Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09 10:00 - Емоционалната интелигентност – основи на понятието и същност. Модели на емоционална интелигентност
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                  Емоционалната интелигентност – основи на понятието и същност.

                                        Модели на емоционална интелигентност

 

“Който царува в самия себе си,  той е повече от цар” (народна мъдрост)

“Всеки може да се разгневи – това е лесно! Но да се разгневиш на правилния човек, в правилното време, на правилното място - това не е лесно!” (Аристотел)

“Неизследваният живот не си заслужава да се живее” (Платон)

“От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи Соломонови, 4:23)

“Истински мъдър е онзи, който познава сам себе си” (Лев Николаевич Толстой)

“Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква  нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни” (Карл Юнг)

“Зрелостта започва тогава, когато сме удовлетворени от  това, че сме прави, без да изпитваме потребност да доказваме, че някой друг не е”  (Сидни Харис)

“Великите дела започват с велики чувства” (Даниъл Голман)

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас” или “Отнасяйте се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях”.

Ако през последните десетилетия интелектуалните умения растат заради технологиите и развитието на научните постижения, то социалните силно се занижават. Модерните хора са в конфликт с чувствата си, потискат ги или ги игнорират напълно. Това от своя страна поражда много необяснима на пръв поглед агресия, самоубийства, отчуждение и депресия. Днес можем да поставим камери навсякъде, а забравяме да отправим поглед към най-важното – самите себе си и другите.

 

Защо е важно да разпознаваме чувствата си?

Биологичното и емоционалното у човека са толкова интимно свързани, че емоционалният баланс се отразява на равновесието на различните контролни системи в организма.

Например: емоционален конфликт, който индивидът е смятал за овладян преди години и дори е забравил, да е нарушил биологичната резистентност и да е допринесъл за възникването на болест. Заглушаването на емоциите рядко остава без последствия.

Всички емоции са призиви за действие, те са мигновени планове за справяне с обстановката, които еволюцията е закодирала у нас.

За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения.

Ако на първо четене фразата „емоционална интелигентност” ви стряска, това е, защото сме свикнали да свързваме интелигентността с чистата логика, която изключва всеки вид емоция. Оказва се обаче, че интелигентността и емоциите са наистина тясно свързани. Хора, които не успяват да идентифицират или да разберат собствените си емоции, често вземат грешни решения независимо от високото си образование и начетеност. Валидно е и обратното - ако контролирате и познавате емоциите си, се справяте в живота далеч по-добре, въпреки че може и да ви липсват някои конкретни знания.

Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-важните умения за всяка съзнателна личност.

Още в детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкретни умения и вътрешно усещане за изграждането на приятелства, за първата любов и т.н.

За света на възрастните  усещането на правилната реплика или реакция в конкретна ситуация е определящо за начина на живот. Ако не разбираш и не умееш да контролираш собствените си емоции, е трудно да си част от живота - не можеш да действаш, а само реагираш на случващото се.

Всъщност съществува проучване, което твърди, че емоционалната интелигентност се отразява много повече на намирането на работа и радостта от живота, отколкото традиционната интелигентност. Със сигурност всеки от нас познава високоинтелигентни хора, страдащи от неовладяна емоционалност.

Ниската емоционална интелигентност може да е отговорът на много проблеми в личен план, за които често нямаме никакво задоволително, обективно обяснение: Защо съм сам/сама?, Защо не се разбирам с родителите си?, Защо ми е трудно да говоря пред хора?”, Защо ми е трудно да изразявам чувствата си пред децата?, Защо трудно се сработвам?.

Осъзнаването на собствените ни емоции ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са реалните пречки в ползотворното общуване и себереализация.

 

За отличниците и неудачниците.

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Отличните оценки не са гаранция за отлични отношения с другите.

Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата професионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.

Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека . Съвместно проучване на университетите Харвард и Станфорд показва, че само 15% от успеха в живота се дължи на IQ /умствения интелект/ и 85% се дължи на EQ /емоционалната интелигентност/.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:

1.описание на проблема, или събиране на факти;

2.решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;

3.приложение на решението или откриване на начин да приложим избраното решение на практика;

то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.  

 

Основи на понятието

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията.

През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и да управлява други хора.

Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.

През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър /влиятелен психолог и теоретик от Харвард/ формулира идеята за множествената интелигентност.

Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност" . На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнсман (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майер (1990), Даниъл Голман (1995), Робърт Щернберг, Джак Блок  и др.

 

Модел на Хауард Гарднър

Формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно :

а)междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и       

б)вътрешноличностна интелигентност (способността човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации).

Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.

“Защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването си в университета не се развиват най-добре в следването си и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си?”

"EQ е нивото на способността ни да разбираме другите хора, какво ги мотивира и как да работим в сътрудничество с тях“

Въвежда понятието “спектър на интелигентността”, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване /интeрперсонална интелигентност/; интрапсихичен капацитет /вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние/ - според някои психолози най-важното психологическо и житейско умение, изразяващо се в “способността да намираш утеха”

Модел на Саловей и Майер

Моделът на способностите, разработен от Саловей и Майер, описва емоционалната интелигентност като способност да възприемаме емоциите, да ги разбираме и да ги управляваме с цел личностно развитие и растеж.

Емоционално интелигентният човек притежава четири способности:

а) да възприема емоциите (включително и своите собствени) – по тона на гласа, израза на лицето и други признаци;

б) да използва емоциите – за разрешаване на проблеми, за улесняване на мисленето и др.

в) да разбира емоциите – да може да улавя леки нюанси в емоциите, да разбира как се променят емоциите с времето и какви са взаимовръзките между тях;

г) да управлява емоциите – както своите, така и тези в другите хора, за постигане на определени цели.

 

Модел на Даниъл Голман

В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати, изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниъл Голман “Емоционалната интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ”. Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.

Даниъл Голман създава един от най-известните модели за емоционална интелигентност. Според него емоционалната интелигентност включва:

а) самопознание – способността ни да разпознаваме емоциите си и тяхното влияние върху нас;

б) самоуправление – контрол над емоциите и промяната им спрямо обстоятелствата;

в) социално познание – способността ни да възприемаме и разбираме емоциите на околните;

г) управление на взаимоотношенията – способността ни да вдъхновяваме и влияем върху околните и да се справяме с конфликтни ситуации.

 

Даниъл Голман презентира модел на ЕИ с 25 компонента в 5 категории:

а)себеразбиране – емоционално себеразбиране, точна себеоценка и самуовереност;

б)саморегулация – самообладание (самоконтрол), благонадеждност, съвестност, приспособимост и нововъведение;

в)мотивация – целеустременост, отдаденост, инициатива и оптимизъм;

г)съчувствие (емпатия) – разбиране на другите, развиване на другите, сензитивност за услуга;

д)социални умения – влияние, общуване, управление на конфликти, лидерство, създаване на връзки,  способност за работа в екип.

 

Развитието на тези качествени компоненти по ЕИ /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ е възможно чрез постоянното трениране на:

а)интраперсонални умения (вътреличностни) – възприемчивост, себенаблюдение, социално себеразбиране, асертивност, независимост;

б)интерперсонални умения (междуличностни) - емпатия, междуличностни взаимоотношения, социална отговорност;

в)адаптивност (приспособимост) - реална преценка, критерии за преценка на нещата, решаване на проблеми;

г)управление на стреса - толерантност, контрол над импулсите;

д)общо разположение на духа - оптимизъм, радост, щастие.

 

Голман прави извода, че най-важното различие между Коефициента за интелигентност и Емоционалния коефициент е това, че EQ е по-малко генетично заложен, което дава възможност и на родителите, и на учителите да компенсират там, където природата е пропуснала.

 

Какво представлява емоционалната интелигентност?

Под емоционална интелигентност (ЕІ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (ЕQ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.

