Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2018 08:00 - Първично-стресов тренинг за формиране навици за преодоляване на стрес (Доналд Мейхенбаум)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


      Първично-стресов тренинг за формиране навици за преодоляване на стрес

                                                          (Доналд Мейхенбаум)  


Автор на „Първично-стресовия тренинг” е Доналд Мейхенбаум – изследовател по проблемите на когнитивната модификация на поведението.  Основната опора  на Мехенбаум е в схващането му, че разговорите на човек със самият себе си може да му помогне да развие или да регулира подходящо поведение. Често може да се наблюдава как малките деца използват езика за управление на поведението си в своите игри. Особено често те говорят за себе си, за това какво те правят при изпълнение на сложните игрови маневри.  Възрастните също използват този способ, когато се обучават в нови моторни навици. Въпреки, че този феномен не е достатъчно добре обяснен в литературата, през последните 10-15 години има по-задълбочени опити  за използване на този феномен при отстраняване на недостатъците  в когнитивните и моторни действия – например, за формиране на по-добри академични навици в хиперактивните деца, повишаване креативността при студентите, подобряване резултатността при ред когнитивни тестове за измерване на IQ при болни от шизофрения. Тези терапевтични процедури са известни с името „самоинструктиращ тренинг”.  Мейхенбаум сравнява тази форма на терапия с привикване към соматичната болка. Имунизацията – това е процедура, в която индивидът преднамерено се подлага на действието на малки дози инфекция с цел активизация на неговите естествени защитни сили, които впоследствие при по-сериозни дози инфекция, помагат на организма в справянето му с тях. Аналогичен пример е тренинга за присаждане на стрес. Мейхенбаум преднамерено подлага индивида на определена доза стрес и му помага да  тренира умения на търпимост, чрез справяне по пътя на измененията в собствените поведенчески и когнитивни реакции.  Различните елементи на първично-стресовият тренинг  (ПСТ) присъстват и в други поведенчески и когнитивни терапевтични процедури, такъв например е тренингът за управление на тревогата и решение на задачи.  

Методика на Мейхенбаум за формиране на социални навици

Схема на процедурата

Стадий № 1 – просвещение, оценяване и формиране

Авторът счита, че основният акцент на терапията пада върху силата на терапевта, който трябва да предостави на клиента концептуална схема, с помощта на която индивидът да разбере (проумее, осъзнае) своето поведение в проблемните ситуации.

За целта терапевтът трябва да обясни на клиента си проблемът му от позиция и с терминологията на съвременната експериментална когнитивна психология.  По този начин фобийните и тревожни клиенти се запознават с теорията за емоциите, прозира взаимната връзка между когнитивните и физиологични процеси при преживяване на емоцията.

Концептуалната схема разработена от терапевта трябва да бъде правдоподобна и приемлива за клиента – научната и валидност има второстепенно значение.   Целта на тази схема е трояка:

Първата стъпка – самоидентификация на проблема

Идеята е клиентът сам да признае своя проблем, да го направи достъпен за разбиране и по този начин, когато човек постави (центрира) на „масата” ясно определен проблем, осъзнава, че започва да  контролира ситуацията (проблемът).

Когато човек назове емоцията си или точно определи мислите си, първият настъпващ в него ефект е, че намалява усещането за безнадеждност, присъщо на повечето клиенти.  Освен това, стартира формирането на позитивно терапевтично очакване и се активизира мотивация за дейност по посока противодействие на стреса. 

Обобщено всичко това обозначава Мейхенбаум  като процес за привеждане на клиента в такова състояние, в което той да започне да обсъжда сам своите проблеми.

Втората стъпка – въвеждане на концептуална обяснителна схема

Концептуалната обяснителна схема, която терапевтът предоставя на клиента си представлява инструментариум, въоръжение, чрез което клиентът започва да борави.  От него се изисква да наблюдава собственото си поведение в проблемните ситуации и да регистрира информацията от това наблюдение. Ефектът е в това, че данните улесняват анализа на проблема и позволяват изработването на индивидуален терапевтичен план за лечение.

