Психология :: Потиснати и изтласкани чувства – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и методи ...

Голяма част от психологически проблеми са свързани с потиснати или изтласкани чувства, които индивидът не позволява да се проявяват и преживеят. Подтискането и изтласкването са първични психологически защити, които служат за забрана и отстраняване от съзнанието на определени чувства и желания.

Потискането на чувствата се проявява във факта, че някаква сила буквално ги избутва от тялото на човек, но практически те се задържат в зоната на несъзнаваното и отново и отново, при определени обстоятелства се опитват да се проявят на повърхността (да навлязат в зоната на съзнанието). Ако чувството не е толкова значимо и индивидът има могъщо Его, тогава потиснатото чувство може въобще да не го безпокои, а човекът изгражда броня на характера и мускулна броня, предназначени да го задържат там, където е. Ако силата на чувството е голяма и човек не разполага с достатъчно енергия, то чувството се проявява в истерични постъпки, несъзнавана тревожност, безпокойство, изблици на гняв, психосоматични симптоми и т.н. Човек може да е недоволен от определени външни обстоятелства, но причината за недоволството му може да се намира в неговите собствени хронично потиснати чувства. При работа с потиснати чувства на първо място е необходимо, чувството да бъде изнесено на повърхността, като се изрази.

При изтласкването, чувството напуска пределите на тялото, то преодолява границите на самата личност и вместо това, в поведението се наблюдава празнота и апатия. Няма желание, това е „минус-симптом“, както се казва: „каквато волята, такава и неволята – едно и също“. Количеството енергия намалява, всички процеси протичат вяло и монотонно, човекът се отрича от най-важното, а всичко останало няма значение. Ако усещането е слабо, а личността е силна, тогава изтласкването е доста лесно, бронята е изградена отвътре, за да предотврати движението на евентуалното чувство в обратна посока. Възможно е обаче да има чувство на скука, безразличие, безсмисленост. Ако чувството е силно, а личността е слаба, тогава това отслабване достига до крайна степен и такъв човек сякаш е безжизнен, в него могат да възникнат симптоми на хронична умора или дистония. При силно и рязко изтласкване може да настъпи дори припадък, чувство на деперсонализация, безсилие, безчувственост, дори ступор.

Такава личност е недоволна по-скоро от себе си, отколкото от външни обстоятелства. При работа с изтласкани чувства на първия етап е необходимо, то да бъде върнато обратно в личността, а след това да се приложат методи, които позволяват положително решаване на проблемите.

Отделни чувства могат да бъдат потиснати и изтласкани, но понякога индивидът прави това с всички сетива едновременно и тогава губи способността да чувства и да разграничава собствените си чувства, да съпреживява и да разбира чувствата на другите (алекситимия).

Потискането и изтласкването на едни или други чувства се случва посевместно и при всички хора, но има случаи, при които чувството се потиска или изтласква толкова внимателно, че индивидът въобще не е в състояние да прояви това чувство във външен план или го проявява във вид на противоположност на репресираното чувство.

1.Психологически модели на потиснати и изтласкани чувства.

Потискане и изтласкване на гняв.

Гневът е осъждано и социално опасно чувство, затова практически всички хора възпират и потискат гнева си. Това са случаи, при които индивидът напълно потиска гнева си, забранявайки си поне малко по някакъв благоприличен начин да го изрази, защото се страхува от това, което може да направи, ако гневът бъде освободен. Такъв човек е убеден, че „той е жив вулкан, торнадо или диво животно“, което трябва да бъде строго контролирано и обуздано, иначе ще настъпи нещо ужасно.

Пример:

Млад мъж признава, че в детството си често са го дразнели и ядосвали за това, че имал червеникава коса и лунички. В резултат той развил до такава степен омраза и ненавист, че бил готов да се нахвърли с юмруци към всички, които го гледат втренчено. Мислейки за това свое намерение, той се е уплашил от последиците от своя гняв и го потиснал в себе си. Впоследствие той тренирал, станал силен, занимавал се с бойни спортове, но се държал с хора изключително нежно и учтиво. Въпреки това, оказало се, че когато някой друг се намирал близо до него, неволно изпитвал скрита заплаха, която противоречала на целия стил на неговото поведение.

