Наративен подход в училище. Екстернализация на проблема.

Тук е преведен фрагмент от прегледа „Наративна практика в работата на училищния психоло“[1], подготвен от Даря Кутузова и публикуван в списание „Вестник за практическа психология в образованието“. Прегледът се основава на материали от книгата на Джон Уинслейд и Джералд Монк „Наративно консултиране в училище“, а също и на публикациии на Център „Дълвич“[2].

Екстернализация и изследване влиянието на проблема.

Когато проблемът е описан като вътрешна и присъща характеристика на клиента (например, детето е наричано с думите „глупаво“, „хулиган“ или „побойник“), тогава тази стигматизация в много отношения определя диапазона на неговите възможни действията, а още повече – възможните интерпретации на тези действия. За съжаление, много родители и учители често описват децата по този начин, с помощта на тези „диагностични“ псевдонаучни термини, като „неуправляем“, „тревожен“, „антисоциален“, „агресивен“, „импулсивен“ и др. Тези термини формират нашите очакванията за детето, лишават го от увереност в себе си и му предават определен статут в училищната общност.

Насочването на проблема вън от клиента се нарича екстернализация. Тази техника прави възможно отслабване влиянието на срама и вината върху личността и освобождава способността на човека да действа.

Проблемът се разглежда като въображаема същност, живо същество със собствени цели, намерения и планове, както и собствен стил на действие. Това е причината, психологът и клиентът, заедно да изберат подходящо име на проблема (проблемът трябва да бъде назоваван по име), а след това се извършва „картографиране“ на въздействието на проблема върху живота на човека. В някои случаи терминът „картографиране“ може да се разбира буквално като рисуване карта за живота на клиента в неговите различни области. Понякога картографирането е работа на умозрително ниво, без „материализирани“ схеми.

Освен въздействието на проблема върху личността, наративната практика също се интересува от влиянието на действията на човека върху проблема – какво може да прави, мисли и т.н., с цел, да ограничи въздействието на проблема, да го отслаби. При картографиране въздействието на екстернализирания проблем, е полезно да се имат предвид три негови аспекта: продължителност, широчина и дълбочина.

Продължителността предполага такива въпроси като: „Колко дълго продължава този проблем?“, „Кога започна?“, „С течение на времето по-добре или по-зле е станало?“.  Тук може също да разговаря за бъдещето („Ако всичко се развива в същата посока, както сега, какво би станало, какво може да се очаква?). Може да бъде картографирана „житейската линия“ на проблема, например, как той е пораснал.

Широчината предполага разпространение (мащабност) на проблема в различни области на живота като: чувства, състояния, представа за себе си, отношение към различни сфери на живота, взаимоотношения с хората, поведение в класната стая, отношение към училищни успехи, семеен климат, приятелство, обучение и други въпроси, планове професионално развитие, спорт, развлечения и др.

Дълбочината описва интензивността на въздействието на проблема: „Колко силно влияе върху теб?“, „Винаги ли е толкова тежко или има моменти / ситуации, когато става по-лесно?“, „На скала от 1 до 100, посочи каква част от живота ти е обхваната от депресията?“, „Депресията успяла ли е да те убеди в нещо, което противоречи на представите ти за самия теб?“.

Наративните практици са убедени, че първо, корените на проблемите се намират в обкръжаващите ни дискурси и второ,  проблемите влизат в живота на личността „отвън“, от (и чрез) процеса на взаимодействие в контекста. По този начин, техниката за екстернализация връща проблемите там, където следва да бъдат. Екстернализацията дава възможност за непринуден, дори шеговит подход към сериозните и болезнени проблеми.

Като правило, екстернализацията продължава и се развива през целия процес на консултиране. Рядко се случва още на първата сесия да се стигне до чиста екстернализирана формулировка, която остава вярна и непроменена през следващите сесии. Не трябва да се забравя също, че в живота на хората може да има няколко преплетени помежду си проблема.  

