Психология на семейните кризи.

        Първа нормативна семейна криза – приемане на съпружеските задължения.

                          (Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.)

 

„Любовта е нещо идеално, съпружеството е нещо реално.

Смесването на реалното с идеалното никога не преминава безнаказано”

Гьоте

1. Феноменология на кризата

Със сключването на гражданския брак започва етап, в течение на който пред младите съпрузи възникват ред от задачи, свързани с адаптацията им към семеен живот и приемане на новите си роли.  Функционирането на семейството през този период се определя от редица фактори, сред които могат да се изведат следните:

= личностни особености на съпрузите (индивидуално-типологични свойства на нервната система; когнитивни и характерологични особености; система от нагласи за брак; мотивите за избор на съпруг/а; ценностни ориентации и пр.);

= микросистемни фактори (особености на вътрешносемейните процеси в основната двойка);

= макросистемни фактори (семейна история; специфика на взаимоотношения в разширеното семейство);

= външно социално обкръжение (особености на семейната политика в държавата; етнически специфики; функциониране на социалните институции; национални и регионални особености, регулиращи семейното функциониране в определената среда и пр.);

= икономически фактори (ниво на материално благосъстояние; наличие на отделно жилище; наличие на работа на съпрузите  и пр.);

Първата година на съпружески живот е от изключителна важност и е определяща за по-нататъшното функциониране на семейството.  По случващото се в този времеви период може да се съди за потенциалните качества на брака и може да се правят прогнози за нивото на стабилност на семейната система.  Като изключим ярката емоционална украса и романтизъм, характерен за младото семейство, този етап от семейния живот се явява един от най-сложните, за което говорят голямото количество разводи още в рамките на първата година.  Проблемите в този стадий могат да се свържат със сложността на семейната адаптация и с трудностите за приемане на новите роли, като много често те се явяват като последица от невъзможността на младите хора да се откъснат от родителското си семейство.

Възникването на първата нормативна криза може да се усложни от следните фактори:

1.1. Неадекватна мотивация за създаване на брак

v    Възможност за компенсиране на дефицит

Наблюдава се в случаи, при които единият или двамата съпрузи встъпват в брачни отношения, мотивирани от едно силно желание и стремеж да компенсират дефицит от любов, общуване, грижа, топлота, сигурност, внимание и желание да се избяга от чувството за самота, изолираност, нехаресване, ненужност и неприетост.  Обикновено подобна мотивация формират млади хора, които живеят в дисфункционални семейства, продуциращи непрекъснато физическо, емоционално или сексуално насилие. В тази категория попадат семейства на алкохолици; наркозависими; психически болни родители или такива, които принадлежат към определени секти; ограничени социални групи (етноси); при разведени, в които завареното детето е подложено на насилие и тормоз и пр.

v    Възможност за отделяне от родителското семейство

Силен, неудържим порив на младия човек да се отдели (в много случай термина е много по-силен -  да скъса; да се отърве; да избяга) от семейството на родителите си, се явява много често един от най-неадекватните мотиви за встъпване в брак. В тези случаи създаването на ново семейство представлява комуникативно послание към родителите за това, че детето вече е възрастен човек и има право на независими решения и самостоятелен живот. Множество са примерите на бягство на дъщерята със своя приятел и тайно сключване на брак. В миналото това бягство е било известно като „приставане на момичето пред възлюбения си”.  Тук зависимостта е следната: колкото по консервативно, ограничаващо, деспотично, ригидно, диктаторско е родителското семейство, колкото по-твърд е авторитарния стил на комуникация с децата, толкова по-ограничени са правата и възможностите им за отделяне и идентификация. От тук толкова по-силно е желанието за свобода, независимост и право на собствен избор.

v    Възможност за преодоляване на някаква криза

Много често като мотив за бързо сключване на граждански брак се явява желанието на човек да избяга или да се справи с някаква житейска криза. Такива ситуации се явяват: професионални неуспехи; неуспехи в интимните и партньорски отношения; скорошно разпадане на интимна връзка, носеща очакване за брак;  загуба на любим човек и пр.

v    Възможност за съгласуване на поведението с наличните социални норми и порядки, поддържани от най-близкото обкръжение

Сключването на брак по тези мотиви най-често се свързва с наличието на някакви приети от най-близкото обкръжение или по-голямата социална общност норми, правила, ритуали и традиции за сключване на брак. Такива са например напредването във възрастност. Известно е, че за жените преминаването на 26-27-та година се приема за граница на нормата, след която обществото им пришива названието „стара мома”, с всички негативни последици от това.  След този период възможностите за избор от страна на момичето на партньор рязко се ограничават, а и самите мъже имат променена оценка и представа за тях.  Друг пример, свързан с възрастност са правилата за ранни бракове в някои етнически общности – например ромската среда. Трети пример за подобна мотивация е силния тормоз, който родителите и разширеното семейство оказват върху младия човек, подтиквайки ги към брак, като тук попадат и т. нар. случаи на „сватосване”.

