РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПСИХОДИАГНОСТИЧНА МЕТОДИКА

             ЗА ОЦЕНКА ОПЕРАЦИИ НА МИСЛЕНЕТО „НЕДОСТИГАЩИ ПРЕДМЕТИ“

                         (модифициран вариант на Наталия Лвовна Белополская)

Авторът Наталия Лвовна Белополская е доктор на психологическите науки, професор, завеждащ катедра клинична психология в Московския институт по психоанализ, водещ руски специалист по детска патопсихология, автор на редица учебни монографии, учебни пособия и психологически тестове.   

Методиката „Недостигащи предмети“ – модифициран вариант на Г.И. Россолимо, има за цел изследване нивото на разбиране на детето за различни житейски ситуации. Предназначена е за деца на възраст от 3 до 6г. и за деца с интелектуални дефицити  в по-висока възрастност. „Недостигащи предмети“ е невербална методика и това я прави особено ефективна за диагностика на деца с речеви нарушения и нарушения на слуха.

СЪДЪРЖАНИЕ

Психодиагностичната методика „Недостигащи предмети“ е предназначена за изследване мисленето при деца и преди всичко на особеностите, свързани с осмислянето на конкретни житейски ситуации, посредством използване нагледен материал с картинки.

При създаването на методиката е бил използван стимулен материал, открит в архива на сегашния Институт по корекционна педагогика РАО (бивша Медико-педагогическая опытная Станция (Медико-педагогическая Клиника) в Москва. Когато в средата на 1980-та година, авторът на тази модификация започва работа в клиниката, устна традиция е свързвала този набор от картинки с името на Григорий Иванович Россолимо (от началото на 1910г.). Въпреки усиленото търсене на каквото и да е описание за практическа работа с този стимулен материал, такова не е било открито. Не са били открити и публикации на Россолимо или негови колеги, в които да се споменава за използването на дадения набор от картички.

Идеята на методиката е доста елементарна (близка по замисъл се явява  методиката на София Давидовна Забрамная, „Кому что нужно?“,  („На кого какво е необходимо“), създадена неотдавна, но използваща друг стимулен материал). Сюжетните картинки изобразяват обикновени житейски ситуации, с които детето се среща и в които може да възникне някакъв проблем. За разрешаването на този проблем, на детето му е нужен някакъв спомагателен (допълнителен) предмет, който в случая на картинките липсва.  Наборът разполага с една голяма картичка-жокер (табло), на което са изобразени всички предмети, които могат да послужат за разрешаване на предложената проблемна ситуация. Апробацията на методиката е показала, че тя е напълно годна да бъде използвана за изследване на съвременните деца. Стимулният материал е бил частично коригиран и е разработена процедура за провеждане на изследването, както и схема за анализ на получените резултати. През 1980г. съкратеният вариант на методиката „:Недостигащи предмети“ е публикуван в книгата на С.Д. Забрамная, „Отбор детей во вспомогательную школу“ („Подбор на децата в специалните училища“), преиздадена през 1983г.

Проведените по-късно серия от психодиагностични изследвания чрез прилагане на методиката сред повече от 500 деца, позволява съвсем ясно и  конкретно да се отработят всички процедурни аспекти за нейното използване и да се събере значителен по обем емпиричен материал за деца в различна възраст и от различен контингент. Това дава възможност получените резултати да се валидизират, посредством сравняването им с резултатите от други методики. Именно тази практика е обобщена и предложена в настоящото ръководство, като изложеното пълно описание в този му вид се публикува за първи път.

