Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 11:00 - Психодиагностика в училище. Анкета „Определяне на деца от група „риск“ при изпитна ситуация“ (Н.В.Суриков, М.Ю.Чибисова)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05 22:08


 


                                                Психодиагностика в училище.

             Анкета „Определяне на деца от група „риск“ при изпитна ситуация 

                                                (Н.В.Суриков, М.Ю.Чибисова)

 

Предназначение: Анкетата е предназначена за експресна диагностика на ученици, за установяване на деца от група „риск“. Предлага се на родители и учители.

Инструкция: Моля, отбележете дали са присъщи или не за Вашето дете (ученик), изброените по-долу в списъка форми на поведение. Ако сте съгласни с твърдението, обградете номера с кръг, а ако – не, прескочете твърдението.  

Стимулен материал:

1.Нуждае се от контрола на възрастен, когато изпълнява задачи и поръчения.

2.Дълбоко се вълнува и силно преживява преди всяка една проверка, контролна работа, тест, диктовка или изпит.

3.Много трудно взима самостоятелни решения и обикновено следва решенията на другите.

4.Винаги и във всичко е изпълнителен.

5.Често е невъздържан.

6.Може да изпълни всичко по еталон (образец) и да бъде за пример, но така постъпва много рядко.

7.Отнася се равнодушно към успехите и неуспехите си в училище.

8.В своите действия често се надява на късмет и обикновено е неуверен в себе си.

9.Доверчив е. Обикновено не проверява качеството и правилността на своята работа.

10.Често се съмнява в правилността на това, което е извършил.

11.Преди изпълнението на каквато и да е дейност или задача, дълго се двоуми и му е нужна подготовка.

12.При изпълнението на някаква дейност ту е муден, бавен и постоянно се разсейва, ту набързо я приключва.

13.Обикновено не проверява изпълнената работа.

14.Понякога проявява чисто невротични реакции: гризе ноктите си или края на молива (химикала), върти около пръста или дъвче кичур коса и пр.

15.Много бързо се уморява при изпълнението на някаква работа.

16.Винаги и във всичко се стреми към най-високи резултати.

17.Често не е внимателен.

18.Среща трудности, когато е необходимо изведнъж да промени дейността, която върши.

19.Често е много бавен и обикновено не може да се вмести във времевите рамки.

20.Често поддържа и следва чувдо мнение и гледна точка. Рядко отстоява своята позиция.

21.При изпълнението на някаква работа често се разсейва (пропуска, забравя).

22.В работата си често е небрежен.

23.Винаги се стреми да получи отлични оценки.

24.Винаги и във всичко е бавен и муден, трудно се ориентира.

25.Обикновено в началото на някаква работа е бърз и активен, но впоследствие става бавен и муден.

26.Старае се да изпълнява поставените задачи бързо, но често не проверява резултатите за грешки.

27.Винаги се стреми да бъде за пример на всички.

28.По време на изпълнението на някаква работа се нуждае от периодични почивки.

29.Постоянно се нуждае от потвърждение на правилността на изпълнението.

30.Равнодушен е към оценките на работата, която е извършил.

31.Преди да предприеме някакви действия среща трудности с планирането им.

32.Често се оплаква, че е уморен.

33.Всичко което прави, извършва бавно, но изцяло и до край.

image

Интерпретация.

1.Инфантилни деца.

 Кратка психологическа характеристика. Такива деца се отличават с ниско ниво на самоконтрол и неразвити (инфантилни) волеви процеси. В хода на учебната дейност те не могат да се съсредоточат и не притежават формирана когнитивна мотивация. За тях е характерен външен локус на контрола.

Основни трудности, при подготовка за изпит и в изитна ситуация. Такива деца изпитват трудност да заставят себе си, да се подготвят за изпит. Те се обръщат към „висшите сили“, вместо да разчитат на собствените си способности. Изпитват затруднения при определяне на главното и второстепенното, при планиране и организиране на своите дейности. При тях отсъства системност на мисленето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка е необходимо да им се дадат алгоритми за подготовка под формата на схеми. Оптималната стратегия за обучение за такива деца е да започнат с трудното (пропуските), а след което да преминат към познатото. Важно е материалът да е разбит на по-малки части, на малки изпълними стъпки и да завърши работата си с позитивизъм, за да не се  появи чувство на отвращение (бързо се отчайват, демотивитат). При монотонната дейност е необходимо да се намерят ресурси (пряката полза има самопоощрението) за поддържане на активния интерес. За тях е важен регламента на времето и регламента на обема (отделните епизоди за работа, като брой задачи, страници и пр.).

