Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 10:00 - Модифициран въпросник за типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 Модифициран въпросник за типове акцентуации на характера при подрастващи     

                                                                    (Личко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до характера на човек. Прочетете внимателно всяко от тях  и ако то се отнася за Вас, обградете номера му в бланката за отговори, а ако – не, прескочете номера.

 

1.В детството си съм бил весел и спокоен.

2.В първите училищни години харесвах училището, но по-късно ми стана тягостно.

3.В детството си бях такъв, какъвто е и сега-лесно се разстройвам, но и лесно се успокоявам, развеселявам.

4.Често имам лошо самочувствие (ниско, потиснато).

5.В детството си съм бил много чувствителен и обидчив.

6.Често се страхувам, че с майка ми може да се случи нещо лошо.

7.Настроението ми се подобрява, когато остана сам.

8.Като малък съм бил капризен и раздразнителен.

9.Като малък съм обичал да разговарям или да играя с възрастни.

10.Считам, че най-важното е да не обръщаш внимание на всичко онова, което може да помрачи днешния ден.

11.Аз винаги удържам обещанията си, дори да не са в моя полза.

12.Като правило аз имам добро настроение.

13.При мен седмица с добро настроение се сменя със седмица с лошо настроение.

14.Лесно изпадам от радостно към тъжно настроение.

15.Често изпитвам вялост и изнемогване.

16.Към бирата или други спиртни напитки изпитвам отвращение.

17.Избягвам да пия спиртни напитки заради лошото самочувствие и болките в главата.

18.Моите родители не ме разбират и понякога ги чувствам чужди.

19.Държа се внимателно с непознати хора и неволно се опасявам да не ми навредят.

20.Не виждам в себе си съществени недостатъци.

21.При поучаване или мъмрене (съветване0 ми се иска да избягам, но ако не мога, мълча послушно и си мисля за друго.

22.Всички мои навици са положителни и харесвани.

23.Моето настроение не се променя от незначителни причини.

24.Аз често заспивам с мисълта  за това, какво предстои  да правя през деня.

25.Аз много обичам родителите си и съм привързан към тях, но се случва понякога сериозно да ги обидя и дори да се скарам с тях.

26.Имам периоди, през които се чувствам бодър, но има и такива, през които съм като разбит.

27.Често изпитвам стеснение и срам пред повече хора.

28.Моето отношение към бъдещето често се променя: ту градя  оптимистични планове, ту виждам бъдещето си мрачно.

29.Обичам да се занимавам с моите интереси сам.

30.Почти не се случва някой непознат човек да предизвика у мен симпатия.

31.Обичам да се обличам модно и нетрадиционно , с дрехи които привличат погледите.

32.Най-обичам да се нахраня хубаво и да добре да си отпочивам.

33.Аз съм уравновесен, никога не се дразня и гневя.

34.Аз лесно влизам в контакти и общувам с хората във всякаква обстановка.

35.Трудно ми е да понасям глад – бързо отслабвам..

36.Самотата понасям с лекота, ако тя разбира се не е свързана с неприятности.

37.Често имам лош и неспокоен сън. 

38.Моята стеснителност и срам ми пречат да се сприятелявам и дружа с тези, които ми харесват.

39.Често се тревожа по повод различни неприятности, които могат да възникнат в бъдеще, въпреки че поводи за това няма.

40.Своите неуспехи и трудности аз преживявам сам и никого не моля за помощ.

41.Силно преживявам забележки и съвети, които не ме удовлетворяват (критика).

42.По-често аз се чувствам свободно и непринудено с нови непознати връстници, в новия клас, на лагер или други места.

43.Като правило аз не се подготвям за училище. 

44.Аз винаги казвам на възрастните истината. 

45.Привличат ме приключенията и риска. 

46.Към непознатите хора привиквам бързо. 

47.Настроението ми пряко зависи от моите учебни успехи и  успеха на дейностите, с които се захващам.

48.В края на деня аз обикновено съм уморен – съвсем не ми остават сили.

49.Страхувам се от непознати хора и се страхувам да ги заговоря първи.

50.Обикновено много пъти проверявам дали не съм допуснал грешка в работата си.

51.Приятелите ми имат погрешно мнение, ако не искам да дружа с тях. 

52.Има дни, в които без причина съм ядосан и мрачен.

53.Мога да твърдя, че имам добро въображение.

54.Ако учителят не ме контролира по време на час, аз почти винаги се занимавам с нещо друго или с някой друг. 

55.Моите родители не се дразнят на моето поведение.

56.Мога лесно да организирам другите деца за съвместни игри, работа или развлечения.

57.Мога да отида по-напред от другите в мислите си, но не и в действията си.

58.Случва се силно да се радвам, а след това да съм силно натъжен и огорчен.

59.Понякога съм капризен и раздразнителен, а след това съжалявам за това.

60.Извънредно съм обидчив и чувствителен.

61.Обичам да съм първи там, където ме обичат и харесват,  но да се боря за първенството на тяхната любов не обичам.

62.Почти  винаги не стигам до пълно откровение, нито с приятелите, нито с родителите ми.

63.Когато съм разсърден мога да крещя, да размахвам ръце, а понякога дори да се сбия.

64.Струва ми се, че ако искам мога да стана добър актьор.

65.Струва ми се, че да се тревожа за бъдещето е безполезно – всичко само от себе си ще се случи. 

66.Винаги съм справедлив в отношенията си с учителите, родителите и приятелите ми.

67.Убеден съм, че в бъдеще ще се сбъднат всички мои планове и желания.

68.Понякога имам такива дни, че живота ми става по-тежък, отколкото е в действителност.  

69.Доста често моето настроение се отразява в моите постъпки.

70.Струва ми се, че имам доста недостатъци и слабости.

71.Става ми тежко, когато си припомням са моите малки грешки.

72.Често разни мисли ми пречат да доведа започната работа до края.

73.Мога да слушам критика и възражения, но се старая всичко да стане по моему.

74.Понякога мога така да се разлютя на обидилия ме, че трудно бих се удържал да не го набия.

75.Практически никога не изпитвам чувство на срам или стеснителност.

