Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09 07:00 - Методика за психолого-педагогическа работа с „труден” клас
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                       Методика за психолого-педагогическа работа с „труден” клас

 

Въведение

Психологическата помощ с неблагополучния клас може да се характеризира по следния начин:

1.Работа на експертна група, насочена към установяване собствените ресурси на класа: тя инициира промени в психологическите нагласи и установки на учениците и позволява на класа самостоятелно да намери решение на проблема. Става дума за усилване позициите на актива на класа – тези ученици, които са способни да влияят позитивно върху обстановката, за развитие на творческия потенциал, за разрешаване на конфликтите с мирни средства;  в резултат на това може да се очаква техният вот, решение и отношение да е решаващо при адаптирането на трудните ученици към водещата група в колектива.

2.В процеса на провежданата психологическа поддръжка никой не бива да бъде оставян настрани – родители, ученици, педагози, училищна администрация, възпитатели.

3. Вниманието следва да бъде поставено не върху отделния ученик или група ученици с «трудно» поведение, а върху целия клас.  Много често при провеждането на рехабилитационни мероприятия се установява при един или няколко ученика наличието на семейни проблеми. Корекцията на тези проблеми излизат от рамките на програмата, по която работи психолога.

4.Прилагане на метода «Митодрама» - експресия на «страшни истории и тяхното съвместно обсъждане». Този метод помага на децата да осъзнаят определени страни от човешкото съществуване, които се асоциират с чувство за страх.  Единственото средство да се устои на тези тъмни и страшни сили от нашата същност е да се приеме предизвикателството и да се отиде на открит сблъсък, при ясно осъзнаване силата на противника.

5.Преодоляването на насилието и агресията в училище е постижимо при наличие на съгласие на учениците и наличие на воля за промяна.  Психологическата помощ се изразява в това, да бъде импулс, подбуда за самостоятелно решение на проблема с насилието и агресията.

 

Инициатори за търсене на помощ

Насилието в училище  много рядко е „гръм от ясно небе” и като правило се проявява като общо неблагоприятно развитие на училищната среда, обусловено от редица фактори:

а/  Повечето от случаите, при които се иска помощ са инициирани от учителите. Това е чувството, че не владеят ситуацията, това е загрижеността, предизвикана от опасната  развихреност на агресията в класа.  Молбата за помощ не е свързана с някакви обективни критерии. По-скоро тя зависи от субективното възприятие на ситуациите, тяхната оценка и интерпретация, както и предвиждания.

б/ Администрацията или органите за управление на училището, могат да се обърнат към експерта за помощ в отговор на жалби на родители за поведението на други ученици или за общото негативно състояние на неблагополучие на техните деца.  Администрацията (органите за управление) следва на първо място да получат поддръжката и съгласието на класния ръководител на трудния клас (или на този учител, при който е възникнал конфликт).  Помощта на експерта има шанс за успех само при активна поддръжка на този педагог.

в/  Твърде често искането за помощ идва от група родители.  Родителите винаги започват да сигнализират, когато администрацията на училището прави опити за да „замита под килима” проблема, да  омаловажава или неприема за сериозни родителските жалби.  Когато започне лавинообразно увеличаване на молбите или жалбите на родителите по повод психологическия климат в класа, това може да се приеме като симптом за отсъствие на диалог между учители и родители.

 

Технология на работа.

Принцип № 1Отказ от търсене на виновника (виновните)”

За оказване помощ на трудния клас не е важно кой се явява инициатор на молбата за помощ към експерта.  Психологическата помощ не е хирургична интервенция, при която психологът  трябва да намери и „изреже” болното място – корените на виновния (виновните) в класа.  Задачата на психолога е да се съсредоточи върху търсене решение на проблема, в откриване на вътрешни ресурси в класа, в мобилизиране на нови сили на всички участници в образователни процес (учители, ученици, родители).

 

Принцип № 2 – „Всичко или нищо” (Всичко означава съвкупност от седем мероприятия)

1. Беседи с учителите

2. Родителско събрание

3. Присъствие и наблюдение на занятия, изпити, извънучилищни мероприятия.

4. Митодрама (зловещи разкази за ужасни герои)

5. Консултация на учителите

6. Контрол (последващи  инспекции и обратна връзка с родители, учители, ученици) 

7. Общо родителско събрание

 

Всички участници в процеса са длъжни да вземат активно участие в процеса и при седемте мероприятия. Ако това не се случи, психологът не пристъпва към работа! Участието на всички страни предпазва процеса от такива родители, учители и ученици, които биха избягали от отговорност за насилието и агресията в класа. 

 

1.Провеждане на беседа с класния ръководител (или с тези учители, които конфликтуват с класа)

Цел – оказване помощ на учителя, да оцени и преосмисли своята работа, да изследва емоциите, които възникват у него при общуване с децата.

-Учителят трябва да запознае психолога със своето виждане за класа, с отношението си към трудните ученици, с методите, които е прилагал за работа с родителите (успехи и неуспехи), с разбирането си за смисъла на своята професия. Следва да бъдат обсъдени личните качества на педагога, мотивите му за избор на професия.

-История на класа.  Това са събитията и случаите, на които учителят и учениците придават особен смисъл.  Историята на класа е неразривно свързана с неговата репутация, която влияе върху водещите изходните нагласи на учителя и върху характера на неговите очаквания.

 

2.Родителско събрание

-Подготовка на родителското събрание.  Задача на класния ръководител и администрацията е да осигурят 100% присъствие на родителите.  Класният ръководител следва да уведоми родителите поне 1-2 седмици преди датата, като съобщи темата на събранието „Насилие и агресия в нашия клас”.  Тази тема не бива да се смесва с други въпроси.  Ако на класният ръководител стане известно, че някой от родителите не биха се явили, то той е длъжен да се свърже с тях по телефона и да подчертае значимостта на събранието, както и крайната необходимост да се чуе „гледната точка” на този родител, предвид планирането на психологически мероприятия с класа.  Много е важно във всички родители да бъде създадено чувство за важността на това мероприятие, да формират нагласа и надежда, че то би могло да промени ситуацията в класа.  В текста на съобщението за родителското събрание задължително следва да се посочи името на психолога.