 По време на предварителния изпит може да използва формула за самовнушение („Аз съм спокойна и стегнат“), както и  преди началото на изпита. Необходимо е да се прегледат всички задачи и да се изберет тези, които изглеждат най-лесни. При проверката е полезно проверяващият да си представи, че проверява работата на някой друг, за да се избегнат феномени на субективизъм.

Препоръки за учители и родители. Ако детето прави нещо, не го разсейвайте, преди да приключи работата. Необходимо е да му се помогне да структурата на времето и да подреди последователно дейностите си.  Необходимо да се съгласува с детето система от поощрения.

 

2.Тревожни деца.

 Кратка психологическа характеристика. За тревожните деца учебният процес е свързан с емоционален стрес. Те са склонни да възприемат всяка ситуация, свързана с обучението като опасна. Особено висока тревожност за тях предизвиква проверката на знанията под каквато и да е форма (контролна работа, диктовки и т.н.). Тези деца често преглеждат вече направеното, постоянно проверяват и коригират работата си, а това може да не доведе до съществено подобрение в качеството й. По време на устния отговор те като правило непрекъснато наблюдават реакциите на възрастните. Тези деца задават много допълнителни, изясняващи въпроси, често пита учителите дали е разбирало правилно. Когато изпълняват индивидуална задача, те обикновено искат от учителя „да види дали са работили правилно“. Често дъвчат пръстите на ръцете си, ноктите, края на молива, косата си.

Основни трудности. Изпитната ситуация по принцип е много натоварваща ги, тъй като техните страхове по природа са свързани с оценяването. Такова дете  трудно контролира емоционалното си състояние, оттук и трудността с концентрацията на вниманието. Най-трудната страна на изпитите за тревожно дете е липсата на емоционален контакт с възрастен.

Стратегии за поддръжка (съпровождане)

В етапа на подготовка. За тревожните деца е особено важно да се създаде състояние на емоционален комфорт на етапа преди изпита. В никакъв случай ситуацията не трябва да бъде натоварваща, като се припомня сериозността на предстоящия изпит и значението на неговите резултати. Прекомерното нарастване на безпокойството на тази категория ученици не ги мобилизира, а води само до дезорганизация на дейността. Задача на възрастните е създаването на ситуация на успех, насърчаване и подкрепа. Голяма роля и ефект за тях имат фразите: „Аз съм уверен, че ще се справиш“ или „Ти се подготви отлично за изпита“. Необходимо е детето да е запознато с методите на саморегулиране, релаксация, аутотренинг, задължително да  познава добре процедурата за провеждане на изпита, за да се премахне ситуацията на неопределеност. Голямо значение има един предварителен разговор с близък човек, насочен към осигуряване на емоционално-подкрепяща среда.

По време на пробния изпит. Много е важно децата с тревожност да имат чувство на емоционална подкрепа. Това може да се направи по различни невербални начини: одобрителен и успокояващ, усмивка, одобрително кимане с глава, прегръдка или потупване по рамото (докосване като цяло) и т.н. Ефект носи обръщението: „Аз съм тук, аз съм с теб, не си сам“.

Препоръки за учители и родители. Необходимо е да се формира положително, адекватно отношение и доверие към изпита и  към учителите. При подготовката на тревожни деца се препоръчва да се провеждат открити уроци с покана на непознати, а също така да се съветват децата да поддържат определен стил на поведение.

На родителите трябва да бъдат обяснени особеностите на детето и да се провежда обучение, за да създадат адекватно отношение към изпита. От голямо значение е благоприятният климат в семейството.

 

3.Неуверени деца.

 Кратка психологическа характеристика. Проблемът с такива деца е, че те не могат да разчитат на собственото си мнение и са склонни да прибягват до помощта на други хора, да ги следват. Несигурните деца не могат самостоятелно да проверяват качеството на своята работа: те не се доверяват на себе си. Те могат да се справят с тези задачи, когато се изисква работа по даден модел, но изпитват затруднения в необходимостта сами да изборат стратегия за решение. В подобна ситуация те обикновено търсят помощ от своите съученици или родители (особено когато изпълняват домашна работа). Такива деца се двуумят или отказват, не поради факта, че не знаят отговора, а защото не са сигурни в правилността на своите знания и решения. В поведенческия план за тях често е присъщ конформизъм, не знаят как да защитават собствената си гледна точка. Несигурните деца често дълго време не могат да започнат задачата, но е достатъчно учителят да им каже първата стъпка и те веднага стартират.

