Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2018 06:00 - Наративен подход в училище. Търсене на „уникални“ епизоди.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.05.2018 06:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                Наративен подход в училище. Търсене на „уникални“ епизоди.

 

Тук е преведен фрагмент от прегледа "Наративна практика в работата на училищния психолог"[1], подготвен от Даря Кутузова и публикуван в списание "Вестник за практическа психология в образованието". Прегледът се основава на материали от книгата на Джон Уинслейд и Джералд Монк "Наративно консултиране в училище", а също и на публикациии на Център "Дълвич"[2].

 

Уникалните епизоди.

Сред жизнените си истории човек винаги има и такъв опит, който някак си стои извън глобалната му история (общия образ, с който той се самооценява и другите го приемат), като този опит не е включен в глобалния. Много от проблемите на човек съществуват от дълго време, защото се развиват постепенно и той се адаптира към тях. Хората се „срастват“ със своите проблеми и престават да отличават себе си и проблема от контекста.

Когато се формулира и пресъздава проблемната история, хората започват да разпознават по-добре обстоятелствата и да забелязват измененията. Установявайки дори най-малките промени, те стават все по-готови да разгледат своята жизнена ситуация от една нова, алтернативна и неочаквана позиция. Изключенията от проблемната история стават „градивни елементи“ за изграждането на предпочитаната (нова) история.

Наративният практик обръща внимание на най-малките изключения от доминиращата проблемна история. Това са онези ситуации, в които проблемът е могъл да доминира над личността, но по някаква причина не се е реализирал (проявил). Тези изключения се наричат „уникални епизоди“. Именно те стоят в основата на новата, алтернативна история за човешкия живот. Уникалните епизоди са събития и преживявания, на които преди това клиентът не е обърнал достатъчно внимание, те не са били включени в която и да е друга история и по този начин не са били осмислени (осъзнати).  След като бъде открит уникален епизод, наративният практик започва да задава въпроси, за да създаде най-подробно описание на това събитие / преживяване на клиента. 

Когато възникне възможност да се намерят няколко уникални епизода (най-малко два), психологът изисква от клиента да обясни, как са свързани тези събития и в каква степен са важни едно за друго и лично за него. Така се получава т. нар. „уплътнение“ или „насищане“ на сюжетната алтернативна историята, на която следва да се постави име. Тук трябва да се има предвид, че проблемът често се връща и нанася ответен удар. Ето защо е важно специалистът предварително да предупреди за това клиента. Наративният практик обсъжда с клиента, при какви обстоятелства е най-вероятно проблемът отново да се прояви и какви са мотивите за това, питайки го, например: „Какво обича най-много проблемът?“.

Историите съществуват в общностите на хората и нивото на тяхното въздействие е пропорционална на броя на хората, които вярват в тях. Ето защо, развивайки алтернативна история за живота на един човек, е важно да се привлекат хора, формиращи т. нар. „аудитория“ (общност, публика), която ще поддържа и ще споделя новата, предпочитана история, така че тя да се укрепи в общността, в която човек живее. Тези, които са видели как човек се откъсва от проблемната история, не винаги и не веднага забелязват, че нещо се е променило. Ето защо, за разпространението на новата история често в практиката се използват писма и т. нар, „терапевтични реликви“[3], за отбелязване на положителните промени, които се случват. Силата на писменото слово е познато на всички ни.

 

Как се разкриват уникалните епизоди?

В процеса на развитие на екстернализиращата беседа, психологът трябва да бъде много внимателен по отношение т. нар. „ключове на компетентност“.

В това дело той е като следовател, който в началото на работата си разполага с много малко улики (доказателства). Той разравя проблемната история, търсейки входните точки към скритите алтернативни истории. Понякога те изплуват сами в процеса на разговора, но  клиентът не им обръща особено внимание. Тези уникални епизоди могат да бъдат: действия, мисли, намерения, ситуации, в които въздействието на проблема не е толкова силно; области на живота, като цяло свободни от въздействието на проблема; специални способности на човека; знания как да се справи с проблема; взаимоотношения с хората, които помагат да се отхвърли и преодолее проблема и поддържат усилията на клиента за съпротива срещу неговите провокации.