Какво и как се екстернализира?

Когато се извършва екстернализация следва да се помни, че не трябва да се бърза, като се внимава  да се екстернализира още първото за което започне да говори клиента, определяйки го като проблем.  Нужно е да се изслуша по-пълно описание на ситуацията и мислите на клиента, така че екстернализираното описание на проблема, който е бил създаден, да обхваща неговата широчина и сложност.

Допуска се дори предварително да се обясни на клиента, какво предстои да се направи. Например, психологът можете да каже следното: „Понякога аз разглеждам проблемите като нещо външно за хората и изследвам какво е влиянието на проблема върху тях. Това помага да се разгледа проблемът по нов начин и съответно да се намерят способи за преодоляването му, такива, за които по-рано не сме се досещали. Имаш ли нещо против, ако се опитаме да приложим този подход към твоята ситуация и да видим дали той работи?“. Напълно нормално е да се назове още недостатъчно изследвания  проблем, като „това“, „този“, „този проблем“ или „тази трудност“. Такива обозначения дават на психолога време да изследва проблема и позволява да не се стеснява твърде много формулировката му. След това, заедно с клиента се поставя задачата за назоваване на проблема вече с конкретно име. За да се направи това, психологът може да напомни на клиента какви изрази самият той е използвал при описанието. Понякога се оказва полезно да се направи връзка с подобни описания / названия на проблеми, дадени от други клиенти.

По-нататък може да се отиграе сценария „топло-студено“. Например: „Да кажем, че това е името на проблема. Нека да го определим като „топло“.  Тогава какво име би предложил за да стане „горещо“? Името на проблема трябва да отразява степента на неговата тежест за клиента. Ако например, вместо емоционално натоварените „унижение“  или „тормоз“, бъдат използвани обозначенията „конфликт“ или „лоши отношения в класа“, то тогава самият психолог може да причини вреда на клиента си. Ако името на проблема не съответства на субективните преживявания на клиента, ситуацията на консултиране може да му служи като потвърждение, че неговата история не е чута или не е разбрана.

Ако клиентът има няколко проблема, съществува опасност този, който консултантът планира да постави на екстернализация, да се окаже не е най-значим и не най-актуален за клиента. Ето защо психологът трябва да попита клиента какво точно е актуално за него, какво би било важно да се работи точно в този момент. Екстернализацията оказва най-мощно въздействие тогава, когато е насочена към очевидните позиции на господстващия интернализиращ дискурс.

Присъствието на този дискурс и неговото въздействие върху клиента покава такива  чувства като: обида, гняв, възмущение, неудобство, срам и вина. Заедно с това, за да се екстернализират тези чувства, трябва да се разпита за ситуацията, която ги провокира и да се екстернализира самата ситуация. Например, ако едно момиче преживява обида, защото за нея се разпространяват клюки в училище, то тогава следва да се екстернализират самите Клюки и да се говори за това, че Клюките предизвикват обидата.

Ако например в тези клюки момичето е наричано с думата „дебелана“, то не трябва да се екстернализира проблема Преяждане (защото в този случай проблемът отново ще се интернализира, като липса на воля да спазва диета.), а Идеалният Образ за Тялото, който поразява ума на онези, които разпространяват клюките, а също и подриват самооценката на момичето.

Полезно е да се персонифицира екстернализирания проблем (този подход работи много резултатно при работа с деца, но с някои възрастни също е ефективен). В този случай се иска клиентът не само да даде името на проблема, но и да опише какви особености го характеризират в качеството му на човек: проблемът може да бъде хитър, алчен, отмъстителен, глупав, злорад или обезкуражаващ личността. Персонифицирането на проблема прави последващите разговорите за промените по-живи и драматични.

(превод от руски език, Кирил Кунчев)

[1] Бел.прев. Източник: https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/04/externalization/

[2] Бел.прев. https://dulwichcentre.com.au/