-По време на събранието, психологът трябва да постигне съгласуваност на позициите  на всички участници в образователния процес, като на първо място е поддръжката на родителите.  Ако родителите бойкотират мероприятията на психолога, определяйки ги като „пародии  на психологически игри”, то тяхното отношение задължително ще се предаде на децата им. Тогава децата биха се заразили със скепцисизъм и биха загубили вяра в успешното си участие. Не бива да се забравя, че има родители, които биха неглижирали ситуацията в класа. Задачата на родителското събрание  е – да се проучат възможностите за пробив и да се привлекат родителите към сътрудничество.

План за родителското събрание

(a)  Встъпително слово на класния ръководител.  Класният ръководител съобщава, на кого принадлежи инициативата да бъде привлечен психолога и съобщава своята готовност за започване на работа над самия себе си, с цел осъзнаване своята отговорност за ескалацията на насилие в класа.  Учителят изразява одобрение от първите стъпки на психолога и подчертава увереността и надеждата си в своите очаквания.

(2)   Встъпително слово на психолога.  Той разяснява теорията по мероприятията, очаквания ефект и процедурата от тях.  Излага груповия си подход за преодоляване на проблема с насилието в класа и подробно описва характера и времето за работа с учениците, споделя своите очаквания и тълкува способите за привличане на всички участници.

Психологът обяснява на родителите принципите на работа, лежащи в основата на работата: не просто търсене и наказание единствено на виновния (виновните), а намиране на нови стратегии за промяна и потискане на агресивните прояви в класа. Намесата на психолога не би било достатъчно да промени трудното дете, особено ако самото то получава подкрепа да поддържа тази своя „трудност” в семейството, но би могъл съществено да оздрави психологическия климат в класа, да неутрализира агресивните подбуди на трудните деца, да ограничи разпространението на „заразата” от агресия в класа.  Предложеният подход се състои не в наказание на виновния, а в ориентация към груповата динамика, към възможностите на класа да се справи с определен член на групата.

(3) Изказвания на родителите.  Всеки родител трябва да изрази своята позиция. Всеки трябва да получи шанс да изрази своя гняв, своето недоволство, своите надежди, своята позиция за случващото се в класа.

Ако родителите мълчат или са пасивни, то с успех може да бъде приложена техниката „Ролева диагноза”.

Описание на техниката:

Психологът запознава родителите с различните роли, които обикновено се играят от членовете на една група: 1)лидер, 2)посредник, 3)наблюдател, 4)пътешественик между групите. Предлага се на родителите да си припомнят каква роля те са играли когато са били ученици. След това, на родителите се дават лепящи листчета, всеки записва ролята си на него и го поставя на дрехата си като бадж.  След това родителите се разделят по групи по еднакъв брой, като се следи да не се създаде група от лица, изпълняващи само една роля, както и да не попаднат в една група майка и баща на един ученик. По-нататък, от участниците в групите се иска да започнат обмяна на спомени за времето, когато са били ученици и са играли съответната роля в съответния клас, например:  „Ето как беше, когато аз бях в пети клас. Спомням си, че ….”  С помощта на този неангажиращ способ родителите незабележимо ще се включат в дискусия за положението на децата си в класа.  Този обход и маньовър, да се разгледа актуалната тема, като се влезе в нея чрез опита на родителите, когато са били ученици дава много добри резултати.  Трябва да се помни, че като правило, когато един родител започне да разказва за собствените си спомени като ученик, той задължително и незабелязано въвежда темата за своето дете-ученик. В това се състои и смисъла на техниката.

Ако родителите обвиняват учителя или психолога в бездействие или закъснели реакции, то задължително тези агресивни прояви следва да бъдат парирани.  Те не са конструктивни.  Психологът следва да подчертае, че без активната намеса и поддръжка на родителите и учителите усилията нямат смисъл.  Родителите са длъжни да споделят отговорността с психолога и учителите. Родителите трябва да бъдат поставени пред избор:  или да дадат съгласието си и активно да помогнат на психолога, или психологът се оттегля от случая.

За да вземат родителите активно участие, на тях трябва да им бъде дадено домашно задание.  Сътрудничеството им с психолога означава, че те са длъжни (поемат ангажимент), да обсъждат темата за насилието и агресията в домовете си.  Това не означава, че те трябва да оказват натиск върху децата си, принуждавайки ги да издават техни тайни, а да помогнат на децата си да почувстват, че се взимат определени мерки.  Много е важно родителите да чуят, че в класа има такива проблеми, че съществуват трудности за техните деца.  Говорейки с децата си за насилието в класа, родителите са длъжни да подчертават възможностите на училищния психолог и педагозите за преодоляване на този проблем.  Освен това, поддръжката от страна на родителите означава, да информират класния ръководител и психолога за всички възможни инциденти с децата им.  На родителите и децата трябва да се внуши, че нещата ще бъдат променени към по-добро, че злото няма да остане безнаказано.  Задължително трябва да бъдат преодолени всякакви упадъчни настроения, които много често обхващат хората, попаднали в ситуация на насилие.

Ако все пак родителите на учениците са настроени скептично или възразяват против работата на психолога в класа, то последният е длъжен да вземе решение, дали въпреки тази съпротива може да започне работа.  Има много случаи, при които негативната позиция на родителите автоматично се предава на детето им и то напълно отказва да работи с психолога.  В подобни случаи се препоръчва да се даде време на родителите да обмислят, след което да се проведе второ или дори трето родителско събрание.

 

3. Присъствие и наблюдение на занятия, изпити, извънучилищни мероприятия

Задачи на психолога:

 (1) Придобиване общи впечатления за класа.  Какви настроения свързват учениците в класа?  Чувстват ли се те сигурни в училище?

(2)  Придобиване впечатления за състоянието на класната стая. Как са поставени чиновете (масите). Възможно ли е да бъде извършена промяна на интериора?  Какво може допълнително да се направи за създаване  атмосфера на уникалност, обстановка, внушаваща настъпваща промяна.

(3) Запознаване с отношението на учениците към обстановката в класа. В тази част могат да бъдат приложени редица техники и организационни мероприятия:

-изготвяне на есета за отношенията в техния клас;

-изготвяне на рисунки не просто за агресията, а за агресията в техния клас;

-организиране на дискусия, дебат или решаване на казуси по ситуации, възникващи в този клас;

-организиране на кръгла маса;

-приемане на „Харта на класа”;

-провеждане на упражнения за формиране навици за общуване по етикет;

-тренинги за справяне с агресията;

-лекции с презентации, посветени на общуването и справянето с конфликти и пр.