Потиснатият гняв обикновено се натрупва в областта на слънчевия сплит, диафрагмата става претоварена и неподвижна, поради което спира естественото коремно дишане, а то от своя страна влияе върху естествените процеси в работата на жлъчния мехур, жлъчните пътища и панкреаса. Вследствие на това може да възникнат психосоматични нарушения от гастроентерологичен тип. Освен това, потиснатият гняв често води до повишаване на кръвното налягане, стимулира развитието на язвена болест, пренапрежение на мускулите на тялото и т.н.

Пример от практиката на Линде:

На семинар, който проведох в един център за медицинското образование, се появи нов участник – красива млада жена, ще я нарека Соня, с дълга червеникава коса и мек, гърлен, мелодичен глас. Тя беше гастроентеролог, но при нея същата тази система беше сериозно разстроена и по-специално тя постоянно изпитваше болка в слънчевия сплит. Соня увлече участниците в семинара (повечето от тях бяха лекари), обсъждайки болестта й, и всички стигнаха до извода, че това е психосоматично заболяване. Прекъснах разговора и поканих някой да ми предложи проблем за обсъждане. Тогава Соня предложи да помогнем на нея. Тя се беше развела с мъжа си преди две години, нямаше деца, беше преживяла всичко, но все пак болестта се бе появила. Това обаче не беше най-главното. Изминали две години, през което време мъжете не я вълнували особено, тя постепенно започнала да се притеснява и този въпрос да я тормози все повече. Питала се какво трябва да прави.

Предложих й да си представи, че на стола в центъра на нашия кръг седи едно момиче, което не се интересува от мъжете и я помолих да й разкаже как изглежда тя.

Соня: Тя е като Альонушка, седи край езерото и плаче.

Терапевт (Аз):. Нека сега някой добър млад мъж да се появи и да дойде при нея. Какво се случва с нея?

С: Ако се приближи твърде много, тя го отблъсква и продължава да плаче.

Т: Подозирам, че тя не плаче заради „добрият млад мъж“. Нали знаеш как плаче малко дете? Някой го утешава, а то казва: „Махай се, аз не плача заради теб“. Можеш ли да си представиш сега в тази роля на утешител този „млад мъж“?

С: А, без церемонии. Той направи толкова много…

Т: Нека Альонушка да изрази всичко, което беше направено за нея, от този „добър млад мъж“. Може и да не е на глас.

С: Добре. (Тази ситуация потвърждава теорията, че ако една жена не се интересува от мъжете, то тя вече е психологически омъжена.) За известно време Соня водеше със себе си мълчалива монолог, след което тя пита:

С: Може би е достатъчно?

Т: Добре, но всичко ли каза Альонушка?

С: Още не.

Т: Тогава нека продължи.

С: (След известно време.) Може би достатъчно?

Т: Всичко ли каза сега?

С: Не, не всичко.

Т: Тогава нека продължи. (Дълга пауза.) Какво става?

С: Той целият е в кърви, а до него има изцапана с кръв брадва. (шок в групата)

Т: Добре, нека продължи… (след известно време.) всичко ли е казано вече?

С: Да, сега всичко.

Т: Е, какво стана?

С. Тялото е окървавено. (групата е шокирана)

Т: Альонушка плаче ли сега?

С: Не, сега не плаче.

Т: Какво все още иска Альонушка?

С: Ами, да зарие тялото. (сдържано мисли как да се измъкне от тази неприятна ситуация, но въпреки това продължавам да следя потока от събития.)

Т: Направи го. Какво иска Альонушка сега?

С: Може би, да отиде на театър ... (в същото време момичето не изглеждаше доволно и радостно.)

Т: А сега можеш ли да приемеш тази Альонушка, като част от твоята личност, защото това си ти, нали?

С: Но, вие какво? След това, което тя направи ли?

Т: Тогава какво да прави? (дълга пауза.)

С: (с дълбоко чувство): Навярно трябва да прости…

Т: А ти сега можеш ли да простиш?

С: Да, мога сега. Да, направих го.

Т: Можете ли сега да приемеш Альонушка?

С: Да, сега вече мога. О, колко добре ми стана Болката в тази област (посочи към диафрагмата) намаля, почти напълно изчезна. Но особено тук по някаква причина (показа областта на сърцето) е добре. Аз отново ще дойда на ваш семинар.

Разбира се, тя не дойде.

