Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 06:00 - Защитни психични механизми. Природа на изтласкването.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове:
0



 


                         Защитни психични механизми. Природа на изтласкването

 

В едно от своите изследвания ("Задръжка, симптом, тревожност") 3. Фройд очертава главните характеристики на този защитен механизъм, които са доразвити от негови последователи. Представяйки в описателно-функционален план съвременното схващане за модела на изтласкването, следва да очертаем няколко водещи страни. Преди всичко е целесъобразно да се разкрие многоаспектното му защитно проявление. Този механизъм изпъква като психична бариера, която препятства функциониране на душевния апарат по посока на възприемане, представяне, разбиране на същността на неприятни за Аза външни послания и вътрешни сигнали и която не допуска развитие на съответстващите им отрицателни афекти. С помощта на изтласкването става възможно не само отклоняване на непоносими конфликти, но и стабилизиране на постоянната бдителност, възвръщане към душевното равновесие, което е започнало да се нарушава (А.С1агк,1998,с.180).

Възможно е в психичното пространство на индивида да се развият два вида изтласкване. Първият вид се определя като първично изтласкване. То изразява способността на душевния апарат да не допусне заплашващи идеи и образи да попаднат в съзнанието и по такъв начин да се лишат от осъзнаване, от разкриване на факта, че те съществуват. Вторият вид се обозначава като същинско (истинско) изтласкване. Неговата същност се изразява в осъзнаване на неприятния факт, на зараждащата се конфликтност, след което той се изтласква в безсъзнателната част на психиката. И двата случая обуславят едно и също следствие: изтласканите образи, мечти, желания, идеи се забравят – като че ли никога не са били в душевното полезрение. Тези две разновидности са едно от доказателствата за безсъзнателно-съзнателната същност както на изтласкването, така и на системата от защитните механизми.

Анализът на същността на изтласкването предполага представяне на още две особености. Изключеното от съзнанието съдържание не е безвъзвратно изгубено. Нещо повече – още изследванията на З.Фройд показват, че то продължава да съществува и постоянно да се стреми да проникне в съзнанието, въпреки непрекъснато действащата изтласкваща сила. Понякога бдителността на основната изтласкваща сила (Аза) намалява и безсъзнателните (и забравени) мисли, желания, спомени се проявяват в неочаквани, но осъзнавани реакции-забравяния, грешки на езика, шеги и др., които Фройд определя като "психопатология на обикновения живот" (Фройд, 1989).

Изтласкващата функция на Аза, както и резултатът от изтласкването, остават безсъзнателни за индивида. Обектите на изтласкване – заплашващи образи и идеи, имат различна психологическа съдба. Тя зависи от застрашаващите възможности на тези обекти, от тяхното място в безсъзнателната сфера. Независимо от природата на изтласкания психичен материал, неговото присъствие в тази сфера има обратен ефект за съзнанието, а именно – ограничаване на неговите възможности. То се лишава от потенциали, които могат да играят положителна роля при регулиране на поведението.

Процесът на съществуване на изтласквания материал в безсъзнателната сфера има характер на психологическо балсамиране. Отстранените от съзнанието мисли е възможно да престоят в тази сфера месеци и години, но те запазват както своите когнитивни съставляващи, така и емоционалния си заряд, т.е. съхраняват своята травмираща роля.

Няма единно мнение за причините, които стоят в основата за активизиране на този защитен механизъм. Съществува схващане, че индивидът е "безпокоящ се автомат" (Ф.Пърлс), че човек е "страдащо същество" (Ж.П.Сартьр), а изтласкването е насочено към блокиране на тревогата и страданието. Детерминантите за подобно блокиране се възприемат по различен начин от представители на различни направления в психологията.

Психоаналитично ориентираните изследователи приемат като едно от водещите условия за изтласкването силата на Аза. Неговата несъзнавана активност става причина за изключване от съзнанието на нежелани импулси на То и на техните производни – неприемливи влечения, желания, намерения (Ч.Бренър,1993,с.76).

Ситуации на заплаха създава и Суперегото, адресиращ редица неодобрения и причиняващ преживяване на вина, на разкаяние. Азът започва да преживява тревожност и да мобилизира защита, включително и изтласкване. Проява на този механизъм се наблюдава ярко у престъпници, които забравят прилагане на обичайни предпазни мерки. Те са изтласкани от безсъзнателното чувство за вина и тревога.

Не само силата на Аза е причина за развитие на изтласкването, но и неговото голямо себеуважение, (Г.Нюнберг,1995,с.224). Тази специфика на Аза го прави нечувствителен към възприемане на заплахи, които са в състояние да породят усещане за незначителност т.е. апаратът на съзнанието става несензитивен към опасности, дискредитиращи индивида. Същевременно той става свръхчувствителен към възприемането на хора, събития, идеи, които не носят заплаха за себеуважението.