ДИАГНОСТИЧНИ ЗАДАЧИ, РЕШАВАНИ С ПОМОЩТА НА МЕТОДИКАТА „НЕДОСТИГАЩИ ПРЕДМЕТИ“

Методиката „Недостигащи предмети“ е предназначена за оценка на мисловната дейност на деца в младша и средна доучилищна възраст (3-6г). Този възрастов период се характеризира с конкретност, синкретичност и преимуществено нагледно-действени форми на мисловните операции. Същевременно в тази възраст започва формирането на вербалното обобщаване на ниво житейски понятия. От значение за развитието на мисленето у детето в доучилищна възраст особено голяма роля имат възрастните, опосредстващи дейността на детето и предаващи му натрупани знания и умения.  За да се създадат условия за диагностика на тези особености на мисленето, в методиката „Недостигащи предмети“ се използва стимулен материал във вид на цветни картички с предмети, срещани в ежедневието на детето. При това, сложността на предлаганите ситуации се развива от по-леки към по-трудни.  Освен това, решението на конкретна проблемна ситуация може да бъде дадено както в нагледна, така и във вербална форма. Дадена е възможност за предоставяне на детето на допълнителна помощ под формата на емоционална подкрепа, поощряване или по пътя на съвместен разбор на ситуацията, насочващи въпроси или ограничения в алтернативните варианти за отговор.

Въз основа на тези качествени характеристики на мисленето на детето, се основава анализът на изпълнението на задачите по методиката „Недостигащи предмети“. Оценява се най-вече степента на разбиране на конкретната житейска ситуация (отчита се трудността на задачата и вида на оказаната външна помощ) и формата на отговора (вербална или с опора в нагледно подсказване). Методиката не предвижда точни количествени оценки на резултатите, но другите критерии: степен на сложност на задачата; формата на отговора и обема на получената помощ, позволяват да се даде качествена оценка за нивото на развитие на мисленето.

Методиката може да се прилага за диагностика на интелекта на здрави деца на възраст от 3 до 5-6г., а също и на деца, страдащи от значителни дефекти на слуха и речта.  Същевременно тя с успех  работи при диагностика на задръжки в интелектуалното развитие на деца в доучилищна и начална училищна възраст, както и за диагностика на интелекта на деца с психични заболявания.

Методиката „Недостигащи предмети“ е компактна: включва 11 сюжетни картинки от живота на детето и една „опорна“ картинка-жокер (табло)  с по-голям размер на изобразените предмети, недостигащи по смисъла във всяка сюжетна картинка.

На сюжетните картинки са изобразени следните ситуации (представени във възходящ ред по нарастване по трудност):

Момиченце в леглото, което се готви за сън.

(Липсва възглавницата)

Момченце, което протяга ръка към крана на чешмата, за да си измие ръцете.

(Липсват сапун и/или кърпа)

Момченце, което иска да бие барабанче.

(Липсват барабанните палки)

Момиченце иска да рисува.

(Липсват моливът и четката)  

Момиченцето изпуска (разпилява) книжки и тетрадки.

(Липсва ученическата чанта)

На момиченцето се е скъсала роклята.

(Липсват макарата и иглата с червен конец)  

На момченцето се е скъсало копчето.

(Липсват синьо копче и иглата със син конец)

Момиченце стои пред заключена с катинар врата.

(Липсва ключът за катинара)

Момиченце иска да даде (нахрани) на котето мляко.

(Липсва купичката/съд)

Момиченце се опитва да простира, но дрехите „отлитат“)

(Липсват щипките)

Момиченце, което иска, но не може да достигне ябълката.

(Липсва пейката)

На опорната картичка-жокер в случаен ред са изобразени следните предмети:

1.сиво копче и игла с конец;

2.чанта;

3.купичка;

4.макара с червен конец и игла;

5.възглавница;

6.пейка;

7.кърпа и сапун в сапунерка;

8.червено копче;

9.щипки – 2 бр.;

10.молив и четка;  

11.ключ;

12.барабанни палки.

Освен изброените предмети, опорната картичка-жокер съдържа и едно червено копче, поставено в средата, което провокира алтернатива за точност на решението по Ситуация №7.

По принцип методиката предизвиква интерес у децата, тъй като се прилага в нагледна форма и представя сюжети от детското ежедневие. Обикновено е напълно достъпна и децата много рядко отказват да работят по нея.

Ако детето не изпитва особени затруднения при изпълнение на задачите, провеждането на изследването не отнема повече от 10-15 минути.