Смисълът на тези мероприятия се изразява не само в образование и знания, а по-скоро в установяване какво се случва в детската душа, предоставяне възможност да се говори за проблема, да се споделят чувства, болка и страдание, да се говори за загубите на всеки един от класа.

(4) Присъствие на занятия.  По правило се избират такива предмети, при които учениците могат да работят самостоятелно, да бъдат по-свободни, за да може да бъдат получени по-съдържателни диагностични данни. Следи се за груповата динамика. Има ли и кой в класа е емоционалния лидер. Какви микрогрупи съществуват. Какъв е броя на високостатусните, средностатусните и нискостатусните членове; има ли аутсайдери – ученици, които са отхвърлени и изолирани; има ли „жертвен агнец”; в кои микрогрупи се чувства най-голямо напрежение; има ли такива ученици, които не издържат  на напрежението и са фрустрирани;

(5) Установяване стила на преподаване на учителите.  В каква форма и с какъв тон се общува с класа? Има ли учителят предразсъдъци и предубеждения с негативна насоченост?  В състояние ли е учителят да удържа класа, да налага своята воля при изпълнение на определени изисквания?  Приема ли се неговата личност с оптимизъм, с желание или създава настроение за потиснатост и отчаяние?

(6) Установяване на взаимоотношенията между педагозите.  Какъв е характера на общуване между учителите? Има ли тенденциозно негативно отношение на някои от тях към класа. Срещат ли се такива, които хиперболизират ситуацията в класа или съзнателно я  манипулират.  Какво е отношението на педагозите към класния ръководител и психолога, както и към целия процес на работа за промяна на класа.

 

4.Работа с класа.

Работата с учениците се провежда в рамките на около един месец.  Тя започва едва тогава, когато са изпълнени мероприятията по схемата до момента (точки 1, 2 и 3). Стартирането на работата на психолога в този случай би трябвало вече да е осигурена от родителите, а учениците да са подготвени за участие в процесите.

Препоръчва се кампанията да започне в следната ритуална форма:

Обявява се предварително ден и час за стартиране на процеса.  Психологът, служител на ДПС, служител на МВР, представител на местната образователна администрация, представител от РИО, класният ръководител, директора на училището, представители на родителското настоятелство, задължително родителите на агресивните ученици и други родители, като и други лица, се представят с целия си авторитет на институциите, които представляват пред класа.  Пред класа се обявява, че е създадена комисия и се обявяват членовете на комисията, техните правомощия и се представя проблема открито:

„Ние днес сме тук, защото в класа в продължение на месеци съществува насилие. Тъй като до този момент усилията на педагогическия персонал се оказват неработещи за настъпване на положителна промяна, а вие самите не сте в състояние да се справите със ситуацията, то ние създадохме работна група, която ще наблюдава процесите в класа”.

След това се обявяват целите и задачите на работната група,  психологът изразява надежда, че след съвместна работа с учениците, те ще придобият възможности да се справят с проблемите на насилието самостоятелно.

Забележка: Когато с класа работи група психолози, препоръката е, учители да не присъстват.

 

Структура на метода „митодрама”

Методът включва:

-Упражнение за развитие на комуникативни навици;

-Релаксация;

-Изслушване на истории

-Анализ

-Обсъждане (рефлексия)

 

*Упражнения за развитие на комуникационни навици. Психологът предлага на децата да изпълнят редица упражнения, като например:

а/ Упражнение за развитие на умение за взаимно изслушване, за съобразяване с чувствата на другия, за  признаване правото на другия да има  и изрази свое мнение. Целта на това упражнение е да се повиши взаимната възприемчивост, преживяване на чувство за съпричастност и общност. (В практически аспект упражнението може да се направи по двойки, като на участниците се дават две роли: а) на незаинтересован слушател и б) на активен разказвач. От учениците се иска да изиграят ролите си, след това да ги разменят и накрая всеки да сподели чувството, което е преживял във всяка една роля.

б/ Общуване с помощта на ръце: Учениците застават по двойки един срещу друг. Получават задача да изразят силно чувство: (ярост, ревност, страх) или (радост, възторг, учудване) и пр. След това, поставят ръцете си напред на височината на кръста, като дланите на единият (изразяващият чувство) са обърнати надолу, а на другия (възприемащият) – нагоре. Изразяващият трябва с едно докосване, без думи да предаде това чувство на другия. Целта е да се повиши чувствителността към невербални способи за общуване.

в/ Със следващото упражнение на учениците се предлага да извършат промяна в облеклото на своя съученик от двойката, а другият да изрази тази промяна с определена гримаса, жест, мимика, стойка на тялото.

 

*Упражнения за развитие на съпреживяване; визуални, вербални и тактилни сигнали

Главното предназначение на упражненията по съпреживяване се състои в развитие на процеса на вътрешно-групово общуване с помощта на вербални визуални и тактилни сигнали.

При работа с деца до четвърти клас са възможни игри с елементи на подражание, например: децата сами избират какво животно биха представили (имитирали) пред другите, посредством невербални сигнали, а останалите трябва да го познаят.  Тези упражнения имат за цел, да стимулират съпричастността им  към групата. Този тип упражнения подготвят учениците към следващия инструмент – „митодрама”.

*Релаксация

На децата се предлага да отпочинат и се отпуснат, посредством автогенна тренировка или други техники за релаксация. 

*Изслушване на истории

В продължение на 5-10  психологът разказва пред класа приказка или мит, като води постоянно наблюдение, опитвайки се да улови  настроението на децата и нивото на символично разбиране на разказаното. Разказът може да бъде съпроводен от музика. Възможен е вариант със заукозапис.

В митовете и приказките, с които ще бъдат запознати децата следва да присъстват елементи на проблема, да се споменава за трудности и изкушения, подобни на тези, с които се сблъскват децата в класа.  Историята трябва да възбужда детското любопитство и да ги накара да се замислят; да съдържа мотиви за преодоляване на страха от сблъсъка със злото в една или друга форма, страха от силните и от насилието.  Историите трябва да съдържат психологическа ситуация, подобна на тази, с която децата не могат да се справят, а трябва да преодолеят.

 

4.1. Примери за „притчи”, „митове за герои”

„Притча за пеперудата” (за ученици след 4 клас)

Описание: Притча за това, как начинът ни на живот ни прави успешни хора. За това, колко важно е човек да се труди, да се променя, да се вглежда в себе си, а не в другите. Да търси причините за неуспехите и проблемите си в своите разбирания и действия, а не да прехвърля вината за всичко на другите.  Да не бяга от трудностите и препятствията, а да ги преодолява. 