Пример:

За психологическа помощ се обръща жена, намираща се в състояние на дълбока депресия, свързана с отношенията с дъщеря й.  Тя е разбрала, че бракът на нейната дъщеря е фикция, скриваща истината за нейната сексуална ориентация.  Дъщерята на пациентката е лесбийка, намираща се в брак с хомосексуалист.  Те са встъпили в брак тайно, за да не травмират своите родственици и да избегнат тяхното порицание.  Пациентката случайно е разбрала за истината от бивша възлюбена на дъщеря й, която е разказала всичко на майката, стремейки се да отмъсти за изневярата.

v    Възможност за компенсация на чувство за непълноценност. 

Встъпването в брака се определя като способ за компенсиране на дефектния „Аз” и се обуславя принципно от патологична „Аз-концепция”. Последната се явява следствие от неразрешени интер- и интрапсихични задачи в развитието.  В този случай присъединяването към идеализирания партньор позволява да се повиши чувството за собствена значимост и самоуважение.

Пример:

Александра, жена на 32 години, търси помощ, споделяйки наличието на чувство за хронична умора, апатия, отсъствие на интерес към живота.  Медицинските изследвания не диагностицират органични причини за нарушения.  По време на интервюто става известно, че пациентката е родена и израства в селско семейство с ниска степен на финансова и икономическа осигуреност, с баща-алкохолик. Тя има в миналото множество негативни преживявания и се срамува от социалния си статус.  Пациентката завършва училище с отличен успех и заминава за по-голям град, където постъпва в факултет по журналистика.  Александра споделя, че принципно винаги е била интересна за мъжете и се е радвала на тяхното внимание.  Когато е във втори курс, тя се запознала с мъж, който е 17 години по-възрастен от нея. Той е известен журналист от интелигентно семейство и само след един месец тя встъпва в брак.  Александра е била впечатлена от неговата увереност, стабилност, образованост и добри маниери – всичко това според думите на пациентката и е липсвало.  Какво се случва обаче впоследствие?  Пациентката разказва, че в продължение на целия си семеен живот (винаги), тя се е чувствала неловко и сковано в присъствието на съпруга си, а в средата на негови колеги, приятели и родствениците му, приемала себе си като недостатъчно умна, срамувала се е от произхода си и тази нейна оценка за самата себе си впоследствие се превръща в източник на хроничен дискомфорт и напрежение.

v    Възможност за постижения

Наблюдава се в случаите, когато единият от партньорите се стреми чрез брака да получи определена изгода – материална или друга. Този мотив се превърна в много популярен в етапа на демокрацията.  Множество са браковете между богати мъже (или такива с престижен социален статус) и млади красиви девойки, които влизат в договореност: той осигурява статута на семейството, а тя предоставя биологичния си природен потенциал – красота и детеродни възможности.

v    Принудителен брак

В този случай встъпването в брак се явява способ за разрешаване на определени житейски трудности.  Към този модел се отнасят бракове в условия на непланирана бременност, разрешаване на жилищни или материални проблеми на единия от съпрузите и пр.

Забележка: При сключването на брак от позиция на описаната мотивация, личността на партньора не е от значение и не е ценност, от значение е само възможността на партньора да удовлетвори функционалните изисквания, имащи значение за удовлетворяване на потребностите.

1.2. Осъзната и неосъзната мотивация

Неадекватната мотивация за встъпване в брак може да бъде „осъзната” и „неосъзната”.  При втория случай практически е неизбежно настъпва влошаване на отношенията по посока разочарование от партньора и от брака в резултат на:

v    Значителни различия в семейните традиции, в произхода на съпрузите и в моделите на техните семейни отношения (например, в религиозните убеждения, в образованието, в социалната и национална принадлежност, структурни особености на разширеното семейство, във възрастта и пр.)

v    Материална, финансова и емоционална зависимост на двойката от членовете на разширеното семейство

v    Сключване на брак след период на ухажване с продължителност по-малко от 6 месеца или повече от 3 години.

v    Личностни особености на единия или на двамата съпрузи, свързани с установяването на отношения на привързаност и преди всичко в наличието у съпрузите на способности за установяване на близки отношения на сближаване и дистанциране.

v    Наличие на дисфункционални семейни патерни в разширеното семейство на съпрузите.

1.3. Отделяне от родителското семейство (сепарация).