Ключът към постигане на успех във всеки аспект от човешкия живот  е свързан в голяма степен с нивото на емоционална интелигентност (EI). Тя ни помага да осъзнаем кои сме ние отвъд особеностите на нашето мислене и как хората възприемат начина, по който се представяме пред тях. EI  предполага интелигентно и адекватно справяне с гняв, стрес, страх, безпокойство и депресия. С емоционалната интелигентност се свързват най-общо актовете на самоконтрол, упражняване на оптимистичен мироглед и социална компетентност, като според Даниел Голман, EI не е вродена дарба, а подлежи на обучение, култивиране и тренинг.

Емоционалната интелигентност е голямото откритие на ХХ век относно разбирането  за безграничните възможности на човешкия мозък. Освен в умението да придобива и борави със знания, човек трябва да търси разгръщане на своя потенциал в света на емоциите.

Емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение. Това не е мода или поредната панацея за лесен успех. Това е сериозна дисциплина, която позволява на човек да изследва нови територии от своята природа. Днес интелигентността на човека се измерва не само с IQ , а и с EQ /емоционална интелигентност/ . Неговият успех и реализация се основават на цялостното му възпитание – интелектуално и емоционално.

Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, използваме, разбираме и овладяваме своите емоции по конструктивен и позитивен начин. Повишаването на емоционалната интелигентност не е когнитивно научаване, а емоционално свързване на познанията за света с чувствата в нас.

Емоционалната интелигентност (ЕQ) не се свежда само до разчитане на емоциите. Тя изисква също интелектуален и рационален прочит на фактите и добро разбиране на околната среда, с цел идентифициране на всичко, което влияе на емоционалното.

 

По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност.

Емоционалната интелигентност е умението да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а напротив, да ги използваме и приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само, ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. Приема се, че разгадаването им е по-свойствено за жените, но то е също толкова важно и за другия пол. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите, е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.

Емоционална интелигентност (EQ) - това са способностите, убежденията и ценностите, които помагат на индивида да реализира визията и целите си.

Често наричаме този вид интелигентност интуиция. Да се вслушаш във вътрешния си глас е именно резултат от умелото разпознаване и боравене с емоциите, от разкодирането на определени връзки в общуването.

Емоционалната интелигентност е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин. Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви и причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме емоциите и тяхната роля, следващото умение е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски ситуации. Това означава при промяна на емоционалното състояние да реагираме адекватно, а от друга страна да не позволяваме на емоциите да ни пречат и заслепяват, а да ни помагат и мотивират. Това е базата, на която успешно се справяме с конфликти, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме критика, усещаме слабите моменти както в себе си, така и в околните.

 

Що е  емоционална компетентност?

Резултатите от уроците на живота са това, което наричаме ‚емоционална компетентност”.

Емоционалната компетентност е вид измерител на вродената емоционална интелигентност.

Един емоционално компетентен човек – възрастен или дете, „владее” следното:  възприема, оценява и изразява емоциите си; умее да решава проблеми, да откроява значимото от незначимото; разбира връзката между емоции, мисли и поведение: както у себе си, така и у другите; управлява емоциите си: успява да превръща отрицателните емоции в положителни и така стимулира израстването си.

Степента на развитието на посочените умения /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ Голман определя като Емоционална компетентност. Тя е в основата на ЕИ и позволява на човека, който я има да се представи блестящо във всякакъв вид работа.

Емоционалната компетентност включва компетенции, които определят как да се ръководим (себеуправляваме). Този процес на себеуправляване е възможен, ако прилагаме следните умения в живота:

1)себеусещане (себеуправление) - означава да знаеш и усещаш вътрешните си състояния, предпочитания, ресурси и интуиция;

2)емоционална осведоменост (усещане) - умението за разпознаване на чувствата;

3)точна самооценка - усет за възможностите и граници за тяхното приложение;

4)самоувереност - силно усещане за себестойността и способностите ни;

5)самоуправление  - умение за задържане на саморазрушителни чувства;

6)инициативност - готовност за придвижване на възможностите;

7)оптимизъм - постоянство в преследването на цели, въпреки препятствия и недоброжелателство.