В началото на работата може да е трудно за психолога да разкрива тези епизоди, но с течение на времето и с натрупване на опит, това става по-лесно. Много е важно специалистът да се обръща внимание на онова, което му се струва, че противоречи с порядъка (алгоритъма), в който проблемът възниква. Препоръчва се, в момента, в който психологът чуе нещо подобно, да прекъсне клиента и да го попита повече. Трябва да се отчита, че често клиентът, говори за ситуации, в които проблемът отсъства, но това той прави напълно случайно. Когато проблемът доминира, хората често подценяват значението на собствените си действия.  Ето защо е необходимо да се попита клиента, за какво е мислил в тази ситуация и какво е направил по различен начин от обикновено.  Ако самият клиент е прекалено срамежлив, стеснителен и скромен, за да отбележи своята компетентност и да говори за нея, то тогава се препоръчва, психологът да поиска разрешение да покани и да разговаря със значим за клиента човек, на когото последният се доверява (приятел, родител, учител). Друга препоръка е, психологът специално да помоли клиента да разкаже, в какви ситуации проблемът не е активен или не в настроението да пакости, или е „в почивка“: „Депресията иска да лежиш в леглото. Как си успял да станеш и да отидеш на училище?“, „Какво правиш, че с мен сега разговаряш ти самият, а не депресията?“, „Как успя да се пребориш с депресията и днес да си тук при мен?“

 

Избор на отношение към проблемната история.

Грегъри Бейтсън[4] твърди, че ние сме способни да опознаваме явленията само в процес на сравнение. Ние обръщаме внимание на „новините за различия“. Наративната практика помага да се установят различията между двата набора от преживявания – и основно между проблемната история и противоположния сюжет. Сравнението помага на хората да избират позицията си във връзка с тези преживявания и да придобият опит в новото поведение.

Ключова фаза в наративната беседа е моментът, когато човекът се обръща за помощ. Тогава му се предлага да вземе самостоятелно решение, дали той (тя) иска да продължи да следва проблемната история, да живее в нея или би било по-добре да предпочете алтернативната история. Изследвайки една алтернативна история, често може да се установи, че тя се простира толкова дълбоко в миналото, колкото и проблемната история. 

 

Изграждане на алтернативна история.

Основната трудност при изграждането на алтернативна история е, че моментите на компетентност са крехки и проблемът е „обрасъл от нещастия“. Клиентът често възприема проблемната история като „истинско“ изложение на това, което се случва с него.  За да се противопостави на проблема, алтернативната история трябва да е доста наситена (уплътнена). Понякога дори два изолирани епизоди не са достатъчни, а още по-малко отделно насърчаване от страна на психолога.

Специална задача и специални умения в наративната практика е създаването съвместно с клиента на алтернативната история, която да го привлича, да му дава сила и да го принуждава да действа. Алтернативната история включва не само събития, но и убеждения, нагласи, цели, надежди и мечти, свързани с предпочитаната посока на развитие, с предпочитания живот. Деконструиращите въпроси[5] допринасят за появата на новата история, за появата и развитието на мечти, надежди, цели и убеждения.

 (превод от руски език, Кирил Кунчев)

[1] Бел.прев. Източник: https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/04/unique-outcomes/ 

[2] Бел.прев. https://dulwichcentre.com.au/

[3] Бел.прев. „Терапевтичните реликви“ – една от формите на писмено слово, прилагани в наративната терапия. „Терапевтичните реликви“ са колективните текстове, породени от резонанса, който се получава, когато ги четем на глас на онези, които споделят историите си с психолога.

[4] Бел. прев. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%81%D1%8A%D0%BD

[5] Бел. прев. Деконструиращите въпроси имат за цел, да помогнат на процеса по деконструкция на доминиращите за човека дискурси, като го подтикват да мисли за алтернативи, да открие нови възможности. Примери за деконструиращи въпроси са:  „Според вас съществуват ли някакви други способи на поведение, които изглеждат по-естествени в тази ситуация?“, „Какви са вашите представи за проблема / ситуацията, които биха могли да обяснят защо сте се държали по този начин?“, „Къде сте научили това?“, „Откъде взехте идеята, която ви е накарала да постъпите точно така?“, „Този модел на поведение винаги ли е полезен за вас?“, „Има ли във вашия живот нещо, което да поддържа точно това ваше поведние?“  След като се замисли над тези въпроси, човек често открива, че предишният му начин на действие изобщо не е неизбежен и е единствено възможен. Отварят се нови възможности и психологът може отново да поиска от лицето, с когото се работи, да направи нов избор коя линия на поведение предпочита: предишната или някой от новите.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3814858
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031