В този пример е видима не само връзката между потисната агресия и психосоматично разстройство, но и това, че освобождението на агресията води до прошка и самоприемане. От много практически случаи е известно, че искрената прошка е невъзможна, докато гнявът не бъде освободи и изразен.

По тази причина обикновено в работата с потиснат гняв се прилага следната стратегия.

1.Оказване на помощ клиентът, да освободи и изрази безопасно своя гняв.

2.Да се научи клиента да цени и уважава гнева си, а не да го потиска.

3.Оказване на помощ клиентът, да освободи гнева си, да го изостави, така да се каже, като безполезен.

4.Да се помогне да насочи енергията на гнева, като положителна сила за развитието на липсващи личностни качества.

5.Да прости на другите и най-вече на самия себе си.

6.Да приеме себе си.

Проблемът с изтласкания гняв изглежда малко по-различно. Индивидът не допуска гняв в себе си, не го възпира, тъй като гневът буквално се е „изпарил“ и човек с лекота може да понесе обида, унижение и т.н. Много е вероятно в такива случаи клиентът да оправдава своето смирение, като някакво морално превъзходство над агресора.

Така постъпват например някои жени, живеещи със съпрузите си, които редовно ги бият или по друг начин нечовешки ги измъчват. Те не осъзнават, че заемат положението на жертва и всъщност се явяват съучастници на своите мъчители, като не оказват съпротива и не търсят помощ. Самите те приемат себе си за ангели, водени от християнски принципи, като оправдание на своето търпение. Много изнасилвани жени казват, че те отдавна са му простили, но спрямо себе си през цялото време те мислено се самоказват за това, което е направил насилника. Те са изтласкали своя гняв и се съпротивяват на неговото осъзнаване, не искат да го изразяват дори с въображаеми думи или действия. Изтласканият гняв се преживява като чувство на безсилие, празнота и страх, а за да не пуснат гневът в себе си, в поведението се наблюдава блокиране на гръдното дишане и замяната му с коремно.

Връщането на силният гняв в света на реалните преживявания може да бъде и не толкова безопасен за клиента акт, той може да го „потопи“, тъй като подобни чувства противоречат на моралните му убеждения. Независимо от това, без връщането на гнева обратно в индивида, той не може да бъде отработен, така че, психологът без да пренебрегва този въпрос трябва да действа особено внимателно. Потиснатият гняв сам се проявява, ако бъде създадена въображаема ситуация, но не така стоят нещата с изтласканият гняв – той е изтласкан, защото се оказва неприемлив за клиента, не само като образ, но и като присъствие във вътрешния му свят.

При работа с изтласкан гняв може да се приложи следната стратегия:

1.Помощ за осъзнаване от клиента на факта на изтласкания гняв и на причините за това.

2.Помощ за връщане на гнева, като енергиен ресурс на личността и признаване на правото човек да изпитва гняв.

З.Обсъждане на възможните начини за самозащита, ако са необходими.

4.Връщане във въображението на причиненото на клиента зло от самия насилник.

Може също така да се използва въображаемо възмездие за изразяване на гнева, но клиентите с изтласкан гняв обикновено силна оказват съпротива срещу такива методи. Затова се препоръчва да се използва методът за връщане на злото.

-Потискане и изтласкване на чувството за страх.

Проблемът на потиснатия страх се изразява главно в пренебрегване на опасността, тъй катои индивидът гордо я отхвърля. Той познава страха си и се опитва да действа срещу него. По този начин децата правят нещо забранено, когато с предизвикателство погледнат в очите на един страшен родител – например, баща, който в момент на упражнявано върху сина си физическо насилие, срещне отпор в поведението му; мъж, който се страхува от височини, целенасочено се изкачва на висока кула.

Понякога индивидът потиска чувството за страх, за да направи ужасно впечатление за слушателите и преди всичко за своите родители. Дори ако последните не научат как рискува живота си, той постъпва така, за да провокира в тях чувство на любов и възхищение и същевременно опасенията им за него.

В относително по-малък брой случаи страхът наистина трябва да бъде потиснат или изтласкан, но това е оправдано в ситуации, в които подчинението на страха може да доведе до много тежки последици. Тогава това се нарича проява на смелост, на мъжество, но такъв човек не е в състояние да потиска страха си навсякъде и винаги, независимо дали е необходимо или не; той няма да се стреми изрично към опасности, както прави човек, който има проблем с потиснатия страх.