 

Себеусещане:

1.емоционално усещане - хората с тази компетенция разпознават емоцията,  която усещат и чувстват, осъществяват връзка между това, което чувстват и мислят, правят и говорят, имат усещане за собствена стойност и усещане в живота;

2.точна самооценка- хората с тази компетенция са осведомени за своите силни и слаби страни, отворени са към даване на обратна връзка, способни са да показват чувство за хумор;

3.самоувереност - хората с тази компетенция могат да изразяват възгледи, които са непопулярни и нестандартни.

 

Себерегулация:

1.самообладание - хората с тази компетенция могат да управляват добре своите импулс и, чувства, остават положително настроени дори в много лоши моменти; мислят ясно и остават непоколебими под натиск;

2.благонадежност - хората с тази компетенция действат етично, изграждат доверие чрез надеждност и достоверност; признават собствените си грешки и конфигурират неетичните действия на другите;

3.съвестност - хората с тази компетенция са отдадени и спазват обещанията си, държат се отговорно, организирани и внимателни са в работата си;   

4.адаптивност - хората с тази компетенция умеят гладко да управляват многобройните изисквания, приспособяват своите тактики, гъвкави са в управлението на промяната и виждат събитията;

5.инициативност - хората с тази компетенция издирват свежи идеи от разнообразни източници, предлагат оригинални решения на проблемите, поемат свежи перспективи и рискове в тяхното мислене, благоразположени и отворени са към нови идеи и нова информация.

 

Себемотивация:

1.път за постигане на постижения - хората с тази компетенция са ориентирани към резултатите, те са с висока мотивираност, поставят си  предизвикателни цели и пресмятат рисковете, стремят се към подобряване и поддържане на стандарт;

2.отдаденост - хората с тази компетенция съгласуват своите цели с целите на групата или организацията; правят личен компромис за групата, за да реализират по-голяма групова цел, активно търсят възможности за изпълнение на мисията;

3.инициативност - хората с тази компетенция имат готовност за предвиждане и оползотворяване на възможностите, преследват целите отвъд това, което искат или очакват другите, мобилизират другите чрез различни необичайни начини;

4.оптимизъм - хората с тази компетенция са упорити в търсенето на цели, работят с надежда, че ще успеят, а не със страх, че ще се провалят.

 

Емоционалната компетентност включва също така компетенции, които определят как да управляваме връзките си. Това са т.нар. интерперсонални умения, като:   

1.социално усещане, осведоменост за чувствата и нуждите на другите;

2.емпатия, съчувствие, загриженост, усещане чувствата на другите и проявление на активен интерес към тях;

3.организационно усещане - разчитане на емоционалните потоци в групата и силата на взаимоотношенията.

Управлението на взаимоотношенията като процес изисква владеене и на други важни умения. Те подпомагат процеса на създаване на работни взаимоотношения. Това са умения като: майсторство при водене на желателни отговори от другите; умение за въздействие чрез използване на ефективни техники за убеждаване; умение за лидерство; умение за работа в екип.

 

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?

Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?

1.Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.

2.Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите да различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?

3.Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?

4.Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.

5.Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства за развитието на емоционалния интелект.

Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите.

Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.

Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йейл Питър Саловей (един от последователите, развили теорията на Даниъл Голман):

а)Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.

а)Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.

б)Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте потискане на импулсивността.

в)Култивирайте в себе си емпатия, като се поставяте на мястото на другия човек. Опитвайте се да идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.

г)Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.

Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.

Човекът с висока емоционална интелигентност слуша „вътрешния“ си глас и е в състояние да разпознава чувствата си. Той обръща внимание не само на здравата логика, но и на интуицията си. Успява да използва аналитичността в разгадаване на личните си емоции и разпознаване на чувствата на значими за него хора.

