Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2018 11:00 - Пример (вариант) за описание на случай в психоконсултативната практика.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.05.2018 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


 

  Пример (вариант) за описание на случай в психоконсултативната практика.

                                                              (изпитна задача)

 

Направете анализ на психичния статус, психичното здраве, етапа на развитие, защитните механизми и направете психологическа прогноза за развитието на :

Жена на 45г. с приличен външен вид. Работи като съдия. Изпитва силен страх от затворени пространства. Страхът прогресивно се увеличава през последните две години.

Биографични данни:

1.Произхожда от семейство на адвокати. Майката е властна и амбициозна. Бащата е грижовен и любящ.

2.Пълна отличничка.

3.Има много приятели.

4.Завършва с отличен висшето си образование.

5.Омъжва се на 20 години.

6.Има две деца с разлика три години.

7.Амбициозна и упорита, успява да се наложи в правната гилдия.

8.На 30 години се развежда и продължава сама да се грижи за децата си.

9.И двете и деца заминават да учат в друг град.

10.Появяват се здравословни проблеми – сърцебиене, увеличено кръвно налягане, наднормено тегло.

 

*   *   *

 

I.Описание на психичния статус.

В кабината по психотерапия е пристигнала жена на 45г. (по-нататък в текста г-жа С.) с оплакване, че „изпитва силен страх от затворени пространства, който прогресивно се е засилил през последните две години“.

Г-жа С. е с висше юридическо образования, живее сама в самостоятелното жилище, работи като съдия в Районен съд, разведена от 15 г., майка на две деца – момиче и момче, разликата във възрастта между които е три години. Като ученичка е била пълна отличничка. Кандидатства и е приета да учи „право“. Сключила е граждански брак с бившия си съпруг още като студентка – на 20г. Завършила с отличен висшето си образование и много бързо се е наложила като амбициозен, упорит и перспективен професионалист в правната гилдия („Винаги съм си поставяла високи цели и амбиции.“).  Изпитва удоволствие и е отдадена на работата си.  След десетгодишен брачен живот, по нейно искане г-жа С. се развежда.  След развода, децата остават при нея и тя поема изцяло грижата по отглеждането и възпитанието им. Преди  две години, по настояване на бившият й съпруг (политик и бизнесмен), дъщерята и синът заминават да живеят и учат в елитно частно учебно заведение в друг град. Разходите по издръжката на децата за обучение, възлизащи годишно на €20 000-25 000 са поети от бащата. За отношенията с бившия си съпруг г-жа С. споделя: „…поддържам формални контакти за доброто на децата“, но според нея „той инвестира средстава единствено за да получат наследниците му елитно образование, без да се интересува от възпитанието и развитието им като личности“.  Г-жа С. описва бившия си съпруг като „властен, жесток, затворен и лош човек, отсъстващ от живота на семейството баща и съпруг“, а разводът си с него, като „спасение от робство“. Според нея, след заминаването на децата, нахлуването на бившият съпруг в живота й е станало особено осезателно и неприемливо („Той обсеби синът и дъщеря ми“). Бащата отрупвал децата със скъпи подаръци, екскурзии, развлечения и същевременно продължавал да я тормози („Продължава да ми извива ръцете“), като изисквал от нея да отделя все повече средства за тяхната ежедневната издръжка, поставяйки я в състояние на финансова зависимост („Иска  да ме съсипе и постави на колене“).

Г-жа С. е симпатична жена с адекватна за възрастта си запазена външност. Ектоморфен (астеничен) тип телесна конституция и тенденция към напълняване (наднормено тегло). Облечена е в скромен костюм в приглушен сив цвят, съответстващ на възрастта и телосложението, липсва екстравагантност, без аксесоари, лек и почти незабелязващ се макиаж, поддържана коса и прическа.

Още при влизане в кабинета трудно удържа вълнението и притеснението си, като след покана за настаняване, заема място на единичен дървен (неудобен) стол, намиращ се непосредствено до вратата. Тялото й е изправено, леко напрегнато, със събрани един до друг крака, поставя чантата върху коленете си, като през по-голямата част от времето, здраво стиска дръжките й; в отделни моменти се наблюдават: „избягващ поглед“; нервни стереотипни въртеливи движения с палците на двете ръце; потрепване с десния крак тип „шиене“;  почистване на мними прашинки от полата си; жестове за безпричинно оправяне на косата;  смутен или фиксиран поглед към прозореца при определено трудни за нея въпроси.  С началото на процеса на експлорация се наблюдават ясно изразени: сприхавост, изчервяване, говори бързо, но тихо; прескача от тема на тема; прави чести ретроспекции; описания с впечатляващо дребни детайли; често ръкомаха; периодично прави ритмични движения на торса напред/назад; въпреки усилията, не успява да контролира докрай емоциите си (когато говори за баща си и децата си, очите й се насълзяват). 