Трета стъпка – анализ на мисленето

Благодарение на концептуалната схема клиентът за първи път (благодарение на нея) започва да обръща внимание на важността на това, което обсъжда със себе си, започва да разглежда мислите си като ключ към възникването на емоционалния проблем и свързаните с това поведенчески реакции.

Какво се случва в терапевтичния кабинет ?

(1) В терапевтичната ситуация проучването на клиента върви паралелно с формирането на концептуалната схема.  Обикновено още в първото интервю терапевтът иска от клиента да обясни своите преживявания и поведение в конкретната ситуация, в която се проявява проблема.  В случая терапевтът може да представи въображаема ситуация, с цел облекчаване на нейното описание. Допуска се също отиграване на ситуация в реални жизнени условия (експеримент, напр. при фобия от асансьор, лицето се поставя в същата ситуация заедно с терапевта или без него), в които терапевтът получава възможност да наблюдава лично поведението на клиента, а последният да съобщи актуални сведения за своите непосредствени субективни преживявания и мисли.

(2) Както в повечето клинични бихевиорални терапии от клиентът се изисква да води дневник, дават му се инструкции за това. Той ежедневно (1) описва в него сблъсъка си с проблемната ситуация. В допълнение към описанието на информацията, клиентът (2) записва  своите мисли, които възникват непосредствено преди или в момента на появата на стресора.

Мислите условно могат да бъдат разделени на следните категории:

а) мисли за това, че стресорът ще навреди на клиента (Колко е страшно и опасно?)

б) мисли за това, какво трябва да се прави (Каква да е поведенческата реакция?)

в) мисли за това, как другите ще реагират и какво ще си помислят

(3) Терапевтът използва информацията, записана от клиента за две основни цели:

Първо, за потвърждаване и развитие на първоначалната концептуална схема (проверка на хипотези). При това особено значение има изменението (различията) в съотношението между  оценката на клиента за стресовата ситуация и последващите емоционални реакции.

Второ, по записите може да се установи какво знае клиента за това какво е поведението (как се държи той) му в стресовата ситуация. Много често се установява, че клиентът е много ограничен в своето разбиране за това, какви варианти на поведение са адекватни в една или друга ситуация.  Някои автори описват този феномен като съчетание  на едно ригидно социално поведение и страх от това, да не се отклони от приетите вече правила и рамки на това поведение (страх от неизвестното, непознатото) в познатата ситуация, за да не получи неодобрение. В тази връзка една от функциите на терапевта  е чисто просветителска по повод на това – кое е адекватното поведение или кои са алтернативите на ригидния клиентски поведенчески модел.

(4) След това терапевтът формулира проблема на клиента, включително и предположения за възможно терапевтично въздействие.  Тази формулировка уточнява ред от елементи от концептуалната схема (нова проверка на хипотезите и рекапитулация):

= описание на стресовата ситуация;

= описание на физиологическата активност (напр. учестено сърцебиене; мускулно напрежение; сухота в устата; изпотяване; треперене на крайниците и пр.);

= описание на мислите, извикани за да поддържат и утвърждават напр. тревожността, преди и в момента на ситуацията;

=  описание на преживяванията (емоциите) преди и в момента на ситуацията;

(5) Първоначално терапията трябва да намали (да отслаби) силата на всеки един от тези елементи . Анализирайки заедно с клиента неговата реакция на стрес. Терапевтът прави нова крачка, развивайки в клиента си  идея за това,  че тази негова поведенческа реакция трябва да се разглежда  като последователност от взаимно свързани стъпки, а не като единно явление с непреодолима сила. Ето и четирите стъпки, които Мейхенбаум описва:

-Подготовка на стресора

-Среща и обръщане към стресора

-Преодоляване вероятността от настъпване на шок

-Оценка за това, колко успешно е справянето, след като всичко е свършило

За всяка една от тези стъпки може да бъде разработен набор от самоинструктиращи  утвърждения – това са правила, които клиентът спазва. Клиентът се обучава как да ги използва и прилага, напр. релаксация.  След това започва стадия № 2

 Стадий № 2 – репетиране

В тази фаза терапевтът обучава клиента в формиране на навици за преодоляване на проблема. В зависимост от разработеният в първия етап концептуален модел  се работи с едни или други навици.  Обикновено разработените стратегии обхващат както физиологичните, така и когнитивните аспекти на проблема.