При създаването на семейство, съпрузите се оказват пред необходимостта да разрешат редица важни задачи, преди всичко в емоционалните им отношения.  Една от тези задачи е свързана с усилване на емоционалната връзка в съпружеската субсистема и отделянето от родителското семейство, без да настъпва обаче разрив в емоционалните контакти с родителите или реактивно бягство в други заменящи отношения. От една страна съпрузите трябва да се научат на принадлежност и привързаност един към друг, т.е. вече да се идентифицират със своето семейство, без да губят връзка с разширеното семейство, а от друга страна, да бъдат част от собственото си семейство без да губят индивидуалността си. Само при този баланс в брака настъпват процеси, в които всеки от партньорите и семейството като цяло преминават по пътя на индивидуализация/сепарация, който им позволява да преживяват близост и същевременно да запазят усещането за своята отделеност и автономност.

1.4. Установяване на външни и вътрешни граници.

На ниво семейна система отделянето на съпрузите от родителите е свързано с установяване на външни граници на младото семейство – това е една невидима бариера, която регулира обема на контактите на партньорите с външния свят, в т.ч. и с членовете на разширеното семейство. Тази бариера защитава автономията на младото семейство посредством регулиране на отношенията на близост и йерархия.  В двойка, в която не протича процес на сепарация от родителското семейство, съществено се затруднява формирането на взаимоотношения на близост между съпрузите.  Последните се боят да признаят различията помежду си, защото техни те различия могат да бъдат толкова сериозни, че да представляват заплаха за целостта на отношенията им.

Задачата по установяване на външните граници включва разрешаване на такива въпроси като: кои познати на мъжа и кои познати на жената ще бъдат допускани до семейството и колко често ще става това; с кои връзки всеки от партньорите ще общува вън от семейството; как ще бъде прекарвано свободното време – заедно или отделно; какво ще се прави по време на по-дългите ваканции и пр.  Разрешаването на тази задача предполага установяването с разширеното семейство на оптимален баланс на сплотеност/индивидуализация.

В „синтезираните семейства” членовете са извънредно много привързани един към друг, тук действат множество центростремителни сили, наблюдават се крайности на емоционална близост и лоялност, съществува страх от различия, които се интерпретират като опасност от разпад на семейството, налице е огромна емоционална въвлеченост при двойката. Отделени членовете на такова семейство не могат да действат независимо един от друг и те имат малко лично пространство.  При това, отношенията на съпрузите с техните родители се характеризират с къса психологическа дистанция, свръхблизост и висока взаимосвързаност, които затруднява адаптацията на съпрузите един към друг и към семейния живот.

На индивидуално ниво емоционалната зависимост от родителите се проявява като тревожна привързаност на съпрузите към тях, която или открито се изразява, или реактивно се отхвърля посредством рязко дистанциране или формиране на псевдозависими отношения. Последните обаче не само, че не изключват свръхблизост, но дори я предполагат, явяват се нейната обратна страна. Колкото е по-значителна зависимостта и близостта между съпрузите, толкова по-екстремални усилия са нужни за преодоляване на установената дистанция и отричане важността на семейството.

1.5. Дистанциране от родителското семейство.

Дистанцирането (емоционалния разрив) се явява един от способите, към който прибягват младите съпрузи с цел, да се отделят от родителското семейство и за да се справят в нарастващата тревожност и напрежение от свръхблизките отношения.  Но същевременно неудовлетворената потребност от близост води до интензифициране на съпружеските отношения по посока нарастване на напрежението, обусловено от динамиката на емоционална близост между съпрузите.  В резултат на това, структурата на отношенията в младото семейство придобива вид на набор от съюзи и разкъсвания или редуващи се периоди на свръхблизост и взаимно отчуждение.

Способностите на двойката към близост и независимост в отношенията много силно зависи от това, до каква степен всеки един от тях е завоювал своята самостоятелност в своето родителско семейство.  М. Боуен отбелязва следното: „Този, на който не се е отдало да намери автономия в родителското си семейство, се отличава с емоционална хладност или склонност към сливане с партньора” (Боуен М., 2005).

1.6. Загуба на илюзии и деидеализация на партньора.

Високо ниво на сливане на съпрузите се среща твърде често в младите семейства, което в определена степен им помага да достигнат единство по отношение на ценностите, т.е. формира се оценка за „ние” като двойка.  За този феномен К. Витакер казва: „Това е процес, в който и двамата се отказват по малко от своята идентичност, от своя образ, за да станат частица от симбиотичен съюз под името брак” (Витакер К., 1988).  Тези отношение по принцип се формират под силно влияние на индивидуалната потребност на единия или на двамата, като предизвикват страх от загубата на своето „Аз”, а това води до акумулация на напрежение в двойката. Освен това, когато „нарцистичният” период на идеализация на партньора премине, опитите да се оттеглят от сливането и да отстояват своя „Аз” също се превръщат в източник на напрежение и конфликти.