В зависимост от задачата на изследването и от контингента изследвани лица, може да се използва по-елементарен или по-сложен вариант, а именно – с използване на опорната картичка-жокер или без нея.

Изследването започва с най-простата Ситуация №1 с изображение на момиченце, което се готви да спи. Психологът показва картинката на детето и дава следното пояснение: „Виждаш ли, тук на картинката е нарисувано момиченце, което е легнало в леглото и се готви за сън.  Тя има легло, има и одеяло, но какво още трябва да й дадем? Какво не й достига?“

Ако детето даде веднага отговор с думи („възглавница“), то е очевидно, че поставената задача е лека.  Тогава следва да се предложи картинката, на която момиченце простира дрехи (Ситуация №10) или момиченце, което не успява да достигне ябълката (Ситуация №11). Ако детето се справи и с тези варианти на задачи във вербален план, то следва да се приеме, че точно за това дете методиката „Недостигащи детайли“ е твърде елементарна и не позволява да се оцени нивото на интелектуалното му развитие. В такъв случай трябва да се приложат други, по-сложни психодиагностични методики – „Изключване на предмети“ или „Цветови прогресивни матрици на Рейвън“.

Оказва се обаче, че за децата на 3-4г. дори с нормално интелектуално развитие, решаването на задачите много често изисква използването на опорната картичка-жокер.

С показването на опорната картичка-жокер, психологът първо трябва да се убеди, че детето познава всички изобразени на нея предмети.  За тази цел се иска детето да назове всеки един предмет, а ако не е в състояние да направи това поради речеви затруднения, то му се предлага да показва предметите в условията на подадена инструкция: „Покажи къде се намира възглавницата, къде е чантата …. и т.н“. По това кои предмети са познати и кои не са известни на детето, може да се съди неговия активен и пасивен словесен запас, а също и за житейския му опит. Ако детето не познава значението на определен предмет, то използването на съответната картинка не би имало никакъв смисъл, а отговорът му – никаква диагностична ценност.

По-нататък процедурата продължава, като на масата пред детето се поставя определената сюжетна картичка, а до нея картичката-жокер, след което психологът описва сюжетната картинка, а след това моли детето да намери на опорната картичка-жокер недостигащият предмет.  Например, Ситуация №8 – момиченце, стоящо пред заключена врата. На детето се казва: „Ето, виж тук, едно момиченце е пристигнало пред дома си, а на вратата виси катинар. Как да й помогнем? Какво трябва да й дадем?“

В случай, че детето се затрудни, може да се подсети с думи от рода: „Разгледай внимателно, чантата не и трябва, възглавницата също.  Какво да й дадем?“  Ако този път детето намери правилното решение, то трябва да се похвали и да се премине към следващата задача.  Ако не успее да намери правилното решение, се предлага по-лесен вариант на задача.

Най-целесъобразно е да се разработи подробно заедно с детето един сюжет, за да се постигне увереност, че инструкцията действително е разбрана добре. След това вече може да се предложат другите варианти задачи по реда на тяхната сложност.

За децата в доучилищна възраст със задръжки в развитието и умствено изоставане, изпълнението на задачи по методиката е възможно само при условие, че от самото начало работят с използване на опорната картичка-жокер.

На тези деца, след като им се предложи Ситуация №1, веднага след това им се показва и се насърчават да работят с опорната картичка. Посредством тази помощ те би трябвало да определят правилно недостигащият предмет. Така се работи и с останалите картинки.  Ако детето не е запознато с една или друга ситуация, то е препоръчително тази задача да се пропусне.

Следва да се обърне по-специално внимание на Ситуации №7 и №8. На тези картинки са изобразени съответно, момиченце със скъсана рокля и момченце със скъсано копче. Тук могат да възникнат различни варианти за решение, в съответствие с изображенията на опорната-картичка. Най-точно е решението за избор на макарата и иглата с червен конец за момиченцето (тя е с червена рокля) и синьо (а не червено) копче за момченцето (то е със синьо сако).