Мото: Човек не живее в резултатите от целта! Човек живее в процеса, в борбата си да постигне тези резултати.

Текст: Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно преминаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човекът му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

 

Пример за мит „Пътешествието на Александър” (за учениците до 4 клас)

Веднъж, по време на победоносния си поход в Азия, великият Александър Македонски пишел писмо до майка си Олимпия:

„След като успях да победя персийския цар Дарий, аз продължих похода си на изток през пустинята и покорих много царства, някога принадлежали на Дарий.  След това, ние продължихме през пустинята в посока на съзвездието Голяма Мечка.  Скоро ние навлязохме в местност с дълбоки клисури и в продължение на осем дни се движихме в дълбока долина с каменни отвесни скали.  Едва излезли от тази безлюдна местност, ние попаднахме на още по-мрачно място.  Пред нашите очи като стена се беше изправила вековна и непроходима гора, в която имаше немалко дървета с диви редки плодове. На техните клони висяха ябълки с големината на човешка глава.  Оказа се, че в тази гора живеят хора с височина по три метра и шии с по половин метър.  Ръцете им наподобяваха остри триони. Те веднага атакуваха нашите войници.  Аз заповядах атака и ние се хвърлихме срещу тях с разгърнати знамена и бойни викове, под звука на барабаните. Много от тези удивителни същества ние успяхме да убием, но цената беше твърде висока: нашите загуби в жива сила бяха много повече.

След това, ние попаднахме в страна, в която живееха диви великани, външността на които наподобяваше лъвове.  Те също се хвърлиха срещу нас. Битката беше яростна и много мои войни паднаха в този бой.  Опасявах се, че ще загубим  това сражение и заповядах войниците ми да запалят гората. Огньовете обърнаха великаните в бягство. 

На следващия ден, аз реших да огледам пещера, която им служеше за убежище.  Входът беше охраняван от диви зверове. Това бяха лъвове, но всеки от тях имаше по три очи. Навсякъде гъмжеше от огромни скачащи жаби.

Напускайки този негостоприемен край, ние пристигнахме най-накрая в място, в което имаше бликащи от земята фонтани. Тук ние направихме лагер и останахме два месеца.

Когато тръгнахме по-нататък, ние попаднахме в страна на хора, които се хранеха само с ябълки.  Там ние срещнахме човек, чийто тяло беше покрито с козина. Видът на това чудовище предизвика у нас ужас и аз заповядах да го уловят.  Когато го задържаха и доведоха в лагера,  целия негов вид свидетелстваше за безстрашие. Аз заповядах да му дадат необязден жребец. Тогава това изчадие хвана коня и започна да го поглъща. Когато войните ми направиха опит да му отнемат коня, чудовището започна да издава нечленоразделни звуци. Ръмжане му беше чуто от  неговите съплеменници , също толкова страшни и те изкочиха от блатата , и се хвърлиха срещу нас.  В отговор аз заповядах  да се подпалят блатата и тогава ги обърнахме в бягство.  Започнахме да ги преследваме и успяхме да заловим трима от тях. Те обаче отказваха да се хранят и след три дни умряха.  Те в никакъв случай не приличаха на хора, не говореха, а лаеха като кучета.

Продължавайки пътешествието си ние достигнахме бряг на река, където аз заповядах да направим лагер.  В реката имаше дървета, които при изгрев слънце започваха да растат, а след половината на деня, постепенно започваха да се смаляват, докато не изчезнат въобще във водата.  Те излъчваха необикновен аромат, а тяхната смола наподобяваше персийски тамян.  В отговор на моята заповед, да бъдат отсечени дърветата и да се съберат намиращите се в тази смола гъби, войниците ми внезапно попаднаха невидими същества.  Ние чухме удари на от бичове и видяхме по-късно следи от тях върху гърбовете на събирачите на смола.  Внезапно в гората се разнесе клас, който не знаехме на кого или какво принадлежи: „Ако вие не престанете да сечете дървета и да събирате смолата , цялата войска ще стане безмълвна.” Изпитах страх и заповядах незабавно да върнат мъжете обратно и да спре рязането на дърветата.

Във водата на същата река ние открихме камъни с черен цвят. Всеки, докоснал се до тях ставаше също черен.  В реката гъмжеше от змии и риби.  Те не можеха да се сварят в кипяща вода, но щом попадаха в чиста изворна вода, веднага се сваряваха.  Имаше там и птици, които наподобяваха нашите, но не можехме да се доближим до тях, тъй като те  отваряха човките си и хвърляха пламъци срещу нас.

На следващия ден ние продължихме да проучваме местността. Минаха около десет дни, а ние въобще не виждахме слънцето.  Пътят ни често беше пресичан от необикновени животни, имащи по шест крака, а дължината на тези чудовища беше над десет лакътя.

В края на този ден ние попаднахме в пустиня, обитавана от зверове с дължина двадесет лакътя.  Те наподобяваха нашите диви магарета, но всяко същество имаше по шест очи, но само две от тези очи бяха на видимо място.  Те имаха хрисим характер и не ни нападаха, а това позволи на много от моите войни да застрелят с лъкове множество от тях .

Следващото място по нашия път беше обитавано от хора без глави.  Те бяха покрити с коса и облечени в кожи. Техния поминък беше рибарството. Хващаха риба на брега на морето,а своят улов носеха ха нас.  Ние също там видяхме  как от водата на сушата изпълзяваха огромни моржове.  Независимо от настойчивите молби на моите приятели  да се върнем, аз упорито исках да продължим, обхванат от желание да видя края на света.

Така ние продължихме и стигнахме брега на море: тук не забелязахме никакъв живот – нито пернати, нито водни, нито сухоземни обитатели. В продължение на десет дни цареше непрогледен мрак …”

                                                                           *   *   *

Не е необходимо историята на Александър да бъде разказвана изцяло.  По някога повествованието може да бъде прекъснато по средата и се предложи на децата да продължат сами нататък и завършат разказа.

Подобна история дори не е задължително да се разказва дословно и често може да се пресъздава в много варианти, но е важно да се помогне на децата да се обърнат към своите чувства.  Историята трябва да послужи като непосредствено отражение на проблемите в класа.  Тя трябва да предизвика удивление, да създаде необходимия за следващата стъпка емоционален фон.