Деидеализацията се явява нормативен етап в развитието на емоционалните отношения в двойката и като правило се предшества от бурни романтични преживявания, вменяване на идеалистични черти, усещане за голяма любов и емоционална близост. Рухването на илюзиите, създадени в миналото, неизбежно както идеализацията се явява само фаза от емоционалния цикъл, чийто следващ етап е разочарование, загуба на позитивни емоции, възникване на скука в отношенията между партньорите и това може да доведе до разпадане на брака.

В случая най-оптимален вариант се явява способността за свободно придвижване по оста „индивидуализация-съпринадлежност”. Когато съпрузите разполагат с тази възможност, имат свобода за преход от сливане към индивидуализация, те получават нови личностни възможности.  Тогава те могат да принадлежат към двойката, без обаче да губят своят „Аз”, съзнателно да се присъединяват или да се отделят, без да изпитват чувство на вина и тревога.  Способностите на младите съпрузи към автономия, функционално им помагат да избегнат емоционалната реактивност, водеща до поляризация (комплементарност, основаваща се на различия и неравенство) на отношенията: независим/зависим; преследващ/дистанциращ; висшестоящ/нисшестоящ; агресивен/покорен; ръководещ/изпълняващ и т.н., предполагаща необходимостта от взаимно приспособяване на партньорите, за разлика от симетричните отношения, основаващи се на равенство и сходство. 

Забележка: Тук е мястото да отбележим нещо много важно. Системната семейна терапия приема два типа взаимоотношения в двойката, от които произтичат и двата типа семейства: „симетрични” и „взаимодопълващи” се семейства. В горния случай, когато говорим за комплементарност на взаимодействието и комуникацията се има предвид именно тип „взаимодопълващо семейство”, при което ролите, функциите, мястото в йерархичната структура са поляризирани. За диагностиката и терапията е много важно да се знае, че първо, тази структура (както впрочем и структурата на симетричното семейство) се формира именно в този начален период на брака, а не някъде далеч във времето; второ, че всеки в двойката приема мястото и ролята си в йерархията и всяко размесване или опит за промяна от това място води автоматично до т. нар. „клатене на лодката”, т.е. всеки един в ролята и мястото си е зависим от ролята и мястото на другия, промяната по тези показатели при единия, веднага води до промяна в показателите на другия и това поражда конфликт.

 

Когато комплементарността бъде преувеличена, то тя води до формиране на дисфункционална субсистема, за която са характерни ригидност и твърди фиксирани роли, които обуславят ниска способност на семейството да се приспособява към промените (в частност, свързаните промени със стадиите на жизнен цикъл и съпровождащите ги нормативни кризи) и снижават адаптивния му потенциал.

Постигането на независимост в съчетание със способност за близки отношения е една от най-сложните задачи, стоящи пред двойката, която в много случаи стои за разрешаване през целия живот.

 

Освен всичко казано до тук, за разрешаването на емоционалните проблеми, свързани с установяването на оптимална психологическа дистанция, младите съпрузи трябва да разрешат и съгласуват още редица други задачи:

= разпределение на семейните роли и областите на отговорност;

= определяне на семейната йерархия;

= изработване на приемливи форми за сътрудничество;

= балансирано разделяне на задълженията;

= съгласуване системата от ценности;

= постигане на сексуална адаптация един към друг;

Именно на този етап партньорите трябва да дадат отговори на въпросите:

= „Кои са приемливите пътища за разрешаване на конфликтите?”

= „Изразяването на кои емоции в семейството се считат за допустими?”

= „Кой за какво носи отговорност и при какви условия?”

По този начин, в течение на дадения кризисен период съпрузите се адаптират един към друг, търсейки такъв тип семейни отношения, които да удовлетворяват и двамата.  Умението на съпрузите да разрешат възникналите проблеми в началния етап на семейния живот, способства за изработването на устойчиви форми на поведение, действащи в продължение на почти целия жизнен цикъл на семейството и помага за преживяване на последващите нормативни и ненормативни семейни кризи. 

2. Диагностика на кризата.

Преживяването както на първата, така и на последващите семейни кризи винаги има индивидуален и уникален характер за всяко семейство. Не всички описани по-горе елементи на кризата задължително трябва да присъстват, респ. да бъдат открити във всяко младо семейство. В някои съпружески двойки признаците могат да преминат незабелязано, без да предизвикват болезнени преживявания и чувство на разочарование, свързано с деидеализацията на партньора.  От особена важност е да се знае, че именно в този стадий на жизнения цикъл се поставят основите на бъдещия семеен живот.  Ако в този стадий не бъдат решени задачите, стоящи пред семейството или бъдат решени по нефункционален начин, то тяхното изпълнение (постигане като цел) в следващите стадий става още по-трудно и се проектира в следващите кризи.  Поради тази причина оказването на психологическа помощ на младото семейство именно в този стадий (напомняме, че обхваща около една година) представлява особена важност.