Човекът с ниска емоционална интелигентност действа без да се замисли какво е накарало другия да постъпи точно по този начин и не се вълнува от мотивите му. Той не зачита околните и се интересува само от себе си, което затруднява интегрирането му в обществото.

 

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Ще успеем като личности, ако развием следните емоционални качества:

-разпознаване и изразяване на чувствата;

-емпатия;                              

-контрол на гнева;

-симпатия;                            

-независимост;

-способност да разрешаваме проблеми от интерперсонална гледна точка;

-способност да се адаптираме и да бъдем здрави;

-последователност;             

-сърдечност;

-любезност;                          

-уважение.

 

За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

- да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;

- да работим в група;

- да понасяме шеги и подигравки;

- да зачитаме правата на другите;

- да се мотивираме в трудни ситуации;

- да приемаме разочарованията и да се учим от тях;

- да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;

- да придобием високо самоуважение;

- да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.

Бъдете интелигентни емоционално и емоционални интелигентно!

 

Как да възпитаваме децата в емоционална интелигентност?

Урок по емоционалност

Започнало като дребен спор, но бързо прераснало във вражда. Йън Мур, ученик от горните класове на гимназията “Томас Джеферсън” в Бруклин и по-малкият от него Тайрън Синклер се спречкали с петнайсетгодишния Халил Съмптър. Започнали да го закачат и да го заплашват. После дошла и развръзката. Халил, изплашен, че Йън и Тайрън ще го набият, една сутрин отишъл на училище с 38-калибров пистолет и на петнайсет метра от училищния пазач хладнокръвно застрелял двете момчета.

Този ужасяващ инцидент всъщност е един знак. Знак за отчайващата необходимост от уроци за контрол над собствените емоции, за мирното уреждане на недоразуменията помежду ни и просто за изкуството на съвместното съжителство. Педагозите, разтревожени отдавна от ниските оценки на учениците, осъзнават една различна и тревожна липса: емоционалното невежество. И ако за повишаването на учебния успех се полагат похвални усилия, тази нова и тревожна липса обикновено не намира място в учебната програма.

Един учител от Бруклин казва, че днес в училище се обръща внимание повече на това дали учениците четат и пишат добре, отколкото дали ще са живи следващата седмица. За подобна липса говори ескалиращото насилие в училищата. В Съединените американски щати са изведени статистики, които са показателни за целия свят и които сигнализират за повишеното безпокойство сред тийнейджърите и дълбоките проблеми в детска възраст.

 

Цената на емоционалната неграмотност

Някои деца се раждат с преднина - те са "емоционално надарени" от ранна детска възраст и са в естествена хармония със собствените си емоции и чувствата на другите. Други деца се раждат с дефицит или забавяне в тази област - те като че ли не се интересуват от света на хората и чувствата.

Някои състояния, като например опозиционно предизвикателно разстройство, хиперактивност, детска депресия, могат да причинят изоставане в EQ уменията. Въпреки това една емоционално и интелектуално стимулираща среда ще помогне на всяко дете да стигне до своя уникален потенциал. Зависи от родители и учители да предоставят на всички деца най-добрата възможна емоционална просвета. Въпреки че "емоционалното обогатяване" може да бъде полезно за децата с дефицити, всяко едно дете се нуждае от адекватно емоционално обучение.

Въпреки, че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда и в училище. Семейното и училищното обкръжение са от основно значение.

Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност.

То би било интелигентно от интелектуална гледна точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството и се развива в училището.

Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и в Европа.

Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това.

 Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани.

 Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства възпроизвежда повече положителни такива.

Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

Емоционалната интелигентност включва разпознаването на емоциите, себеконтрол над емоциите и поведенията, мотивация, разбиране на емоциите на другите хора и способност за поставяне на мястото на другия. Развиването на тези умения става постепенно и се изгражда на базата на отношенията с околните и семейството.

За да говорим за емоционална интелигентност, е необходимо всички тези компоненти да присъстват в детето. Това му позволява да експериментира в управляването на собствения си емоционален опит и да разпознава настроенията и поведенческите отговори на околните.