За учениците от началния курс подобна история е работеща – те стоят по-близо до митовете и приказките, вълнуват се от тях. За по-големите ученици се препоръчва разкази за героични постъпки на хора от реални ситуации, в които са показани добродетели – героизъм, себеотрицание, благородство и др., по време на стихийни бедствия, катастрофи, преодоляване на жизнени трудности и трагични обстоятелства. (Например, през миналата година млада жена претърпява самолетна катастрофа и е трябвало да преживее денонощие сама в планински условия при минус 10 градуса. Екипажът и всички останали пътници загинали, а тя е била затисната под самолетните останки и в продължение на 22 часа се е борила за живота си, докато спасителите не са я открили).

Когато се предложи на децата да слушат тези разкази, от тях се иска да затворят очи, съсредоточавайки се върху чувствата, които са преживявали героите и върху техните собствени чувства.  Всички истории от този род следва да бъдат в диапазона на зловещото и страшното, да са пронизани от чувство за страх.  не са допустими никакви морализаторски или „лакирани” разкази!  Важното е, децата да създадат собствени страшни картини, а не да получат в готов вид такива, както когато гледат филм на ужасите.  Изработените реални фантазни образи отразяват състоянието на всеки един ученик.  Децата биват поставени в атмосфера, в която  слушат за ужаси, а при подобна ситуация те биват поставяни в условия на когнитивен дисонанс, т.е. активизират мисловните процеси и особено въображението си, а по този начин те се изправят пред собствените си страхове и тревоги, а с това получават възможност да намерят сили за да се справят с тях.

Анализ

След като децата изслушат историята до края, те получава указание да помислят върху нея, след което започва фазата на осмисляне на емоциите и чувствата, които е предизвикал разказа.

Процеса на осмислянето може да се осъществи по различен начин:

1   Индивидуално. Инструкция: „Нарисувайте илюстрация на историята”

2. Групово.  Децата се разделят на групи в зависимост от предпочитанията им за финал на историята, който впоследствие да изиграят.  Друг вариант е вместо илюстрация, да бъде разиграна сцена, музикален номер.  Най-важното са чувствата, преживяванията, които са  възникнали  в процеса на разказа и последващото им сценично въплъщение.  Децата не бива да остават сами със своите страхове.

Обработка на впечатленията

Учениците се разделят на по-малки групи (за да бъде преодоляно по-лесно недоверието и да се улесни обмена на впечатления), които обсъждат положението в класа.  Водещият направлява хода на обсъждането. (В качеството  си на оценител, водещият може да използва продукцията на децата във фазата на анализа на чутата история.  Психологът предлага на детето да направи коментар по рисунката си, например, защо е използвало наситен червен цвят или какво би означавало точно това оръжие в ръцете на някого?) Разговорът трябва да се води в посока какво в учениците предизвиква страх и загриженост (как техните съученици ги тероризират, как и с какво ги плашат).

По време на обсъждането  задължително следва да се преследва екстернализация на агресията и насилието (децата трябва да приведат примери за лоши постъпки на други в класа, аналогични на тези, които са извършвали техните родители). Много от децата обикновено се опитват да прехвърлят вината за агресията върху други в класа.  По тази причина едва на втората или третата среща настъпва момент, в който децата-насилници започват да се замислят за своето поведение, за своята отговорност, за това, което „творят” в училище.

Обсъждане

Водещият предлага на децата да се разположат в кръг, като от всеки ще се иска да поговори за себе си, за своето присъствие в класа.  Поставя се едно единствено условие:  разговорът следва да бъде конкретен, да има реални последици, а не просто да се превърне в „говорилня”.

Децата със сигурност ще изпитат трудност в началото, за да започнат да говорят за проблемите (например, за кражбите и садизма в класа).  Именно по тази причина при общото обсъждане в класа, между членовете на микрогрупите всеки прави свой доброволен избор за това, коя тема ще изложи при общото обсъждане.   Целта на обсъждането е – осъзнаване необходимостта от съвместни действия за подобряване на ситуацията. Никой не бива да остава извън кръга на обсъждането. Всеки трябва да вземе участие, да изложи мнението си.   Не бива да се допуска някой да остане пасивен. Тази опасност за оформяне на група „пасивни” е много голяма.  Тези деца, дори да не са пряк обект на агресия, те трябва да заемат позиция, да изразят мнението си, да направят предложения.

За да се предотврати тази опасност, класът се разделя поне два пъти на групи, за да може да се разбият тези ядра. Обърнете внимание на факта, че децата винаги заемат място едно до друго по интереси и ниво на близост и ако не се сменят позициите и се даде право на самите деца да се групират, тогава те отново ще създадат същите групи. По тази причина е добре да се извърши разместване на местата и то поне два пъти (например може да се направи едно разместване чрез броене на първи-втори;  след това може да се направи още едно като се раздадат по 3 или 4 картички в зависимост от това колко групи ще създадем, с различни изображения и след това се създадат групи по картички). По този начин във всяка група ще попаднат ученици, които имат различен статут, различно отношение към проблема на класа и пр. По този начин всяка група ще получи в състава си ученик/ци от здравото ядро на класа, а другите „трудните” ще бъдат заставени да работят с него/тях. 

Психологът трябва да бъде готов да посрещне необмислени оценки, идеи, предложения, интерпретации, които по-скоро издават безпомощност и съпротиви. Ето защо учениците трябва да се насочват, не просто да се призовават един друг към добро поведение, а да се договорят за конкретни мерки. 

Нововъведенията могат да касаят:

1/  Нова растановка по двойки, седящи на чиновете.

2/  Точни правила и изисквания какво не трябва да се прави в класа.

3/  Как класът ще реагира на прояви на агресия.

4/ Какви санкции може да наложи групата на нарушителите на договорените правила, както и учителите на тези агресори.

5/ Как ще реагират, когато  някой от класа бъде заплашен с насилие или бъде обиден? Децата сами трябва да определят тактиката си.

Много силен ефект има позиция, която се изразява от сплотена група деца със социализирано поведение, т.нар. „здраво” ядро на класа.  Ако тази група бъде достатъчно убедителна, единна и достатъчно голяма, нейната позиция, че не би търпяла някой от класа да бъде измъчват има изключително силно въздействие върху агресорите.   Дори само нейната позиция може да доведе до нормализиране обстановката в класа.