Изтласканият страх води до усещане за лекота и празнота, страхът не се въздържа, той просто не съществува, такъв човек не изпитва страх от страха. Например, изтласканият страх се проявява, когато клиентът със „смехът на веселяка“, разказва истории за себе си, как едва не е загинал, едва не се е осакатил. Той се проявява и в тези случаи, когато клиентът абсолютно пренебрегва опасност за живота си и последиците от нея. Така например, тийнейджърът може да предприеме бягство от родителите си, надявайки се неизвестно на какво, изпитвайки чувство на празнота в съществуването си (загуба на смисълът за живот; безразличие към съдбата си); или млади хора, които пренебрегват опасността, седейки на ръба на прозореца на десетия етаж, вдигайки бутилка с алкохол; или юноша, който си прави снимка за фейсбук, висейки на ръба на висока сграда.

Потиснатият страх може да се прояви във факта, че например, жена живее заедно, в един и същ апартамент с наистина опасния си съпруг, който периодично я заплашва с брадва, като тя не полага никакви усилия да се защитава, оправдавайки се с морални принципи. Изтласканият страх се проявява в това, че индивидът например, се стреми да се занимава с рискови спортове, като проявява лекомислие и не вижда опасност там, къде се крие опасността.

Пример от практиката на Линде:

На едно от груповите занятия се появи бивша моя ученичка, а сега практикуващ консултант и терапевт. Тя попита дали е действала правилно с клиента си, като разказа, че е била посетена от жена с усещане за неприятна празнина в гърба й на нивото на белите дробове. След като приложила метода за вдишване на тази празнота, усещането за празнота отшумяло Същевременно обаче жената изпитала пристъп на силен страх от „магията на психолога“ и се отказала да посещава бъдещи сесии. Предположих, че като дете е преживяла някакъв силен страх, който след това изтласкала, а сега при вдишване вдъхваше този страх обратно и той се е завърнал. Ученичката ми потвърди това предположение: наистина, в детството на клиентката й е имало драматичен епизод. Когато била в първи клас тя заболяла от леко възпаление на белите дробове, а лечението не давало резултати. Тогава майката й се обърнала за помощ към знахар-лечител, от който момичето изпитало толкова силен страх, че състоянието й след това посещение рязко се влошило и се наложило да постъпи в болница, където с много усилия успели да я спасят.

В светлината на тези данни сега всичко стана по-ясно. Всички преживявания от онзи детски период по закона на преноса (трансфера), сега клиентката възприемала като магьосничество, в което обвинила моята ученичка, като не можела да се справи с този страх. Съветът ми изискваше да обясни на клиентката си, как изтласканите в детството страхове сега се завръщат, но могат да бъдат преодолени, ако тя продължи да идва на сесии.

-Потискане и изтласкване на чувство на скръб/тъга.

Потиснатата скръб се изразява в това, че индивидът забранява на себе си да прояви това чувство например, да плаче. Сълзите могат да го задушават, очите му да са препълнени със сълзи, но не могат да излязат навън, тъй като са сдържани от хроничен психологически и мускулен спазъм. В някои семейства е забранено да се проявява чувство на тъга, като това поведение се счита за неприлично и признак на слабост (малодушие). Често момчетата се учат да не плачат. Например, възрастен човек разказва по време на сесия: „Аз не плаках въобще, когато умря майка ми. Бях на девет години. Оттогава до сега, аз всъщност никога не съм плакал. В нашето семейство ние не плачем“.

Всъщност в такива случаи важи правилото: „Който не позволява на себе си изцяло да преживее чувството на скръб, да поплаче и да се освободи, той плаче вечно. Той не позволява да се открие сърцето му към радост и щастие“.

Пример от практиката на Линде:

По време на тренинг с майсторски клас, групата изпълняваше упражнението „Кръг на радостта“. На участниците се предлага да си представят, че пред себе си имат вълшебен кръг – „кръг на радостта“ и след това мислено да влязат в него, като позволят радостта да ги обхване и изпълни съществото им изцяло. Ако не успеят да постигнат този резултат, тогава да обърнат внимание на пречките, които ги затрудняват да изпитат чувство на радост.