Още в самото начало сама, по нейна инициатива, без да поставя въпроси, тя започва да обяснява, че търси психологическа помощ по съвет на личния си лекар („Напоследък не се чувствам добре когато трябва да стоя в малко закрито пространство  ..., този проблем започва да става все по-сериозен и все повече да променя живота ми“,  „…за това споделих наскоро с баща си, който ме подкрепя и много се безпокои за мен, а и аз за него!“).

По време на контакта, г-жа С. е видимо заинтересована от възможностите за лечение: „Трябва да се отърва от този проблем, който ме преследва отдавна, но от две години напоследък стана непоносимо“  и същевременно добавя фразите: „безпокоя се, че тотално ще се инвалидизирам, а трябва да се грижа за децата“, „не зная дали въобще има благоприятен изход“, „страхувам се от усложнения“, „имам чувството, че наистина се провалям и това ще се отрази на работата ми“.

При договаряне за определяне рамката за психотерапия (контракт), г-жа С. с ясна, последователна,  логически свързана, граматически правилна и обосновата реч, при пълно осъзнаване и критика на трудностите, с изразено безпокойство за последиците, относно социалното й функциониране, с   доброжелателно отношение и готовност за сътрудничество формулира очакванията си, заявявайки: „Търся авторитетен психотерапевт с опит, на който да се доверя и да следвам“, „Готова съм да чуя мнението и предложенията Ви“.

Симптоми: Г-жа С. съобщава, че най-много я безпокои загубата на контрол върху организма – състояние, което тя описва с термините: „усилено сърцебиене“ и „увеличено кръвно налягане“, признаци, които я карат да изпитва  „буквално влудяващ страх“ за живота си и да мисли, че „става нещо сериозно…“, „нещо не е наред с мен…, сега ще умра…”, и желание да напусне незабавно затвореното пространство. Тя твърди, че тези епизоди са съпроводени винаги с едни и същи усещания и емоции, като се появяват само при ситуации в малки, затворени пространства, като уточнява: „асансьорни кабини, дори когато с нея пътуват други хора; влаковите купета; тесни коридори и мазета; дълги опашки в сградите на институции.   

Според г-жа С., първоначално се появява ясно чувство за опасност – „изнервям се“, което бързо прераства в страх за живота й („сякаш преминава през тялото ми електрически ток“), предизвикан от телесните усещания,  като определя страхът със степен на изразеност „8“ по десетстепенна скала. По думите на г-жа С.: ,,...след напускане на мястото, телесните усещания бързо отзвучават, изчезва усещането за страх“. След всяко такова преживяване обаче, дълго време не може да се възстанови (дерайлирам в работата си поне за десеттина дни“,  „не мога да спя, да се храня, да се движа, губя желание за  работа“, „ нямам настроение“, „не искам да се срещам с никого“, „непрекъснато ходя само по лекари,  провалям се“) и се измъчва от мисълтта, че не може да контролира организма си („Колкото повече се стремя да избягвам подобни ситуации, толкова по-лошо става.“).

Последният случай от преди около 2 седмици описва по следния начин:  първият сигнал, който улавя е сърцебиене, последвано от топли-студени вълни, след това изчервяване, изпотяване (хладна пот) и повишаване на кръвното налягане;  после се появява недостиг на въздух при вдишване („Буквално загубих чувство за ориентация, не знаех къде се намирам и не мислех за нищо друго, освен как по-бързо да избягам, за да не получа инфаркт.“).  На въпроса, дали винаги мисли така при тези ситуации, г-жа С. потвърждава и същевременно е убедена, че се намира в добро здравословно състояние, като привежда два аргумента: първо, редовно прави профилактични  прегледи при личния си лекар и многократно е провеждала специализирани клинични изследвания (ендокринолог, невролог, кардиолог), резултатите от които са отрицателни и второ, осъзнава, че състоянието й се влошава единствено само тогава, когато попадне в затворено пространство – в други ситуации не се наблюдава.  До момента не е търсила психологическа помощ от друг специалист,  споделила е информация по въпроса само с личния си лекар, който я посъветвал да се обърне към психотерапевт.

