Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 08:00 - Пенитенциарна психология. Методически подходи за психологическото портретиране на правонарушителите
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
0



 



                                                       Пенитенциарна психология

 Методически подходи за психологическото портретиранена правонарушителите.

 

Изследването на отделните категории правонарушители през раз­лични периоди от развитието на психологическото портретиране е съп­роводено от разнообразни трудности и проблеми. От една страна те са обусловени от постъпателното, но противоречиво развитие на общата психология, а от друга страна са обективно определени от сложността на самия изследван обект -  личността на правонарушителя.

А. Р. Ратинов точно характеризира тези периоди и свързаните с тях проблеми. В част­ност той пише: „В самото начало са провеждани мащабни групови изс­ледвания на различни категории престъпници, като са фиксирани широк кръг от психологически параметри. При това се е допускало, че значи­мостта на много търсени и изучавани свойства може да бъде нищожна. По-задълбоченото разкриване на психологически значимите особености за популацията на престъпниците, теоретичното осмисляне на получе­ните резултати и усъвършенстването на методическия инструментариум — това прави все по-целенасочено и задълбочено изследването на свой­ствата, образуващи „криминалния потенциал", ако такъв съществува, и психологическата класификация на различните категории престъпници. Накрая, на завършващия стадий, се осъществява преходът към монографическо лабораторно-клинично изследване на отделните представители на различните типове и разновидности" .

А. Р. Ратинов точно визира периода на „колекционерския" подход, при който са използвани множество диагностични методики, без в мно­го от случаите това да е нужно и да завършва с конкретен резултат, обс­лужващ решаването на определени практически задачи. При това са би­ли апробирани различни емпирични и статистически връзки между дименсиите и аитемите от съответните личностови тестове и въпросници. Посочената диагностична активност постепенно се е фокусирала върху диференциране на личностните структури и компоненти, обуславящи криминалния потенциал. Маркирането на неговите параметри първона­чално в концептуален, а впоследствие в методически план, поражда и преминаването от многопосочни тестови изследвания към дълбинно-монографични такива.

И. Зиновиева подчертава, че „... достоверното описание на една система и предвиждането на нейното поведение по необходимост включ­ват познаването на биографията на нейните преходни взаимодейства. Такъв подход идва да подскаже недостатъчността на корелационните за­висимости като основа за анализ на данните, както и на производните методи от типа на факторния анализ, регресията и дори линейно-структурните модели, защото те не могат да отразяват едновременното съще­ствуване на стабилността на констилацията и постепенната промяна на качеството на някои от нейните компоненти, осъществяващи се във взаимодействията".

Корелирането на множество айтеми и дименсии не осигурява необ­ходимата валидност на получаваните резултати и те не играят ролята на база за прогнозиране развитието и корекцията на криминалната актив­ност. По тези причини преходът към дълбинно-монографични изследва­ния, в които се отчита биографията на личностната структура, иници­ирала криминалните проявления, открива нови, евристични възможнос­ти пред психологическото портретиране като важна приложна сфера на юридическата психология. Визираната позитивна методическа преори­ентация стимулира структурирането на специфични методи в юридичес­ката психология. Към тях се „... отнася психологическият анализ на на­казателните дела. Актуален се явява и методът на психоанализа, който подпомага по-дълбокото и всестранно изследване на личността и в част­ност особеностите на нейната подсъзнателна сфера" .

Към настоящия момент психологическото портретиране практичес­ки се осъществява с помощта на следните методи:

-   психологически анализ на материалите от наказателните дела;

-   биографичния метод;

-   наблюдение и естествен експеримент;

-   вербални тестове и въпросници за регистрация на индивидуално-
личностови особености;

-   проективни личностови методи от типа на тематичния аперцепти-
вен тест, Роршах и Люшер.

При изследването на правонарушители с помощта на вербални тес­тове и въпросници се получава деформация на резултатите, развиват се специфични артефакти, поради сериозния конфликт на личността със за­кона и представящите го институции и длъжностни лица.

В подобен контекст активно функционират такива защитни меха­низми, като „отричане на реалността, фантазии, рационализации, проек­ции, изтласкване и други. Могат да се наблюдават по-сложни форми на защитни реакции, изразяващи се в симулативно и дисимулативно пове­дение. Механизмите на психическа защита са свързани с реорганизаци­ята на осъзнаваните и неосъзнаваните компоненти на ценностната сис­тема. Особеностите на психологическата защита се определят от инди-видуално-психологическите и възрастово-психологическите характе­ристики" (23, 46). Най-ярко представените феномени се фиксират по време на психодиагностичните изследвания на новопостъпващите лише­ни от свобода в пенитенциарните заведения.