Например, прогресивния тренинг на релаксация лесно се усвоява от клиента и след известна практика повечето от тях са в състояние да идентифицират симптомите на физиологичен стрес, както и да прилагат техники за отпускане и възстановяване.

По-съществения елемент е в преизграждането на начина на мислене, защото  емоционалният отговор на клиента частично се определя от това, какво той мисли за себе си. По този начин ако човек мисли (оценява) за себе си, че не би се справил, че не е в състояние да контролира своите реакции, и че е длъжен да очаква най-тежките последици, то е най-вероятно да се случи точно това.

Повечето хора идват в терапевтичния кабинет точно с такива мисли за себе си и за ситуацията и ако те успеят да променят мисленето си с по-адаптивно, като усвоят алтернативи, нивото на преживявания дискомфорт при стресова ситуация рязко се снижава.

На този етап в резултат на терапията би трябвало клиентът да може да разбира негативните си мисли, които винаги го връхлитат при сблъсък със стресора. Това са т. нар. „автоматични мисли”, които не се поддават на управление и автоматично стартират процеса.  В случая клиентът вече трябва да умее след като улови тези „автоматични мисли”, т.е. след получаване на сигнала, да започне формулиране на серия от положителни утвърждения, които ще му послужат за блокиране  на негативните мисли и ще му отворят път за алтернативна, удовлетворяваща го  реакция.

Положителните утвърждения се разработват индивидуално за всеки клиент в процеса на консултацията с него. При това в началото терапевтът дава на клиента няколко примера, а след това му помага да състави собствено утвърждение.  Утвържденията могат да се отнасят към всяка от четирите стъпки на Мейхенбаум, посочени в края на първия стадий.

Например, утвърждение за подготовка за среща със стресора трябва да бъдат свързани с план за действие в отговор на въпросите:  „С какви алтернативи разполагам?”, „Не допускай негативни мисли!”, „Бъди реалистичен в оценките си”.

За непосредствен контакт и общуване със стресора могат да се формулира утвърждения от типа: „Използвай релаксация”, „Съхрани равномерното си дишане”, „Опитай  да се концентрираш върху задачата”, „Мисли за това което става сега, а не за това, което ще се случи след 10 минути”.

Типични утвърждения за преодоляване чувството за замайване (зашеметяване) могат да бъдат: „Добре, не се бори с тях”, „Просто разбери, че то ще си отиде, както е дошло”, „Ако се съсредоточа върху него и мисля за него,  всичко това ще продължи твърде дълго”, „То идва, но след това ще си отиде”.

Накрая клиентът може да формулира оценка за своето поведение, напр.: „Добре се справих, удържах своята мисия”, „Аз мога да се справя с тревожността си и се справям доста добре”, „Много добре, твърде бързо разпознах отрицателните си мисли”

Когато утвържденията бъдат готови е добре те да се отпечатат на картички, за да може клиентът да ги носи със себе си и да си ги припомня (да ги използва).  Едва сега клиентът може да бъде въведен в контролируеми стресогенни условия.

Стадий № 3 – практически тренинг

Мейхенбаум заставя своите клиенти да упражняват своите главни навици в различни условия – от гледане на филми до изпълнение на експериментални задачи под заплахата от удар с електрически ток. 

Едни от най-подходящите методики в извънклинични условия е ролевата игра моделирана първоначално от терапевта.

image 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816322
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031