На въпрос за произхода и причинността за състоянието си, г-жа С. информира, че около 20-та си година, когато сключва граждански брак е имала аналогини епизоди, като при пътуване в асансьорни кабини и при работа в малки, тесни помещения е преживявала дискомфорт  (нетърпеливост, изнервяне, напрежение и желание бързо да напусне мястото). Впоследствие се стараела да избягва подобни ситуации, но е убедена, че „появата на заболяването й от две години насам“ е много по-силно изразено („Страхувам се за живота си“)  и според нея е свързано с  настъпили две промени в личния й живот: първо, заминаването на децата й да учат в друг град („Аз не можах да им осигуря добро образование“) – дъщеря й завършила XII, а синът й VIII клас и второ, обсебването на децата от баща им, довело до отдръпването им от нея („Трябва аз да се грижа за тях – той не ги обича, а те не могат сами“, „Те имат нужда от мен“, „Непрекъснато се безпокоя за живота им.“) и поставянето й в състояние на зависимост и тормоз от бившия съпруг („Не понасям друг да контролира живота ми“, „Трябваше да му се противопоставя!“).

За родителите си г-жа С. информира, че живеят в същия град, поддържат адокатска кантора. Според нея те са „прависти със стари разбирания“. Отношенията с майка й винаги  са били протоколни и формални.  По-привързана, емоционално открита и споделяща е с баща си, с който разговаряла по-често. Тя е единствено дете в семейството от късен втори брак на майка й. Спомня си, че в семейството винаги е имало строг,  перфектен ред, дисциплина и голямо напрежение. Описва майка си с нежелание като „властна и амбициозна“, а баща си с умиление – „любящ и грижовен“. Самата г-жа С. следва право под натиска на майка си („Мама винаги казваше: В нашата фамилия всички са прависти – всички сме интелигентни, затова успяваме!“), макар, че тя силно искала да учи изобразително изкуство.  Като единствено дете, майката била обсебена от мисията за отглеждане и възпитание на „достойна“ дъщеря. („Мама непрекъснато се страхуваше за живота ми. Все мислеше, че ще ми се случи нещо лошо, не ме пускаше навън, тя решаваше всичко за мен.“). На въпрос как се е чувствала поставена в тези твърди граници на ограничения, г-жа С. споделя „сякаш не можех да дишам свободно“, „чувствах се с примка на шията, сякаш ще умра“, „искаше ми се да избягам на свобода“.

При поискан коментар за това, как си обяснява причините за поведението на майка си, г-жа С. предполага, че това се дължи на нейните страхове за собствения й живот („Тя винаги беше много напрегната и предпазлива. Винаги е искала да контролира и да проверява за изненади“). Като единствен наследник на фамилията, към нея майка й била критична и взискателна („Никога не можех да й угодя – тя все искаше още и още…“, „Никога не бях достатъчно добра“, „Винаги се страхувах, че няма да оправдая очакванията й“.

II.Оценка на психичното здраве и етапа на развитие.

Хипотеза: Налице са фрустрирани потребност за безопасност и контрол. Преграда за удовлетворяване желанието от сигурност се явява минал травматичен опит от детството (ранна травма породена от типа детско-родителски отношения), когато не е могла да се защити, изпитала е безпомощност (страх от изоставяне), отчаяние и катастрофични мисли за физическото си оцеляване (страх от смъртта).  В по-късна възрастност, вътрешния психологически конфликт от непреработената травмата поражда отново симптомите –

страхът се актуализирал при актуална жизнена ситуация преди две години, със заминаването на децата в друг град и с появата в живота й на властният и деспотичен бивш съпруг. Тези събития асоциативно са предизвикали спомени за ранната травма (чувство за безизходност и безпомощност; принуда, потискане и насилие (отношенията с майката/бившия съпруг); невъзможност за контрол (бившия съпруг/децата), т.е. репресираните по-рано емоции се активизират при актуални ситуации, предизвиквайки свързаните с тях соматични усещания.

По-късно, компенсаторно (защитно),  клиентката е научила поведенчески модел за предпазване и адаптация – ескапизъм – реакция за избягване на ситуации, които й напомнят на травматизиращите преживяванията и върху които няма контрол, дори ако знае, че те реално не представляват заплаха.