Ако детето допуска неточност при определяне на недостигащ предмет, то може да му се зададат поредица насочващи и уточняващи въпроси по същата тема. Например, „Какъв цвят  според теб е роклята на момиченцето?“, „Какъв е цветът на сакото на момченцето?“,  „Какво копче подхожда на сакото повече и защо?“

 При оценка интелектуалното развитие на деца с груби нарушения на речта, методиката задължително се прилага с използване на опорната картичка-жокер. Инструкцията е същата както представената по-горе, но в този случай от детето не се изисква речева формулировка, а му се предлага да покаже недостигащия предмет на опорната картичка.  Ако детето правилно намери и посочи недостигащия предмет, това е свидетелство, че то напълно е разбрало предложения му сюжет и може да решава мисловни задачи на невербално ниво.

Ако се изследва интелектуалното ниво на деца с нарушения на слуха, то инструкцията се съпровожда с жестове.  Препоръчва се да се направи кратко разяснение по първата картинка (Момиченце се приготвя да спи, но й липсва възглавница). В случая на детето трябва да се покаже изображението на възглавница на опорната картичка и да се „пренесе“ върху картинката с момиченцето, като с кимане и усмивка се покаже, че това е правилното решение. Освен това, може да се повтори решаването на тази задача, като се хване ръката на детето, за да може със своя показалец лично да посочи изображението на възглавницата, като разбира се процедурата завърши с поощрение. Ако все още няма увереност, че детето е разбрало инструкцията, може да се помоли този път самостоятелно да изпълни същата процедура (повторение). След „обучението“, на детето се предлагат последователно другите картинки, като експериментаторът продължава да се опира на мимика и жест, регулирайки неговата дейност с одобрение или с показване чрез мимика и жест, че намереният предмет не е подходящ/подходящ за дадената ситуация.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДИКАТА

В протокола следва подробно да се регистрира колко задачи правилно е изпълнило детето и колко не е изпълнило, какъв род помощ от страна на възрастният е била необходима и какъв вид трудности са възникнали.

ДЕЦА В ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (3-4 г.)

Деца с нормален интелект.

Нивото на изпълнение на задачите от методиката от деца в норма съдържа големи индивидуални различия. Общ признак за всички обаче е наличието на подчертан познавателен интерес, който възниква веднага след показването и продължава при разглеждането на картинките. Намирането на недостигащите предмети за тях на тази възраст е възможно само посредством използване на опорната картичка-жокер и с подробен разговор за съдържанието на всяка сюжетна картичка. Като правило, всички деца се справят със Ситуация №1 (момиченце стои на легло и се приготвя да спи, но няма възглавница). Обикновено те изразяват чувство на радост, когато се справят успешно със задачата.  Трудността на предложените ситуации от 1 до 11 има  усреднена величина и може да варира в зависимост от житейския опит на детето.  Често децата се справят успешно и със задачата по Ситуация №2 (момченце се готви да си измие ръцете), избирайки в качеството на недостигащ предмет сапун или кърпа.

Тъй като в тази възраст вниманието на децата е неустойчиво, те бързо се разсейват и не издържат на интелектуално натоварване, след 2-3 задачи, има много случаи при които настъпва отказ да се продължи работата. В тази връзка не се препоръчва психологът да настоява работата да продължи. Има обаче и деца, които запазват и активно поддържат интереса си, като продължават да се опитват да търсят и открият недостигащите предмети. Ако те например са запознати и знаят цветовете, то лесно се досещат за молива и четката; ако знаят какво е това барабан, посочват барабанните палки, а ако имат по-голям брат или сестра, които са ученици – без затруднения избират ученическата чанта.

Останалите задачи обикновено представляват по-сериозна трудност за тях и могат да бъдат изпълнени само при сериозна помощ от страна на възрастния, който трябва да се опита да извлече сюжета на картичката от житейския опит на детето.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Не разбират смисъла на задачите, но могат да покажат или назоват отделни предмети, както на сюжетните картинки, така и на опорната картинка-жокер. Не се наблюдава интерес към задачите.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Трудно концентрират вниманието си върху картинките, не разбират смисъла на сюжета, не се наблюдава интерес към задачите.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Не разбират смисъла на задачите, не знаят имената на предметите и не се забелязва интерес към задачите.

Деца с нарушения слуха и речта.

Ако е наличен първично съхранен интелект, то може да се наблюдава достатъчна концентрация на вниманието и определен интерес към задачите. В този случай, при Ситуации №1 и №2, ако се обяснят вербално или чрез показване (мимика и жест), може да се очаква правилен подбор на недостигащите предмети.

ДЕЦА В ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (5-6 г.)

Деца с нормален интелект.

Могат да изпълнят голяма част от задачите без опорна картичка, а с опорна картичка  бързо изпълняват всички задачи.  Опорната картичка обикновено е необходима за решаването на задачи,  които са по-малко познати на съвременното дете и са свързани с минал опит – например, щипки или катинар. Понякога децата предлагат да се достигне ябълката, използвайки палките на барабанчето, а котенцето да бъде напоено направо от каничката, но като цяло винаги намират вярно решение.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Някои деца от тази категория са в състояние да решат правилно Ситуации №1 и №2 без опорната картичка, но в останалите случаи им е необходима.  Много от ситуациите изискват да бъдат подробно обяснени на детето, за да могат да намерят недостигащите предмети. За тях Ситуациите от №8 до №11 са определено сложни за самостоятелно решаване.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Тези деца не могат да изпълнят задачи без картичката-жокер. Способни са да изберат недостигащите предмети само за Ситуациите от №1 до №3. Изпълнението на тези задачи обаче изискват обучение.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Не са в състояние да направят избор на недостигащите предмети.

Деца с нарушения слуха и речта.

Ако детето е разбрало инструкцията, то може да избере правилните предмети, посочвайки ги на картинката-жокер, като разбира се изпълнението на задачите е в съответствие с тяхното индивидуално интелектуално ниво на развитие.

Деца с нормален интелект.

Изпълняват задачите с леснина, бързо и без опорна картичка, преживяват чувство на радост от своята самостоятелност, с удоволствие участват в изследването и считат тестът за лесен.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Изпълняват част от задачите без опорна картичка. Способни са да се справят с всички варианти задачи, радват се на своята самостоятелност и успех.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Някои са способни да решат успешно Ситуация №1 без опорна картичка. Могат да подберат правилно недостигащите предмети за Ситуации от №1 до №7, но след разясняване на сюжета и използване на опорната картичка.  Не винаги са в състояние правилно да обяснят своя избор и правилно да назоват недостигащите предмети. Ситуациите от №8 до №11 изискват помощта на възрастен, ако те не са известни на детето от миналия му опит.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Могат да подберат недостигащите предмети за Ситуации №1 и №2, след подробно разясняване на сюжета и използване на опорната картичка. 

Деца с нарушения слуха и речта.

Решават задачите на невербално ниво или се опитват да използват реч в съответствие със своите индивидуални способности и навици.  Успешното решаване на задачите съответства на нивото на тяхното интелектуално развитие.

Деца с психични заболявания.

В случай на установен контакт и проявен интерес към задачите, децата намират някои от недостигащите предмети в съответствие на нивото на тяхното интелектуално развитие. В случай на отказ от речево общуване, те могат да изпълнят някои задачи на невербално ниво.

Източници:

Белопольская Наталия Львовна, Недостающие предметы: Психодиагностическая методика (Модификация методики Г. И. Россолимо): Руководство. Изд. 2-е, стереотип. 2008. (Психологический инструментарий).

Интернет-ресурси:

https://multiurok.ru/files/bielopol-skaia-n-l-niedostaiushchiie-priedmiety-ps.html

http://top100knig.bid/nataliya-belopolskaya-nedostayushhie-predmety-psixodiagnosticheskaya-metodika-modifikaciya-metodiki-g-i-rossolimo-komplekt/