По време на обсъждането е много вероятно учениците  да започнат спорове.  Обикновено първите техни предложения се отличават с радикализъм.  Тук задачата на психолога се състои в това, да убеди децата в предпочитани цивилизовани санкции, като за всяка от тях трябва да има изпитателен срок,  като например:

-възпитателна работа (възлагане на нарушителя определена задача, която се извършва от учениците в класа, например, почистване на стаята; почистване на дъската и пр.;);

-преместване на насилника за няколко дни в друг клас;

-обявяване името на виновника по училищната радиоуредба;

-поставяне името на виновника на табло в класа (или в коридора пред класната стая). Този тип табло следва да има два раздела: „Благородни постъпки на наши съученици” и  „Не следвайте техния пример”.  Таблото  с „благородството” трябва да бъде оцветено в светли цветове (бял, оранжев, жълт), а на „лошите постъпки”  в тъмни цветове. На таблото с „лошите” постъпки следва да бъде описано поведението на нарушителя, кой е издал наказанието и за какъв срок.

Опитът сочи, че повечето от децата се ориентират към поставяне на искания към учителите, те да налагат санкциите.   Тази реакция е обяснима, защото те оценяват учителя не просто като техен наставник, а и като върховен арбитър на живота в класа.  Принципно учениците имат екзистенциално очакване към своя класен ръководител и към който и да било учител, за адекватна реакция  на всяко едно нарушение на правилата и нормите.

За всички мерки, които класът ще приеме със съгласие, на следващия ден трябва да бъде информиран класния ръководител. Учениците самостоятелно, без помощта на психолога съобщават на учителя решенията си, които според тях биха поддържали порядък в класа.  Разбира се на всеки ученик е известно, че класният разполага с правото на вето.  Той решава кои предложения са разумни и допустими, но същевременно нито един учител не би се възползвал от това свое право. Той би подкрепил изцяло решенията на класа, още повече, че със сигурност когато учениците са определяли мерките, те са държали сметка затова кое може да бъде прието и кое – не от класния ръководител.  По-нататък децата сами трябва да извършват промените в класа:

почистване на чиновете, лакирането им, поставянето на табла, промяна на местата за сядане или изолиране на агресорите и пр.  Класният може да помага, но инициативата трябва да бъде оставена на учениците.

На следващият ден, „трудният” клас е необходимо  да бъде посетен от психолог. Добре е решенията още веднъж да бъдат обсъдени, а специалистът да даде съвети за реализиране на замисленото.

Забележка: Много резултатна при работата с класа е играта „Моят най-добър приятел”, която по договорка с класа може да продължи различно време, но е добре да бъде най-малко една седмица. Предлага се на учениците всеки един от тях да избере листче с името на свой съученик. Името на избраният трябва да се пази в тайна докато тече играта. От тук нататък всеки един ученик трябва в продължение на една седмица да прави незабелязано за избрания добри постъпки и то по начин, по който избраният да не разбере кой е благодетелят му. За да се знае, че има контрол, всеки един ученик информира класния си ръководител за обгрижваният от него съученик – съставя се списък.  В края на седмицата се организира нова среща, на която всеки разказва за това, как благодетелят му се е грижил за него, с какво го е изненадал, какво е преживял той. Втората стъпка е всеки един ученик да сподели какво е преживял, какво е мислил в качеството си на благодетел. На финала класният ръководител прочита списъка кой за кого е бил най-добрия приятел.

Следващата стъпка при обсъждането с учителя е да се определят онези санкции, които той ще наложи, в случай, че предприетите договорености не доведат до нормализиране на обстановката в класа.  В този смисъл учителят сключва с класа устен договор, който се явява основа за съвместна дейност.  Сега учениците знаят какво ги чака, в случай, че бъдат нарушени взаимните договорености – санкциите им са известни. 

Много е важно от този момент работата на учителя с класа да бъде поставена на нова основа. В класа и в учителя трябва да има усещане за решителен прелом в отношенията „От утре всичко ще бъде по друг начин”.  Когато започне процедурата, в никакъв случай не бива да се намалява натиска или да се отстъпва от приетите правила. Цялото внимание следва да е насочено към този процес

Естествено е, че за отстраняване причините за неблагоприятната атмосфера в класа, не са достатъчни само съгласуваните с учениците мероприятия.  Дори смисълът на противодействието не е в изпълнението на конкретните мероприятия, а по-скоро в промените, до които биха довели те в настроението и нагласите на учениците; в промени на самооценката им; на мотивацията им за промяна; на готовността им за де справят с импулсивността, да не допускат прояви на конфронтация.  С други думи, да се създаде нова социална нагласа на целия клас.  Подобна промяна в настроението е възможно да бъде подкрепена с т. нар. „ритуали” по обуздаване на инцидентите. Това са правила, към които класа следва да се придържа всеки път, когато стане свидетел на изразен гняв, насилие, агресивни импулси у някого.  „Ритуалите” имат голяма въздействаща сила, защото в тях участва масата – група от ученици с единни убеждения. Освен това, те са процедура, която изисква време, стъпки за преминаване и има яснота – краен резултат, усвоява се лесно.  Подобни стъпки, както и последващи дискусии на всяко едно нарушение позволяват на децата да се чувстват по-сигурни. Освен това те получават допълнителен импулс за търсене на позитивни модели на групово поведение. 

Един от най-големите ефекти на тези процедури се изразява в това, че преследвайки цел, насочена за преодоляване на агресията в класа, в крайна сметка самият клас излиза от ситуацията в един нов вид – много по-сплотен и единен. Той е преминал през катарзис, променили са се отношенията между учениците, всеки е показал себе си, тествал е позицията на приятеля си, имал е възможност  да получи или да даде подкрепа за другаря си.

 

4.2. Адаптация на методиката за ученици от 5 до 12 клас.

Работата с учениците от прогимназиалните и гимназиалните класове се извършва по друга схема, като е много по-съкратена. С учениците от горния курс се провежда седмичен семинар, като се отваря „прозорец” в разписанието на занятията. Продължителността на работата е не повече от 3-4 поредни дни.  Препоръчително е преди да се започне работа с класа, да се проведе с него социометрично изследване.