76.Не изпитвам стремеж да се занимавам със спорт.

77.Никога не казвам за другия лоши думи.

78.Обичам всякакви приключения, с желание отивам на риск.

79.Понякога настроението ми зависи от времето навън.

80.Новото за мен е приятно и желано, особено когато обещава нещо хубаво.

81.Животът за мен е доста тежък.

82.Често изпитвам плахост пред учителите и училищната администрация.

83.Завършвайки определена работа, аз дълго мисля за това, дали всичко съм направил без грешка.

84.Струва ми се, че другите не ме разбират.

85.Често се огорчавам  от някого, сърдя му се, не му говоря.

86.Винаги успявам да намеря изход от всяка ситуация.

87.Харесва ми вместо на училище да отида на разходка или на спортна проява (кино).

88.Никога не върша нещо вкъщи без разрешение (без да попитам).

89.При неуспех аз мога да се присмея на себе си. 

90.Имам периоди на подем, увлечения, ентусиазъм, а след това настъпва период на апатия и спад на настроението ми към всеки и всичко.

91.Ако в нещо не успея или срещна трудност, аз лесно се отчайвам и губя надежда.

92.Възраженията и критиката ме огорчават, особено ако те са в груба форма, дори да касаят  съвсем незначителни неща.

93.Понякога мога да се разплача, ако чета тъжна книга или гледам тъжен филм.

94.Често се съмнявам в правилността на своите постъпки и решения.

95.Често в мен възниква чувство, че съм ненужен за другите.

96.Когато се сблъскам с несправедливост, аз се възмущавам силно и веднага се изправям срещу нея. 

97.Харесва ми да бъда център на внимание, например да разказвам на приятелите ми забавни истории.

98.Считам, че е по-добре човек да прекарва добре времето си – да не прави нищо, прости да си отпочива.

99.Никога не закъснявам за училище. Или за някъде другаде.

100.Неприятно ми е да стоя дълго време на едно място.

101.Понякога така се разстройвам от учителите или връстниците ми, че не ми се ходи на училище.

102.Не умея да командвам други хора.

103.Понякога ми се струва, че съм тежко и опасно болен.

104.Не обичам никакви опасни и рискови приключения.

105.Често имам желание да проверявам по няколко пъти определена работа, която съм свършил.

106.Страхувам се, че в бъдеще мога да остана сам. 

107.С охота слушам наставления,  касаещи моето здраве.

108.Винаги изказвам своето мнение, ако се обсъжда нещо в клас.

109.Мисля, че никога не бива да се деля от колектива (групата, класа).

110.Въпроси, които са свързани с пола или любовта въобще не ме вълнуват.

111.Винаги считам за интересни и занимателни онези действия, които заобикалят правилата. 

112.Понякога  имам  неприятни празници.

113.Животът ме е научил да не съм прекалено откровен дори с приятелите ми.

114.Ям малко, а понякога нищо не похапвам. 

115.Много обичам да се наслаждавам на красива природна гледка.

116.Когато излизам от вкъщи или лягам да спя, аз винаги проверявам изключено ли е електричеството, заключена ли е вратата, затворени ли са прозорците и т.н.

117.Привлича ме само онова, което съответства на моите интереси и принципи.

118.Ако за моите неуспехи е виновен някой друг, аз не оставям това безнаказано.

119.Ако не уважавам някого, аз се старая да се държа така, че той да не забележи това.

120.Най-добре прекарвам  времето си в разнообразни развлечения.

121.Харесват ми всички предмети в училище.

122.Често съм ръководител (лидер) в игрите.

123.Лесно понасям болка и физически страдания.

124.Винаги се старая да се въздържам, когато ме критикуват или ми възразяват.

125.Аз съм доста подозрителен, безпокоя се за всичко, особено за своето здраве.

126.Рядко съм безгрижен и весел. 

127.Често се забелязвам  в себе си различни знаци и имам мисли, като  се старая да ги следвам строго, за да бъде всичко нормално.

128.Не се стремя да участвам в живота на училището и класа. 

129.Понякога действам извънредно бързо, правя необмислени постъпки, заради които после съжалявам.

130.Не ми харесва да правя сметка на разходите си и да разпределям парите си, лесно бих взел на заем,  дори да зная, че в срок не мога да върна парите.

131.Учебната работа ми е досадна и ако не ме карат да уча, въобще не бих учил.

132.Никога не съм имал мисли, които се налага да крия от другите.

133.Често имам толкова добро настроение, че се е случвало другите да ме питат защо съм толкова весел.

134.Понякога настроението ми е толкова лошо, че съм започвал да мисля, че е по-добре да съм умрял.

135.Малките неприятности твърде дълбоко ме разстройват.

136.Бързо се уморявам по време на час и ставам разсеян. 

137.Понякога се учудвам (изумен съм) от грубостта и невъзпитаността на хората около мен.

138.Учителите ме приемат за старателен и префинен ученик.

139.Често ми е по-приятно да размишлявам в самота, отколкото да прекарвам времето си в шумна компания.

140.Харесва ми, когато ми се подчиняват..

141.Аз бих могъл да се уча по-добре, но учителите ми в училище не са способни на това.

142.Не ми харесва работа, която изисква усилия и търпение.

143.Аз никога на никого не желая лошо.

image

Описание на методиката

Въпросникът е модификация на А.Е.Личко, като целта на авторът е да създаде компактен, малък тест, който с лекота да се прилага при групова диагностика.

Въпросникът съдържа 143 твърдения, съставляващи  10 диагностични и една контролна скали (скала за лъжа). Всяка скала включва по 13 твърдения.  Твърденията във въпросника са поместени в случаен порядък. Диагностицират се хипертимен, циклоиден, лабилен, астено-невротичен, сензитивен, тревожно-педантичен, интровертен, възбудим, демонстративен и неустойчив тип.