Впоследствие, под влиянието на своята властна, амбициозна, тревожна и контролираща майка, в рамките на модела на родителските предписания, чрез оперантно обуславяне (високи изисквания, ограничения на свободата, информационни дефицити, внушаващи чувство за опасност, слабост, беззащитност и вина), клиентката формира базови дисфункционални допускания (генерални истини; патерни на мислене) и негативни  самооценъчни убеждения за себе си и света – формира комплекс за непълноценност (фактор, поддържащ тревожността), проявяващ се чрез дисфункционалния поведенчески модел ескапизъм.  Компенсаторно, чрез сублимация (защитно), тревожността и неувереността, породени от ранната травма, от влиянието на майката и от резултативните ниската самооценка и високи изисквания (очаквания) на родителите е била потисната, чрез хипертрофирана потребност от перфекционализъм в работата и желание за свръхконтрол върху хора и събития (деца, съпруг, обкръжение). По този начин е формиран дисфункционален модел за адаптация (порочен кръг) – всяка една ситуация, субективно определена като неподлежаща на контрол се интерпретира като заплашителна; тя предизвиква повишена тревожност, а последната активизира и обезценява Аз-ът.

Предразполагащи личностни фактори (черти), свързани със структурата на проблема се явяват: повишена невропсихична чувствителност, възбудимост, емоционална ранимост и изтънченост; бърза изтощаемост; нисък праг на стресоустойчивост; мнителност; неувереност в себе си; прекалена самокритичност и вътрешен локус; базови обезценяващи Аз-ът самооценъчни убеждения; песимистична нагласа; болезнено самолюбие; натрупан негативен житейски опит; генетично обусловени фактори.

Проверка на хипотезата. За проверка на хипотезата е проведен мислен експеримент с образи (свободни асоциации), при който се очаква клиентът по асоциация да повлияе върху образа, а резултатите от въздействието да послужат за интерпретация и отговор за правилността на хипотезата.

На г-жа С. е предложено да си представи, че се намира в малко и тясно помещение, като се иска да постигне колкото се може по-ярка представа в детайли за обстановката. При визуализацията г-жа С. споделя, че „вижда“ образът на майка си, поставена в чувал, с изчервено лице и едва дишаща. При анализа на възникналата асоцицация, чрез насочващи въпроси г-жа С. постига инсайт. Тя първо споделя, че е преживяла смесени чувства на срам, вина и страх за живота на майка си и второ, спомня си, че е имала случай от ранните  детски години (5-6г.), когато е била на планински лагер, като при състезателна игра с връстници (надбягване с чували), под формата на шега е била насилствено поставена, завързана и дълго време престояла в ленен чувал. („Тогава преживях истински ужас. Имах чувството, че се задушавам и сърцето ми ще излезе от гърдите“). След този случай, майка й станала още по бдителна и ограничаваща я („Тя непрекъснато ми повтаряше да внимавам къде отивам и изреждаше калко опасно и кокво лошо може да ми се случи. Казваше ми, че ако не е тя, аз ще загина“). Впоследствие самата г-жа С. станала много плашлива и предпазлива. При постигнатия инсайт, г-жа С. сама открива връзката между ранната травма и сегашните си преживявания в затворени пространства. Преносът към образа на задушаващата се майката се репрезентира в желание за симбиотична връзка, сливане и идентифициране с нея, като актуална потребност от безопасност и същевременно зависимост, т.е. процесът на сепарация на детето в периода 3-6г. не е бил реализиран. 

III. Прогноза за развитие.

Налице са условия за  благоприятно развитие на контакта с клиента в дух на сътрудничество. Положително влияние ще окажат някои положителни личностни черти: изпълнителност, отговорност, самокритичност, бдителност, прогностичност, доброжелателност, отзивчивост. Постигнатият инсайт и критичното отношение към проблема, ще улесни процеса по разбиране и осъзнаване на ирационалния страх. Клиентката има широк кръг от приятели и поддържа топли отношения с баща си (налична социална подкрепа). Подходящи подходи за работа със страховете са: подбуждащи, обучаващи и трансформиращи методи. Може да се очаква положителен резултат от психотерапията при прилагане на т. нар. „родителски“ подход (насърчаване и поощряване; търпеливост; информираност; постоянна онбратна връзка). Трудности могат възникнат поради комплексираност на случая – ранна травма, съпроводена от резултативните поддържащи и предразполагащи фактори.

Литература:

1. Айзенк, Х., М. Айзенк, Наблюдение на психиката. София, изд. Хеликон, 2005.

2. Божинова Д. Въведение в консултативната психология. София, изд.Фенея, 2011.

3. Мавлов Л., И. Паспаланов, Модел за личност. София, изд. Наука и изкуство, 1997.

4. Мечков К. Психиката – същност, структура, организация, дезорганизация, София, изд. ПИК, 1993.

5.Линде Д.Н., Психологическое консультирование: Теория и практика: учеб. пособие для студентов вузов. Москва, Аспект Пресс, 2010.

image



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1901991
Постинги: 1921
Коментари: 116
Гласове: 1194
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930