Алгоритъм на работа

(1) Запознаване (психологът прилага определено авторитарен, твърд подход). Той провежда среща с класа, на която извлича информация за ситуацията.  Всеки ученик получава правото да се изкаже, като при разказите се извеждат няколко основни елемента (скали), които се записват на флип-чарт:

а/ имената на насилниците ;

б/ имената на жертвите на агресия;

в/ кратко описание на агресивната проява (вид агресия);

г/ тежест на преживяването, настъпило в жертвата, в резултат на агресията (посочва се с число по скала от 1 до 10);

д/ интензивност на агресивните прояви (посочва се колко често – ежедневно; 1-2 пъти седмично; 3-4 пъти седмично; 1-2 месечно)

е/ какви защитни модели прилагат жертвите на агресия;

Забележка: Възможен е и друг подход, ако учениците се намират в състояние на силен стрес и се прогнозира, че не биха разказвали открито. В този случай, психологът подготвя анкетна карта с посочените по-горе позиции (а, б, в, г, д, е) и събира необходимата му информация.  Извършва се анализ на данните и се подготвят във вид на презентация за демонстрация на резултатите пред класа.   За по-голяма нагледност данните могат да се представят и в графичен вид по всяка една скала.

 (2) Вместо притча или мит, тук се прилага формата „любовна атака”. Целта е да се постигне активизиране и подтикване на учениците към самоанализ, рефлексия, търсене на своето място в групата, посредством използване на метода „Графити”.

Описание на метода „Графити”

-На учениците се предлага да разработят ескиз, използвайки графити.  Те спонтанно се разделят на групи и предлагат своя концепция за изработване на пано.

-На всяка група се дават пулверизатори с различни цветове.  От тях се иска, с помощта на изобразителното изкуство да създадат ескиз, след което да има готовност за неговата защита.

-Капан! Едната група получава кутия с пулверизатори с изсъхнала боя, другата група – кутия с празни кутии от безалкохолни напитки, третата получава кутия с работещи пулверизатори, но недостатъчно, а четвъртата получава кутия с множество работещи и в различни цветове пулверизатори. Създават се условия за конфликтна ситуация.

-Монтира се видеокамера, за да бъде документиран целия процес.

-След провеждането на мероприятието, от видеозаписа се свалят само онези сцени, които са съдържателни от гледна точка на програмата.

Забележка:  При техническа невъзможност да се използва точно този инструментариум, психологът предлага на класния ръководител да бъдат използвани други средства, но при същите условия и цел.

На следващият ден работата с класа продължава, тъй като всеки един е бил повлиян от случилото се. Сега учениците започват да играят различни роли. На децата се показва видеозапис и се предлага  на всеки да определи именно ролята, която е играл в класа.

Целта на подобно упражнение е да се накарат учениците, да се замислят върху своето поведение, да определят своята роля в класа и осъзнаят факта на своята въвлеченост в процеса на груповата динамика.

След завършване на работата, психологът призовава децата да подготвят правила, които биха искали да бъдат спазвани. Определя се период от около две седмици, в зависимост от интензивността на агресивните прояви в съответния клас с цел, проверка готовността на класа да удържа тези правила. На учениците се заявява, че при повторение и връщане към старите агресивни модели на общуване, мероприятията ще продължат.

 

5. Консултация на учители

Психологът продължава да поддържа контакт с учителите, обсъждайки с тях динамиката на настроенията  и отношенията в класа.

-Спазват ли учениците постигнатите договорености?

-Какви са реакциите към новия стил на преподаване?

Тук следва да се има предвид, че много често някои от учителите приемат проблема за решен и бързо се връщат към стария начин на преподаване.В такъв случай старият проблем веднага се появява и напомня за себе си.  Ето защо в тази промеждутъчна фаза следва да се въздейства върху учителя в опитите му да възстанови стереотипа си. 

Психологът трябва да продължи работата с класа под формата на беседи, посветени на постигнатите договорености. Очаква се процес на рефлексия – учениците да съобщават за свои искания, да споделят своите опасения, да се оплакват, да желаят подкрепа и пр.

 

6. Повторна инспекция

След тестовия период, психологът посещава отново класа. В процеса на срещата с учениците се обръща внимание на следните маркери:

-Има ли нарушения на постигнатата договореност?

-В какво се изразяват тези нарушения?

-Има ли нови форми на проява на агресивно поведение?

-Има ли нови участници в процеса?

-Какви промени са настъпили в поведението на известните агресори?

-Настъпили ли са промени в интензивността на агресивните прояви към снижение или увеличение?

-Настъпили ли са промени в тежестта на преживяванията на жертвите?

-Настъпили ли са промени в защитните стратегии на жертвите?

Програмата на тази среща се различава от предишната.  Тук се подготвят и провеждат серия от упражнения, ролеви игри, кръгла маса, дискусия, дебат и други интерактивни дейности.

Особено значение имат т. нар. „преживелищни упражнения”, при които учениците се подреждат в кръг и всеки разказва за своето преживяване, свързано с инцидента, в който е бил обект на агресия.  Много често явление при тези упражнения е самите агресори да се играят роля на жертва, прехвърляйки вината на другия. Този тип поведение лесно може да се разпознае по факта, че агресорите подхождат към ролята си винаги от позицията на другия, т.е. те не спазват правилото „Говорете за собствените си преживявания”. Агресорите винаги се затрудняват да удържат тази роля, защото за тях е по-значимо да търсят вината в другите, още повече, че някои от тях имат стереотипизирано агресивно поведение, което ги е направило екстрапунитивни. Те умело се възползват от защитата „Обвини първо другия и ще спечелиш”.  Работата обаче е там, че дори да си вменят тази фалшива роля, все пак самите агресори, играейки ролята на жертва преживяват, говорят, саморазкриват се така, както ако наистина бяха жертви. Освен това, играта на агресорите сваля маската им пред другите. Класът разбира до колко  агресорът се е променил, до колко изпитва чувство за вина, до колко те са манипулативни, до колко държат на себеуважението си. По този начин „здравото” ядро на класа тества агресорите. Учениците лично се убеждават в това колко се е променил нарушителят да следва поетите договорености. Тази визуализация води до нова мотивация за сплотеност, за отпор и съпротива. В повечето случаи всеки един член на класа самостоятелно стига до извода, че агресорите трябва да бъдат напълно изолирани. 

По време на експлорациите, водещият не бива да допуска залитане в посока разследване на частни случаи на агресия. Тук задачата е, да се говори и да се разкриват чувства.  Спазва се правилото: „Говори за себе си, а не за другия”.