При тях често пъти се „... наблюдава подаването на социално жела­телни резултати, отклоняване на отговорите, изграждане на фалшива фа­сада при интерпретацията на събитията, което е особено характерно за лишените от свобода рецидивисти" . Това налага да се осъществя­ва взаимен контрол при прилагане на методиките, за да се преодолеят самооправдателните и социално-фасадни ефекти.

„Данните от проективните методики служат като средство за про­верка на вербалните тестове... На свой ред психологическата експлорация дава възможност за проверка на проективните тестове. Позволява ни да доконструираме онези диагностични предположения, които те ни под­насят като първоначални формулировки. Съществен взаимен контрол има и между методиките за самооценка и за избор на ценности, което ни осигурява надеждна информация за по-висшестоящите регулативни ме­ханизми на поведението, имащи съзнателен характер. Данните от тези две методики се интегрират с данните от теста на Люшер и Тематичния аперцептивен тест, като по такъв начин можем да установим как отделни­те безсъзнателни компоненти влияят върху съзнанието и как се осъщест­вява обратната връзка съзнание - безсъзнателни импулси" .

Успешното изследване на правонарушителите и изграждането на валидни психологически портрети за тях, изисква непрекъснатото съче­таване на разнородни диагностични средства. Вербалните методики трябва да се комбинират с проективните, а те на свой ред да се проверя­ват чрез експерименталните техники, биографичния метод и проучване­то на наказателните дела на правонарушителите.

В един предишен период психологическото портретиране се реали­зираше в рамките на класическата диагностична парадигма, която бе ори­ентирана към създаването на типологии за отделни категории правонару­шители, представляващи интерес от практическа гледна точка. Тази авто­номна позиция на диагностиката като инструмент на психологическото портретиране постепенно се променя. Тя се превръща в елемент от ин­тервенциите, осъществявани в контекста на оперативно-издирвателните, следствено-съдебните и пенитенциарно-ресоциализационните дейности. В този смисъл психологическото портретиране е призвано не само да опише и анализира психологическата феноменология при определен тип правонарушител, но да съдейства за създаването на „... психологически методи, ..., техники и технологии" (27, 10) за разкриване, разследване, осъждане и реинтегриране на правонарушителите в обществото.

Визираните тенденции най-интензивно се проявяват в процеса на пенитенциарното третиране, чието изграждане в съответствие с Евро­пейските стандарти благоприятства развитието на персонификацията. В практиката се утвърждава субектният подход, благодарение на който се „... постига интегрираност и съподчиненост на диагностичните и корекционни функции, които в някаква степен са разделени при провеждане­то на традиционните възпитателни мероприятия. По такъв начин диаг­ностиката от самоизолирана и самостоятелно функционираща дейност... се превръща в база за корекционна работа, без която е невъзможно да се регулира динамиката на личностните изменения", настъпващи в процеса на пенитенциарното третиране, корекция и терапия.

Зубин смята, че целта на диагностиката „е да предаде информация за етнологията, прогнозата и терапията",  на определен проблем, който може да предизвика дезадаптивно поведение и осъществяване на криминален избор. Това по-широко и съвременно трактуване ка функци­ите на психодиагностиката следва да намери място и при нейното разг­леждане в контекста на психологическото портретиране.

Практическото реализиране на психологическото портретиране е повлияно от съществуващия в юридическата психология екстрапулационен подход. Според неговите привърженици, изучаването на престъпни­те феномени на индивидуално-личностно ниво представлява само едно приложение на данните от общата психология към тях. По тези причини често се стига до продуциране на елементарна информация за когнитивните процеси и мотивацията, която слабо кореспондира със същността на извършените криминални деяния.