Основни трудности. Несигурните деца изпитват трудности по време на всеки изпит, тъй като за тях е трудно да разчитат само на собствените си ресурси и да вземат самостоятелно решение. При изпити, които позволяват творчество или са оформени като уникални казуси, тези деца изпитват допълнителни трудности, тъй като при тези изпити принципиално значение има самостоятелния избор на стратегия на дейноста, а тази задача за несигурните деца е изключително трудна.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно несигурното дете да получи положителен опит за приемане на неговия личен избор от други хора. При  работа с такива деца е необходимо, да се въздържаме от съвети и препоръки (например: „Реши първо простите задачи, а после продължи към трудните“). По-добре е да му се предложи  да избере сам и да се изчака търпеливо, докато взема решение („Как мислиш, с какво е най-добре да се започнеш, с лесни или с трудни задачи?“)  

По време на пробния изпит. Несигурното дете може да бъде подкрепено с прости фрази, които спомагат за създаване ситуация на успех: „Сигурен съм, че ще успееш“, „Със сигурност ще се справиш“. Ако детето не може да стартира задачата по какъвто и да е начин, като за дълго време стои неактивено, тогава си струва да се попита: „Не знаеш ли как да започнеш? Тогава как би изпълнил следната задача?“ или да му се предложи алтернатива: „Можеш да започнеш с прости задачи или първо можеш да прегледаш целия материал. Смяташ ли, че ще бъде по-добре?“. В никакъв случай не трябва да се казват фрази като:  „Помисли за друг вариант“", „Помисли още малко“, „Помисли по-добре“. Това само ще увеличи безпокойството и няма да даде тласък на изпълнението на задачите.

Препоръки за учители и родители. Много е важно да се развие в неувереното дете навик за самостоятелна оценка на работата. Например, полезно е да се попита: „Какво ти хареса най-много в твоята работа?“ Ако на детето е трудно да отговори на такъв въпрос, може да му се предложат критерии за оценка:  точност, скорост и т.н. Не трябва да се бърза да се предлага на детето готово решение или отговор. Напротив, по-добре е първо да се прояви интерес за неговото мнение.

 

4.Перфекционисти и „отличници“.

Кратка психологическа характеристика. Децата от тази категория обикновено имат високо или много висока успеваемост, отговорност, организация и ефективност. За тях може да се каже, че са „състезателни коне“ от най-висок клас. Блестящи организатори и анализатори. Подхождат изключително сериозно към поставените задачи. Обръщат внимание на детайлите и проникват в дълбочина на материала. Ако изпълняват задачата, те са склонни да го направят по-добре и по-бързо от всички останали или да използват по-бързо материали от други източници. Перфекционистите са много чувствителни към похвала и като цяло към всяка оценка на техните дейности. Всичко, което правят, трябва да се види и да получи подходящата (разбира се, висока) оценка. За тези деца е характерно много високо ниво на претенции и изключително нестабилно самочувствие. За да се чувстват добре, те не само трябва да се справят, но и да бъдат най-добрите, не само да са най-добрите, а да го правят брилянтно.

Основни трудности. Изпитната ситуация за тази категория деца е като състезание. Изпитват нужда от достоен съперник и приемат предизвикателства. За тях не е достатъчно да изпълняват минимално необходимото количество задачи, те трябва да направят всичко и това е несъмнено. За тях посредствеността е чужда и ненавиждат посредствеността при другите. Всичко това постигат с неимоверен труд, като им е необходимо достатъчно време. Друго възможно препятствие за тях е опасността да пропуснат задача, ако не могат да се справят нея. Тогава изпитват висока тревожност и се опитват да получат подкрепа. Трудно контролират емоционалното си състояние.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да се помогне да коригират своите очаквания и да разберат разликата между „достатъчно“ и ‚превъзходно“. Те трябва да осъзнаят, че за да получат отлична оценка, не е необходимо да изпълняват всички задачи или е достатъчно да покрият критериите – нищо повече.  На етапа на предварителната подготовка, на перфекционалистите може да се предложат упражнения и задачи, по които действително имат нужда да работят, не е необходимо да решават всичко поред.  Целесъобразно  е да бъдат информирани за необходимия минимум бал, което ще им помогне да се ориентират и систематизират задачите по приоритети, както и да коригират своите очаквания. Необходимо е също така да ги научим как да планират работата навреме. За тях е полезно да знаят конкретни данни, които ще им осигурят желания успех и същевременно ще им спестят излишни усилия и напрежение – например, конкретни теми, въпроси, критерии и задължителни изисквания, обем на материала, начин и стил на излагане (оформяне).

 

5. Деца с трудности в самоорганизацията, самоконтрола и волята.