 

Процедура за провеждане

Инструкция: „Ученици, всеки един от вас иска да научи повече за своя характер и най-вече за неговите най-силно изразени личностни черти. Когато човек познава добре характера си, той по-добре би управлявал себе си, например по-успешно би взаимодействал с другите хора. Този тест ще ви помогне сами да определите типа и особеностите на вашия характер, който се явява основа на личността. Предлагаме ви един лист с въпроси и лист, на който да отбелязвате вашите отговори. От вас се иска да прочетете внимателно всеки въпрос-твърдение и да решите, дали той се отнася за вас или не. Ако да, то обградете с кръгче номера на същия въпрос в листа за отговори, ако не се отнася – пропуснете този номер. Колкото по-точни и искрени са отговорите ви, толкова повече ще разберете за себе си. След като приключите с отговорите, избройте и съберете всички отговори, на които сте дали утвърдителен отговор и резултата запишете в края на таблицата.“

Обработка и интерпретация на резултатите.

За всеки тип акцентуация тестът предлага минимално диагностично число (МДЧ), което представя минималната граница в интервала 6 – 24. Същото се изчислява по формулата:

МДЧ = M – Rn x W, където

-          М – среден бал за дадения тип акцентуация;

-          Rn – табличен коефициент;

-          W – обхват на данните.

Минималните диагностични числа по скалите са както следва:

Хипертимен – 10;

Циклоиден – 8;

Лабилен – 9;

Астено-невротичен – 8;

Сензитивен – 8;

Тревожно-педантичен – 9;

Интровертен – 9;

Възбудим – 9;

Демонстративен  - 9;

Неустойчив тип – 10;

Контролна скала – 4;

Контролната скала показва нивото на достоверност (лъжа), като показател от 4 бала се приема за критичен. Високите показатели по тази скала показват, че изследваното лице проявява социална желателност. По тази причина при бал по-голям от 4, към скала демонстративен тип автоматически се прибавя още 1 бал. Ако показателя е по-голям от 7 бала, към същата скала се прибавят 2 бала. Ако изследването не цели проверка на хипотеза за демонстративен тип, но резултатите се приемат за недостоверни.

Правила за идентификация на типовете

1.Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност само на един тип, то се диагностицира само този тип.

2. Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност на повече от един тип, то се диагностицира:

а) следните комбинации от смесени типове:

image

Други, различни от посочените съчетания между типове трябва да се приемат като неадекватни, например: съчетание между хипертимен и интровертен или сензитивен и възбудим.

б) ако по който и да е от типовете е събран бал 4 и повече, в сравнение другите типове, то последните не се диагностицират, дори съчетанията им да са уместни.

в) в случай на несъвместими съчетания се диагностицира този тип, който е събрал по-висок бал.

г) Ако в отношението между два несъвместими типа са събрали еднакво количество бал, то за изключването на единия е необходимо да се ръководите от правилото за доминиране, т.е. приема се типа, указан след знака за равенство:

image

3.Ако МДЧ достига или превишава нормата по няколко типа и по правило 2 от тях и те не могат да бъдат намалени, то се подбират само два от тях с най-висок бал и се следва второто правило.

4.Ако по контролната скала са получени повече от 4 бала, то към скала демонстративност се прибавя 1 бал, а ако са постигнати повече от 7 бала, към скалата се добавят 2 бала.  Ако обаче дори след добавянето на допълнителните балове не се диагностицира демонстративен тип, то резултатите от изследването се приемат за недостоверни и следва да се проведе ретест.

Достигането или превишаването на МДЧ по един или друг тип и посочените по-горе правила за идентификация на типовете гарантира точност на методиката не по-малка от Р > 0,95.

 

                           Кратко описание на типовете акцентуации при ученици в

                                                подрастваща възраст в чист вид

  

ХИПЕРТИМЕН ТИП

Основна негова черта е първо, постоянното и доминиращо приповдигнато добро настроение, много редките прояви на избухваща агресия и то в отговор на противодействие на обкръжението и второ, постоянен стремеж за потискане желанията и намеренията на другите и подчиняването им на тяхната воля. За него е характерна висока контактност, словоохотливост, впечатлителност и жажда за развлечения. Често проявяват тенденция към лидерство, което се подкрепя от налични организаторски способности. Хипертимните са много инициативни и оптимистично настроени. Влизат в конфликтни отношения само при наличие на много твърда дисциплина, ограничения, монотонна работа или принудителна изолация. По тази причина те често биват „неудобни“  по време на час, който не е наситен с разнообразни, развлекателни, интересни и достъпни дейности. Като правило, колкото по-ниска е при хипертимния подрастващ общата мотивация за учебна дейност, толкова по-трудно може да бъде удържано вниманието му по време на час, а поведението му без отклонения. Те по-често от другите се разсейват и се занимават с някаква друга дейност. Най-добрият способ за неутрализация на хипертимния по време на час е включването му в интересна и достъпна за него дейност.  Още по-висок резултат може да бъде получен, ако тази дейност съдържа елементи на лидерство: ръководител на група, екип, отбор и пр. За определяне на най-полезната и ефективна дейност следва да се отчитат способностите, интелекта, склонности и пр. на детето.

За благоприятно развитие на характера на хипертимния са еднакво нежелани както условията на безконтролност (при липса на такива ограничения или изисквания хипертимният представлява риск за самия себе си), така и извънредния контрол, против който хипертимният със сигурност ще реагира „на нож“ с бурен протест.

В същото време те могат да бъдат активни помощници на учителите, лидери сред своите и по-малките ученици, да ръководят клубове, кръжоци, училищни радиа и пр. организирани групови форми. Принципно са отзивчиви, доброжелателни и с уважително отношение към педагогическия състав.

В по-висока възраст обикновено желани области за изява на хипертимните са дейности, свързани с постоянно общуване, обслужване, организиране и ръководене на хора. Склонни са към честа промяна на местата на работа и вида дейност.

ЦИКЛОИДЕН ТИП

Този тип поведение се наблюдава често сред подрастващите и юношите (тийнейджърите). Негова особеност се явява периодичното (с фази от няколко седмици до няколко месеца) колебание на настроението и жизнения тонус. В периодите на подем за циклоидите се наблюдават черти, характерни за хипертимния тип. След тази фаза настъпва период на спад на настроението, рязко се снижава контактността и детето става песимистично и немногословно. Обикновено избягва многолюдни и шумни компании и много рядко се въвлича в конфликти. Губи интерес към занимания и увлечения, които са го привличали в предишната фаза и предпочита да се оттегли вкъщи. През този период може да се наблюдава спад в апетита, безсъние, а през деня обратно – сънливост.  Дори малките и незначими неприятности и неуспехи преживява тежко, като рязко спада работоспособността му. На забележките на околните в тази фаза циклоидите реагират с раздразнение, дори с грубост и гняв, но дълбоко в себе си преживяват дискомфорт и в крайна сметка изпадат в униние.

Циклоидите винаги реагират тежко и са много уязвими към чести и сериозни промени на стереотипа на живот, промяна на училище, местоживеене, към загуба на приятели и близки и пр. Сериозните неуспехи и недоволство на обкръжаващите го (родители, учители и др.) могат да задълбочат и усложнят субдепресивното му състояние и да предизвикат остра афективна реакция с вероятни опити за суицид.

Оптимална позиция на близките и педагозите по отношение на циклоидните подрастващи, намиращи се в субдепресивна фаза е усилване на грижите и вниманието към децата (при това категорично е противопоказно задаването на въпроси от типа „Защо имаш лошо настроение?“.  През този период е препоръчително да се намалят изискванията към детето. За него в този момент е най-важно да получи емпатия, топъл контакт със значимите за него хора: родители, учители, други възрастни с авторитет и доверие.  Огромна полза при такива ситуации може да окаже училищния психолог, който подрастващите в тази фаза често търсят, за да „облекчат“ своето душевно състояние. В този смисъл училищните психолози трябва добре да познават учениците, които проявяват циклоиден тип поведение, да ги наблюдават и да са в готовност за адекватна реакция.  При установяване на симптомите психологът незабавно следва да предприеме мерки за адаптиране на цялата обкръжаваща детето среда – родители, учители и др.

ЛАБИЛЕН ТИП

Основната черта на този тип е крайната изменчивост в настроението. В една или друга степен тези промени са характерни за всички подрастващи. По тази причина за наличието на акцентуация на този тип може да се говори едва тогава, когато настроението се променя бързо едно в друго, а поводът за това е незначителен.  Всяка несъзнателно казана дума, недружелюбен или ироничен поглед на събеседника може да стартира неадекватна реакция в лабилния тип – влошаване на настроението, униние, мрачно разположение на духа, дори сълзи. Обратно, малозначителни, но приятни неща (например обикновен комплимент), може рязко да подобри настроението. Честите промени в настроението винаги се съчетават със значителни и дълбоки преживявания. От настроението в определен момент зависят и самочувствието, и апетита и трудоспособността, и желанието да е сам или в шумна компания. По същия алгоритъм се сменя и отношението към бъдещето – от оптимистично до мрачно и песимистично.

На фона на колебанията в настроението могат да възникнат мимолетни конфликти с връстниците и с възрастните, кратковременни афективни избухвания, но са последвани от бързо разкаяние и търсене на начин за примирие. Понякога лабилните подрастващи стават лекомислени, но и са способни на дълбока и искрена привързаност към роднини, приятели и любими. Същевременно те са извънредно отзивчиви и отворени към доброто, може да се каже, че с готовност откликват с разбиране, поддръжка и помощ. Понякога е достатъчен един кратък, но доверителен, ободряващ и мил разговор, за да бъдат вдъхновени. На грижите на другите за тях отговарят с благодарност и изпълнителност.

Лабилните преживяват много остро и болезнено отхвърлянето им от емоционално значими лица, загуба на близки и раздели. Ако педагозите искат да направят своето въздействие спрямо лабилните по ефективно, те трябва да забравят за упреците и наказанията и да действат с доброта и ласка.

АСТЕНО-НЕВРОТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип се явява повишената психическа и физическа уморяемост (изтощение) – раздразнителност/склонност към хипохондрия. Уморяемостта е особеност, която се проявява главно при умствени занимания. Умерените физически натоварвания се понасят добре, но когато се касае за сериозни физически натоварвания, например съревнование, се оказват непоносими.   Раздразнителността е твърде сходна с афективни избухвания при лабилна акцентуация, но за разлика от нея, афективните избухвания са свързани не със снижаване на настроението, а с видимо и ясно проследимо нарастване на раздразнителността в моментите на преумора (изтощение). Натрупваното и нараснало раздразнение по  нищожен повод и с лекота се разтоварва върху обкръжението и по-същия начин с лекота и бързина се заменят с разкаяние, извинения и дори сълзи.

За разлика от възбудимият тип, афектът при астено-невротичният не съдържа признаци за постепенност и продължителност в натрупването и нарастването на силата.  В този случай афектът винаги показва слабост. Тази слабост на организма може да се забележи по външния вид на астено-невротика – той става бледен, появяват се тъмни сенки под очите му.  Именно неговата слабост поражда повишената възбудимост и при избухването, астено-невротика бързо губи сила, много наподобяващ спукана автомобилна гума.  Той започва да се суети, върти, не може да се ориентира в ситуациите. Често става жертва на ирония и подигравки на съучениците си,  може да реагира с крясък, писък или да бъде открит да плаче край вратата, чакайки учителката.  Учителите трябва да  знаят, че когато класа установи тези особености на астено-невротика, съучениците му могат често да го провокират към подобни реакции, за да нарушат атмосферата или хода на урока. Ако учителят реши да го накаже, то в такъв случай той би играл заедно с провокаторите срещу астено-невротика.

Склонността към хипохондрия е друга типична черта на астено-невротиците.  Те внимателно  „преглеждат“ своите телесни усещания, „улавят“ най-малките признаци за немощ, с готовност се подлагат на лечение, склонни са веднага да потърсят помощ и се подлагат на медицински манипулации. Те редовно могат да бъдат открити пред лекарския кабинет или да помолят да бъдат освободени от учителя, за да извършат изследване.  Най-често ги безпокоят болките в областта на сърцето и главата, които естествено са с психогенен характер.