2.1. Диагностични критерии, използвани от семейния психолог.

Семейната криза може да се диагностицира на основата на анализ от беседа със съпружеската двойка. Ето кои са основните маркери за наличието на първа нормативна криза в младото семейство:

(1) Неприемане на новата роля (на съпруг и съпруга) и свързаните с нея задължения.

(2) Ниска диференциация от родителското семейство поддържана от единия съпруг, което води автоматично до пораждане ревност в другия.

Забележка: Среща се много често при симбиотична привързаност между майка и дъщеря; между майка и син; в случаи, при които младата съпруга не намира в съпруга си достатъчно (желаната) закрила, грижа, защита, подкрепа, разбиране и включва защитна реакция, „бягайки” обратно в родителското си семейство; липса на външни граници или наличие на пропускливи граници на съпружеската субсистема е условие самите родители да нахлуват и влияят върху семейството, затруднявайки процеса на отделяне.

(3) Практически пълното отсъствие на контакти с родителското семейство също свидетелства за сложност в процеса на сепарация от родителите (М. Боуен подробно описва този феномен).

(4) Опити от страна на единият съпруг да нарушава и пречи на другия в процеса на сливане (сближаване), общуване с родителите си, което предизвиква чувство на обида, злоба, усещане за непочтеност в другия.

Забележка: Има много случаи, при които единият партньор (най-често съпруга), още в този етап се стреми към пълно затваряне на границите на семейството от към родителите на другия партньор. Обикновено той се опитва да заеме висша позиция в семейната йерархия и в тази връзка за да постигне превъзходство и доминантност, следва тактика на изолиране на другия от каналите, по които последният получава подкрепа, поддръжка, разбиране, съвети и пр. Логиката е, че колкото е по-безпомощен изолирания партньор, толкова повече се укрепва висшата йерархична позиция (обладаване на власт).

(5) Наличие на високо напрежение в двойката, обусловено от неадекватно близката между тях психологическа дистанция, проявяваща се в необяснимо на пръв поглед нарастване броя на конфликтите между съпрузите на база претенции един към друг, желание единият да промени другия, чувство на изоставеност на единия от другия и пр. 

Забележка: Най-често прекалено голямата психологическа близост се изразява в опитите единият партньор да обсеби другия, лишавайки го от екзистенциалната за всеки човек потребност от собствен свят, собствени мисли и фантазии, от желанието му да остане понякога сам със себе си, да има свои тайни и пр.

(6) Разочарование от брака и брачния партньор, основаващо се на неоправдани и нереалистични очаквания.

(7) Сексуална дезадаптация в двойката

2.2. Диагностични методики, използвани от семейния психолог.

Проверката на терапевтичните хипотези може да се извърши с помощта на следните методики:

v    Изучаване на семейната история – откриване патерни на взаимоотношения, характерни за родителското семейство и прародителското семейство на младата двойка, влияещи върху преживяване и преминаване през кризата – прилагане на методика „Генограма” на М. Боуен.

v    Установяване нивото на сплотеност на семейството (величината психологическа дистанция) и състоянието (вида) на границите на семейството – прилагане на методиките FAST (тест на Геринг); „Семейна социограма” (Е. Г. Ейдемиллер, О. В. Черемисин); FACES-3 (тест на Д. X. Олсон, Дж. Портнер, И. Лави, в адаптация на М. Пери);

v    Анализ на ролевата структура на семейството – прилагане на методиките „Ролеви очаквания и претенции в брака” и анкета „Семейни роли”;

v    Установяване степента на адекватност във възприемането на брачния партньор – прилагане проективна методика „Писмо до съпруга ми”;

v    Определяне емоционалния фон на семейството и някои параметри на съпружеските отношения – прилагане методики „Удовлетвореност от брака”, въпросник „Разбиране, емоционални атракции и авторитетност”

2.3. Психологическа помощ.

Основните направления на психологическа помощ на младото семейство се определя от полето психологически проблеми на конкретната съпружеска двойка, предшестващи посещението при семейния психолог.

Най-чести причини за търсене на психологическа помощ са свързани с трудности при:

= Установяване границите на семейството;

= Изработване на семейни норми и правила;

= Разпределение на семейните роли и отговорности;

= Сексуална дисхармония;

2.3.1. Работа на психолога по проблема разпределение на семейните роли и отговорности

В основата на този конфликт стоят преди всичко различията в представите на съпрузите за семейните роли в система от функции и задължения, осигуряващи ежедневния живот. По принцип ролевите разногласия се базират на различия във възгледите и представите за ценностите в семейния живот.