„Сложните и необикновени ситуации, острите конфликти, в хода на които се извършват правонарушения, в редица случаи способстват за развитието в човека на такива психически състояния (гняв, афект, страх, обърканост и др.), които в юридическата психология по-често стават предмет на научен анализ, отколкото в другите области на психологията. Обаче тези състояния, както и устойчивите особености на характера и личността на правонарушителя, се развиват и протичат, подчинявайки се на общопсихологическите и психофизически закони. Спецификата на подхода на юридическата психология (и в частност на психологическото портретиране - б.а.) се заключава в своеобразното интерпретиране на тези състояния при изследването на правното им значение, оценката на тяхната криминогенност и в търсенето на научнообосновани методи за понижаване възможностите за нарушаване на правните норми чрез пси­хологическа корекция...".

Срещу екстрапулационните тенденции в областта на психологичес­кото портретиране възразяват Е. Маджаров и С. Куртев, изхождайки от практиката на неговото развитие в пенитенциарните заведения. В съвме­стната теоретико-методологическа статия двамата автори пишат: „Изс­ледването на личността на правонарушителя не може да се осъществи чрез простото екстрапулиране на основните положения за личността от общата психология, макар че такъв много съблазнителен подход често се среща в работите на отделни автори. Той обаче характеризира ранния период в развитието на една научна дисциплина и е белег на изследова­телска незрялост.

За разлика от съдебната психология пенитенциарното психологи­ческо изучаване на личността не се свежда само до нейната представеност в престъпния акт. Той е един етап, или по-скоро следствие, от ця­лостното личностно развитие и единствено в неговия контекст може пра­вилно да бъде осмислен.

Сравнена с криминалната психология, пенитенциарната се занимава не само с негативните тенденции в личността на престъпника, но търси и положителните аспекти в мотивационно-целевите и характерови структу­ри, на които може да се опре ресоциализационото въздействие" .

Следователно, задачите на пенитенциарната практика значително разширяват задачите на самото психологическо портретиране, подчерта­ват специфичността на неговите подходи и изключват рецидивите на оп­ростеното, екстрапулационно интегриране на сложните и комплексни психически явления, свързани с криминалната активност. Това е и мето­дологическата база за изграждането на методически инструментариум, който ще бъде релевантен на природата на подлежащите на изучаване криминални феномени.

Позитивистката, феноменологичната и системната парадигма оказ­ват съществено влияние върху развитието на методическите подходи, които се прилагат при осъществяването на психологическото портрети­ране на правонарушителите. Ще ги разглеждаме последователно.

„Първият основен подход към изучаването на престъпленията - подходът на индивидуалните различия, произтича от позитивистките традиции. Знанията в тази област се основават на такива класически изс­ледвания, като проведеното през 40-те години на нашия век от семейство Глюк. Наблюдавани са физическите, психологическите и социалните различия между 500 институционализирани престъпници и 500 демогра­фски съответстващи им граждани, спазващи законите. Същественото заключение е, че престъпленията са резултат от различни индивидуални и социални фактори, показващи непоследователно родителство, дифе­ренциални родителски стилове и социална дезорганизация в семейство­то. Този изключително влиятелен труд води до създаването на практика и традиция в изследванията. Демонстрирани са значителни различия между престъпните и непрестъпни популации чрез използването на обективни личностни тестове, мерки за когнитивно изпълнение и проективни личностни методики. Репрезентативни изследвания установяват, че правонарушителите са по-малко социализирани, по-малко интелиген­тни, психологически абнормални, незрели и жертви на неподходящи ро­дителски стилове и възпитание" .

Благодарение на позитивистки ориентираните изследвания се нат­рупва значителен емпиричен материал, верифицират се редица теоретич­ни положения и се адаптират значително количество методики. Преко­мерно ортодоксалната позитивистка ориентация получава израз в пълния отказ от концептуализация, в случайния избор на методи и индикатори, които се подлагат на сложна статистическа обработка. С тяхна помощ се извършва ефектна формализация на сложни аспекти от криминалната активност, които стават операционализуеми, но получените за тях измере­ния трудно се съотнасят с обекта на изучаване и не могат да послужат за надеждно прогнозиране на неговото поведение в различни ситуации.

Психологическото портретиране на правонарушителите е сериозно повлияно и от феноменологичните подходи. „Видни представители на това направление са Г. Олпорт, М. Мерло-Понти, Е. Фром, Ш. Бюлер, Е. Маслоу, К. Роджърс, В. Франкъл, Р. Мей, Дж. Шотър, А. Джиорджи, Р. Леинг и др. Всички те са насочени към ценностно-смисловите пластове на човешката личност, където, според тях, е съсредоточен основният по­тенциал за преживяване, действие и развитие на индивида" .