При астено-невротиците като правило често могат да се забележат денонощни цикли на бодрост и изтощаемост.  За интензивна учебна работа с него, педагогът е длъжен да използва трудоспособността в периоди на бодрост – това са втория или третия час, началото и средата на седмицата, първата половина на тримесечието (особено мъчителна за всички подрастващи е третото тримесечие).

Главното в позицията на педагога по отношение на астено-невротика е търпението и искреното съчувствие. Необходимо е внимателно да се заобикалят повечето от грешките и неуспехите на подрастващия, когато те очевидно възникват на фона на изтощението му. И обратно – умело да се акцентира вниманието върху неговите успехи.  Не е излишно да се помни, че астено-невротиците реагират крайно болезнено на шеги, ирония и сарказъм по свой адрес без значение на източника.  И накрая, нещо много важно, необходимо е преди всичко да се изясни, дали в дадения случай няма физически причини за астенизация (хронични болести, продължителна преумора и др.).

СЕНЗИТИВЕН ТИП

Този тип най-отчетливо може да бъде наблюдаван и е оформен в по-късна възрастност, към 16-19 години. Повечето от елементите му обаче могат да се забележат още в подрастваща възраст. Това са преди всичко извънредно високата впечатлителност към която по-късно се прибавя рязко изразено чувство за собствена непълноценност. Училището плаши такива деца, чрез шумът, крясъците, сблъсъците, опасните игри и същевременно те много бързо се привързват към класа и дори страдат за свои съученици. Много трудно се съгласяват да преминат в друг клас. Като ученици обикновено са старателни и прилежни, но изпитват силни страхове от проверки, контролни и изпити.  Нерядко се стесняват да отговарят пред целия клас, страхуват се да не станат за смях и подигравки или обратно – отговарят, но се съобразяват с това, да не бъдат уличени от другите като зубрачи.

Контактността им варира около средното ниво, като предпочитат тесен кръг приятели. Рядко конфликтуват, като по-скоро заемат пасивна позиция; обидите поглъщат в себе си; алтруистично настроени са;  състрадателни и умеят да се радват на чуждите успехи.  Чувството им за дълг се допълва от изпълнителност. Крайната им чувствителност  граничи със сълзливост което може да провокира нападки по техен адрес от страна на невъзпитани или раздразнителни хора. Към семейния кръг запазват детската си привързаност, а към опека и покровителство от по-възрастни  се отнасят с търпимост и с охота се подчиняват. Те често са наричани от другите „домашни деца“, „бабино дете“, „мамино дете“.  Те рано формират високи морални и етични претенции към себе си и обкръжението.  Грубостта, жестокостта и циничността на връстниците им ги ужасяват.  Те са самокритични и откриват в себе си много недостатъци, но те са от съвсем друг вид – свързани са със слабост на волята.  Чувството за собствената им непълноценност и чувствителността им  предизвикват у тях ясно изразена реакция на хиперкомпенсация:  те се стремят да се самоутвърдят именно там, където се оценяват като най-слаби Например, детето сензитивен тип, което изпитва страхове да говори и се изявява пред публика, точно то иска да се включи в театралния клуб на училището. Тази особеност учителите трябва да познават много добре, защото много често поради срамежливостта и стеснителността им тези деца биват отхвърлени от това, към което се стремят и е важно за тях. Момичетата се стремят да показват своята веселост и общителност.  Стеснителните и плахи момчета се стремят да демонстрират сила, воля и енергия.  Ако педагогът успее да установи с тези подрастващи доверителен контакт, което за разлика от лабилния тип съвсем не е лесно), то зад маската  на непълноценността ще открият множество самообвинения, самобичуване и укори към себе си.  Тази категория са най-раними и чувствителни в сферата на взаимоотношенията с обкръжението.  Непоносими за тях са ситуациите, в които те стават обект на насмешка или подозрение за извършена постъпка; когато са подложени на несправедливи обвинения и пр. Именно тези ситуации могат да подтикнат детето към остра афективна реакция, конфликт, да провокират депресия или дори опит за суицид.

ТРЕВОЖНО-ПЕДАНТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип подрастващи е тяхната нерешителност и склонност към разсъждения, тревожната мнителност, увлечението им по самоанализ и  не на последно място предразположеността им към обсесивни мисли, свързани със страхове, опасения, мрачни и опасни предвиждания.

Страховете и опасенията на тревожно-педантичния подрастващ като цяло са адресирани  към възможността, вероятността, допускането, прогнозата за нещо, намиращо се в бъдещето – очакване да стане нещо непоправимо и ужасно с него и още по ужасно с неговите близки, към които той питае почти патологична привързаност.   Особено ясно е видима тревогата за майката – как тя може да се разболее или умре (независимо, че здравето й не буди никакви опасения) или стане жертва на някакъв нещастен случай. Дори незначителното закъснение на майката при прибиране вкъщи, подрастващият преживява тежко.  Психологическата защита от постоянната тревога за бъдещето поражда специални ритуали и процедури, които подрастващият трябва да спазва или провежда: жестове, заклинания, цели поведенчески комплекси (например, отивайки на училище трябва да премине точно по определен път; да докосне нещо; да стъпи на определена плочка и пр.), за да не възникне и се случи вероятното. Друга форма за защита е изработения формализъм и педантизъм („Ако всичко предвидя и предварително внимателно проверя, то нищо опасно няма да се случи и аз ще имам успех“).

Нерешителността в действията и разсъжденията при тревожно-педантичния тип са съчетани. Всеки самостоятелен избор колкото и незначим да е той (например, гледане на някой филм), може да стане предмет на дълги и мъчителни колебания. От там насетне тревожно-педантичният подрастващ вече е длъжен да изпълни всяко взето решение, като проявява удивителна нетърпеливост.

Нерешителността често води до хиперкомпенсация във вид на неочаквана самоувереност, безапелационност на съжденията, усилена решителност и прибързани действия в ситуации, които изискват внимателност и предпазливост. Провалът и неуспехът при подобни ситуации водят до допълнително усилване на нерешителността и съмненията.

Често допускана педагогическа грешка в отношението към подрастващите тревожно-педантичен тип е ангажирането им със задачи, изискващи обобщение и инициатива. Тенденцията да им се поставят такива задачи са провокирани от обстоятелството, че ако подрастващите ме прибягат до хипекомпенсация, то те се възприемат като особено изпълнителни и послушни ученици.  По тази причина учителите трябва да избягват да делегират отговорности на тревожно-педантичния тип, изискващи точност и прецизност, тъй като това може да ги доведе  до нервно-психически срив и усилване на субдепресивната симптоматика.  Обратно, когато условията са спокойни, работата е добре организирана, разпределена, диференцирана, планирана и не изисква многобройни контакти и инициативи, тревожно-педантичния тип се чувстват по правило добре и сигурно.

За тревожно-педантичния тип не е типична (с изключение на редките случаи на хиперкомпенсация) склонността да нарушава правилата, законите, нормите на поведение, да злоупотребява с алкохол, да участва в обществено неприемливи сексуални контакти, да избяга от дома си или да прибегне към суицид.  Тези тенденции са заменени при него от размишления, вътрешен диалог, самоанализ, интроспективност, мъдруване. За корекция на акцентуираните черти на този тип, на педагозите и родителите се препоръчва преди всичко постоянен и доверчив оптимистичен стил на общуване с подрастващия, избягване методи за наказания и ограничения, широко практикуване на поощрението и поддръжка на всяка активност и самостоятелност. Особено полезни са честите прояви на доброжелателност от страна на близките и на учителите. При възникване на едни или друго недоразумения (дисциплинарни, учебни и пр.) с тревожно-педантичния подрастващ, то веднага те трябва да бъдат решавани конструктивно с положителни перспективи.

ИНТРОВЕРТЕН ТИП

Най-съществената черта на този тип се проявява като съчетание от:  затвореност и изолираност от външния свят, неспособност или нежелание за установяване на контакти, и ниска потребност от общуване; противоречиви черти на личността и поведението – хладнина (отчужденост) и префинена мнителност; упорство и податливост; лековерие и бдителност; апатия и напориста целеустременост; затвореност и внезапно неочаквано безпокойство; извънредна привързаност и немотивирана антипатия; рационални разсъждения и нелогични постъпки; богат вътрешен свят и безцветност на неговата външна изява (ограниченост в експресията). Всичко това ни кара да говорим за отсъствие в структурата на личността на интровертния подрастващ на вътрешно единство. Съществен негов недостатък е липсата на фина интуиция и емпатия в междуличностните отношения.

С настъпването на половото съзряване описаните черти започват да се проявяват с особена яркост. Особено фрапиращи са самоизолацията и отхвърлянето на връстниците. Духовната самота дори не тежи на интровертираният акцентуиран подрастващ. Той живее в своя свят, със своите необикновени за другите интереси и склонности. Външния свят на другите той приема със снизхождение, пренебрежение или открита неприязън. Въпреки всичко това обаче,  тези деца страдат от своята самота, от неспособността им да общуват, от невъзможността да намерят себе си.

Дефицитите на интуицията и неспособността за съпреживяване се обуславят от т. нар. хладнина на интровертния акцентуал.  Техните постъпки могат да бъдат жестоки, но те са свързани с неумението за „всчувстване“ в страданието на другите.  Не случайно те често се оказват чужди и непонятни не само за връстниците си, а и за педагозите и своите родители.

Недостъпния вътрешен свят и сдържаността в проявите ги правят неразбрани и неочаквани за обкръжението им, тъй като всичко което ги е предшествало (преживявания и мотиви) остават скрити. Някои от действията им учудват, но те не са с цел привличане на внимание (за разлика от демонстративния тип). 

Опасност за интровертния акцентуал  представляват алкохола, към който те понякога посягат в неголеми дози за да преодолеят самотата си и за да улеснят контактите. Не малка опасност за подрастващите от този тип представляват упойващите вещества, които предизвикват фантастични мечти, като заменят реалното общуване.

Значително място в живота на тези подрастващи заемат увлечения, които често се отличават с постоянство и нестандартност – преди всичко това е някакво интелектуално-естетическо хоби (четене, моделиране, конструиране, колекциониране). Ако такъв подрастващ попадне в ситуация, която е в противоречие с вътрешните му принципи, то той може да реагира със завидна последователност и твърдост отстоявайки своята позиция (например, да напусне залата по време на изпит; да не се съгласи с темата на предложеното му съчинение). Особено бурно те реагират на неумели, груби опити на възрастните да проникнат във вътрешния им свят, да „нахлуят в душата им“. В такива ситуации е препоръчително да се направи опит за демонстриране на искрена компетентна заинтересованост към увлеченията на ученика.

Проникването във вътрешния свят на интроверта е важна задача и цел на педагога, защото отхвърлеността му на външния свят практически затруднява неговата социализация, в частност корекцията на нравствените, моралните и други нагласи (в т.ч. и сексуалните), които могат да бъдат много своеобразни (нестандартни) и далеч да не отговарят на общоприетите норми.  Освен всичко това, интровертните черти могат рязко да се усилят, ако такъв подрастващ се възпитава в дух на доминираща хиперпротекция (извънреден контрол и опека; суровост на наказанията и ограничения).

ВЪЗБУДИМ ТИП

Главната черта на този тип е склонността му към дисфория (понижено настроение, раздразнителност, озлобеност, мрачност, склонност към агресия) и афективна избухливост. Характерни за него са също напрежение в инстинктивната сфера, достигащо в отделни случаи до аномалии  във влеченията.  В интелектуалната сфера обикновено се наблюдава трудноподвижност, забавен говор, вискозност, инертност, които поставят ясен отпечатък върху цялата психика. Афективните разреждания могат да бъдат в следствие на дисфорията – подрастващ в това състояние сами търсят повод за скандал.  Афектите могат да бъдат предизвикани и от външната среда (връстници, които проявяват властност, стремеж да подтиснат другия, неотстъпчивост, жестокост или проява на себелюбие, като доведат до конфликт.

Поводът за гнева може да бъде нищожен, но винаги е съпроводен с нарушаване на правата и интересите на възбудимия подрастващ, колкото и незначими да са тези нарушения. При безпрепятствено развитие на афекта, в очите се наблюдава прилив на неудържима ярост, следвани от  заплахи, цинична самоотбрана, жестоки побои, безразличие към слабостта и  безпомощността на противника и неспособност да премери реално силата и възможностите на другия. В афекта много рядко може да се прояви вегетативен компонент: побледняване или почервеняване на лицето, изпотяване, напрегнатост на лицевите мускули, усилване на слюдоотделянето. Сексуалното влечение на възбудимия подрастващ се проявява с голяма сила.  Отношението му към обекта на влюбеност или сексуалния партньор почти винаги е украсено с мрачни тонове на ревност, чести конфликти, скарвания с реални или мними съперници.  В състояние на афект, подтикван от мощно полово влечение, в условия на пълна или дори частична безнадзорност (късно вечер; в изолирани пространства; на безлюдни места и пр.) той може да извърши опити за престъпление със сексуални мотиви.

Като правило в подрастващата възраст при възбудимите деца се наблюдава спад на мотивацията за учебна дейност, като това нерядко се съчетава с доста високи претенции към оценките си. Въобще към всяко наречено „свое“ те се отнасят изключително внимателно и педантично, в т.ч. и към здравето си, което ги удържа от употреба на вредни токсични и упойващи вещества, но пък към алкохола биха посегнало доста често, за да коригират настроението си.

Възбудимият подрастващ започва да се бори за „благополучни“ оценки с най-различни способи: от ласкателство към учителите до яростни и тежки конфликти с тях. В тези условия е необходимо учителите от една страна да дадат наистина възможност на ученика да „заработи“ добра оценка (умело реализирайки принципа на диференцираното обучение), а от друга, доброжелателно и аргументирано да обясни на ученика защо оценката е една или друга. Особено важно е в тази ситуация въобще да не бъде провокиран конфликт, отчитайки леката емоционална възбудимост на подрастващите – нито в училище, нито в семейството те не са в състояние да запазят безразличие или да проявят задръжки, не само в конфликтната, но и в предконфликтната фаза. По време на урок учителят може да провокира афективно избухване у възбудимия подрастващ например чрез, несдържана маневра на учителя, грубост в речта му (при това въобще не е задължително забележката да е ориентирана към възбудимия ученик). Особено е опасно когато възниква грубо потискане и унижение на неговите интереси или лично достойнство. Дори да бъде запазен подчертан доброжелателен тон в общуването с възбудимия подрастващ, учителите трябва да водят постоянно наблюдение върху поведението на ученика по време на час, междучасие и в извънучилищната дейност.

            Един от способите за корекция на поведението на възбудния тип се явява призива към тяхното съзнание, анализа и оценката на поведението в процеса на индивидуална беседа. Става дума за баналното „Така вече не може!“ или „Тази няма да я бъде!“. При такава беседа подрастващият трябва да представи устен, а понякога и писмен компромисен договор.  На първо място трябва да се направи така, че подрастващият да преустанови по-нататъшното нанасяне на вреди на себе си и своите близки (ако за него има действително значими близки). След това, да се прояви искрена заинтересованост към проблемите на подрастващия и да се направи опит в съвместно търсене да се подбере на удачния вариант за компромис – такъв, какъвто е най-приемлив за него. Провеждането на тази беседа следва да се извърши в такива периоди, при които не се наблюдават нито тежка дисфория, нито натрупване на афекта. От особено значение е активната роля, която е добре да играе ученика по време на беседата – да се научи да говори за своите усещания и проблеми, тъй като бедността на речта и неспособността ясно и аргументирано да изразява своите мисли, може да провокира афективен взрив в конфликтна ситуация.

В процеса на беседата педагогът е длъжен да използва всички способи за недопускане на агресивна реакция: доверителност, интимна интонация, ласкаво прикосновение, лек хумор (който и в най-малка степен не засяга себелюбието на детето).

ДЕМОНСТРАТИВЕН ТИП

Главните черти на този тип са: безпределен егоцентризъм, ненаситна жажда за внимание към собствения Аз, възхищение, съчувствие, удивление към собственото Его.  Той може да преглътне ненавистта и негодуванието на обкръжението си, но не би изтърпял безразличие и равнодушие, както и перспективата да остане незабелязан. Счита се, че същността на демонстративния тип се заключава в абнормните способности на личността подбор и избирателност само на онази информация за себе си и света, която го впечатлява. Всичко което е приятно и е създадено за да украси собствената личност, демонстративният тип старателно съхранява и хипертрофира; всичко което има неутрално и още повече противоположно значение, бива изхвърлено от паметта и съзнанието.  По тази причина и внушаемостта, която нерядко излиза на преден план като характерна черта на този тип, се отличава с избирателност – от нея нищо не остава запазено, ако обстановката на внушение и самовнушение не „налива вода в мелницата“ на егоцентризма. Непрекъснатия стремеж да доставя за себе си всевъзможни облаги за сметка (върху) другите – съученици, родители, учители. Тази реализация върви по две направления: първо, предприемане на стъпки за предизвикване  по отношение на своята персона на колкото се може повече симпатии, уважение, възхищение и пр. и второ,  ако не сработи първия способ, започва стимулиране на обкръжението за предизвикване на съчувствие и състрадание – игра в ролята на жертва. В случай на неуспех, демонстративният тип изважда още една карта от ръкава си – превръща се в клоун, шут, дори е склонен да наруши дисциплината само и само да привлече вниманието на обкръжаващите го.

Описаните проявления на демонстративния тип често се съпътстват с висока мимикрия в поведението (в зависимост от спецификата на целите – училище, улица, семейство, подрастващият встъпва в различни роли, включително патологични, насочени към украсяване и хиперболизиране на своята персона, дори лъжа.