Етапи на работа на семейния психолог:

(1) Обобщете конкретните оплаквания на съпрузите

Колкото повече проблемни ситуации бъдат назовани и представени от двойката, толкова повече сведения за особеностите на функциониране на даденото семейство ще получи психолога в процеса на консултацията. Затова е много важно да се знае: „Оставете ги да говорят! Кой колкото иска и каквото иска да говори. Не ги прекъсвайте! В условията на среща с психолог всеки един от двойката има свой набор от обяснения (мнения, оценки, аргументации и пр.), които сега именно тук трябва да разкаже!

(2) Определете какви са желанията на съпрузите за разпределение на ролите и задълженията, т.е. кой какво иска и какво предлага.

Всеки един от партньорите трябва да бъде изслушан за това какви са неговите представи, очаквания, претенции и желания за разпределение на ролите и отговорностите, т.е. всеки да каже какво иска от другия. След това, целия модел предложен от единия, а след това и от другия съпруг да се постави на анализ по 3 критерия: а/ по кои въпроси (роли и отговорности) може да допусне отстъпка; б/ по кои въпроси в никакъв случай няма да отстъпи и в/ по кои въпроси може да отстъпи, но при определени условия (кои са те?).  На този етап също така може да се приложи методика „Генограма” с цел изучаване на семейната история от гледна точка на ролевите отношения на родителското и прародителско семейство.  В случай, че проблема разпределение на отговорностите възниква на фона на едни достатъчно добри междуличностни отношения или когато работата със съпружеската двойка е ограничена от времето, голяма помощ в консултирането могат да окажат специалните техники за водене на преговори.

(3) Открийте различията между членовете на семейството, изяснете представите на партньорите за причините за несъответствие между представите и поведението на единият за другия партньор, определете степента на обективност и адекватност на претенциите.

На този етап психологът влиза в ролята на експерт. Той не говори за своите чувства (не ги показва), но понякога съветва, какво би трябвало да се направи, като предлага в кои определени моменти как да се постъпи.  Психологът не налага своите решения, но и не се отказва да съдейства при търсенето им от двойката.  Той координира обсъждането, като дава възможност на всеки един да се изкаже. В ролята си на експерт психологът може да представи информация за особеностите на протичане на дадената криза, за влиянието на модела на родителското семейство върху развитието на отношенията между съпрузите.

Не бива да се забравя още нещо, че много често ролевият конфликт маскира други проблеми на двойката. Например, посредством искането към партньора да изпълнява определени функции, може да е продиктувано от стремеж към удовлетворяване на неосъзната индивидуална потребност.  Задачата на психолога в този случай е да окаже помощ за осъзнаване на тази потребност, която е скрита зад изискването към партньора и да потърси алтернативни начини за нейното удовлетворяване.

Пример:

Съпружеска двойка се обръща към семеен психолог. Те имат семеен стаж около 1,5 години. Инициатор на посещението (заявката) е съпругата. Тя се оплаква от завладяло я напоследък състояние на обща умора; разказва, че не получава помощ от съпруга си по поддържане на домакинството. Въпреки това, когато съпругът прави опити все пак се включва в домашни дейности, тя отхвърля тази помощ, обяснявайки му, че той е твърде муден, непохватен, неумеещ, незанещ, неорганизиран и че за нея е по-добре да свърши работата сама.  В процеса на диагностичната беседа се установява, че предявените претенции към съпруга и скандалите с него се явяват за съпругата способ (инструмент), чрез който тя се приближава до съпруга и получава неговото внимание.  Разкриването на този факт е позволило на младата жена да осъзнае потребността си и да се научи да я удовлетворява по адекватен начин.

(4) Сключване на нов договор за разпределение на семейните отговорности

Не бива да се забравя, че при работа със съпружеската двойка терапевтът не бива да влиза в коалиция с нито един от съпрузите, нито да оказва в по-голяма степен поддръжка на единия за сметка на другия. Трябва да се пази неутралитет, да не се позволява на никой от съпрузите да въвлече психолога в по-тясно взаимодействие със себе си – процес, който води до създаване на триъгълник.

2.3.2. Работа на психолога по проблема установяване на граници на семейството и  построяване на оптимален баланс на близост/отдалеченост между съпрузите.

Това е най-разпространения проблем при младите съпружески двойки, с който се сблъскват веднага след брака.