Деформациите в ценностно-смисловите пластове могат да доведат до появата на различни варианти на криминална активност. Същевре­менно в тях трябва да се търсят резервите за извършване на профилак­тика и корекция по отношение на застрашените от извършване на престъпление индивиди, както и на тези, попаднали под ударите на нака­зателния закон.

Последователите на феноменологичното направление „... предпочи­тат дълбинните интервюта, креативни игри и сеанси". В русло­то на това направление в психологическото портретиране на правонару­шителите широко разпространение получава обхватното и задълбочено проучване на биографичното развитие на известни извършители на престъпления. Това дава възможност за лансирането на много нюансирани и проникновени психологически обобщения относно психическата природа и механизмите на възникване и функциониране на криминалния потенциал при личности с асоциална насоченост на поведението.

Феноменологията прониква в психологическото изучаване на правонарушителите поради предимствата на своите обективистично насо­чени подходи. Те се свеждат до следното:

„- разширяване обхвата на изучаемите психологични феномени у човека;

- висока жизнена валидност (релевантност) на изследователските процедури;    .

- вариативност и импровизация при осъществяване на процедури­те;

-    съсредоточаване върху качествените аспекти на субективната ре­алност у човека;

- потенциален достъп до дълбинните пластове на личността (екзис­тенциални структури и Аза)" .

Феноменологичната методология на изследване поставя акцента върху качествените характеристики, екзистенциалните варианти и раз­личните ипостаси на Аза при личността, ангажирана с криминални про­яви. Това е евристичен изход от тясната позитивистка рамка, но същев­ременно поражда и следните недостатъци:

„- ограничена съпоставимост и ниска възпроизводимост на резул­татите; трудно се постига консенсус дори между привърженици на въп­росните процедури;

- дълго специално обучение и личен опит в изучаваните явления;

- не рядко заместване на реалното с желаното. Измислици и неби­валици се третират като факти".

В юридико-психологическите изследвания и в частност в психоло­гическото портретиране на правонарушителите широко разпростране ние получи системният подход. Според някои автори той позволява „... от една страна да се акцентира вниманието върху различните нива на ор­ганизация при изучаването на действителността, а от друга страна пре­доставя възможност да се съсредоточи изследването върху определено качествено своеобразие на явленията".

Действително личността на конкретен правонарушител има сложна, йерархична структура и функции, които по определен начин взаимодей­стват с нейното социално обкръжение. Те в значителна степен са сходни с нивата на организация на човека въобще, но очевидно в тях могат да се търсят дефицити, компенсации, взаимодействия и отношения, които во­дят до изграждането на криминогенни ценности, мотиви, нагласи, цели и сценарии на действие. В този смисъл системният подход осигурява реа­лизацията на максимално широки и задълбочени изследователски програ­ми. В тях може да се съчетава качествено-феноменалният анализ с позитивистката методическа стриктност и изискването за верифицируемост на изследваните явления от областта на криминалната активност.

В. Л. Васильев подчертава, че „... системният подход в комбинация с различните методи на психологията и юриспруденцията позволява дос­татъчно дълбоко да се анализира взаимодействието и да се обособят ос­новните психологически закономерности в процеса на дейността, струк­турата на личността и системата на правни норми, да се даде точно опи­сание на това взаимодействие, когато се отчитат всички участващи еле­менти и се подчертаят значимите свойства".

Подобни методологически постановки трудно могат да бъдат оспо­рени. Проблемът обаче е в това, че те твърде често имат функцията на добри пожелания и не получават релевантно приложение в изследовате­лската практика. В нея по-често срещаме модернизиращ се под влияни­ето на феноменологията позитивизъм, който идентифицира себе си със системния подход. Все пак това е съществено движение напред, което ще обогати изследователската, приложно ориентирана дейност в сфера­та на психологическото портретиране на правонарушителите.

Върху изследванията на личността с асоциално поведение важно влияние оказват когнитивизмът, бихевиоризмът и психоанализата.

Според когнитивистите, ориентацията в социалната реалност и приспособяването към нея е резултат от релевантността на изградените и функциониращи негативни схеми. Чрез тях се извършва филтриране­то на постъпващата от средата информация.