Кратка психологическа характеристика. Обикновено тези деца се описват като „невнимателни“ и „разсеяни“. Както показва практиката, те много рядко имат реални нарушения на вниманието. Много по-често „невнимателните“ деца са деца с ниско ниво на произволност. Те имат всички необходими психически функции, за да бъдат внимателни, но общото ниво на организация на дейността е много ниско. Такива деца често имат нестабилна работоспособност, присъщи са им колебания в темповете на дейност. Те често могат да се отвличат по различни външни стимули.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква много високо ниво на организационна дейност. Непроизволните  деца с общо високо ниво на когнитивно развитие и достатъчно знания могат да използват нерационално времето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Психичните функции се формират чрез наличието на външни опори. По тази причина, в етапа на подготовка е много важно да се научи детето да използва различни материални средства за саморегулиране на дейността. Такива средства могат да бъдат часовник, който измерва времето, необходимо за изпълнение на задачата; съставяне на списък с необходимите дейности (и изтриването им, когато те се изпълнени); линийка, показваща правилния ред за четене и др.  Безполезно е към тези деца да се използва фразата: „Бъди внимателен!“, тъй като този продукт на психична дейност е недостъпен за тях.

По време на пробния изпит. Децата с недостатъчно развита произволност имат нужда от помощ  при самоорганизацията. Това може да се направи с помощта на ръководни въпроси: „Какво правиш сега?“ Възможно е също да се използват външни опори. Например, детето може да състави план за своята дейност, като подчертава пунктовете (точките), които в момента изпълнява или е приключило. Важно е ученикът да се научи да използва тези опори в предварителния етап, в противен случай той ще загуби прекалено много време и енергия за него нпо време на изпита.

Препоръки за учители и родители. Много е важно възрастните да не поемат цялата функция за организиране на дейността на такова дете. Ако възрастният по всяко време контролира и организира детето, това не само не допринася за развитието на произволност, а точно обратното. Задачата на възрастните е да стимулират развитието на самоконтрола на детето. Например, по-добре е да не се дават конкретни инструкции: „Сега напиши това“ или „Не забравяй да вземеш тетрадката по математика?“, а да се задават въпроси, отговорите на които ще наложат развитие на навици за  самоорганизиране: „Какво трябва да направиш сега“, и  „Провери дали си взел всички тетрадки?“

 

6. Астенични деца.

Кратка психологическа характеристика. Основната особеност на астеничните деца е висока умора и изтощение. Те бързо се уморяват, снижават темпа на работа и рязко увеличават броя на грешките. Обикновено умората се свързва с особеностите на висшата нервна дейност и има не само чисто психическа, но и неврологичната природа, така че възможностите за нейната корекция са силно ограничени.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква висока работоспособност за достатъчно дълъг период от време (особено матурите). Ето защо при астеничните деца е много висока вероятността с появата на усещане за умора постепенно да влошат качеството на работата.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. При  работа с астенични деца е много важно да не им се поставят очевидно невъзможни искания, на които те не могат да отговорят: „Някои от твои ученици се занимават от сутрин до вечер и ти след два часа вече си уморен“. Не трябва да се забравя, че детето не се преструва, а че това е само негова индивидуална особеност.

Голяма значение има оптималния режим на подготовка: за да не се преумори, на детето са необходими почивки, разходки, достатъчно сън. Родителите на астенични деца трябва да получат консултация от училищния психолог за възможността да подкрепят детето и да се консултират с невролог или невропатолог, за възможностите за поддръжка и стимулиране с витамини или билкови лекарства.

По време на пробния изпит. Трябва да се има предвид, че астеничните деца се нуждаят от няколко почивки, така че с тях не трябва да се бърза, ако внезапно прекъснат дейността си или за известно време я преустановят. Най-добре е те да могат да получат няколко кратки „междучасия“ (за отпускане; посещение до тоалетна и т.н.).

Препоръки за учители и родители. Много е важно да не се сравнява детето с другите. В ситуация, при която има голяма умора, е необходимо да се прояви деликатност и такт. В никакъв случай не трябва да се упреква детето за мързел или липса на сериозност.

 

7. Хипертимни деца.

Кратка психологическа характеристика. Хипертимните деца обикновено са бързи, енергични, активни, не са склонни към педантичност, а по скоро са повърхностни. Те имат висок темп на активност, те са импулсивни, а понякога и невъздържани. Бързо изпълняват задачи, но често го правят небрежно, не се подготвят и не проверяват, не виждат собствените си грешки. Такива деца са склонни да пренебрегнат точността и внимателността (прецизността) в името на скоростта и резултативността. Те изпитват трудности в хода на работа, изискващи висока степен на задълбоченост, концентрация и точност, но се справят добре с задачи, които изискват висока мобилност и превключване. Характерна черта на тази категория деца е ниската значимост на образователните постижения и намалената учебна мотивация.