При нарушаване на външните граници на семейството пред психолога стоят следните задачи:

= оказване помощ на съпрузите за осъзнаване на факта на нарушението;

= установяване отношението на всеки от съпрузите към факта на нарушаване на границите;

= определяне на желания модел на отношения на семейството с обкръжението;

= оказване подкрепа на избора, направен от съпрузите;

При нарушаване на вътрешните граници на семейството пред психолога стоят следните задачи:

= установяване типа нарушение на вътрешните граници, чрез определяне психологическата дистанция между съпрузите (колкото е по-голяма дистанцията, толкова е по-голяма вероятността някой от двойката да отвори границата);

= обсъждане със съпрузите на особеностите на тяхната емоционална близост;

= откриване потребности на съпрузите за изменение на техните отношения;

= определяне на желания модел на отношения между съпрузите;

= търсене на способи за промяна на отношенията между съпрузите;

= оказване необходимата поддръжка на съпрузите в този процес;

За справяне с нарушенията на границите и за тяхното преструктуриране психологът може да използва различни прийоми, като ефективни в това отношение са парадоксалните техники.  Например, млада съпружеска двойка, страдаща от постоянно вмешателство на родители и родственици, които отхвърлят всякакви послания и призиви да оставят на мира младите, може да бъде дадена следната парадоксална инструкция: Младото семейство целенасочено да демонстрира своята благодарност за непрекъснатата намеса и „помощ” на родителите (и другите) и да ги помоли да усилят колкото се може повече тази помощ и намеса в живота им.

2.3.3. Работа на психолога по проблема сексуална дезадаптация и сексуална дисфункция

Сексуалната дисфункция е състояние, при което са нарушени обичайните физиологични реакции  на сексуалната функция (Мастер У., Джонсон В., Колод Р., 1991). Сексуалните затруднения на мъжа и жената като правило се изразяват в:

= отсъствие на сексуално желание;

= неспособност за адекватно реагиране на външни стимули и получаване на сексуално удовлетворение;

При работата по този проблем е много важно психологът да изясни какво според съпрузите представлява „нормалната” сексуалност (някои пациенти често заявяват „Аз не съм нормален”).

Параметри за определяне на сексуалните норми:

Ш    Биологична норма – В качеството на „норма” се признава хетеросексуалността и  всяко поведение различно от това се приема извън нормата.

Ш    Статистическа норма – За „норма” се приема сексуално поведение, характерно за повечето хора (с отчитане на контекста: епоха, култура и пр.).

Ш    Нравствена норма – За „норма” се счита сексуално поведение, одобрено от социалните и религиозни институции.

Ш    Юридическа норма – За „норма” се приема сексуално поведение, разрешено от закона.

Ш    Психологическа норма – Критериите за „норма” са разнообразни, в зависимост от психологическото направление, но като цяло могат да се сведат до няколко общи концепции, за обозначаване на които се използва класификацията на американския психолог Гордон: за нормално сексуално поведение се приема това поведение, което доброволно, непринудително, приятно и лишено от чувство за вина.

Сексуалната дисфункция може да бъде: първична (постоянна), вторична (появяваща се в определени периоди) и обстоятелствена (проявяваща се в отношенията с даден партньор или в определени условия). Разкриването на природата на сексуалната дисфункция ориентира психолога в по-нататъшната работа по проблема. Например, при наличие на физиологична причина, работата трябва да продължи, но с участието на експертната помощ на сексолог.

Причини за сексуалната дисфункция:

Ш    Анатомични и физиологични фактори – Тази група фактори трябва да стои с особено внимание пред психолога, работещ с двойката, особено в при случаи с проблеми в ерекцията или болки в областта на таза при някой от съпрузите.  Осен това, не бива да се забравя медикаментозните ефекти: би било сериозна грешка ако при работата с клиенти, при които е налице отсъствие на сексуално желание да се пренебрегва влиянието на антидепресанти, инхибиращи сексуалното желание.

Ш    Психологически фактори (индивидуално ниво на семейно функциониране) – Главни психологически фактори, продуциращи сексуална дисфункция се явяват чувството за тревожност (провокиране на желание за успешен секс, стремеж за харесване, за впечатляване на партньора), а също така травматизма и влиянието на сексуалния опит.

Ш    Особености в комуникацията в двойката (микросистемно ниво на семейно функциониране) – За възникване на сексуална дисфункция оказват влияние и качеството на отношенията в съпружеската двойка, а също и трудности при управление на агресията.

Ш    Социокултурни фактори (мегасистемно ниво на семейно функциониране) – Като причините за сексуалните проблеми нерядко встъпват: чувство за срам; представи на партньора за непристойност и за „правила” на сексуално поведение; социални стереотипи, определящи сексуалното поведение (мъжът е длъжен да бъде активен, а жената – не).

При ситуация, в която съпружеската двойка търси помощ по повод на сексуални проблеми, психологът трябва да изясни особеностите на сексуалните отношения в двойката (опит в добрачните сексуални отношения; съвместни сексуални сценарии; интензивност на половия живот; степен на удовлетвореност на всеки от съпрузите от сексуалния живот в рамките на брачните отношения).  Важно е да се разбере характера на сексуалните проблеми, да се уточни кога са възникнали, как се проявяват, постоянно ли съществуват или възникват периодично, в какво съпрузите виждат причината за техния проблем.