При гражданите, осъществяващи правонарушения, когаитивните схеми са свързани „... с отчуждение, враждебност и агресия, а в Аз-схемата им може да бъдат открити повишеният егоцентризъм, малоценностовите преживявания и противоречивите самооценки. Ролевите схеми на лицата с девиантно поведение включват дискриминационни компоненти, елементи на ингрупов фаворитизъм, неспособност за сътрудничество и диалог, повишена готовност за конфликти и предприемане на деструктивни действия. По тези причини техните поведенчески сценарии са ориентирани към явно дискриминиране на другите, игнориране на съще­ствуващите забрани, пренебрегване на разнообразните форми на социа­лен ангажимент и отговорност, утвърждаване на собственото превъзхо­дство чрез формите на вербална и физическа агресия по отношение на околните".

Със своите обяснителни модели за агресията когнитивизмът внася значим принос в разработката на конкретни методически подходи при изследването на различни категории правонарушители. Един от най-по­пулярните в това отношение е моделът за образуване на нови когнитивни връзки на Бърковиц. Според него „препятствията провокират агресия само в тази степен, в която те създават неприятен афект. Блокировката на достижението на целите по такъв начин не може да подбужда към агресия, ако тя не се преживява като неприятно събитие. От друга страна, важно е как сам индивидът интерпретира негативното въздействие и оп­ределя неговата реакция на това въздействие". Следователно, от практическа гледна точка е много съществено да се диагностира индиви­дуалната склонност на правонарушителите да перцептират по определен начин неприятните събития и на тази основа да се предлагат варианти за промяна в техните когнитивни схеми. В тази посока са и търсенията в съвременното психологическо портретиране, които могат да бъдат илюстрирани чрез няколко конкретни постановки на У Фюлграбе, каса­ещи насилствените правонарушители. В частност той пише: „Вероятно­стта г-н А. също да реагира агресивно след една действителна или въоб­ражаема обида от страна на г-н В. може да бъде намалена, само ако се неутрализират негативните познания на г-н А. и неговите, ориентирани към отмъщение фантазии. Това би могло да бъде повлияно например от неговото обективно ориентирано съзерцателно поведение, при което случката, а не собствената личност, стоят на преден план. Едно подобно аналитично поведение би могло например да бъде: „Действително ли искаше той с думите си да ме обиди или аз го разбрах погрешно? Може би днес г-н В. се е ядосал на шефа си, В. искаше само да ме провокира, но аз няма да му доставя това удоволствие".

Структурирането на когнитивно насочените методически подходи за осъществяване на психологическо портретиране на правонарушите­лите в голяма степен е повлияно от модела на Зилман за връзката меж­ду възбудата и когнитивните процеси. Той доказва, че „познанието и възбудата са тясно взаимосвързани; те влияят един на друг по цялото протежение на процеса на преживяване на носещите страдание опит и поведение. По такъв начин той напълно отчетливо акцентира върху специфичната роля на познавателните процеси в усилването и отслабване­то на емоционалните агресивни реакции и върху ролята на възбуждане­то в когнитивното опосредстване на поведението. Зилман подчертава, че независимо от момента на своята поява, (до или след възникването на напрежение) осмислянето на събитията вероятно може да влияе на сте­пента на възбуда. Ако разсъдъкът на човека му подсказва, че опасност­та е реална, индивидът се „зацикля" на опасността и обмисля свое­то последващо отмъщение, то в него се съхранява високо ниво на възбу­да".

Неумението да се овладее възбудата, нейното прекомерно нараст­ване и фиксацията върху афекта са причината за извършването на мно­жество насилствени престъпления. В този смисъл обосноваването на връзката между възбудата и когнитивните процеси от Зилман открива път за евристична диагностика, профилактика и корекция на възбудими­те, афективни и с ниско когнитивно опосредстване на поведението лич­ности. Тази теза се подкрепя от Р. Берон и Д. Ричардсън, които оценяват по достойнство приноса на когнитивните модели за решаване на въпро­сите по овладяване на агресията. Двамата автори отбелязват, че в съот­ветствие с възгледите на когнитивистите „... поведението може да се контролира, „просто", като се научат хората реално да си представят по­тенциалната опасност, която може да произтича от очевидно застраша­ващите ги ситуации или хора".

Когнитивистите създават методики за диагностика на когнитивния стил и способности, търсят емпирични индикатори на Аз-концепцията, самоконтрола и когнитивната комплексност. Тези методически средства се прилагат и при портретирането на правонарушителите, чието внима­ние често е ангажирано „... в непродуктивни теми като лични отмъщения, несподелена любов, лични неуспехи, натрапливо търсене на превъз­ходство".

Бихевиористите интерпретират поведението на правонарушителите в контекста на класическата си парадигма „стимул-реакция". Възниква­нето на определен вид криминално поведение е резултат от подкрепление и диференциално моделиране. По тези причини правонарушението „не се разглежда като различно от другите форми на поведение, нито пък хора­та, които са назовани престъпници, се сочат като абнормални, необичай­ни или по някакъв начин различни от общата популация".

На методическите търсения в областта на психологическото порт­ретиране на правонарушителите съществено са повлияли когнитивния бихевиоризъм на Е. Толмън и обогатяването на необихевиоризма на Хал с психоанализата. Според Хал „някои от конструираните от Фройд психични механизми се смятат за скрити опосредстващи поведения".

Бихевиористката традиция стимулира развитието на модифицира­щите подходи и техники за корекция на криминалното поведение. „Те включват разнообразни награди, наказания, ролеви игри, способи за иницииране на позитивни или негативни емоции, чието проявление би съдействало за потискане на асоциалните действия". В рамки­те на тези практики се провеждат и системно фиксират продължителни наблюдения върху поведението на участващите лица. По такъв начин се натрупва емпиричен материал за обективната активност на правонару­шителите, който може да получи както бихевиористка, така и друга теоретично-методическа трактовка.

По отношение на правонарушителите, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода, може да се прилагат следните бихевиорални ме­тоди:

- директно измерване на продукти и резултати;

непрекъснато регистриране. „Предимството на този метод е, че
могат да се наблюдават няколко вида поведение едновременно. Неудоб­
ството е, че този вид регистриране отнема много време";

- регистриране на честотата на определено събитие;

регистриране на поведението в края на даден интервал;
планирана проверка на дейността".

В ортодоксалната психоаналитична традиция склонността към пранонарушениня се свързва с дефицитите в Супсрегото. При пранонарушителите е налице изразен конфликт между Егото и Суперегото, който ре­зултира в безсъзнателни чувства за вина, тревога и страх.

„За своето нормално функциониране Азът използва различни сис­теми на действие за преодоляване на опасностите, за които сигнализира тревогата. Това са защитните механизми - изместване, проекция, иден­тификация и т.н. Този тип защити често се наблюдават в повсеместната практика при работа с правонарушители". Те имат съществено значение за изграждане на мотивацията при различни правонарушения.

Фройд смята, че „... съществува остър конфликт между съхранени­ето на живота (т.е. ероса) и неговото разрушение (танатоса), а другите механизми (например изместването) служат на целта да се насочва енер­гията на танатоса навън...

По такъв начин танатосът косвено способства това, че агресията се извежда навън и се насочва към другите". В контекста на тези схващания всяко правонарушение може да се интерпретира като по-пря­ко или косвено проявление на агресивната енергия. Визираните възгле­ди служат като основа за намирането на определени методически реше­ния при изследването на отделни категории правонарушители.

Психоанализата инициира развитието на дълбинното интервю и проективните тестове. Те „включват двусмислени стимули, които изслед­ваното лице трябва да интерпретира, като допускането е, че то „проекти­ра" в интерпретацията си с мастилени петна на Роршах и Тематично-аперцептивния тест (ТАТ)". Те намират широко приложение при подготовката на психологически портрети за правонарушителите.

Съвременното психологическо портретиране подпомага решаване­то на сложни практически задачи по неутрализацията, профилактирането, санкционирането и ресоциализацията на правонарушителите. Това му предназначение налага да се използват рационално достиженията на всички методически подходи, които са възникнали през различните пе­риоди от формирането на академичната и приложната психология.

Самата практика на портретиране на правонарушителите поставя редица нови концептуални и методически проблеми или актуализира дискусиите около стари класически дилеми, които на всеки етап от пси­хологическото познание получават конкретно и същевременно относи­телно решение.

Тези перманентни изследователски търсения са взаимосвързани и са индикатор за конституирането на важна приложна област на юриди ческата психология - психологическото портретиране на правонаруши­телите. В днешните комплицирани условия на борба с престъпността то се развива все по-динамично и оказва съществено влияние върху юри­дическата психология като цяло.

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497550
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31