1014# Мерки за усъвършенстване социалната компетентност на

               участниците в процеса за противодействие на училищния тормоз

                                   (страници на психолога на сайта на училището)

1.Формиране на компетенции на педагогическия и технически състав.

-Учителят  трябва да умее  да разпознава потенциалните жертви на тормоз и да бъде бдителен.

-Учителят, които се намират на прицела на насилник-булер, имат право и трябва да разчитат на поддръжка от страна на учителите, когато става дума за тормоз.

-Учителят трябва да разпознава властолюбците и да определя степента на изразеност на агресивното им поведение (злонамерен агресор ли е ученика).

-Учителят не бива да допуска нито един случай на тормоз без последствие.

-Учителят трябва да знае как конструктивно да се конфронтира с агресора.

-Учителят следва да се опира на създадения училищен механизъм  за противодействие, в т.ч.  Координационния съвет за противодействие на тормоза и други структури, оказващи екстрено противодействие в ситуация на агресия в средите на децата.

-Учителят е длъжен да знае кои фактори в класната атмосфера благоприятстват тормоза.

Фактори, благоприятстващи развитието на тормоз в класа:

а/отсъствие на контрол върху поведението по време на междучасието;

б/позиция на безразличие по отношение насилието от страна на учениците;

в/равнодушието като нагласа от страна на педагозите.

Обучението на персонала се провежда систематично във формата на тренинг. Тренинги се провеждат с всички възрастни, намиращи се в зоните на възможни конфликти: водачи на автобуси, охрана, учители, администрация, хигиенни работници и друг обслужващ персонал.

2.Формиране на конструктивно поведение у учениците в случай на тормоз по техен адрес.

Учениците трябва да бъдат готови:

-Да разказват за случаите на тормоз на своите родители, на всеки възрастен, на който се доверяват, например, учителите, възпитателите, администрацията в училище и др.

-Да се държат уверено, да бъдат емоционално устойчиви и категорични.

-Да търсят подкрепата и съдействието на своите връстници и съученици.

-Да избягват ситуации, в които е възможно възникването на тормоз.

-Да полагат системно грижи за укрепване и развитие на самооценката  си.

-Да търсят специалистите в училището за развитие на социалния си престиж.

-Да поддържат адекватност в нивото на самочувствието си.

-Да развиват умения и качества за самоутвърждаване без да вредят на другите (асертивност).

-Да се учат да използват хумора – най-мощното оръжие срещу вербалната агресия.

-Да не се поддават на манипулация и провокация от страна на насилниците.

-Не трябва да се надяват или да планират отмъщение чрез още по-голяма жестокост.

3. Формиране на конструктивно поведение в зрителите – свидетели на тормоза.

Свидетелите  трябва да бъдат готови:

-Да се опитат да разредят напрежението в обстановката, когато тя би се превърнала в тормоз.

-Незабавно да потърсят съдействие от възрастни, когато станат свидетели на насилие.

-Да окажат поддръжка на ученика-жертва, като  му съдействат в търсенето на помощ от надежден възрастен.

 4. Привличане на родителите (взаимодействие между училището и родителите).

-Обучение на родителите за действие в ситуация на тормоз  (разпознаване първичните признаци за неблагополучие).

-Организиране регулярни срещи с родителите.

-Създаване на ясни процедури, които да позволяват прилагане на незабавни мерки в случай на тормоз и виктимизация.

-Специализирана работа с родителите на жертвите.

-Специализирана работа с родителите на насилниците.

-Въвличане на родителите в планирането и реализацията на дейностите по предотвратяване на тормоза в училището.

Неблагополучни семейни фактори, влияещи на тормоза:

а/недостатъчно грижа, обич, топлина и съпричастност на членовете на семейството в живота на детето;

б/недостатъчен контрол и наблюдение;

в/пропусклив стил на родителско възпитание – без твърдост, без ясни правила, всепозволеност;

г/жесток, авторитарен стил на възпитание, с използване на физически наказания.

5. Привличане на обществеността

-Строг ред и безкомпромисна процедура по прилагане Правилника на училището.

-Използване наличните средства за масова информация (напр., ученически радиоклуб) за запознаване обществеността с темата за училищния тормоз и преодоляване насилието в училище.

-Привличане към инициативи на училищното настоятелство, местните органи на властта.

-Съвместна работа с органите на МВР, отдела за „Закрила на детето”, КБППМН, свещеници, обществени организации и други.