Пример:

Анна, (24г.), омъжена, без деца. Брачен стаж – 11 месеца. В течение на няколко месеца, до заявката за психологическа помощ, жената страда от общо изтощение, раздразнителност и главоболие.  Лекарят, който е прегледал Анна, не е намерил никакви биологични основания за тези симптоми и  препоръчва среща с психолог. В хода на беседата се изяснява, че нейните симптоми  обикновено се появяват вечер. Уточняващите въпроси за това, как прекарва времето си в тези вечерни часове, позволяват да се установи наличието на трудности в сексуалните отношения в съпружеската двойка. Появяващият се симптом на практика позволява на пациентката да избегне извънредно честите (по нейно мнение) сексуални контакти със съпруга си. По този начин симптоматичното поведение на Анна се явява средство за контрол върху сексуалните щения на съпруга й.  Когато тя се чувства уморена и има главоболие, тя се оттегля в съседната стая „за да не пречи на съпруга си да почива”. По нататъшната работа е продължила със семейната двойка с цел, съгласуване на сексуалните сценарии.

Повечето сексуални дисфункции (освен тези, които са свързани с органични причини) се формират в резултат на трудности при управлението на агресията, което може да се обуславя от индивидуалните особености на съпрузите или специфичните правила в даденото семейство (например, наличие на табу за изразяване на агресия).  

Дисфункцията „агресия” може да се прояви на три нива:

= На ниво желания и еротични фантазии: партньорът предпочита да подтиска или сдържа своите сексуални реакции поради висока тревожност, свързана с възбуда или осъзнаване на своето желание (фантазиите често съдържат агресивен компонент, който може да предизвика тревога; страхът от агресия блокира сексуалната енергия, което води до възникване на сексуална дисфункция);

= На ниво телесни реакции: обуславят се от получените сексуални удоволствия – подтискане на физическата агресия подтиска и достигането до удоволствие. 

= На ниво метакомуникация: единият партньор изпитват недоволство от каквито и да било действия на другия, но не му съобщава това, тъй като съпрузите не допускат открито проявление на агресия в отношенията си – съществува табу на агресивното съдържание в посланията.  В този случай сексуалният симптом става способ за изразяване на агресията на партньора, избягвайки отговорност.

В тези случаи патологично въздействие върху отношенията оказва не толкова самата агресия, колкото нейната маскировка, скритата манифестация и подтискане.  От тук следва, че важно направление в работата на психолога със съпружеската двойка е да се отреагира на подтиснатата агресия и да се обучи двойката на конструктивни способи за изразяване на чувства от негативния спектър.

Трудностите, които може да срещне психолога при консултиране на клиенти със сексуални проблеми, могат да бъдат свързани също и с нереализтични очаквания и ниско ниво на психологическа култура.  Ето защо нерядко се налага психологът да изпълни своята информационна функция, повишавайки сексуалната им грамотност.

За ефективно консултиране на съпружеската двойка по проблемите на сексуалната дисфункция, психологът е необходимо да се придържа към следните правила (Старшенбаум Г. В., 2003):

(1) За адекватно реагиране на затрудненията на съпружеската двойка, не е нужно психологът да бъде обременен със собствени сексуални проблеми (аналогичен опит).

(2) Психологът е длъжен и трябва да умее да говори свободно и открито за сексуалните проблеми, без да употребява синоними или завоалирани изрази, както и правилно да използва съответната сексологична терминология.

(3) В някои случаи психологът трябва да има готовност да започне първи разговора за възможните сексуални проблеми в двойката, предлагайки открито обсъждане на тези въпроси, като предупреди за неловкостта на съпрузите.

(4)Психологът трябва да бъде грамотен в областта на сексологията, за да е в състояние да предостави на двойката нужната й информация (анатомия; психология на половете; контрацептивни средства)

(5) Психологът трябва да оценява своите възможности адекватно. Не бива да се занимава с сексуални проблеми без специална подготовка.

(6) Психологът е длъжен да знае в кои случаи е необходимо да насочи двойката към други специалисти, като предостави на съпрузите информация за това, какво могат да получат от тях.

(7) Психологът е длъжен да заема неутрална позиция при оценка на сексуалното поведение на съпружеската двойка.

Най-известния метод за лечение на сексуалната дисхармония е сексуалната терапия. Тя е вариант на поведенческата терапия и е разработена от У. Мастер и В. Джонсън. И допълва психологическия подход на Х. Каплан.  Този подход се основава на схващането, че симптомите на сексуалната дисфункция при клиента отразяват сексуалните проблеми на двойката като цяло, а самите сексуални проблеми на свой ред са свързани с  недостатъчното взаимно разбиране в брака (Старшенбаум Г. В., 2003).

Сексуалните затруднения в съпружеската двойка не се явяват специфични за първата нормативна криза. Те могат да се появява във всеки един стадий от жизнения цикъл на семейството.

Източник: