е мултиисторически. Уникалните епизоди – това са врати, водещи към нови истории.  

Общност

-Център за наративна психология и практика в Москва, организиран от Наталия Савельова, Екатерина Жорняк и Екатерина Дайчик  http://www.narrative.ru/ 

-Далвич-център, създаден от Майкъл Уайт, основател на наративния подход и съпругата му Шерил Уайт, http://www.dulwichcentre.com.au/

-Институт за наративна  терапия (Англия), провежда програми за подготовка на наративни терапевти, обединява водещи практици в Англия, сред които – Сара Уолтър и Хю Фокс. http://www.theinstituteofnarrativetherapy.com/

-Еванстонски център за семейна терапия, създаден от Джил Фридман и Джим Комбс, автори на първата книга по наративна терапия, издадена на руски език http://www.narrativetherapychicago.com/index.htm

-Центр „Наративна практика "Аделаид“, организиран от Майкъл Уайт съвместно с Шон Расел и Меги Кери през 2008 год.   http://www.narrativepractices.com.au/ 

Литература

1.Жорняк Е. Нарративная терапия: от дебатов к диалогу / МПЖ, 2001. – № 3.

2.Д. А. Кутузова. Нарративный подход в работе психолога образования. Вестник Практической Психологии Образования № 4 (13) октябрь–декабрь 2007

3.Уайт М.  Карты нарративной практики: Введение в нарративную терапию. – М.: Генезис, 2010. – 326 с. 

4.Уинслэйд Джон, Монк Джеральд. Нарративная медиация: новый подход к разрешению конфликтов. М.: МЩЩ Центр «Судебно-правовая реформа», 2009. – 356 с.

5.Фридман Дж., Комбс Дж. Конструирование иных реальностей: Истории и рассказы как терапия. — М.: Независимая фирма "Класс", 2001. — 368 с.

6.Morgan, Alice. What is narrative therapy?: an easy-to-read introduction. Adelaide: 2000.