Отношението към учебната дейност на демонстриращият подрастващ зависи от това, доколко тя съдейства за удовлетворяване на водещите нагласи за демонстрация на себе си (придобиване на признание, желание за блясък, превръщане в център на възхита и пр.). при развит интелект успеваемостта на тези подрастващи е често висока, но отново избирателна; добър е по тези предмети и при тези учители, които успяват да създадат нужните отношения с него (отделящите му специално внимание) и обратно -  наблюдават се трудности и дори достигане на пълно безразличие по предмети, по които преподават учители, от които той не е удовлетворен т.е., тези които не успяват да създадат нужните му отношения (по тези предмети ученикът винаги обяснява неуспеха си с външни обстоятелства). Много често в поведението му може да се наблюдава стремеж да досажда на учителите със своята бъбривост, поставяне на нескончаеми въпроси, пускане на шеги и пр.  В такива случаи добри резултати постига следната препоръка: на първо място учителят следва да отговори на потребностите на демонстративния тип от внимание – често да го хвали, да споменава името му, да му обръща внимание с поглед, да прегледа тетрадката му и пр. В резултат ученикът веднага започва да се чувства по-добре и да се държи по-добре, повишава се продуктивността на работата му  и пр. на второ място, когато се закрепят положителните резултати от първия етап, учителят обръща внимание на ученика само тогава, когато неговото поведение и дейност съответстват напълно на очакванията на педагога, т.е. подкрепя само положителния опит в неговото поведение. На третия етап, когато положителната тенденция в поведението е напълно закрепена, педагогът преминава към прекъсната схема за подкрепление – обръща внимание само при проявление на положително поведение и постепенно увеличава интервала между отделните подкрепления. Постепенно в резултат на постоянните подкрепления на недемонстративното поведение и на стимулиране проявите на задържане на това влечението, демонстративно поведение угасва и подрастващият изживява своята акцентуация.

Друг метод за модификация на поведението на демонстративния подрастващ се явяват системно провежданите индивидуални беседи, формиращи у него разбиране за това, че най-надеждния и устойчив начин за привличане вниманието, уважението и грижата на обкръжаващите е социално полезна, насочена не към себе си, а към другите дейност. Именно педагогът трябва да организира такава дейност и да включи детето в нея.  Това могат да бъдат различни класни и извънкласни мероприятия, драматични кръжоци, изложби, училищно радио, конкурси и други формати, в които демонстративните подрастващи да получат възможност действително да „блеснат“, използвайки свои идеи и често неразкрити артистични заложби в областта на литературното и актьорско творчество.

Необходимо е да се знае, че демонстративен подрастващ, който не развие в себе си нито едно интересно, полезно и престижно умение, често в по-висока възрастност се превръща в тежък в общуването хистероид, симулант, празнословец.  Алтернативата в развитието му е много по-привлекателна – всеобщ любимец, актьор или просто умник-разказвач, душата на компанията.

НЕУСТОЙЧИВ ТИП

Основната на този тип е патологично слабата му воля.  Безволието му (абулията) се проявява преди всичко когато дейността му засяга учебния процес, труд, изпълнение на задължения, дълг, при постигане на поставени цели. Същевременно и в развлеченията му не се забелязва особена напоритост – по-скоро той плува по течението, приема от инициативността и активността на връстниците си. С това са свързани отсъствието на сложна мотивация на постъпките, недостатъчната способност да удържа влеченията си, от внезапно възникващи желания (ако осъществяването им не е свързано с някакви трудности). Освен безволието при него се наблюдава и повишена внушаемост от страна на личности с криминален уклон, предлагащи удовлетворяване на влечения и потребности без усилия. Друга отличителна особеност е, че социалното поведение на неустойчивия се влия по-силно от обкръжаващата среда, отколкото от самия него. Отчитайки от една страна повишената внушаемост и импулсивност, а от друга – незрялостта на висшите форми на волева активност, неспособността за изработване на устойчиво социално одобряем жизнен стереотип и като последица, неорганизираността, отсъствието на стремеж за преодоляване на трудностите, склонността да върви по пътя на най-малкото съпротивление, слабостта на волята да се придържа дори към собствените си забрани и предразположеността му към отрицателни външни въздействия, педагозите трябва да положат много усилия, следвайки препоръките и съветите на училищния психолог, за да овладеят дефицитите и слабите страни на неустойчивия тип ученик и да му помогнат.

Психичната неустойчивост (преди всичко на волята) се явява основа, върху която нерядко се формират различни варианти на невротични разстройства, алкохолизъм, наркомания. Неустойчивата акцентуация се проявява често още в началните класове. Първия ясен симптом е отсъствието у детето на всякакво желание да се учи и да се труди.  Само при непрекъснат контрол и подчинение на указанията на възрастните, неустойчивия тип може да изпълнява задачи, като постоянно ще се стреми да се отклони от тях.  Първите нарушения в поведението в детството, свързани с емоционално-волевата незрялост и се усилват по-късно в подрастваща възраст.  Негативните постъпки сякаш привличат като магнит тези деца – те са винаги въвлечени в пагубни за тях ситуации, винаги са в грешка. При тях не работи модела на подражанието на успешни ученици, точно обратното – те са омагьосани от онези модели, които предлагат незабавна наслада, развлечения и удоволствия.

За корекция на поведението на такива деца е изключително важен пълния контрол върху поведението и дейността им (преди всичко учебната) и система от разумни изисквания.  Това следва да бъде цяла система от контролни мерки по време на пребиваването по време на училищни занятия, в семейството (проверка резултатността от училище, съвместен труд с възрастните; запълване свободното време с трудови задължения).

Особено важно е моментите на твърд контрол да се съчетават с искрена заинтересованост от страна на възрастните (педагози, родители, които не бива да го оставят сам) към успехите на ученика и поддържане на позитивни емоционални контакти.  Важно е (в този случай и тоста сложно) да се пробуди интереса на подрастващия към самоуважение, към своите положителни качества и своето бъдеще.  В такива условия подрастващият може продължително време да не допуска нарушения в поведението и  да се учи сравнително добре.  Не трябва обаче да се забравя, че всеки път обаче когато бъде отслабен контрола, неустойчивият подрастващ ще се стреми към „подходящата компания и дейност“.  За тези подрастващи са особено опасни такива жизнени ситуации, при които да станат безнадзорни, да попаднат в безделни компании или в криминално ориентирани групи.

image
 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497589
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31