Една от участничките „видя“ пред себе си красив кръг, изпълнен с радост и мислено се втурна към неговия център. По пътя си обаче, в своето въображение тя вижда огромен сандък, в който се препъва. Тогава тя осъзна, че преди около една година е „заключила“ в подобен сандък свои проблеми, които не искала да разрешава в онзи момент. Сега тя знаеше, че именно в този самдък се намират тези проблеми, но нямаше никакво желание да го отвори и сега. Жената беше учудена, че тези внимателно прикрити и отдавна „забравени“ проблеми са още живи и нахлуват отново в живота й, като не й позволяват да преживее радост. Така заедно стигнахме до извода, че ситуацията, която тя създаде в мислени образи, практически е част от нейния реален живот и изрази намерението си незабавно да реши тези проблеми.

Изтласкатата скръб или тъга се проявява преди всичко като усещане за празнота и известно омъртвяване на чувствата. Външен наблюдател може да забележи, че човекът сякаш не е тук, сякаш чувствата му са някъде далеч.

Пример:

Възрастната жена изпитваше неразбираемо за нея усещане за празнота в гърдите си. Моя бивша ученичка, а сега консултант-терапевт и предлага мислено да вдиша тази празнота – техника, която позволява връщане на изтласканите чувства. Много скоро от очите на жената потекли сълзи … Както се оказало по-късно, изтласканите чувства на мъка били свързани с нейния син, който преди време заминал и живеел отдавна в Америка. Освобождаването на истинските чувства и последвалото обсъждане на този проблем, са помогнали за подобряване състоянието на клиентката.

-Потискане и изтласкване на чувството за вина.

Потиснатото чувство на вина намира изражение в противоположно поведение, т. е. проявяват се като индивидът отказва да се признае за виновен в една или друга ситуация или да поеме отговорност за собствените си действия и последиците от тях. В дълбините на душата си човекът признава себе си за грешен, но от това с още по-голяма ревност доказва вината на други лица или обстоятелства.

Той се озлобява към всеки, който се опитва да му обясни, че самият той е причината за едни или други постъпки и в крайна сметка за собствените му проблеми. Това отрицание често се среща в психотерапията. Ако психологът успее да докаже на клиента, че самият той създава своите проблеми и страдания, то тогава клиентът възприема тази истина като нещо абсолютно ужасно и я отхвърля с чисто ирационални начини. Въпреки че за всеки човек възможността за покаяние и коригиране на положението, е единствения начин да разпознае и признае отговорността.

Хората с изтласкано чувство за вина изобщо не разбира какво е това чувство, за такъв човек вината просто не съществува, на него му е все едно. Той не признава моралните норми и принципи, той не държи на никакви ограничения и разкаяние, на него сякаш всичко е позволено. Той действа нагло, безцеремонно и с предизвикателство към тези хора и символи, които въплъщават забрани и отговорности. Той се старае да опровергае всички ограничения, които го заставят да се съобразява с други хора и в крайна сметка той създава своя лична жизнена философия, предназначена да обяснява и оправдава действията му.

Основната задача на терапевта е да помогне на клиента да изрази потиснатото или да върне изтласканото чувство на вина, като го замени с чувство за самоуважение, използвайки метода на разкаянието.

-Потискане и изтласкване на чувството за срам.

Срамът се проявява във факта, че индивидът вярва, че е лош и следователно избягва всяка ситуация, в която може да бъде оценен, стараейки се да се скрие психологически от хората, като след потискане на срама той действа по противоположен начин. Той лесно се демонстрира, дори откровено показва своята негативна страна и дори понякога шокира публиката. За да потисне вътрешния си срам, човек се старае да покаже себе си още по-лош, отколкото е всъщност. Приликата става обект на неговото нападение. Такъв клиент може умишлено да обсъжда най-интимни проблеми в групата, опитвайки се да шокира терапевта и другите. Например, млада жена на глас заявява, че би искала да се отърве от чувството на срам за това, че позволява на съпруга си да прави секс едновременно с нея и с проститутка.

Когато срамът се изтласква, човекът се държи неприлично и необуздано. На него му е безразлично, не го е грижа, нищо не го притеснява. Той лесно може да разруши това, което е свещено за другите, той получава скрито удоволствие от нарушаването на нормите на благоприличие. Хулиганството, вандализмът, безобразното и откровено цинично поведение, демонстративното морално разложение се основават на изтласкано чувство на срам. Такъв индивид изобщо не се безпокои за своя социален образ, за него колкото е по-лошо, толкова по-добре. Например, алкохолик, който е достигнал до безобразния стадий на падането си, лесно демонстрира пред своето семейство и приятели липсата на всякакъв срам, алкохолът също му помага да изтласка извън себе си (извън съзнаваното) това чувство. Темата на потискания и изтласкан срам обикновено не се явяват като самостоятелни проблеми, а по-скоро се „разтварят“ сред кръг от други проблеми. Терапевтът трябва да помогне на клиента да изрази своето чувство за срам, да върне в себе си способността да го преживява и да премине от него към чувство за собствено достойнство, като напълно се откаже от процеса на самоунищожение.

Ясно е, че могат да бъдат срещнати най-различни типове потиснати и изтласкани чувства, например потиснато чувство на любов, сексуалност като цяло, обида, ревност, скръб, доверие, чувства за осмисляне на живота и т.н. В зависимост от вида, потиснатите или изтласкани чувства, както и външната им симптоматика са различни. Всички те обаче имат един общ маркер – такива чувства (подложени на потискане или изтласкване) винаги ще бъдат противоположни на същността на съдържанието на изходното чувство. Във всички случаи, потиснатите чувства трябва да намерят своето изражение, а изтласканите – да бъдат върнати обратно в съзнанието, за да могат да бъдат позитивно преработени.

Ако терапевтът не знае как да помогне на клиента да се справи с потиснати или изтласкани чувства, то той в никакъв случай не бива да актуализира тези чувства тук и сега.

Пример от практиката на Линде:

Към мен се обърна младо момиче с оплакване, че в даден момент от живота е загубила способност да изрази чувствата си. Самата тя наложила на себе си забрана да преживява и вече не можела да я преодолее. Тези чувства препълвали всяка клетка в гърдите й, като я измъчвали отвътре. Тя загубила контакт с майка си и млад мъж, който много обичала.

Способността да изразява чувства, тя загубила преди две години, когато починал любимият й баща. От тогава тя се страхувала да изрази чувствата си, защото не искла да натъжава и разстройва майка си. Оказа се, че в семейството й още от ранно детство се считало, че човек не бива да изразява пред другите чувствата си, те показвали слабост и трябвало да се въздържат.

Предложих й да си представи образа на тези чувства. Тя сподели, че приличат на много подвижен, променящ своята форма стършел, който се провирал и искал да излезе от гърдите й, но някаква броня го задържала до устата. След това предложих да даде разрешение на стоманената „броня“ да освободи задържаните чувства. Този прийом сработи, „бронята“ се разтопи веднага и чувствата свободно „излязоха от устата“ (субективно възприятие на клиента) с такава сила, че тя не можеше да диша нормално и се задави.

За да не се провали процеса на освобождаване поради страховете й, аз започнах да я успокоявам и уверявам, че постепенно всичко ще се оправи. Така се й случи. Постепенно дишането се успокои, тя усещаше, как чувствата продължават да се изливат, но вече по-спокойно. Независимо, че през цялото време се тресеше, ръцете и краката й вибрираха, но доминиращото усещане беше, че се чувства все по-добре. Струваше й се, че тялото й е станало леко и изчезнало, а въздухът свободно преминава през тялото й, от върха на косите до петите и в обратната посока.

Подобни усещания се изпитват от хора, които са преминали интензивен курс на телесна терапия в комбинация със сеанси за дълбоко дишане. Според Вилхелм Райх, това води до пълно освобождаване от черупката на бронята, а сесията продължава само 20-30 минути!

2.Методи за работа с потиснати и изтласкани чувства.

-Основният принцип за работата потиснатите чувства е, да се помогне на клиента да осъзнае и да изрази чувствата си, а след това да се разреши основния проблем.

-Основният подход за работа с изтласкани чувства е, те да бъдат върнати обратно в личността и да се осъзнаят, а след това да се разреши основния проблем.

Литература

1.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

2.Линде Н. Д. Эмоционально-образная терапия: Теория и практика. Москва, 2004.

3.Фрейд А. Психология „Я“ и защитные механизмы. Москва, 1993.