К. Роджърс не включва изтласкването в съвкупността от защитни механизми. Други изследователи, споделящи идеи от хуманистичната психология, приемат този механизъм като част от цялостната защитна система. Роджърс (1974) споделя мнението, че основни причини за активизиране на защитните механизми, включително и за изтласкването е обезвалидяването и обезценяването на личността (осъществявано от други хора), както и от опасности от типа на усещане на некомпетентност, безпомощност, на зависимост (идващи от собствени оценки и преживявания). Индивидът активизира изтласкването, за да защити застрашената структура на собствената личност. Например,  ако един работещ човек е силно обиден от свой уважаван колега, но не демонстрира знаци на огорченост, това означава, че той е репресирал обвиняващи мисли, пораждащ се гняв, враждебни действия. Всички тези елементи са изтласкани в безсъзнателна сфера, защото ако се задържат в центъра на съзнанието, това означава притежаваната концепция за себе си (етикирана в случая с термина себеуважителност) да се окаже заплашена от обезвалидяване и съответно – да се породи преживяване на тревога. Заплахата от разсъгласованост се отстранява с помощта на изтласкване. Индивидът "сякаш има личен интерес да забрави (чрез изтласкване) неприятното, за да поддържа самомнението си и за да запази настоящата концепция за собствената личност".

Общото и в двете представени причинни схеми е широтата от сигнали, които стават активатори на изтласкването. В психоаналитичната схема това са производните на инстинктите, очакваните наказания за провинение, несъзнавани нужди от самонаказание. При хуманистичната каузална конструкция се поставя акцент върху активизиращата роля на всеки външен или вътрешен сигнал, който се оценява като опасен за изградената личностна структура. Всичко това свидетелства за широтата на причинността за изтласкването (и по-конкретно – на възможността за неговото често актуализиране), върху която акцентират изследователи от двете направления.

Следствия от изтласкването

При използване на този защитен механизъм се постига бърз ефект на облекчаване от заплахата. Непоносимите мисли и чувства се изключват от съзнанието. Диапазонът на изключване не се разпростира до целия информационен поток, а само до онази негова част, която е неприемлива за личността. Обект на изключване стават всички когнитивно-емоционални единици, които са неблагоприятни за индивида. От достъп до съзнанието се лишават както лично и социално осъждани идеи, алтернативи, влечения, така и привлекателни страни от своята индивидуалност, като личен чар, способности, успехи. Изтласкването започва да функционира, ако тези елементи изпъкнат като заплаха за самоличността, за изграденото мнение за собственото Аз. В резултат на попадане на тези елементи в безсъзнателната сфера се изключва възможността да се припомнят; да се получи сблъсък с утвърдено мнение за себе си; да се избегне развитие на вътрешен конфликт. Душевното равновесие се запазва с цената на лишаване от достоверна информация за страни от своята уникалност.

Способността за блокиране на травмиращи факти създава предпоставки не само за емоционално равновесие, но има и собствен принос за адаптиране на индивида. Изтласкването и последвалото забравяне на безпокоящи мисли, спомени, поведенчески актове предотвратява развитие на вътрешни противоречия и създава условия за безконфликтно приспособяване към актуалните условия на средата. Например един шофьор е причинил и преживял автопроизшествие. Той може да продължи ефективно да изпълнява своя професионален дълг, ако изключи от съзнанието си спомена за преживяната катастрофа.

Много често върху ролята на изтласкването за адаптация към реалността обръщат внимание представители на психоаналитичното направление. Илюстрация на връзката изтласкване – приспособяване е следният факт. Ако детето изтласква своите сексуални стремежи към неинцестиозен обект, то се адаптира към социалните изисквания. При това първоначалното изтласкване в бъдеще може да се повтаря – всеки път, когато първата изтласкана идея се съединява с всяка нова идея, с която има някаква връзка. Изключената от съзнанието сродна идея, благодарение на повторното изтласкване се "потапя" в безсъзнателната сфера и престава да влияе върху целенасоченото поведение на личността. В случая повторното изтласкване не само укрепва първичното, но и изпъква като доказателство за автоматизиране на защитата и средство за формиране на устойчив модел за социално одобрени реакции.

Изследванията на 3. Фройд (1990,1993) разкриват, че изтласканият конфликтен материал непрекъснато се стреми да се придвижи по нови и неординарни пътища към съзнанието; постоянно се стреми да даде външни сигнали за своето съществуване. Душевният апарат реализира процес на активно задържане на непоносимите мисли и чувства. Това обаче обуславя развитие на друг ефект – психично изтощаване, ставащо условие за реализиране на неадекватно поведение, което се подлага на ново вторично изтласкване.