Основни трудности. Процедурата на всяка изпитна ситуация изисква висока мобилизация, целенасоченост, концентрация на вниманието, прецизност и точност, а тези качества обикновено са слабото място на хипертимните деца. От друга страна, тези деца като правило имат добра превключваемост, особеност, която в голяма степен се оказва ефективна в условията на изпит.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да не се опитва налагане на промяна в темпа на дейност, особено с помощта на инструкции като „Не бързай!“. Такова дете ще продължи да работи по този начин, в който се чувства комфортно.  По-скоро е необходимо да се развие контролната му функция, т.е. навиците за самопроверка: в края на работата да открие грешки, самостоятелно да провери резултатите от задачата. Основният принцип, от който трябва да се ръководят хипертимните деца е: „Направи проверка!“ Освен това е необходимо в тези деца да се създаде усещане за важността на изпита.

  По време на пробния изпит. Необходимо е леко и ненастойчиво да им се напомни необходимостта от самоконтрол: „Проверявай това, което вече си написал“  Освен това  е важно да бъдат разположени така в класната стая, че да се минимализира  възможността да общуват (пречат) на някого.

 Препоръки за учители и родители. Важно е при общуването с тези деца, възрастните леко и внимателно, но последователно да създават ясни и точни граници. В същото време трябва да се отчита, че за хипертимните деца са важни не разсъжденията и аргументите, а реалния опит. Ето защо не си струва да се коментира или обяснява, а да се създаде конкретна организираща среда.

8. Деца със задръжки на афекта. 

Кратка психологическа характеристика. Такива деца се характеризират с ниска подвижност и ниска лабилност на умствените функции. Трудно превключват от една задача в друга. Децата със задръжки са мудни и бавни, те се нуждаят от дълъг период на ориентиране за всяка задача. Ако такъв ученик започне да бърза, темпът на неговите дейности още повече  намалява. Основните особености на този тип са задържане на афекта, висока устойчивост и продължителност на емоционалния отклик, обидчивост, подозрителност, недоверчивост, упоритост (инат), стремеж към лидерство, лесен преход от състояние на подем към отчаяние, трудности в преключването от една дейност на друга, постоянни и едностранни интереси, високо мнение за себе си, себелюбие, крайни реакции срещу недостатъчно признание на заслугите или при несправедливост. Във връзка с това е необходимо да се има предвид, че дори при случайна обида (закачка, ирония) на такъв ученик, учителят може да загуби личния  контакт с него за дълго време. Загубата на контакт и фиксацията в обидата могат да засегнат не само личните отношения, но и отношението към учебния предмет, респ. учебната успеваемост. Продължителността на афекта и обидчивостта при тези деца намират отражение и в общуването с връстниците. Дори само незначителна промяна в отношението към тези деца може да доведе до гняв и желание за отмъщение, които могат да имат дълговременна отсрочка.

Основни трудности. Процедурата при изпитна ситуация изисква висока мобилност: необходимо е бързо превключване от една задача към друга и актуализирате знанията от различни части на учебната програма. Това може да представлява проблем за тези деца.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Умението да се превключва вниманието обикновено се постига трудно, но е напълно възможно да се научи детето да използва часовника, за да определи времето, необходимо за всяка задача. Може например, да му се каже: „Трябва да решиш пет задачи за един час. Така че за всяка задача можеш да отделиш не повече от дванадесет минути“. Такива упражнения ще помогнат на ученика да развие способността си да превключва. Може също да определи предварително колко време трябва да бъде отделено за всяка задача в изпита.

По време на пробния изпит. Задачата на възрастният е леко и ненатрапчиво да помогне на тези деца да преминат към следващата задача, ако те по-дълго мислят върху всяка от тях: „Вече можеш да продължиш към следващата задача“. В никакъв случай те не трябва да бързат, от това темпото на дейност само намалява.

Препоръки за учители и родители. Важно е не само да му се подскаже какво  да направи, но и да се развият навици за превключване. Добре е, ако възрастният преговори с детето разпределението на времето и след това се запита: „Ще успеете ли да следва този план?“

Източник: М.Ю. Чибисова, Чибисова М.Ю. Психологическая подготовка к ЕГЭ. Работа с учащимися, педагогами, родителями. Москва, 2009.

image

image







Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497517
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31