 

7. Общо родителско събрание

На общото родителско събрание психологът дава отчет за резултатите по преодоляване агресията в класа. Той се ограничава с описание на динамиката на вътрешно-груповите процеси, без да засяга поведението на отделните ученици.  Той излага своето субективно впечатление за класа. Родителите получава възможност да изразят своето мнение, като от особена важност е да споделят дали са настъпили промени в поведението на детето им.

Забележка: Изключително е ефективно, ако психологът представи на родителите нагледен материал чрез презентация, особено ако са налице драстични промени в класа.

На родителското събрание задължително се дава думата на класния ръководител, който е запознат в детайли с текущото положение в класа.  Той споделя впечатленията си за работата на психолога. Дава оценъчно мнение за настъпили промени в нравствения климат.  Споделя изводи за собствената си дейност и прави прогнози .

 

Спомагателен материал  за класния ръководител.

Основни категории „трудни” класове.

Когато говорим за „труден” клас обикновено разбираме клас с ниско ниво на успеваемост и неблагоприятен психологически климат.  Тази оценка като правило се дава само от позиция на учителя. И тогава възниква въпроса: В какво се крие реалната трудност – в класа или в самите учители?

В търсенето на отговор следва да се обърнем към типологията „трудни” класове. Широко известни са две типологии „трудни” класове:

Първа типология

1.Обективно труден клас клас, който се характеризира с много ниско ниво на ефективност, съвместна дейност или отрицателна мотивация за съвместна дейност.  Този тип клас има още една особеност – неблагополучен психологически климат.  Оценката „труден” клас не означава, че всичко в него е лошо.  Акцентът в работата с обективно трудния клас се поставя върху социално-психологическата работа с учениците и със средата, в която те функционират. 

2.Субективно  труден клас  – клас, който се оценява като „труден” само от някои учители. При този тип клас акцент се поставя върху работата с учителите.

3.Ситуативно  труден клас  – клас, който изпитва определени трудности, провокирани от определена ситуация с травмиращ характер.  Тук се изяснява  в какво се изразява „трудността” и  колко е устойчива. Този тип клас има ресурс и при малка помощ на педагога и психолога успява сам да се справи.

4.Устойчиво  труден клас  – клас, при който трудността е толкова сериозна, травмираща и непреодолима, че се е превърнала в стереотипна и нанася вреди върху ефективното функциониране на децата, като ученици и като личности.  Такива травми могат да бъдат – травмиращи събития в класа, свързани със загуби, емоционално наситени конфликти, продължаващи дълго време и фрустриращи децата

Втора типология

1.Необучаем  клас  – клас, в който на първо място стои въпроса с усвояването на учебната програма. Състава на класа най-вероятно ще бъде нееднороден по ниво на психично развитие. Във всяко общообразователно училище попадат различни деца, но всяко едно от тях е способно да усвои определен материал на „третия” път.  В такива класове необучаемостта се явява твърде относителна, тъй като следва да се отчитат реалните възможности на учениците и да се сравняват с претенциите (критериите) към тях.

2.Немотивиран клас  – клас, в който децата се учат, но всъщност не искат това.  Тук е значима ролята на родителите – тяхното ниво на образование, професионален и социален статус.  Децата от немотивираните класове нерядко показват поведение с неврологични свойства. Сред тези деца могат да бъдат открити симптоми на „заучена безпомощност”, на „училищна тревожност”, на „бягство от неуспехи”.  Мотивацията е характеристика, която е твърде тясно свързана със социално-психологическите параметри на всяка социална група.  В тези групи особена роля имат доминиращата в тях система от ценности. Ако нивото на образование, култура, интелект заемат в йерархията от ценности последни места, то трудно може да се очаква от такъв клас стремеж за обучение.  В такива класове първата задача на психолога е да изследва системата от ценности.

3.Неуправляем клас – клас, при който на първо място стои въпроса за дисциплината.  Главния мотив за учениците в такъв клас е стремежа им да заемат определено място в средата, сред другите.  Постоянните нарушения на дисциплината играят важна роля за постигането на тези цели на учениците.  В такива класове ролята на родителите е значима, защото първо, най-вероятно в техните собствени семейства статуса на педагога не от значение и второ, защото в техните семейства въпроса за дисциплината и йерархията на семейната им структура не е решен, а самото семейство е дисфункционално.

4.Вътрешно-конфликтен клас  – клас, в който са налице или враждуващи коалиции или деца, които постоянно се явяват жертви – визктимизирани деца. Обикновено това са класове, в които релефно се очертават 1-2 коалиции (ядра с лидери – ярки личности „звезди”, които привличат към себе си другите), които имат различна насоченост, интереси и инструментариум за постигане на целите. Характерно за членовете на тези групи е високата значимост за всеки един от тях да принадлежи и да демонстрира тази принадлежност към групата.  Членовете на тези групи много често губят собствената си самоличност и придобиват групова такава.  Лидерите на тези групи имат огромна власт над членовете си.  Подходът към такива групи е винаги от горе надолу – от лидера към членовете.

5.„Закрит” клас  – клас, в който между децата няма емоционална връзка, липсва им контакт, изпитват дефицит на общи положителни емоционални спомени, никога не са работили в екип, не са научени да изразяват собствените и да разбират чувствата на другите. Те се справят отлично с учебната програма, не допускат нарушения на дисциплината, но са студени, не е възможно да се стигне до техните емоции, проявяват незаинтересованост, пасивни са и е много трудно да се насочат към обща дейност.  Емоционалната „закритост” може да бъде симптом за тревожност, страх от самоизразяване и дефицити в социалните навици за общуване.

6.„Звезден” клас  – клас, в който децата от паралелка „А” считат себе си за уникални и недостижими в сравнение тези от клас „Б” или „В”.  Основни характеристики за учениците от такъв клас са висока самооценка и самочувствие, високо ниво на претенции, което е толкова високо, че е неадекватно на възможностите им.   Такива класове трудно се подчиняват на училищните правила и норми, не признават авторитета на педагога.  Те са твърде чувствителни към критика и не могат да извлекат полза от нея.  Подобни класове са крайно необичани от учениците в другите класове.  При работа с такива класове е много важно да бъдат включвани в общоучилищния живот.


Източник:

image

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1469153
Постинги: 1643
Коментари: 116
Гласове: 1134
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930