Създава се сложна психична ситуация в която се открояват два основни компонента: а) постоянна активност на репресираните мисли, образи, чувства за проникване в съзнанието; б) непрекъснат натиск за блокиране на проникването. Тази невидима вътрешна борба се преживява като немотивирана, неразбираема за индивида тревога. Нещо повече - изтласкването продължава да функционира „дълго след като възприетата заплаха е отслабнала" (А. Сlаrк, 1998, с. 181). Социалната ситуация, която е пораждала заплахата, е престанала да съществува, но човекът, който бива подложен на атаките на тази угроза, фиксира в себе си защита под форма на изтласкване. Тъкмо тази фиксираност на изтласкването го превръща в постоянно действащ механизъм. И следователно, в непреставащ източник на вътрешно напрежение. Очертаната специфика на изтласкването А. С1аrк определя като реверсивност. Например жена на средна възраст като дете е била свидетел на силни конфликти между родителите, които са предизвикали у нея преживяване на страх. Съпротивлявайки се на тежката семейна ситуация, тя развива изтласкването като защита. Днес живее в ново семейство, където отсъстват драматични междуличностни конфликти, но продължава да поддържа и актуализира механизма изтласкване (който в миналото е осигурявал запазване на равновесието) всеки път, когато се породи макар и слабо болезнена ситуация. Включеното изтласкване обуславя пораждане на емоционална у ограниченост.

Става ясно, че честото използването на механизма изтласкване провокира неосъзнато повишаване равнището на тревожност. Тази ескалация има сравнително широко негативно отражение върху индивида. Случаи от клиничната практика, анализирани в съответствие с постановките за защита на личността, позволяват да се очертаят някои от ефектите, които имат разстройваща значимост за индивида. Те същевременно са показател за по-интензивно прилагане на тази форма на защита.

1.   У индивиди, които сравнително често използват изтласкването, се наблюдава отсъствие на интерес или обикновено  любопитство   към   теми,   предизвикващи вниманието на повечето хора. Например проявата на безразличие на млад човек към сексуални теми изпъква като показател за изтласкване от съзнанието на определен конфликтен материал. Но тяхното пълно и постоянно изтласкване обуславя едностранчиво, неадаптивно развитие на индивида. Успоредно с това, обект на изтласкване могат да бъдат и положителни черти на личността (учтивост, непосредственост и др.) и съответно – елиминиране на тяхното проявление.

2.   При многократно актуализиране на изтласкването в поведението започват да доминират такива елементи като противоречивост, неувереност и особено напрегнатост. У тези хора отсъства склонност да изразяват спонтанно, непринудено,
открито своите мнения, позиции, оценки. При контакти както с други хора, така и с психолога, проявяват скованост и слаба готовност да изразяват своите чувства.

3. При често използване на изтласкването се наблюдава проява на съпротива срещу приемане и следване на съвети. Подобен аспект от поведението може да се очаква у хора, които като деца са приучавани към реда твърде сурово и дори са
малтретирани. Днес изтласкват в неосъзнатата сфера препоръки и наставления, дори когато са полезни за тях.

4. При прекалено мобилизиране на изтласкването са регистрирани и други следствия като:

- съчетаване на постоянна напрегнатост с отчуждаване от тясно-групови и по-широки обществени мероприятия.

-   често сънуване на кошмарни сънища. При това е напълно възможно един сън да се повтаря многократно.

-   прояви на грешка на езика.

-   нежелание на човек да разказва (пред психолога или пред други хора) за определени периоди от своя живот. Вероятно тези периоди съдържат болезнени възприятия, които са изключени от съзнанието чрез механизма на изтласкването.

Очертаните индикатори на хора, които относително често прилагат механизма на изтласкване, позволяват да се направят определени обобщения. Тези хора живеят в постоянен страх от попадане на травмиращите спомени в съзнанието. Това несъзнателно ги мотивира да проявяват непрекъсната бдителност. Подобно защитно състояние неизбежно детерминира разход на психична енергия, което от своя страна обуславя проява на хронична физическа и психическа отпадналост и демобилизираност.

Изтласкването създава предпоставки за отклоняване на травмиращите конфликти от съзнанието, независимо от факта, че те непрекъснато напомнят за себе си посредством описаните маниери на поведение. Личността обаче не е в състояние сама да осмисли, да изследва резултатите от постоянното използване на защитния механизъм и да се придвижи към решаване на конфликта. Тук помощта на психолога много често има решаващо значение за освобождаване на страдащия не въобще от изтласкването, а от неговата висока степен на фиксация.

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497558
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31