 

Акценти в развиването на емоционалната интелигентност на децата

1.Изграждане на умения за разпознаване на стресови ситуации и справяне с тях - следвайки опита на възрастния /родител, учител/, детето се научава да посреща трудни за него ситуации, които повишават тревожността; ситуации на стрес, в които детето съумява да запази самообладание, да разпознае емоциите си на страх, ужас, паника и да реагира по начин, извеждащ го от ситуацията или да направи опит за това;

2.Изграждане на умения за разпознаване на собствените емоции - детето се научава да различава чувствата си и да не се плаши от тях, подкрепено от усилията на възрастните; ситуации в ежедневието, в които за родителя/учителя е възможно да говори за чувствата си, за това какво изпитва, за противоречивите аспекти на едно преживяване, които понякога носят объркване; за желанията и настроенията си; за фрустрацията, която е изпитал по конкретен повод; за негативните си чувства; за неуспешните си опити да овладее дадена ситуация; за поводите, в които изпитва радост, облекчение, спокойствие;

3.Изграждане на умения за разпознаване на невербалната комуникация - детето се учи директно от жестомимичния език на родителя/учителя, от неговите невербални жестове и послания, които отправя; важното в такива моменти е да имаме възможност да поговорим с детето в друг момент, когато то ще е в             състояние да свърже определена ситуация с конкретно чувство и причина; да обърнем внимание върху цялата палитра от езика на тялото: очен контакт, изражение на лицето, поза на тялото, жестове, усмивки, тон и т.н.

4.Основата, на която се гради емоционалната интелигентност е отворената комуникация с детето – това предполага готовност у родителя/учителя за споделяне на свой опит, нагласа да чува за чувствата и емоциите на детето, зачитане на желанията на детето и разграничаването им от потребностите му, приемане на детето като уникално и различно .

Много важно е възрастните да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност.

Необходимо е родителите/учителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или потискането им.

Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството.

Един от най-добрите подаръци, които можем да направим на децата е да им дадем добър начален старт в света на емоциите.

 

Модел на Томас Гордън

“Преди 50 г , когато д-р Томас Гордън преподаде своя първи курс „Трениране на успешни родители”, за милиони хора от различни култури  по света, от бедни до богати, уменията за общуване и разрешаване на конфликти станаха част от ежедневието им. Видяхме, че моделът Гордън е приложим към всеки, без значение от възраст, професия, образование, култура. Ние също научихме, че е приложим към всякакъв вид взаимоотношения. Той дава на хората увереността и умението да се справят дори и с най-сложните ситуации, независимо дали са  междуличностни или вътрешнопсихични. 

Когато се научим да се познаваме, да мислим за себе си вместо да търсим  другите за отговори на нашите  проблеми и когато се доверяваме на нашата собствена преценка, вместо да разчитаме на другите, ние се чувстваме силни и ефективни личности и се харесваме повече.

Когато усвоим  уменията за общуване, ние общуваме ясно и откровено, действаме сходно с нашите чувства и мисли, честни и открити сме, ние поемаме повече лична отговорност за нашите нужди, вярвания и избори, във връзка сме с това, което е важно за нас. Започваме да се освобождаваме от това да сме зависими от очакванията и одобрението на другите.

Когато се научим да слушаме другите с емпатия, ние подсилваме и задълбочаваме взаимоотношенията си с тях, помагаме им да достигнат до свои решения, да използват своя потенциал, както и стимулираме и растежа на двете страни  във взаимоотношението.

И когато научим умението за поддържане на ефективни взаимоотношения с другите, ние можем да живеем и работим в среда, в която всеки може да избира  и да живее според своето призвание.” (Линда Адамс,  Президент на Gordon Training International, съпруга на д-р Томас Гордън).

 

Модел на Лорънс Шапиро

Д-р Лорънс Шапиро е сред авангардните американски психолози, които популяризират методиката за обучаване на децата в уменията на емоционалната интелигентност.

Най-важното предимство на емоционалния коефициент е, че той е по-малко заложен генетично и дава възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.

 

Защо емоционалният коефициент е по-важен от коефициента на интелигентност ?

Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.

Как можете да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот? Необходимо е да възпитате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология.

Д-р Лорънс Шапиро ви дава практически достъпни съвети, за да научите децата си как:

-Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си.

-Да работят по групи.

-Да говорят и слушат ефикасно.

-Да се доказват.

-Да се противопоставят на грубияни.

-Да се учат на съпричастност към другите.

-Да разрешават проблеми.

-Да се смеят над себе си.

-Да мотивират себе си в трудни моменти.

-Да посрещат трудностите с увереност.

-Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.

-Да използват компютъра, за да изявят емоционалните си умения.

Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

За да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот, необходимо е да възпитавате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология. Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

 

Обучението по Емоционална интелигентност

В България емоционалната интелигентност е все още относително ново и непознато понятие. Изведена като предмет за самостоятелно обучение на базата на Теорията за четирите интелигентности (умствена, емоционална, социална и физическа), емоционалната интелигентност дава решение на много от проблемите на съвременното общество, свързани със забързването на живота,  повишаването на равнищата на стрес, навлизането на нови начини за комуникация и много други фактори, които ежедневно ни поставят в нови за нас ситуации.

 Можем ли винаги да предвидим собствените си реакции в нова за нас ситуация?  Успяваме ли винаги да взимаме правилни и рационални решения, когато сме притиснати от заобикалящата ни среда? Винаги ли успяваме да контролираме емоциите си и да управляваме настроенията си, така че да не поставяме сами себе си в неприятни и непродуктивни ситуации, в които постигането на целите ни става още по-трудно?

 

Обучението по Емоционална интелигентност дава познания и развива умения и компетенции, които ще ни помогнат да повишим личностната си ефективност така, че да можем категорично и уверено да отговорим на тези въпроси с “Да!”.

Развиването и повишаването на емоционалната интелигентност гарантира качествени взаимоотношения и постигане на поставените цели, както в личния, така и в професионалния живот.

Американската история показва, че емоционалната интелигентност не само неизбежно е била част от политическото лидерство, но и че може да бъде повишена чрез влагане на системни усилия. Джордж Вашингтон е положил големи усилия да овладее своята избухливост, преди да стане модел за подражание, а Ейбрахам Линкълн е трябвало да преодолее своята дълбока меланхолия, за да може да покаже храбростта и топлотата, които го превръщат в изключително магнетична личност за околните.

Не подценявайте важността на емоционалната интелигентност – възпитавайте я у себе си и я търсете у хората около Вас. Това ще Ви превърне в хармонична личност, в човек, постигащ своите цели!

 

Литература

1.Вермюлин, С. (2008) EQ Емоционална интелигентност за всеки. С.: ИК „Кибеа”.

2.Гитуни, М. (2003) Емоционалната интелигентност. С.: „Просвета-София” АД.

3.Голман, Д. (2011) Емоционалната интелигентност. С.: „Изток – Запад”.

4.Гордън, Т. Трениране на успешни родители. С.: ИК „Колибри”.

5.Иванов, С. Интерактивни упражнения.

6.Иванов, С. (2007) Основи на професионално-педагогическото общуване. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

7.Иванов, С. (2007) Социално-психологически тренинг на студенти. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

8.Мерлеведе, П., Д.Бриду, Р.Вандам. (2005) 7 стъпки към емоционална интелигентност. „Класика и Стил”.

9.Нойес, Р. Б. (2011) Изкуството да ръководиш себе си. Овладей емоционалната си интелигентност. ИК „Персей”.

10.Ууд, Р., Х.Толи. (2007) Професионални тестове за емоционална интелигентност. С.: Локус Пъблишинг ООД.

11.Шапиро, Л. (1999) Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент. „Жар-Жанет Аргирова”.

image

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497500
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31